№ 9307
гр. София, 17.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20211110152470 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Ищецът иска съдът да признае за установено, че не дължи на ответника сумите по
изпълнително дело № 2787/2016 г. по описа на ЧСИ ......, както следва: 8480,00 лева –
главница по запис на заповед от 31.03.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.07.2014 г. до
окончателното плащане; 169,60 лева – държавна такса; 300,00 лева – юрисконсултско
възнаграждение. Вземането за горецитираните суми произтичало от договор за заем
(потребителски кредит) № ..... с дружеството ....., обезпечен със Запис на заповед от
31.03.2014 г. Въз основа на записа на заповед, било инициирано заповедно производство, по
което била издадена Заповед № 7178/16.07.2014 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по ч.гр.д. №11029/2014 г. по описа на Районен съд-Пловдив. По делото
бил издаден и изпълнителен лист за следните суми: 8480,00 лева – главница по запис на
заповед от 31.03.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.07.2014 г. до окончателното
плащане; 169,60 лева – държавна такса; 300,00 лева – юрисконсултско възнаграждение. Въз
основа на издадения изпълнителен лист било образувано изп. дело № 20168410402787 по
описа на ЧСИ ...... с взискател „........ На 13.08.2014 г. бил наложен запор върху банковата
сметка на ищеца в банка ...... На 28.10.2016 г. бил наложен запор върху трудовото
1
възнаграждение на длъжника, а на 24.04.2017 г. – запор на банкова сметка на длъжника в
„.....; 09.08.2017 г. бил наложен запор и върху пенсията на длъжника, а на 26.10.2018 г. –
запор върху трудовото му възнаграждение в „....... По разпореждане на ЧСИ от 07.05.2019 г.
бил насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника, който обаче не се състоял. Други
изпълнителни действия не били извършвани. Междувременно с договор за цесия вземането
било прехвърлено от „....... на .......
Ищецът поддържа, че от извършването на първото действие по изп. дело, с което се е
прекъснала давността, а именно – налагането на запор на банкова сметка на 13.08.2014 г., до
извършването на последващо такова действие на 28.10.2016 г. били изминали повече от 2
години без предприемане на изпълнителни действия по образуваното изпълнително дело,
поради което последното се било прекратило по силата на закона. Поддържа, че и след
наложения запор от 26.10.2018 г. до 26.10.2020 г. също не били извършвани изпълнителни
действия, които са от естество да прекъснат давността за вземането, предмет на
изпълнителното дело.
Твърди, че вследствие прекратяването на изпълнителното дело по право, с обратна сила
се били заличили всички изпълнителни действия и последици от образуване на
изпълнително производство. Действията, предприети по изпълнителното дело, се
обезсилвали по право с прекратяването на принудителното изпълнение не можели да имат
нито процесуалноправни, нито материалноправни последици, т.е. не водели до прекъсване
на погасителната давност за вземането. С оглед на това, твърди, че към подаване на
исковата молба – 07.09.2021 г., била изтекла петгодншната давност за вземанията по
изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. №11029/2014 г. по описа на Районен съд-Пловдив,
поради което моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че не
дължи на ...... процесните суми.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявения иск. Навежда твърдения за недопустимост на предявения иск, доколкото
длъжникът – ищец в настоящото производство, не бил подал възражение по заповедното
дело, поради което заповедта за изпълнение била влязла в сила. Оспорването на фактите и
обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, се
преклудирали, освен ако не били налице специалните хипотези на чл. 424 от ГПК или чл.
439 ГПК, каквито в случая не били налице според ответника. Твърди, че в настоящия процес
ищецът се опитва да изложи такива твърдения и да направи възражения, които е следвало да
направи при подаване на възражение по чл. 414 ГПК и инициирането на производство по чл.
422 ГПК от настоящия ответник. Оспорва твърденията, че процесните вземания са се
погасили по давност поради бездействието на ...... като взискател по изпълнителното дело.
Ответникът излага хронологията на извършените по изпълнителното дело изпълнителни
действия. Твърди, че доколкото въз основа на наложените запори периодично са постъпвали
плащания от сметки на ищеца, не са били налице предпоставки за перемпция и давност
върху вземането не била започвала да тече. С оглед на изложеното, моли съдът да отхвърли
предявения иск като неоснователен.
