Р Е Ш Е Н И Е
N……….
Гр.Варна………………2022г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Варненският административен съд, Първи тричленен състав, в публично заседание на тридесети юни две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ИСКРЕНА
ДИМИТРОВА
при
секретаря Елена Воденичарова и в присъствието на прокурора Силвиян Иванов, като
разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова к.адм.дело № 957 по описа на
Административен съд гр.Варна за 2022 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на Главен инспектор в отдел „Контрол“ в РД“АА“-Варна, подадена чрез
младши експерт Станчева, служител с юридическа правоспособност, против Решение
№ 272/21.02.22г. по НАХД №5152/2021г. на ВРС, 28 състав, с което е отменено
наказателно постановление №
23-0001378/10.09.2021г. на Главен инспектор в отдел „Контрол“ в
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна, с което за нарушение на
чл.91в т.1 ЗАвП, на основание чл.104, ал.7 от ЗАвП на „Интер карго БГ“ЕООД е
наложена имуществена санкция в размер на 2000лв.
Касаторът твърди в
жалбата си, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че
съгласно нормата на чл.91в т.2 т.1 ЗАвП превозвачите, ръководителите на
предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да
съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да представят за
проверка от контролните органи тахографските листове от аналоговите тахографи,
съответно в санкционната разпоредба на чл.104 ал.7 ЗАвП е предвидено ангажиране
на отговорността на превозвач, който не съхранява тахографските листи за период
от 365 дни или отказва да ги предостави за проверка от контролните органи. Двете
изпълнителни деяния са предвидени алтернативно и извършванетно на което и да е
от тях е основание за ангажиране на административнонаказателна
отговорност. Описаното в АУАН и НП
изпълнително деяние е обективирано в непредставяне за проверка от контролните
органи на тахографски листи от 01.07.2020г. до 30.09.2020г., от което
недвусумислено следва, че става въпрос за отказ за представяне на информация.
Информацията е изискана с покана, в която ясно са посочени документите и
данните необходими за проверката. Моли решението на ВРС да бъде отменено, а
издаденото НП да бъде потвърдено. Моли за присъждане на възнаграждение за
осъществено процесуално представителство.
Ответната страна- „Интер
карго БГ“ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. А., оспорва същата и моли
решението на ВРС като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Моли
да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Представителят на
Окръжна прокуратура–Варна дава заключение, че решението на ВРС е правилно и
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени
към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа
и правна страна:
Производството пред
ВРС е образувано по жалба на „Интер карго БГ“ЕООД против наказателно
постановление № 23-0001378/10.09.2021г. на Главен инспектор в отдел „Контрол“ в
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна, с което за нарушение на
чл.91в т.1 ЗАвП, на основание чл.104, ал.7 от ЗАвП му е наложена имуществена
санкция в размер на 2000лв. За да се произнесе по спора районният съд е
установил от фактическа страна, че в хода на извършвана проверка, на 21.05.21г.
на превозвача „Интер Карго БГ” ЕООД, притежаващ лиценз на общността за
обществен превоз на товари, била връчена покана в срок до седем дни да
представи изрично изброени документи, сред които пътни листи, товарителници и
тахографски листи за проверяваният период. Повечето от поисканите документи
били предоставени с протокол от 28.05.21г., като от приложените пътни листи
било видно, че на 02.09.20г., 14.09.20г., 20.09.20г. и 24.09.20г. водачът П.е
извършвал обществен превоз на товари с МПС с рег.№ *****, за които превози не
били предоставени тахографски листи. Същите не били представени и след като св.
И.разговарял с представител на фирмата. Трудовото правоотношение на водача и
дружеството било прекратено по взаимно съгласие със заповед от 21.12.20г. Бил
съставен АУАН на дружеството за нарушение, извършено на 29.05.21г., който бил предявен
и връчен срещу подпис. Въз основа на АУАН било издадено и обжалваното
наказателно постановление.
Сезираният със спора
съд е приел в мотивите си, че при издаване на НП са допуснати съществени
процесуални нарушения и материалният закон е приложен неправилно. ВРС е приел,
че НП е издадено от компетентен орган и в срок, но АУАН и постановлението не съдържат
реквизитите по чл.42 и чл.57 ЗАНН, не са описани обстоятелствата, касаещи
съставомерните елементи на нарушението и последното не е достатъчно
индивидуализирано. В АУАН и НП не са изложени факти, от които да стане ясно за
какво нарушение е наложено наказанието - дали за това, че тахографските листи
не били съхранени в срок, или за отказ да бъдат предоставена за проверка. Това
не става ясно и от правна страна, тъй като е описано, че превозвачът не е
представил всички тахографски листи след покана. Наказанието по чл.104 ал.7 от
ЗАвтП са налага както в случаите на отказ, така и в случаите на несъхранение,
но в АУАН и НП не е описано дали става въпрос за отказ, или несъхранение, като
не е и установено в хода на проверката. Не е описано и нито едно от двете
изпълнителния деяния по чл.104 ал.7 от ЗАвПр., нито са описани относимите към
тях факти. Изпълнително деяние е описано „не представя“, но такова деяние само
по себе си не е наказуемо по чл.104 ал.7 от ЗАвПр. ВРС е приел, че като не са
посочени в НП всички съставомерни признаци на нарушението и относимите към тях
факти НП е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, което ограничава
правото на защита на нарушителя и е основание за отмяната му. Приел и че неправилно
е приложен и материалният закон, тъй като дружеството е наказано за нарушение,
което не е безспорно доказано да е извършено.
Касационната
жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по
същество, настоящата инстанция намира следното:
Реиението на ВРС е
правилно.
С
обжалваното НП е наложено административно наказание на основание чл.104 ал.7
ЗАвП за извършено нарушение по чл. чл.91в т.2 от ЗАвП. Съгласно чл.91в т.2 ЗАвП
превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за
собствена сметка са длъжни да съхраняват най-малко една година след тяхното
приключване и да предоставят за проверка от контролните органи информацията,
извлечена от картата на водача. В санкционната разпоредба на чл.104 ал.7 ЗАвП е
предвидена отговорност на превозвач, който не съхранява тахографските листи,
разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача
за период от 365 дни или отказва да ги предостави за проверка на контролните
органи.
Изпълнителното деяние,
съгласно описанието в НП, е непредставяне на контролните органи на всички
тахографски листи, изискани с връчена покана. Такова деяние не е предвидено
сред хипотезите на чл.104 ал.7 ЗАвП. Изпълнителните деяния в двете хипотези,
които са уредени в чл.104, ал.7 от ЗАвП се различават по своя фактически
състав, поради което и следва да са описани пълно и точно фактите и
обстоятелствата, които определят едно деяние като съставомерно по цитираната
разпоредба, както правилно и законосъобразно е приел и ВРС. В случая фактите в
НП не осъществяват нито една от хипотезите на чл.104, ал.7 от ЗАвП поради липса
на съставомерни елементи в описанието на деянието. От описанието в НП не става
ясно съхранена ли е информацията, за чието непредставяне е наказано дружеството
или е налице отказ от страна на дружеството да я предостави.
В административнонаказателното производство пълното описание на нарушението, както в АУАН,
така и в НП е от изключително значение за законосъобразното развитие на самия
процес, не
само с оглед гарантиране правото на защита на дееца в пълен обем, но и поради
факта, че това е изискване относно формата на тези актове. Не само пълната липса
на релевантни факти, но и частичната такава, която се отнася до основните
въпроси във връзка с ангажирането на административнонаказателна отговорност,
представлява съществено нарушение на процесуалните правила и самостоятелно
основание за отмяна на съответното НП. Липсата на описание на конкретни факти
относно вмененото нарушение, води до невъзможност на съда, а и на нарушителя /с
което съществено се нарушава правото му на защита/, да установи какво точно
нарушение е извършил, при какви обстоятелства, за да може да бъдат съотнесени
фактите към твърдяната за нарушена правна норма.
Съгласно чл.6 ЗАНН
административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред. Административно наказание се налага на нарушителя за конкретно извършено
от него нарушение.
В случая липсата на
посочени в НП конкретни факти, свързани с изпълнителното деяние на
административното нарушение, съществено затруднява съда в преценката му за
съставомерността на деянието. Посоченото нарушение на процесуалните правила е
съществено и основание за отмяна на издаденото НП, и като го е отменил ВРС е
постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
При този изход на
спора и предвид направенито искане на ответната страна следва да бъде присъдена
сумата от 444лв., представляваща направените по делото разноски.
Водим от горното и на
основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63 от ЗАНН, настоящият състав на
Административен съд Варна
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
272/21.02.22г. по НАХД №5152/2021г. на ВРС, 28 състав.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ да заплати на „Интер карго БГ“ЕООД, ЕИК ****сумата от 444лв.,
представляваща направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.