Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                   № 250, 18.04.2019 год., гр.Търговище

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      Търговищки районен съд, шести състав, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

           

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА МАРКОВА

 

Секретар : Ж.И.,

като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 1608 по описа на ТРС  за 2018 год. ,за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за сумата от 138.80 лв.

 

Ищцата твърди в исковата си молба, че е наследник на потребител на ел.енергия доставяна от дружеството-ответник за имот в с.Р., общ.Ч. Р. К., починала на 04.06.2018 год., като партидата при ответника била заведена на името на И.Д.И., наследодател на Р. К.. Твърди, че на 04.05.2018 год. от „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД гр.Пловдив, КЕЦ Загоре Стара Загора бил извършен демонтаж и съответно монтаж на СТИ на бетонния стълб пред имота на наследодателката, която е била в дома си, но не е била уведомена, а протокола за демонтажа и съответно монтажа на новото СТИ бил подписан от трето неупълномощено лице. В молбата се твърди, че след подмяната на СТИ ответника е начислил  по партидата на наследодателката ползвана ел.енергия за периода 18.03.2018 год. – 17.04.2018 год. на стойност 277.60 лв., явяваща се почти три пъти по –висока от заплащаната такава за предходни периоди, въпреки, че в имота живеела само наследодателката, която ползвала една стая отоплявана с климатик. Твърди се, че брата на ищцата на 11.05.2018 год. е подал жалба до ответника с искане да бъде извършена проверка и да се преизчисли дължимата сума за ел.енергия за горния период, но отговор не последвал, поради което ищцата също депозирала на 28.06.2018 год. и на 24.07.2018 год.  жалби, на които ответника изпрал формален отговор без да предприеме целените от жалбоподателите действия, като междувременно въпреки оспорването на сметката, ответника прекъснал ел.захранването в имота. Ищцата твърди, че с изключение на оспорената стойност на потребена ел.енергия за периода март-април 2018 год. всички дължими суми преди и след този период са заплатени. С оглед на изложеното ищцата моли съда да постанови решение с което да признае за установено спрямо ответника, че не дължи сумата от 138.80 лв., представляваща припадащата й се част, като наследник на Р. К. от начислена стойност на потребена ел.енергия за цитирания по-горе период, като се присъдят и направените по делото разноски. В съдебно заседание поддържа предявения иск, чрез процесуален представител.

 

В срока по чл.131 от ГПК ответника е подал писмен отговор на исковата молба. В отговора ответника твърди, че иска е неоснователен и по основание, и по размер. Твърди, че по силата на валидна облигационна връзка между него като доставчик на ел.енергия и наследодателя на ищцата, а след това с наследниците като потребители на тази енергия и в изпълнение на задълженията следващи от тази връзка за имота в с.Р. е доставяна ел.енергия, срещу задължението на ползвателя да заплаща нейната стойност. Твърди, че за периода 18.03.2018 год. – 17.04.2018 год. е доставил в обекта на ищците ел.енергия в количество 1468 кВтч на обща стойност 277.66 лв. с ДДС, за което е издадена фактура № **********/23.04.2018 год., като това количество енергия е реално потребено и отчетено от СТИ с фабричен № *********, чиято подмяна е извършена на 04.05.2018 год., тъй като е подлежало на проверка от ДАМТН. Моли съда да отхвърли иска, като претендира разноски. В съдебно заседание поддържа изложените в отговора доводи, чрез процесуален представител.

