№ 1714
гр. София, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Г.ева
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20221100513392 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Р. В. М. срещу решението, постановено по гр.д.
№ 31816/2022 г. на СРС, ІІІ ГО, 37 състав, с която последното се обжалва изцяло. В жалбата
се твърди, че решението е неправилно, като са изложени съображения за това. Въззивникът
моли да се отмени решението на районния съд и да се постанови друго, с което се остави без
уважение молбата за защита по ЗЗДН. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Н. И. Б. не е подала отговор на въззивната жалба.
С молба от 20.02.2023 г. въззиваемата страна е направила искане за събиране на
доказателства, поискани със сезиращата молба, по които районният съд не се е произнесъл.
В същата молба е застъпено и становището й за правилност и законосъобразност на
атакуваното решение.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от ответника
в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е срещу
подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и
допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на Н. И. Б. срещу Р. В. М. –
за защита от домашно насилие, извършено след 23:30 ч. на 13.06.2022 г.
1
Ответникът е оспорил твърденията, че е извършил процесното насилие.
С решението, постановено по гр.д. № 31816/2022 г., СРС, ІІІ ГО, 37 състав, е издал
заповед за защита, като е задължил Р. В. М. ( с неправилно изписано в диспозитива фамилно
име „Р.“ ) да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Н. И. Б.,
забранил на ответника да приближава молителката, жилището й и местата за социален
отдих на разстояние по-малко от 100 метра – с изключение на/в съдебни, полицейски и на
социалните служби сгради, за срок от 18 месеца, и е задължил ответника да посещава
специализирана програма за превенция на домашното насилие за срок от шест месеца.
Първоинстанционният съд е предупредил ответника за последиците по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН,
наложил е на ответника глоба в размер на 400 лева и е осъдил е ответника да заплати по
сметка на СРС държавна такса в размер на 25 лева.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди
доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:
Първоинстанционният съд неправилно е приел, че молбата за защита по ЗЗДН е
основателна.
Не е спорно между страните, че са родители на детето И.Р. М..
Приетата от районния съд декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не представлява годно
доказателствено средство за установяване на твърдения насилнически акт, защото макар и
да съдържа данни за извършителя на насилието, както и за времето, мястото и начина на
извършване на последното, не е в оригинал, нито в заверено за вярност копие, а други
доказателства за твърдяното домашно насилие не са ангажирани. Същевременно, съдът няма
право да указва на молителя да представи декларация, съдържаща всички
индивидуализиращи белези на актовете на домашно насилие, респ. да представи оригинал
или да завери за вярност представеното копие от декларация, тъй като би нарушил своето
безпристрастие. И това е така, защото декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в тази хипотеза
на чл.13, ал.3 ЗЗДН е достатъчно доказателство за извършено домашно насилие и неговото
авторство, и само въз основа на нея може да бъде издадена заповед за защита. Не на
последно място, следва да се посочи, че въпреки предоставената възможност във въззивното
производство, въззиваемата страна не ангажирала и свидетелските показания на допуснатия
й по реда на чл.266, ал.3 ГПК свидетел.
Изложеното по-горе, дава основание на съда да санкционира молителите с тежестта
на доказване в производството и да остави молбата без уважение, като неоснователна и да
откаже издаването на заповед за съдебна защита.
Ето защо, въззивният съд приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да
се отмени, а молбата за защита по ЗЗДН – да се остави без уважение.
Като съобрази изхода на делото, съдът осъжда въззиваемата Н. И. Б. да заплати по
сметка на СГС държавна такса в размер на 25 лева за молбата й за защита. Държавната такса
за въззивната жалба от 12.50 лева е внесена предварително от въззивника, поради което
2
въззиваемата следва да бъде осъдена да му я заплати. Други разноски на въззивника за
въззивното производство не се следват, тъй като последният не доказал действително да е
сторил такива. При този изход на делото, на въззивника, обаче, се следват разноски за
първоинстанционното производство за адвокатска защита в размер на 300 лева, доколкото
видно от представения пред първата инстанция договор за правна защита и съдействие –
л.78 от д., уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева е за
„защита и съдействие пред СРС по дело с предмет иск по чл.127 СК и по ЗЗДН на 37
състав“.
С оглед изхода на делото, въззиваемата няма право на разноски за нито едно от двете
производства.
Водим от горното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението, постановено по гр.д.№ 31816/2022 г. на Софийския районен
съд, ІІІ ГО, 37 състав, и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 122298/14.06.2022 г. на Н. И. Б., ЕГН
**********, за издаване на заповед за съдебна защита срещу Р. В. М., ЕГН **********, и
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА , с която на ответника да
бъдат наложени мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Н. И. Б., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския градски
съд държавна такса в размер на 25 лева.
ОСЪЖДА Н. И. Б., ЕГН **********, да заплати на Р. В. М., ЕГН **********, сумата
от 312.50 лева – разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3