№ 66
гр. Търговище, 14.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на тридесет и
първи август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОНКА В. ЯНКОВА
Членове:ЙОРДАН П. И.
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря ИРИНА П. В.А
в присъствието на прокурора В. Анг. В.
като разгледа докладваното от ЙОРДАН П. И. Въззивно частно наказателно
дело № 20223500600132 по описа за 2022 година
Производството е по чл. чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена от осъдения ИВ. П. ИВ. – понастоящем в
затвора гр. Враца, чрез служебния си защитник адвокат Р.Д. от ТАК против Определение №
25/07.07.2022 год. постановено по ЧНД № 108/2022 год. по описа на ПпРС, с което съдът е
определил общо наказание по отношение на възз. И.И., между отделните наложени му по
НОХД № 1515/2020 год. на РС – Пазарджик, НОХД № 1288/2020 год. на РС –Ямбол, НОХД
№ 2167/2021 год. на РС – Пловдив, НОХД № 480/2020 год. на РС – Разлог, НОХД №
596/2021 год. на РС – В. Търново, НОХД 738/2020 год. на РС – Перник, НОХД № 292/2021
год. на РС – Смолян, НОХД № 1111/2021 год. на РС – Монтана, НОХД № 60/2021 год. на
РС – Елин Пелин, НОХД № 1355/2021 год. на РС – Сливен, НОХД № 2178/2021 год. на РС –
Бургас, НОХД № 4776/2021 год. на РС – Пловдив и НОХД № 60/2022 год. на РС – Попово,
като е определил най-тежкото от тях, а именно 24 месеца ЛОС, като на основание чл.24 от
НК го е увеличил с още 6 месеца, като е постановил да изтърпи общо наказание в размер на
2 години и 6 месеца ЛС при „общ“ режим.
На основание чл.25, ал.2 и чл.59, ал.2 във вр. С ал.1 от НК е приспаднал от така
наложеното общо наказание времето, през което осъдения е бил задържан под стража по
реда на ЗМВР, и изтърпяното наказание ЛС по включените в съвкупността осъждания.
В жалбата са наведени доводи за необоснованост, несправедливост и
незаконосъобразност на определението в частта му, с което е определеното общо наказание
1
от 24 месеца е увеличено на основание чл.24 от НК с 6 месеца. Моли се да отмени
определението, с което е увеличено общото наказание. Посочва се, че прокуратурата не е
направила такова искане когато е направила предложение пред съда за групиране на
наказанията.
В съдебно заседание въззивникът И.И., редовно призован се води от затвора гр. Враца.
Лично и чрез служебния си защитник адвокат Денева - поддържа жалбата. Моли да бъде
отменено определението на РС-Попово в частта му, в която е увеличено определеното общо
наказание с 6 месеца. Въззивникът И. посочва, че имал още две присъди, които също са в
условията на съвкупност.
Представителят на Окръжна прокуратура счита жалбата за неоснователна, а
определението на РС-Попово за правилно и законосъобразно, като предлага същото да бъде
потвърдено.
Съдът, след преценка на наведените доводи в жалбата и изцяло правилността на
обжалваното определение, по реда на чл.314, ал.1 от НПК, констатира следното:
Жалбата е подаден срещу подлежащ на обжалване и протестиране акт, в
законоустановения срок, поради което същият е ДОПУСТИМ.
Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред РС – Попово е било образувано по изпратено от РС – Сливен
ЧНД № 273/2022 год., по което съдът в Сливен е образувал дело по предложение на
прокурор РП – Сливен, с което е направено предложение за определяне на едно общо
наказание спрямо осъдения И.. РС – Сливен е прекратил образуваното пред него
производство и изпратил делото на РС – Попово по компетентност.
Правилно и законосъобразно РС- Попово е групирал 13 от осъжданията спрямо И.И.,
като е изключил осъждането по НОХД № 351/2012 год. на РС – Ботевград, което осъдения
И. е извършил като непълнолетен, и по което е изтърпял наложеното наказание „Пробация“.
Също така е изключил и освобождаването му от наказателна отговорност, като му е
наложено административно наказание „Глоба“ по реда на чл.78а от НК по НОХД № 87/2020
год. на РС – Габрово.
За останалите 13 осъждания са били налице всички предпоставки за групирането им,
тъй като деянията по всичките са извършени преди да има влязла в сила присъда за което и
да е от тях, поради което те се намират в условията на реална съвкупност помежду си.
Видно от тези 13 осъждания най-тежкото наказание е в размер на 24 месеца, поради което
правилно и законосъобразно е определено именно това наказание, като е определен и
законосъобразно и „общ“ режим на изтърпяване.
Правилно и законосъобразно съдът на основание чл.25, ал.2 и чл.59 , ал.2 във вр. С ал.1
от НК е приспаднал и времето през което осъдения е бил задържан под стража и по реда на
ЗМВР, както и изтърпяното наказание ЛС по включените в съвкупността осъждания.
След като съдът е определил едно общо наказание в размер на 24 месеца на основание
2
чл.24 от НК е увеличил това наказание с 6 месеца. За да увеличи определеното общо
наказание съдът е отчел, че се касае за деец с изградени престъпни навици, извършващ
престъпления само по чл.209 от НК. Отчел е, че престъпленията, които са извършени са
системни, последователни, броя и ритмичността в извършените еднородни престъпления на
територията на цялата страна в периода 2019-2021 год. е приел, че наказанието следва да
бъде увеличено Настоящият състав счита, че правилно и законосъобразно съдът е
обсъдил налице ли са условията за прилагане на чл.24 от НК. Съдът е длъжен да се занимае
с въпроса с приложението на чл. 24 от НК и решавайки този въпрос да се съобрази с
принципа за законоустановеност на наказанието. Съдът може да увеличи наложеното най-
тежко наказание, само когато то се оказва недостатъчно за постигане целите на наказанието
по чл. 36 от НК. Общото правило е да се отграничи с първоначално определеното и
наложено най-тежко наказание и да се увеличи само по изключение. В този смисъл, съдът
може да използва дадената му възможност по чл. 24 от НК само ако приеме, че общо
определеното наказание е несправедливо и несъответно на съвкупността от престъпните
деяния и второ, че със същото това наказание не могат да се постигнат целите на
наказателната репресия в този см. Решение № 500 от 20.VII.1993 г. по н. д. № 195/93 г., I н.