           След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното: Видно от приложените по делото удостоверение за наследници и медицинско свидетелство за смърт ищцата е наследник на Р.И. К., починала на 04.06.2018 год., която е наследник на И.Д.И., починал на 25.06.1972 год., като е безспорно по делото, а е видно  и от приетите писмени доказателства, че  наследодателката на ищцата е била потребител на ел. енергия, по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката и отношенията с ответника се уреждат от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД и Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на “Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, в съответствие с чл. 98а от същият закон, за обект в с.Р., общ.Ч., като партидата, водена при ответника е на името на И.Д.И.- баща на Р.. Установи се от показанията на разпитания по делото свидетел, че в имота в с.Р., където ответника е доставял ел.енергия е живеела постоянно единствено Р. К. до смъртта си, а след това имота се ползва от нейните наследници. От показанията на св.И. М. – съпруг на ищцата се установи, че Р. К. е ползвала една стая от къщата, която се е отоплявала с климатик, като в същата стая е имало и готварска печка “Вулкан“, която е работила на дърва и се е палила в студените месеци,  другите стаи се отоплявали с твърдо горИ.. Установи се, че другите ел.уреди в къщата са били бойлер и пералня, но същите са се ползвали само когато ищцата е пребивавала при майка си, което се е случвало всеки месец, през първата десетдневка. От показанията на свидетеля се установи също така, че при тези ежемесечни посещения ищцата, която единствена е полагала грижи за майка си, е получавала пенсията й, заплащала е и съответните режийни разходи – ток, вода, телефон, както и че въпреки възрастта си Р. К. е била в добра кондиция, можела е да се движи самостоятелно, не е имала сериозни заболявания, нито проблеми с паметта, същата е била в добро здраве и към периода март-април 2018 год. От показанията на свидетеля се установи, че при посещението през месец май в с.Р. на ищцата и е станало известно, че начислената от ответника сумата за консумирана ел.енергия за периода март-април 2018 год. е в размер на 277.60 лв. и тъй като сумата надвишавала трикратно сумите за предходни периоди, първо брата на ищцата, а след това и самата ищца са подали жалби до ответника, с които са оспорили начислената сума и са поискали проверка и преизчисляване на сметката за периода 18.03.2018 год. – 17.04.2018 год., но не са получили отговор от ответника. По делото са приложени писма, изходящи от ответника до ищцата, които касаят подадените от нея жалби, но видно от същите те не съдържат отговор на поставените от ищцата въпроси. Ответника е посочил, че е извършена проверка на сметката, но какво е констатирала тази проверка, дали са на лице, или не основания за преизчисляване на стойността на ползваната ел.енергия за периода март-април 2018 год. не е посочил. От показанията на св.М. се установи, че ищцата е правила запитване в офиса на дружеството в гр.Ч. от където устно са я уведомили, че разликата в количеството потребена ел.енергия се дължи на смяна на старото СТИ и поставянето на ново такова, като след това ищцата установила, че без знанието и без присъствието на Р. К. служители на ЕРЮГ са извършили смяна на СТИ, като съставения констативен протокол е подписан от съсед, без същия да е пълномощник или представител на ползвателя на ел.енергия. Видно от приложения по делото на л.21 протокол за монтаж служители на ЕРЮГ на 04.05.2018 год. са демонтирали СТИ № *********, отразили са в протокола отчетените до момента количества доставена енергия, а като причина за смяната е отразено – последваща проверка на СТИ. В протокола е отразено, че смяната е извършена в присъствието на оторизиран представител на клиента В. К., която се е подписала. Установи се от показанията на св.М., че на 04.05.2018 год. Р. К. е била в добро здраве, подвижна и се е намирала в имота в с.Р., но не е била уведомена и потърсена от служителите на ЕРЮГ за да и връчат протокола за монтаж. От приложената по делото фактура № **********, изходяща от ответника , издадена на 23.04.2018 год. се установи, че за периода 18.03.2018 год. – 17.04.2018 год. ответника е начислил стойност на потребена ел.енергия от 1468 кВтч по партидата на И.И. в размер на 277.66 лв., при срок за плащане на фактурата 04.05.2018 год. При сравнение между количеството потребена енергия за процесния период и количеството потребена енергия за предходни периоди от наследодателката на ищцата е видно, че количеството отчетена потребена ел.енергия за спорния период надвишава трикратно потребената ел.енергия за периода 18.12.2017 год. – 17.01.2018 год. от 601 кВтч, за периода 18.01.2018 год. – 17.02.2018 год. от 526 кВтч, за 18.02.2018 год. – 17.03.2018 год. от 557 кВтч, така както е отразена в от ответника и за които ищцата е заплатила съответната стойности, видно от приложените на л.16 – 18 от делото. От приложения на л.19 от делото платежен документ е видно, че и след спорния период количеството потребена енергия е в пъти по ниско от това, което е отчетено преди смяната на СТИ, като за периода 18.04.2018 год. – 04.05.2018 год. количеството отчетена енергия е 285 кВтч. От заключението на приетата по делото експертиза се установи, че максималното количеството ел.енергия, което може да се достави до обекта за периода 18.03.2018 год. – 17.04.2018 год. е  429.66 кВтч, както и ,че това количество което е отчетено и отразено при ответника за процесния период е правилно фактурирано като цена по действащите към него момент цени, определени от ДКЕВР. В заключението вещото лице е посочило, че СТИ № ********* е преминало всички изискуеми метрологични проверки, но съдът счита, че в тази част заключението не следва да се възприема, доколкото при изслушване в съдебно заседание вещото лице обясни, че не е виждало СТИ, не е търсило информация дали същото е минавало и кога проверки, не е виждало протоколи от първоначални или последващи проверки  на СТИ.

