В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елка Хаджиева | |
Гражданско I инстанция дело |
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО : Производството е по чл.124 А.1 от ГПК –положителен установителен иск, с цена на иска 771.30 лева. Ищците твърдят в исковата си молба, че на 11.04.1973г. са сключили граждански брак в с.Т..., обл. Смолян. През време на техния съвместен живот въз основа на строително разрешение № 1 от 1983г. са извършили строителство на стопанска сграда, със застроена площ от 44 кв.м., в собствен парцел- VІІ, при съседи: фонд-ДГС, държавно и М..., който имот е идентичен с поземлен имот с идентификатор № 73105.501.430, находящ се в с.Т..., община Д., с площ от 572 кв.м., при граници и съседи: 73105.501.432, 73105.501.410, 73105.12.50, 73105.501.429, 73105.501.431 и номер на стопанската сграда с идентификатор № 73105.501.430.1, с площ от 44 кв.м., видно от удостоверение за идентичност с изх.№ 440/12.04,2013г. на Община Д., удостоверение с изх.№ АК-02-27-527/1б.04.2013г.на Областен управител-С..., Скица на поземлен имот № 7754/11.05.2012г. на АГКК-С..., Скица на сграда с изх.№ 7751/11.05.2012г. на АГКК-С.../. Твърдят, че в удостоверение за регулационно положение с изх.№ 056/14.01.2013г. на Община Д. процесния имот е вписан като частна общинска собственост при условие, че имота се владее от тях от 1983 г. до настоящия момент и от никой не се оспорва и видно от удостоверение с изх.№ */04.04.2013г. на Данъчно подразделение-Д. те плащат данъци от 1983г. до настоящия момент, поради което þа тях се явява правен интерес от водене на делото. Молят съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на Община Д., представлявана от К. на Общината-Ц. П., че А. А. У. от с.Т..., община Д., област Смолян, ЕГН * и А. А. У.от с.Т..., община Д., обл. Смолян, ЕГН * са съсобственици по давностно владение от 1983 г. до настоящия момент на недвижим имот, а именно: Поземлен имот с идентификатор № 73105.501,430, находящ се в с.Т..., община Д., с площ от 572 кв.м., при граници и съседи: 73105.501.432, 73105.501.410, 73105.12.50, 73105.501.429, 73105.501.431 и номер на стопанската сграда с идентификатор № 73105.501.430.1, с площ от 44 кв.м. на един етаж. Претендират за разноски по делото. В о.с.з. ответника не се явява, не представя писмен отговор в указания срок и не взема становище. Съдът след като прецени твърденията в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Съгласно удостоверение за идентичност изх. № 440/12.04.2013г. на Община Д., поземлен имот с идентификатор 73105.501.430 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Т..., одобрени със Заповед № РД-18-54/12.12.2011г. на ИД на АГКК Г. С... е идентичен с част от УПИ VІІ- за селскостопански постройки групово в кв.12 по действащия ПУП на с. Т..., одобрен със Заповед № 52/16.06.1981г. и Заповед № ИК-152/10.07.1985г. Според удостоверение за регулационно положение изх. № 056/14.01.2013г. на Община Д., УПИ VІІ- за селскостопански постройки групово в кв.12 по действащия ПУП на с. Т..., одобрен със Заповед № 52/16.06.1981г. и Заповед № ИК-152/10.07.1985г. е частна общинска собственост, видно от Акт № 1124/05.06.2008г., вписан в Служба по вписванията Г. Д. с № 187,том ІІІ, вх. р. № 795/17.06.2008г. Върху УПИ VІІ - за селскостопански постройки групово в кв.12 по ПУП на с. Т... е построена стопанска сграда с идентификатор 73105.501.430.1 на един етаж със застроена площ 44 кв.м. от А. А. У. съгласно строително разрешение № 1/1983 г., издадено от СОНС с. Т.... Границите на УПИ VІІ - за селскостопански постройки групово в кв.12 по ПУП на с. Т... са: изток- неурегулиран терен; запад- улици, УПИ І,ІІ, ІІІ,ІV, V, VІ, VІІІ, ІХ, Х, ХІ, ХІІ, север- улица и неурегулиран терен и юг- улица и УПИ І, в кв. 26 по ПУП на с. Т.... Установява се от удостоверение изх. № АК-02-27-527/16.04.2013г. на Областна администрация Смолян, че за поземлен имот с идентификатор 73105.501.430 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Т..., общ. Д., одобрени със Заповед № РД-18-54/12.12.2011г. на ИД на АГКК Г. С..., идентичен с част от УПИ VІІ- за селскостопански постройки групово в кв.12 по действащия ПУП на с. Т..., одобрен със Заповед № 52/16.06.1981г. и Заповед № ИК-152/10.07.1985г., съгласно скица на поземлен имот № 7754/11.05.2012г. /заверена към 14.01.2013г./ на Служба по геодезия, картография и кадастър – Смолян и удостоверение за идентичност изх. № 440/12.04.2013г. на Община Д. не е съставен акт за държавна собственост. На А. А. У. е издадено строително разрешение № 1/1983г. да построи стопанска сграда върху 42 кв.м. на собственото си място, кв. 12, парцел VІІ, при съседи: фонд ДГС, държавно и М.... При така установеното от фактическа страна, съдът намира предявеният иск по чл. 124 от ГПК за неоснователен и недоказан,по следните съображения: Установителният иск по чл.124, А.1 от ГПК - спор за материално право обуславя правния интерес към настоящ момент. В тежест на ищцовата страна е да докаже обстоятелства от значение за основателността на иска. Съдът е задължен да изследва само твърдяния в исковата молба придобивeн способ – давностно владение. Установи се, че запроцесният имот не е съставен акт за държавна собственост. Правото на общинска собственост е изведено от нормата на чл. 140 от Конституцията, пар. 6 от ЗМСМА, който определя кои имоти са станали общинска собственост по силата на закона, а пар.7 - които имоти държавна собственост стават общинска собственост. Държавата придобива имот, който няма друг собственик на основание чл.6, А.2 от ЗС / в този смисъл Решение № 136/11.05.2009г. по Г. д. № 280/2008г., IV Г.о. на ВКС/. За периода до 1991г. не се установява имота да е имал друг собственик и на основание чл. 6 от ЗС в първоначалната му редакция от 1951г. той става държавна собственост по силата на закона. П¯следователна е съдебната практика, че съставянето на акт за държавна собственост има само констатиращо значение, а не конститутивно действие. Затова факта, че за процесният имот не е бил съставен акт за държавна собственост не означава, че имота не е бил държавна собственост. В разглежданият случай, ищците се позовават на първично придобивно основание, а именно изтекла в тяхна полза придобивна давност, вследствие на упражнявана непрекъсната и необезпокоявана фактическа власт върху имота с намерение за своене в периода от 1983 г. до подаване на исковата молба през 2013 г. Основание за придобиване на правото на собственост по чл. 79, А. 1 от ЗС е изтичането на 10-годишен срок на необезпокоявано, трайно и явно владение на имота. По делото не са наведени фактически твърдения в персонален аспект за принадлежността на правото на собственост върху имота, към момента на установеното от ищците владение върху същия, ангажирани са гласни доказателства в тази насока. Въпросът относно принадлежността на правото на собственост върху имота към момента на установяване на владение от ищците е релевантен за разглеждания спор. Последното произтича от нормата на чл. 68 от ЗС, съобразно която, установилият владение, за да е то явно, трайно, несъмнено следва да отблъсне владението на действителния собственик на имота, спрямо който го свои. В тежест на ищцовата страна е да установи, че имотът е бил частна собственост, с оглед възможността да го владее като свой при наведените твърдения, че имота не е общински. В случая ищците не твърдят, че са владяли и своили имота по отношение на определено физическо лице, а по отношение на Община Д., предвид това, че им е станало известно наличието на съставен Акт за общинска собственост /АОС/. Към момента на твърдяното начало на давностно владение – 1983 г. общинска собственост не е съществувала (до 1990 г. с редакцията на чл. 2 от ЗС, ДВ бр. 31/1990г.), а собствеността принадлежи на държавата, на кооперациите и на другите обществени организации (социалистическа собственост), както и на частните лица (лична и частна собственост). Съобразно действащата към 1983 г. разпоредба на чл. 6 ЗС държавна собственост са имоти, които нямат друг собственик. При това положение и при липса на фактически твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, че ищците са своили имота спрямо физически лица, следва, че са своили имота спрямо Държавата. По силата на чл. 86 от ЗС (в редакцията обнародвана през 1951 г., действала до 1990 г. и редакцията обнародвана през 1990 г., действала до 1996 г.), съществува законова забрана за придобиване по давност на вещи, които са социалистическа собственост, а впоследствие държавна, респ. общинска собственост. Следователно за периода от 1983 г. до 1996 г., давност в полза на ищците не може да тече. От 01.06.1996 г. по аргумент на противното на забраната на чл. 86 ЗС, (редакция ДВ, бр. 33/1996 г.), да се придобива по давност публична държавна и общинска собственост следва да се приеме, че може да се придобива частна държавна и общинска собственост. Давността за придобиване на процесния имот обаче до датата на депозиране на исковата молба в съда – 28.05.2013г., не е породила правният си ефект, тъй като не е изтекъл изискуемият 10 годишен период от време. Този извод се налага, тъй като на основание пар. 1 от ЗД на ЗС давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31 декември 2014 г. Установи се, че правото на собственост върху недвижимия имот – поземлен имот с идентификатор № 73105.501,430 в с. Т..., община Д. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-54/12.12.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 572 кв.м., при граници и съседи: 73105.501.432, 73105.501.410, 73105.12.50, 73105.501.429, 73105.501.431 принадлежи на Община Д., за което е съставен Акт № 1224/ 05.06.2008 г. за общинска частна собственост. При действието на чл. 92 от ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките върху нея, освен ако е установено друго. Правото на собственост върху сграда, построена в чужд имот, се придобива по реда на чл. 63 от ЗС, по реда, предвиден в други актове, създаващи отделна собственост върху постройки, както и по давност. Не са представени писмени доказателства, установяващи придобиване правото на собственост върху сградата. От доказателствата по делото е видно, че имотът /с идентификатор № 73105.501,430 в с.Т..., община Д. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-54/ 12.12.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 572 кв.м., върху който е построена ст¯панската сграда с идентификатор № 73105.501.430.1, с площ от 44 кв.м. на един етаж е частна общинска собственост, а по сила на приращението собственикът на земята е собственик и на построеното върху нея, освен ако не е установено друго. И за процесната сграда важи мораториума за спиране на давността по аргумент на пар. 1 от ЗД на ЗС. Всичко гореизложено обосновава извода, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен, поради това, че ищците не са придобили собствеността върху спорния имот и сградата, построена върху него на основание придобивна давност. ВОДЕН ОТ ГОРНОТО ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. А. У., с ЕГН * и А. А. У., сЕГН * – двамата от с.Т..., община Д., обл. Смолян против ОБЩИНА Д., представлявана от К. Ц. П. установителен иск, че са съсобственици по давностно владение от 1983 г. до настоящия момент на недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор № 73105.501,430 в с. Т..., община Д. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-54/12.12.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК- С..., с площ от 572 кв.м., при граници и съседи: 73105.501.432, 73105.501.410, 73105.12.50, 73105.501.429, 73105.501.431 и построената върху този имот стопанска сграда с идентификатор № 73105.501.430.1, с площ от 44 кв.м. на един етаж КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред СмОС в двуседмичен срок, считано от съобщението. СЪДИЯ : |