2
След преценка доводите на страните и доказателствата по делото
настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна и
правна страна:
Предявените претенции се основават на твърдението на ищцата, че процесните
вземания са погасени по давност. Съобразно общоприетото становище в правната теория и
съдебна практика погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на
възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува като
естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е
ограничена само до доброволното му изпълнение – чл. 118 ЗЗД. В този смисъл следва да се
разбира и търсената с процесните отрицателни установителни искове съдебна защита –
установяване недължимост на вземане поради давност като правен резултат означава
установяване, че същото е погасено по давност, т.е., че е погасена възможността за
принудителното му изпълнение, а не че вземането не съществува.
Спорният между страните въпрос е свързан с това дали в случая давността е била
прекъсвана в хода на изпълнителния процес. В Тълкувателно решение № 2/2013 г. на
26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК - т. 10, приложимо към
настоящия казус, се казва, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК (отм.), нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие, като обявява Постановление № 3/1980 г. на
Пленума на Върховния съд за изгубило сила. Разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
предвижда хипотеза на прекратяване на изпълнителното производство, при чието наличие
то настъпва ex lege. Предпоставка за прекратяването на изпълнителното производство на
това основание е в двугодишен срок взискателят да не е поискал извършването на
изпълнително действие, като тук следва да имат предвид същинските изпълнителни
действия, насочени към удовлетворяване на вземането му, изтичането на който срок
осъществява основанието за прекратяване на изпълнителното дело, посочено в цитираната
разпоредба. Основанията, осуетяващи реализацията на правото на взискателя, са изрично
уредени в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 от ГПК. Както е разяснено в мотивите на
тълкувателното решение, при прекратяването на изпълнителното производство поради т.
нар. "перемпция", прекратяването на производството настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови или не акт за прекратяване
на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Съгласно дадените от ВКС
разяснения прекъсват давността само действия, (независимо от това дали прилаганото им е
поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частен съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя), които представляват: насочване на изпълнението чрез налагането
на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са такива изпълнителни действия
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
Що се отнася до основателността на исковете съдът намира следното:
От представените по делото доказателства се установява издаден срещу ищеца в
полза на „....... изпълнителен лист по гр. д. №11029/2014 г. по описа на Районен съд гр.
Пловдив, Брачна колегия, V брачен състав, за следните суми: 8480,00 лева – главница по
запис на заповед от 31.03.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.07.2014 г. до
окончателното плащане; 169,60 лева – държавна такса; 300,00 лева – юрисконсултско
възнаграждение. Вземанията били прехвърлени впоследствие в полза на настоящия
3
ответник- няма спор по този въпрос.
От приложеното по настоящото производство копие на изпълнително дело №
№20168410402787 на ЧСИ ....... пък е видно, че взискателят не е бездействал, напротив- бил
е активен при иницииране на изпълнителни действия по изпълнителното дело и такива са
предприети от съдебния изпълнител. Съдът намира за установено, че такива действия са
извършени на 13.08.2014 г. /запор на банкова
сметка/, 25.03.2015 г. /молба за налагане на
възбрана върху недвижим имот/, 28.10.2016 г. /запор на трудово възнаграждение/,
03.08.2017 г. / запор на пенсия/, 26.10.2018 г. запор върху трудово възнаграждение/,
29.10.2019 г. /запор върху трудово възнаграждение/. При изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ, а съгласно
чл. 117 ЗЗД от прекъсването на давността почва да тече нова давност. Същата очевидно не е
изтекла нито към момента на подаване на исковата молба- 09.09.2021 г., нито към момента
на депозиране на отговор, нито дори към момента на приключване на устните състезания по
делото- 01.04.2022 г.
Поради всичко изложено съдът намира, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от СТ. Н. СТ., ЕГН **********, срещу ......, ЕИК ...... иск с
правно основание чл.439, вр.чл. 124, ал.1 ГПК за установяване недължимост на следните
суми: 8480,00 лева – главница по запис на заповед от 31.03.2014 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 11.07.2014 г. до окончателното плащане; 169,60 лева – държавна такса; 300,00
лева – юрисконсултско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист от дата
22.07.2014 г. по гр. д. №11029/2014 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, Брачна колегия,
V брачен състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4