Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

 

                             град Свиленград, 17.02.2020 година

 

                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и двадесета година, в състав:                                                       

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА

 

при секретар: Т.Т., като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело (АНД) № 23 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 19-0351-000473 от 21.06.2019 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, с което на К.К.Д. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, кантора № 6, чрез адвокат В.Д., за нарушение на чл. 6, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС)” за срок от 6 месеца (пункт 1) и за нарушение на чл. 150 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв. (пункт 2).

 Жалбоподателят К.К.Д. чрез процесуалния си представител – адвокат В.Д., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен и неправилен, поради допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН – липсвало описание на нарушенията, свързано с обективните и субективните признаци от състава им и не били посочени доказателствата, които потвърждавали извършването на нарушенията. Цитира се практика на Административен съд – Стара Загора.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят К.Д., не се явява и не се представлява.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган АНО (въззиваемата страна) -  Началникът на Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, редовно призовани, не изпращат представител. От Съда се иска да потвърди обжалваното НП.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

За времето от 08.00 часа до 20.00 часа на 05.04.2019 година свидетелят А.С.Г. (служител на Зонално жандармерийско управление (ЗЖУ) – Пловдив при МВР) изпълнява служебните си задължения заедно с още няколко свои колеги, като участват в специализирана полицейска операция по предотвратяване на конвенционалната престъпност на територията на РУ – Свиленград като са разпределени на КПП № 3 - ТИР паркинг „Генерелово” в близост до бившия магазин „Амфора”, находящ се на територията на община Свиленград, област Хасково. Около 14.30 часа на посочената дата свидетелят Гьондрев подава сигнал с полицейска стоп-палка на лек автомобил марка „Ауди”, модел А3, черен на цвят, с държавен регистрационен номер Х 30 53 КВ – собственост на С.А.Р.от град Хасково, движещ се по първокласен път № 8 в посока град Свиленград. Автомобилът намаля и след като се изравнява със свидетеля Г., шофьорът подава рязко газ и потегля в посока град Свиленград, област Хасково. Г. забелязва, че в автомобила пътува само шофьорът, който е на видима възраст 30 – 35 години, със слабо тъмно лице с брада и черна коса, носи слънчеви очила.

В този момент в близост до служителите на ЗЖУ - Пловдив спират свидетелите А.В. и Ж.П. *** при ОДМВР – Хасково). А.В. разпознава водача, а именно жалбоподателят Д., който му е служебно известен. Полицейските служители на РУ - Свиленград виждайки случилото се, докладват на ОДЧ при РУ – Свиленград като извършват и справка, от която установяват, че Д. не притежава Свидетелство за управление (СУ) на МПС, както и за разпореждане водачът да бъде спрян на влизане в град Свиленград и тръгват след посочения по-горе лек автомобил.

Свидетелите В. и П. знаейки, че Д. *** отиват там, където издирваният автомобил е спрян пред къща, обитавана от Д.. Външната дворна врата на имота е заключена и Д. не излиза от дома си въпреки опитите на полицейските служители да го накарат да се покаже, като звънят на звънеца, чукат по входната дворна врата, викат го по име, тропат и т.н.  

На посочената дата и предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят А.В.В. – Младши полицейски инспектор в Териториална полиция към Група „Охранителна полиция” към РУ – Свиленград към ОД на МВР - Хасково (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя против жалбоподателя К.Д. в негово отсъствие (при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН) Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия Д с бланков № 0667354. Това процесуално действие извършва и с участието на свидетелите А.С.Г. и Ж.Г.П.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическите нарушения, свързани с неизпълнението на разпореждане на лице, регулиращо и контролиращо движението по пътищата и с управлението на МПС без да е правоспособен водач, както и на обстоятелствата по извършването и откриването им. А досежно квалификацията, нарушенията правно квалифицира с разпоредбите на чл. 6, т. 2 и чл. 150 от ЗДвП, които вписва за нарушени. АУАН е предявен на жалбоподателя - нарушителя Д. на дата 14.06.2019 година, който сочи че ще представи възраженията си в 3-дневен срок. АУАН е връчен срещу подпис на жалбоподателя.

