№ 338
гр. Варна, 15.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500269 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.Образувано/след
изпращане по компетентност от ВКС с определение №217/10.06.2022г. по
ч.гр.д.№1943/22г. по описа на ВКС, III гр.о./ по подадена частна жалба от
„Агроимпулс 2000“ООД, гр.Тервел, представлявано от управителя Е.Д.Н.,
против определение №102/02.02.2022г., постановено по в.гр.д.№765/21г. по
описа на ДОС, с което производството по делото е насрочено за разглеждане
в о.с.з. на 16.03.2022г.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по
изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено
и вместо него постановено друго, с което се „признае за редовна“ подадената
от „Агроимпулс 2000“ООД въззивна жалба.
Въззиваемата страна „СП Одит“ООД, гр.Добрич, представлявано от
управителя С. Н. П., в депозирания отговор по частната жалба в срока по
чл.276, ал.1 от ГПК чрез процесуалния представител адв.В.З., поддържа
становище за нейната недопустимост и моли да бъде оставена без
разглеждане, евент. становище за нейната неоснователност, като моли
обжалваното определение да бъде потвърдено,
Производството по в.гр.д.№765/21г. по описа на ДОС е образувано по
подадената от „Агроимпулс 2000“ООД въззивна жалба против решение
№38/01.09.2021г., постановено по гр.д.№242/20г. по описа на ТРС, с което са
уважени изцяло предявените от „СП Одит“ООД против „Агроимпулс
2000“ООД в условията на обективно кумулативно съединяване искове, а
именно иск с пр.осн. чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска 4 608лв. и иск с пр.осн.
чл.86 от ЗЗД с цена на иска 278, 11лв.Въззивната жалба има за предмет
цялото първоинстанционно решение.Дължимата държавна такса за въззивно
обжалване възлиза на 92, 16лв. по първия иск и 25лв. за втория или общо
сумата от 117, 16лв./чл.1, вр. чл.18, ал.1, пр.1 от ТДТКССГПК и чл.72, ал.2 от
1
ГПК-защитават се различни интереси и държавна такса се дължи по всеки
иск в размерите по тарифата/.При администриране на жалбата ТРС е дал
указания за внасяне на цялата дължима д.т. на страната, но в изпълнение на
указанията са внесени само 97, 73лв.За да определи и внесе този размер
жалбоподателят е сумирал сумите по двата иска, общо 4 886, 11лв., и така е
внесъл държавна такса в размер на 2% върху тази сумата, т.е. сумата от 97,
73лв.Независимо, че указанията му не са били изпълнени в цялост, ТРС е
изпратил жалбата по компетентност на ДОС.След образуване на делото, ДОС,
след като е констатирал, че не е внесена в пълен размер дължимата държавна
такса, не е давал указания/като съд, следящ служебно за допустимостта на
въззивната жалба/ на въззивната страна по делото да внесе така дължимия
остатък/разликата над 97, 73лв. до 117, 16лв./, а е указал на страната да
посочи за кои части от решението се отнася внесената от нея в непълен
размер държавна такса от 97, 73лв., като е посочил, че при неизпълнение ще
прекрати делото изцяло.В изпълнение на указанията страната с молба от
27.01.2022г. е посочила, че е обжалвала цялото решение на ТРС и е внесла
дължимата според нея държавна такса върху сбора от цените на двата иска.В
условие на евентуалност, ако съображенията й не бъдат приети, е посочила,
че обжалва решението по главния иск.С обжалваното определение от
02.02.2022г. ДОС е приел/след като не се е съгласил с твърденията, че
дължимата такса по двата иска възлиза на 97, 73лв./, че въззивникът е
посочил, че обжалва решението по главния иск, и е насрочил делото за
разглеждане в о.с.з.
Така постановеното определение не подлежи на обжалване.То не е
преграждащо по нататъшното развитие на делото/напротив е по неговото
движение/, нито обжалването му е изрично предвидено в
закона.Неоснователни са оплакванията на страната, че с него се преграждало
развитието на делото по жалбата против решението на ТРС в частта му по
иска с пр.осн. чл.86 от ЗЗД Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба и
против решението на ТРС в частта му по иска с пр.осн. чл.86 от ЗЗД, вкл. и
съгласно изричните уточнения на страната в молбата от 27.01.2022г./отделен
е въпросът дали е внесена цялата дължима по този иск държавна такса за
въззивно обжалване/.ДОС не е прекратявал въззивното производство по
жалбата в тази й част.Същото е насрочено за разглеждане в о.с.з.Докато
производството по делото не е прекратено в тази му част, съдът дължи
произнасяне и по жалбата против решението на ТРС в частта му по иска с
пр.осн. чл.86 от ЗЗД.
Като образувано по частна жалба, насочена против неподлежащ на
самостоятелно обжалване съдебен акт, настоящото производство е
недопустимо и следва да бъде прекратено
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№269/22г. по описа на ВАпС,
гр.о.
Определение подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен
касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3