о., „Възможността съдът да увеличи наказанието по реда на чл. 24 НК не е произволна и
безконтролна, а подчинена на принципа за законоустановеност на наказанието“.
Наказателен кодекс е възприел принципа на поглъщане наказанията. Това следва от
императивната разпоредба на чл. 23, ал. 1 от НК, съгласно която, когато с едно деяние са
извършени няколко престъпления или ако едно лице извършили няколко отделни
престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът, след
като определи наказание за всяко престъпление поотделно, задължително налага най
тежкото от тях. С разпоредбата на чл. 24 НК е предвидена възможността да се изостави
принципът на поглъщането, когато наложените наказания са от един и същи вид и да се
увеличи общо определеното наказание по чл. 23 от НК. Съдът може да използва дадената му
възможност само ако приеме, че общо определеното наказание е несправедливо и
несъответно на съвкупността от престъпните деяния и второ, че със същото това наказание
не мога да се постигнат целите на наказателната репресия. Само когато съдът констатира
наличието на двете едновременно съществуващи предпоставки, може да увеличи
наложеното наказание. Следователно дадената на съда възможност не е произволна и
безконтролна и може да се упражни само при наличието на посочените предпоставки. С
възможността да се приложи чл. 24 от НК не се изоставя принципът за законоустановеност
на наказанието.
При увеличаване на наложеното общо наказание по реда на чл. 24 от НК, следва да се
прецени цялостната престъпна дейност на подсъдимия, обществената опасност на деянията
и личната обществена опасност на самия подсъдим, подбудите за извършване на деянията и
другите установени смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. В тази връзка се преценява
дали наложеното най-тежко наказание е достатъчно да постигне целите на наказанието, или
следва да се приложи чл. 24 от НК. В този см. Решение 322-85-„Съдът може да приложи
3
чл. 24 НК, когато след преценка на цялостната престъпна дейност на подсъдимия,
обществената опасност на извършените деяния, личната обществена опасност на самия
подсъдим, подбудите за извършване на престъпленията, степента и вида на вината и
другите отегчаващи обстоятелства се убеди, че и най-тежкото наложено наказание не
ще изпълни целите по чл. 36 НК и преди всичко не ще въздействува поправително и
възпитателно на подсъдимия“.
При увеличаване на наложеното общо наказание по реда на чл. 24 от НК
първоинстанционният съд е обсъдил и преценил цялостната престъпна дейност на
подсъдимия, обществената опасност на деянията и личната обществена опасност на самия
подсъдим. В тази връзка съдът е намерил, че и наложеното най-тежко наказание не е
достатъчно да поправи и превъзпита подсъдимия, както и да изпълни другите цели на
наказанието, предвидени в чл. 36 НК, поради което е необходимо да увеличи същото с шест
месеца. Подсъдимият е извършил ТРИНАДЕСЕТ престъпления с висока степен на
обществена опасност. Всичките по чл.209 от НК – измама и то на територията на цялата
страна, което говори за системност.
С оглед на изложените съображения настоящият състав счита, че за осъществяване на
личната и генерална превенция наложеното на подсъдимия общо наказание правилно е
увеличено по реда на чл. 24 от НК.
По отношение на наведеното в жалбата на осъдения И., че в предложението на
прокуратурата липсвало искане за увеличение на общото наказание с приложение на чл.24
от НК.
В Определението си РС – Попово е посочил Решение № 192 от 17.04.2013 год. на
ВКС по н.д. № 592/2013 год. І н.о. в което е посочено, че „Прилагането на разпоредбата на
чл.24 от НК и увеличаването на общото наказание, определено от отделните осъждания
на дееца, е предвидено в закона като право на решаващия съд. За приложението на чл.24
от НК не се изисква нарочно искане от прокурора, поради което съдът не е обвързан от
неговата процесуална позиция“. В този см. е и Решение № 14 от 19.03.2010 год. на ВКС по
н.д. № 587/2009 год. на ІІ н.о. „Увеличаването на наказанието става по силата на закона, а
не въз основа на искане от страна в производството или преценка на съда. След като
констатира, че са налице предпоставките за приложението на чл.24 от НК, съдът е
длъжен да го приложи, спазвайки принципа на законоустановеност, и да увеличи общото
наказание, когато има основание да направи извод, че само по този начин биха се
постигнали целите на наказанието по чл. 36 от НК“
Или иначе казано, за прилагане на чл.24 от НК не е необходимо да има съответно
предложение на прокурора. Прилагането на чл.24 от НК може да бъде приложено от страна
на съда дори производството да е образувано по молба на осъдения за определяне на едно
общо наказание. Единствено въззивната инстанция не може да влоши положението на
осъдения с приложението на чл.24 от НК ако не е депозиран съответен протест на прокурора
Предвид гореизложеното настоящият състав счита, че жалбата на осъдения И.И.
подадена чрез служебния му защитник за неоснователна, а определението на РС – Попово за
4
правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 25/07.07.2022 год. постановено по ЧНД №
108/2022 год. на Районен съд –Попово като правилно и законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5