При така установеното съдът прави следните изводи: Както се посочи по-горе ищцата е наследник на потребител на електрическа енергия, който се е намирал във валидно облигационно отношение с ответника, регламентирано от  общи условия на ДППЕЕЕМ. Ищцата твърди, че не дължи на ответното дружество припадащата й се в качеството на наследник на потребителя на ел.енергия сума в размер на 138.80 лв., представляваща стойност на отчетена потребена ел.енергия за периода 18.03.2018 год. – 17.04.2018 год., с довода, че отчетеното количество не може да е било реално потребено и е на лице грешка при отчитането. В тежест на ответника предвид предявения отрицателно установителен иск е да докаже по пътя на пълно и главно доказване, че фактурираното количество ел.енергия е реално потребеното такова, за да е на лице задължение на потребителя съгласно ОУ да заплати нейната стойност. Съдът при преценка на събраните по делото доказателства счита, че ответника не доказа в процеса дължимостта на сумата. Установи се, че в имота където е доставяна ел.енергия е живеела само майката на ищцата, същата е ползвала една стая, която се е отоплявала с климатик, а другите ел.уреди- бойлер и пералня са ползвани рядко. Установи се, че СТИ отчитащо потреблението в имота е било сменено на 04.05.2018 год., след отчитане на спорния период март-април 2018 год., поради това, че е подлежало на последваща проверка. Ответника не представи доказателства, че СТИ е преминало проверката и че е отговаряло на изискванията, т.е. не се представиха доказателства, че СТИ правилно е отчитало потреблението на ел.енергия в процесния спорен период. Установи се, че ищцата е подала жалби до ответника за преразглеждане на сметката за март-април 2018 год., като съгласно чл.34 от ОУ към ДПЕЕЕМ в седмодневен срок е следвало ЕРЮГ да извърши проверка, като за констатациите от същата е следвало да уведоми клиента, а при констатирани грешки да представи на ЕВН Електроснабдяване коригирана сметка. Както беше посочено по-горе ищцата не е получила резултати от извършена проверка, на същата са изпратени формални отговори, че е извършена такава, но какво е констатирано не е била уведомена. От представените по делото доказателства се установи, че отчетеното за периода 18.03.2018 год. – 17.04.2018 год. количество потребена енергия надвишава почти трикратно потребената ел.енергия за предходни периоди, както и за следващи такива, което протИ.речи  и на  житейската логика, тъй като е необяснимо и нелогично в зимните месеци – декември, януари, февруари количеството потребена ел.енергия, при установеното обстоятелство, че наследодателката на ищцата се е отоплявала на ток да е в пъти по-ниско от потребеното количество за март-април. Още повече, че съгласно заключението на приетата експертиза количеството ел.енергия което може да бъде доставено за процесния период е 429.66 кВтч, а ответника е фактурирал количество ел.енергия от 1468 кВтч. С оглед на горното съдът счита, че ответника не доказа по безспорен и несъмнен начин, че фактуриранато количество ел.енергия за периода 18.03.2018 год. – 17.04.2018 год. на обща стойност 277.60 лв. действително е потребено от клиента, при което предявения иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 350 лв., разноски в производството на настоящата инстанция.

 

                                      Водим от горното, съдът

 

                                             Р   Е   Ш   И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ № 37, представлявано от М.М.-Д.и Ж.С.действащи чрез юрк.К.Н., че Т.К.М., ЕГН ********** ***, действаща чрез пълномощник адв.А.М. от ТАК, със съдебен адрес ***, кантора 6 не дължи  сумата от 138.80 лв., представляваща припадащата й се ½ ид. част, като наследник на Р. К., починала на 04.06.2018 год., от начислена стойност на потребена ел.енергия за периода 18.03.2018 год. – 17.04.2018 год., за обект в с.Р., общ.Ч., на осн. чл.124, ал.1 от ГПК.

 

ОСЪЖДА  „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ № 37, представлявано от М.М.-Д.и Ж.С.действащи чрез юрк.К.Н. да заплати на Т.К.М., ЕГН ********** ***, действаща чрез пълномощник адв.А.М. от ТАК, със съдебен адрес ***, кантора 6, сумата от 350 лева, представляваща направените по делото разноски, на осн. чл.78,ал.1 от ГПК във вр. с чл.80 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Търговище.

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: