Р Е Ш Е Н И Е
№……../……..2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд, Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на девети юли две хиляди и двадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При участието на секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА и на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 1144 по описа на съда за две хиляди и двадесета година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК
вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН.
Образувано е по жалба на А.Я.Л., предявена чрез
пълномощника му адвокат М., срещу решение № 321/24.02.2020 г. по н.а.х.д. № 17/2020
г. на ВРС, VІ състав, с което е потвърдено наказателно постановление №
23-0000757/17.12.2019 г. на началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ – Варна в ГД „АИ“, с което на касатора за нарушение на чл. 40
изр. 1 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лв., на основание чл. 105 ал. 1 ЗАвП. По съображения за
допуснато от районния съд нарушение на закона и необоснованост на решението се
иска да бъде отменено от касационната инстанция като наместо него да се
постанови друго по съществото на правния спор, с което наказателното
постановление също да се отмени като незаконосъобразно.
В с. з. на 09.07.2020 г. касаторът и ответната по касация страна, редовно призовани, не се представляват. От пълномощника на касатора адвокат М. е подадена молба с. д. № 7902/08.07.2020 г. , с която касационната жалба се поддържа изцяло.
Ответната по касация страна Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна в ГД „АИ“ с писмено отговор на касационната жалба е заявила чрез пълномощника си юрисконсулт Г. становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна също дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
След преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, съдът намира следното:
По допустимостта на жалбата: Предявена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно изричната разпоредба на чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, от процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 210 ал. 1 АПК, и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК. С нея е сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на изложените положителни процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост на касационното производство.
Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218 ал. 2 АПК, касационният състав намира жалбата за неоснователна.
С потвърденото от районния съд наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора по чл. 105 ал. 1 ЗАвП за нарушаването на чл. 40 изр. 1 от Наредба № 34/14.12.1999 г. на МТ за таксиметров превоз на пътници, вменяващ в задължение на водачите на таксиметрови превози да попълват редовно и точно пътната книжка.
От обективна страна по делото е установено, че на 22.10.2019 г. около 08:30 ч. в гр. Варна наказаното лице като водач на таксиметров автомобил с рег. № В****СА го е управлявало без редовно попълнена за деня пътна книжка като не е попълнило за датата 22.10.2019 г. пътен лист № 00083.
По смисъла на пар. 1 т. 1 ДР на Наредба № 34/14.12.1999 г. на МТ пътната книжка е издаден от превозвача комплект от последователно номерирани пътни листи. Правилен и съответен на данните по делото е изводът на районния съд, че макар да липсва изрична нормативна уредба на понятието редовно попълнена пътна книжка, самата житейска логика налага извода, че в началото на работния ден преди започването на първия за деня таксиметров превоз водачът следва да е попълнил колоните за начален час и начални показания на километража на автомобила, които, видно от Приложение № 12 на наредбата, съставляват задължителни елементи от съдържанието на нормативно утвърдения образец на пътния лист. Събраните във въззивното производство гласни доказателства /показанията на свидетеля Божидар Георгиев Иванов/, на които е стъпил съдът, за да изгради част от фактическите си констатации по делото, без всякакво съмнение налагат извода, че към момента, в който е спрян за проверка от органите на „Автомобилна администрация“, таксиметровият автомобил е бил в работещ режим – с поставена табела, лампички и включен на свободно таксиметров апарат, като от отчета на водача за деня е било видно, че до момента са били извършени общо шест курса. Съотнасянето на този факт към данните по приложения като доказателство по преписката пътен лист № 00083, който е оставен изцяло празен от водача, недвусмислено сочи на неизпълнение на императивно вмененото му задължение по чл. 40 изр. първо от Наредба № 34/14.12.1999 г. на МТ. При това положение при правилно издирена санкционна норма АНО законосъобразно е издал срещу водача оспореното пред районния съд и потвърдено от него наказателно постановление.
Неоснователно е оплакването на касатора за допусната в АУАН и в НП неяснота в индивидуализацията на нарушението, което по негови твърдения не било отчетено от решаващия спора съд. Обратно на това разбиране, касационната инстанция намира, че в АУАН и в издаденото въз основа на него НП релевантните за нарушението факти са конкретизирани в достатъчна степен, за да може наказаното лице да разбере в извършването на какво нарушение е уличено, кат спрямо тях правилно са издирени и посочени и приложимите законови разпоредби.
При преценката си за спазването на материалния закон районният съд е изложил и мотиви относно неприложимостта към случая на чл. 28 ЗАНН, които се споделят от касационната инстанция, поради което по аргумент на чл. 221 ал. 2 изр. второ АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН не е необходимо да бъдат преповтаряни.
Оплакването за необоснованост на въззивното решение следва да се разглежда в светилната на чл. 348 ал. 1 т. 2 НПК /допуснато от районния съд съществено процесуално нарушение/, тъй като необосноваността не представлява касационно основание по смисъла на приложимия за касационните основания в касационното административно-наказателно производство НПК, съгласно чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН. Касационният състав не споделя обаче и това касационно оплакване, като се има предвид, че всички фактически констатации на районния съд са изградени въз основа на събраните в хода на въззивното производство писмени и гласни доказателства, преценката на които е извършена от съда без да се дава превес на едни за сметка на други и по този начин страните да се поставят в неравностойно процесуално положение.
В целостта си изложеното обуславя извод за неоснователност на касационната жалба, поради което оспореното с нея въззивно решение следва да се остави в сила.
Воден от изложеното, на основание чл. 221 ал. 2 изр. първо предл. първо АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 321/24.02.2020 г. по н.а.х.д. № 17/2020 г. на ВРС, VІ състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 23-0000757/17.12.2019 г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна в ГД „АИ“, с което на А.Я.Л. за нарушение на чл. 40 изр. 1 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лв., на основание чл. 105 ал. 1 ЗАвП.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/