ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 113
гр. Благоевград, 30.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20241200500046 по описа за 2024 година
съобрази следното:
ЗАД „Б“, ЕИК , седалище и адрес на управление гр. С., р. „Л“, бул. „Д. Б“ № 87,
представлявано от С. С. П. и К.Д. К., обжалва решение № 342 от 20.10.2023 г.,
постановено по гражданско дело № 951 от 2022 г. на Районен съд Петрич, в частта, с
която дружеството е осъдено да заплати на С. Б. Я., ЕГН **********, адрес гр. П., ул.
„З.“ №, сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
произтекли от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 02.11.2021 г., около
13:25 ч., на ***, при км 395+200, в района на К д, предизвикано от Е. С. от гр. П, в
качеството му на водач на лек автомобил „О“, с рег. № , за който автомобил е имало
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗАД „Б“, заедно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
11.07.2022 г., до погасяването на главницата. Съдебният акт бил неправилен в
атакуваната част. Отговорността на застрахователя по застраховка ГО била
функционална на отговорността на застрахованото лице. В конкретния случай не бил
извършен деликт и било налице случайно деяние /чл. 15 от НК/, като презумпцията на
чл. 45, ал. 2 от ЗЗДог била оборена, видно от приетата и неоспорена от страните АТЕ.
Деянието на водача на МПС не било противоправно. Не била налице пряка връзка
между конкретно нарушение на правилата за движение по пътищата и настъпилия
инцидент. Застрахователят не носел отговорност на това основание. Отговорността му
била обусловена от основанията за отговорността на самия застрахован. Затова в
случаите, при които той не следвало да отговаря пред пострадалия - например при
непреодолима сила /форсмажор/ - не дължал обезщетение и застрахователят. С
1
отговора на исковата молба било направено изрично оспорване в тази връзка. В чл. 45,
ал. 2 от ЗЗДог била въведена презумпция за вина, според която във всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Разпоредбата на чл. 154, ал. 2 от ГПК допускала оборването на презумпции във всички
случаи, в които нямало изрична забрана. Презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗДог било
оборима, защото нямало законова забрана за това. Обективните елементи на деликта
били в доказателствена тежест на ищцата, като в случая не било доказано
противоправно деяние. АТЕ установила, че ударът е бил непредотвратим за водача на
лекия автомобил, като ПТП се дължало на разлято върху пътя гориво, което значително
е променило сцеплението върху пътната настилка, което от своя страна е оказало пряко
влияние на устойчивостта на автомобила и загубата на управление. Според
тълкувателната практика на ВС, чл. 15 от НК можел да намери приложение при всички
пътни обстановки, посочени в ЗДвП и в правилника за приложението му. Това
означавало, че и в пътната обстановка, предмет на делото, тази разпоредба можела да
се приложи. Когато водачът е изпълнил задълженията си по правилата за движение
досежно скоростта, той не следвало да носи наказателна или гражданска отговорност
за настъпилите общественоопасни последици. Не било проведено пълно доказване на
противоправно деяние, в причинна връзка с което да е настъпило процесното ПТП.
Вещото лице по АТЕ посочило, че причина за инцидента е наличие на разлято гориво
върху платното за движение, върху мокра асфалтова настилка, при което при навлизане
в дясна крива автомобилът е загубил напречна устойчивост и при опит на водача да
стабилизира управлението, се е стигнало до странично обръщане. Изложеното в
решаващите мотиви на PC, че от техническа гледна точка ПТП не би настъпило при
конкретното състояние на пътната настилка, ако автомобилът беше навлязъл с по-
ниска скорост и водачът му не беше предприел действия по неговото стабилизиране
чрез рязко завъртане на волана, не се съдържало в заключението на вещото лице.
Отделно от изложеното, при всяко ПТП имало хипотетично поведение, при което то не
би настъпило, но това не следвало да води до практическото изключване на института
на случайното деяние. Скоростта на лекия автомобил била съобразена с пътя и
видимостта от момента на навлизане в зоната с разлято гориво. Ударът бил
непредотвратим за него. ПТП не се дължало на поведение на водача, а на състоянието
на пътя, което не е можело да се предвиди и да се избегнат последиците от него.
Според трайната съдебна практика, деянието следвало да се съобразява с фактите към
момента на настъпване на събитието, довело до причиняване на вреда. Не следвало да
се вземат под внимание предхождащи теоретични състояния, при които увреждането
би се избегнало. Моли се за отмяна на обжалваната част на решението и отхвърляне на
предявените искове за главница и лихва.
Подаден е отговор на жалбата. В него се сочи, че последната е неоснователна и
необоснована. Оплакванията на застрахователя относно необоснованост на съдебното
2
решение били неоснователни. Необосновани били и изложените от въззивника
аргументи, че се касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. От събраните по
делото писмени и гласни доказателства не се установило дали в мястото на удара е
имало разлята някаква субстанция, нито каква е тя по състав, нито какъв е размерът на
разлива, ако е имало такъв някъде по пътното платно. Безспорно се доказало, че е
валял дъжд, а автомобилът, разливал гориво, е пътувал в обратна на движението на
лекия автомобил посока. По никакъв начин не се установило, че в лентата на движение
на лекия автомобил е имало какъвто и да е разлив. Видно от протокола от проведеното
ОСЗ на 20.09.2023 г., при изслушване на вещото лице по САТЕ, то изрично заявило, че
при по-ниска скорост, съобразена с пътните условия, ПТП би могло да бъде избегнато,
както и че то се дължало на конкретните пътни условия и скоростта, с която водачът е
влязъл в процесната зона. По делото нямало данни пътят да е бил затварян и
движението по него да е било преустановено за почистване, опесъчаване или други
дейности по отстраняване на хипотетични петна по пътя. По платното се движили
много други автомобили, но поради съобразена от водачите им скорост, те не
допуснали ПТП. Можел да се направи обоснован извод, че присъденото на ищцата
обезщетение от 1500 лева не само че не е завишено, а е справедливо. Присъденият от
състава на ПРС размер на застрахователно обезщетение не следвало да се намалява от
въззивната инстанция. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение в
атакуваната му част.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими. Те следва да бъдат разгледани в открито
заседание на въззивната инстанция. Страните не са направили доказателствени
искания. Не се налага и служебно събиране на нови доказателства.
Воден от изложеното и на основание чл. 267 от ГПК, Окръжен съд Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото, което да се проведе на 14.03.2024
г. и да започне в 09:00 ч.
На страните, чрез адвокатите, ДА СЕ ВРЪЧАТ призовки и копия на настоящия
съдебен акт, а на жалбоподателя - и екземпляр от отговора.
Настоящото определение не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4