Решение по дело №3054/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и е образувано по касационна жалба на директора на РИОСВ-Варна против решение № 265/11.10.2024г. по АНД № 376/2023г. на РС-Девня , с което е отменено негово наказателно постановление /НП/ №049-50/11.09.2023 с наложена имуществена санкция от 500 лв. на „ЕкоСейф“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], р-н „   “, бул. „   “ № , вх.  , ет.  на основание чл. 35 ал. 1 от Закона за чистота на атмосферния въздух /ЗЧАВ/.

В жалбата се твърди необоснованост и допуснато нарушение на закона . Неправилна е преценката на решаващия съд, че за осъществяване от обективна страна на адм. нарушение по чл. 35, ал.1 от ЗЧАВ е необходимо да е отчетено по съответния ред наличие на замърсяващи вещества в приземния слой на атмосферния въздух . При съществуването на подобни факти е налице състав на адм. нарушение по чл. 69 от ЗООС. Административнонаказателната отговорност на санкционираното дружество е ангажирана в хипотезата за допустителство с оглед нормативното правило на чл. 10 от ЗАНН. Събраните доказателствени източници сочат на данни за наличие на медицински отпадъци в зоната на възникналия пожар , който е бил потушен от два екипа на ПБЗН. Отправеното към съда искане е за отмяна на решението и да се постанови ново, с което да се потвърди издаденото наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът се представлява от гл. юриск. Й. К., която поддържа жалбата на изложените в нея основания и претендира присъждане на юриск. възнаграждение.

Ответникът по касация – „ЕкоСейф“ ООД , се представлява от адв. Р. К., който излага позиция за неоснователност на касационната жалба . Тази теза е подробно аргументирана в депозирани по делото писмени бележки. Претендира за присъждане на съдебно -деловодни разноски съобразно представен техен списък.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира за оставяне в сила решението на ВРС като правилно и законосъобразно.

Касационният състав, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал.2 на чл.218 АПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена от страна с активна процесуална легитимация, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване . Потестативното субективно право на жалба е упражнено срочно , поради което жалбата е допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

Районният съд е приел от фактическа страна, че на 25.06.2023 г. в [населено място], обл. Варна, в местност „Отсреща“, в ПИ с идентификатор 20482.124.701, в който е позиционирана „Инсталация за термична преработка на отпадъци“, стопанисвана от „ЕкоСейф“ ООД е възникнал пожар на приблизително 10 м. от дясната страна на производственото хале, на открито на приблизителна площ от 150 - 200 кв. м. в близост до хладилен фургон и оградата на имота, граничеща с пътя, който води до пристанище Варна-запад. Пристигнали са два екипа на ПБЗН, които са потушили пожара. В момента на проверката инсталацията, която е разположена в производственото хале, не е била в работен режим. Пристигналия на място служител на РИОСВ - Варна - свид. С. И. П. ,установила, че на засегнатото място от пожара има налични остатъци от изгорели пластмасови контейнери за съхранение на медицински отпадъци, спринцовки, игли, ръкавици, системи и др. Бил е съставен констативен протокол КП № 013462/25.06.2023 г. и издадени задължителни предписания на дружеството , изпълнени в определения срок. На следващия ден - 26.06.2023 г. , в сайта на РИОСВ - Варна било публикувано съобщение до обществеността, че няма превишения на замърсяващи вещества в атмосферния въздух над Девня след пожара на площадката за третиране на отпадъци. На 13.07.2023 г. свид. П. съставила АУАН за нарушение по чл. 35 ал. 1 от ЗЧАВ в присъствието на управителя на дружеството - С. Е. Е.. В акта било описано, че вследствие на възникналия пожар е допуснато неорганизирано изпускане на вредни вещества, поради което неорганизирано е замърсен атмосферния въздух, с което е нарушен параграф §1 т. 1 т. 2 и т. 10 от Допълнителните разпоредби на ЗЧАВ. В законоустановения срок срещу така съставения АУАН постъпили писмени възражения, които АНО приел за неоснователни и издал процесното наказателно постановление.

Решаващият съд е счел, че в хода на протеклото административнонаказателно производство няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя и възможността да разбере в какво точно е обвинен. Спазена е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН. Нарушението е описано по начин, изчерпващ всички обстоятелства, при които е извършено. За съставомерността на деяние по смисъла на административнонаказателната разпоредба по чл. 35, ал.1 от ЗЧАВ РС-Девня счита ,че е необходимо да има изпускане на вредни вещества в атмосферния въздух предвид включения от законодателя признак „емисия“ . Това адм. нарушение е резултатно , поради което негов вредоносен резултат се явява концентрация на замърсители , която да е в състояние да окаже вредно въздействие върху здравето на населението и/или околната среда. В конкретния случай от събраните писмени и гласни доказателства не се установява при проверката да е отчетено изпускане на вредни вещества . Предвид случайността на събитието и неустановената причина за пожара, възникнал на открито, много вероятно е било това изпускане да не е било възможно да бъде ограничено. По тези съображения РС-Девня е преценил , че жалбоподателят е санкциониран за нарушение, което не е извършил

В касационната жалба се релевира необоснованост на атакуваното съдебно решение, но подобен порок не е сред касационните основания по чл. 348, ал.1 НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, поради което касационният съд осъществява инстанционен контрол само по заявеното оплакване за допуснато нарушение на материалния закон, понеже обсъжда единствено посочените в жалбата или протеста пороци на решението / чл.218 ал.1 АПК/ . В тази връзка проверката за правилното приложение на материалния закон на настоящата съдебна инстанция е въз основа на установените факти от предходната съдебна инстанция / арг. чл.220 АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН/ . При тази принципна постановка и с оглед посочените в мотивите на обжалваното съдебно решение юридически факти не се доказва повдигнатото на „ЕкоСейф „ ООД административнонаказателно обвинение по чл. 35, ал.1 от ЗЧАВ. Тази разпоредба гласи, че неорганизираното изпускане на емисии в атмосферния въздух, когато е възможно ограничаването му, се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв. Следователно от обективна страна елемент от състава на това адм. нарушение е наличието на емисии в атмосферния въздух . Легалното определение на това правно понятие се съдържа в §1 т.8 от ДР от ЗЧАВ - изпускането на вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздух. Точката или повърхността, откъдето се осъществява изпускането, се нарича източник. Емисията се определя като маса на дадено вредно вещество (замърсител) за един кубически метър изпускан газ или като дебит на изпусканото вещество (емисионен дебит) при нормални условия.

"Вредно вещество (замърсител)" е всяко вещество, въведено пряко или косвено от човека в атмосферния въздух, което е в състояние да окаже вредно въздействие върху здравето на населението и/или околната среда / арг. §1 т. 2 от ДР на ЗЧАВ/ .

Критериите за чистота на въздуха се обективират в чл. 4, ал.1 от посочения този закон . Основните показатели, характеризиращи качеството на атмосферния въздух в приземния слой, са нивата на:

1. суспендирани частици;

2. фини прахови частици;

3. серен диоксид;

4. азотен диоксид и/или азотни оксиди;

5. въглероден оксид;

6. озон;

7. олово (аерозол);

8. бензен;

9. полициклични ароматни въглеводороди;

10. тежки метали - кадмий, никел и живак;

11. арсен.

Следователно нивото на тези показатели определя чистотата на атмосферния въздух, съответно измерените техни концентрации свидетелстват за замърсяване на атмосферния въздух с вредни вещества .

За да гарантира постигане на легитимната цел за чистота на атмосферния въздух , законодателят е въвел разпоредбата на чл. 35, ал.1 от закона – състав на административно нарушение с предвидена санкция , но емисиите от неорганизирано изпускане на вредни вещества в атмосферния въздух се определят като маса на дадено вредно вещество (замърсител) за един кубически метър изпускан газ или като дебит на изпусканото вещество (емисионен дебит) при нормални условия т.е. установяването на емисии на замърсители става посредством измерване , което дава конкретни данни за стойности на някои от изрично изброените показатели за чистота на атмосферния въздух в чл. 4 ал.1 от споменатия закон.

В съдебната фаза на административнонаказателния процес върху наказващият орган лежи тежестта по доказване описаните фактически обстоятелства в НП. Касационният жалбоподател не се справи с тази доказателствена задача . Не само не се представят протоколи от контролни измервания на въздуха в района на пожара , но видно от събраните доказателствени източници РИОСВ-Варна оповествява на обществеността чрез своята интернет страница , че няма регистрирани превишения на пределно допустимите концентрации на замърсители.

На следващо място, лишена от основателност е тезата на касатора , че само при налагане на санкция по чл. 69 от ЗООС е нужно установено превишение над пределно допустимите стойности. Съгласно правилото на чл. 46, ал.1 от ЗНА разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, още повече когато става въпрос за ангажиране на юридическа отговорност, а в случая елемент от фактическия състав на адм. нарушение по чл. 35, ал.1 от ЗЧАВ е наличие на емисии от вредни вещества в атмосферния въздух . Такива емисии се определят като маса на дадено вредно вещество (замърсител) за един кубически метър изпускан газ или като дебит на изпусканото вещество (емисионен дебит) при нормални условия . Подобни данни не са установени от РИОСВ-Варна и поради тази причина няма вписаната информация в процесното НП за замерени стойности на вредните вещества по чл. 4 от ЗЧАВ с касателство към чистотата на въздуха.

В обобщение при извършения инстанционен съдебен контрол се установи неоснователност на подадената касационна жалба, поради което същата следва да се остави без уважение.

При този изход на правния спор на ответника следва да се присъдят претендираните съдебно-деловодни разноски- заплатено по банков път адв. възнаграждение от 400 лв.

Мотивиран от изложените съображения Варненският административен съд

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 265/11.10.2024г. по АНД № 376/2023 г. на Районен съд – Девня.

ОСЪЖДА РИОСВ-Варна да заплати на „ЕкоСейф“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], р-н „    “, бул. „    “ № , вх. , ет.  сумата от 400 / четиристотин/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.

Решението не подлежи на обжалване.