 За случая са изготвени Докладни записки от свидетелите Г. и П..

Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 19-0351-000473 на 21.06.2019 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушенията, дадена от контролния орган – чл. 6, т. 2 и чл. 150 от ЗДвП и налага на жалбоподателя съответно административни наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца и административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 09.12.2019 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-5158/14.05.2018 година на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че А.В.В. заема длъжността Младши полицейски инспектор в Териториална полиция към Група „Охранителна полиция” към РУ – Свиленград към ОД на МВР - Хасково и от Писмо УРИ.351000-103 от 08.01.2020 година, видно от което Бончо Цветанов Бонев е назначен на длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.

Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която е отбелязано че Д. не притежава СУ на МПС, има налагани множество санкции с НП и фишове за различни административни нарушения на ЗДвП и Кодекса за застраховането (КЗ), не са му налагани принудителни административни мерки.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 04.02.2020 година свидетели – А.В.В., А.С.Г. и Ж.Г.П.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на А.В., А.Г. и Ж.  П., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното качество на първия и третият от свидетелите – служители на РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от Административнонаказателната преписка (АНП). В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по делото е видно, че актосъставителят е в служебно правоотношение с АНО - следва да се има предвид, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година, докладчик Съдията Пенка Костова. Ето защо, според Съда показанията на тези трима свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителните деяния на процесните нарушения и тяхното авторство, времето и мястото на осъществяването им, като потвърждават фактическото им извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти на неизпълнение на разпорежданията на лице, регулиращо и контролиращо движението по пътищата и на управление на МПС без СУ. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във  връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Преценена по същество, Жалбата е частично основателна.

 

               ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

 

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в куриерската фирма „Ин Тайм” ООД, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяните нарушения) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.

                 ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН

 

        Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна. Правилно АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, тъй като последният е бил известен, но не е могъл да бъде намерен въпреки опитите на полицейските служители на РУ - Свиленград. Дори и да не се възприеме изложеното в предходното изречение и дори АУАН да е бил съставен не по предвидения ред, то това не опорочава процедурата по издаване на НП, тъй като след съставяне на Акта наказващият орган е изпълнил задълженията си, указани в чл. 43, ал. 4 от ЗАНН. Разписката, инкорпорирана в АУАН сочи, че е бил връчен, както и че документирането на това събитие е било извършено съобразно начина, предвиден в чл. 43, ал. 5 от ЗАНН - АУАН е бил връчен на нарушителя на 14.06.2019 година и че той е имал възможност да се запознае с отразените в него констатации към датата за извършване на връчването, както е бил запознат с правото си в 3-дневен срок от подписването му да направи писмени възражения по него и е посочил че ще представи такива. Ако се приеме, че е налице нередовност на АУАН, поради това че е съставен в отсъствие на нарушителя, то тя е преодоляна по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като е налице безспорна установеност на деянията, самоличността на нарушителя и неговата вина, като с връчване на НП жалбоподателят е могъл да организира ефективно защитата си в процеса. Т.е. след като на жалбоподателя е връчен Акта и е имал възможност да се запознае с отразените в него констатации, въпросното обстоятелство, както и осъществените впоследствие действия във връзка с обжалване на НП налагат извода, че той очевидно е реализирал пълноценно правото си на защита, поради което може да се приеме, че допуснатото нарушение не е от категорията на съществените, тъй като не е довело до ограничаване под каквато и да била форма на посоченото право. Съгласно чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 348, ал. 3, т. 1, вр.чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, процесуалното нарушение е съществено, само ако то е довело до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя. В случая правата на жалбоподателя не са ограничени по никакъв начин. На следващо място следва да се отбележи, че съществени са само тези нарушения, които ако не бяха допуснати, биха довели до друг резултат, което в настоящия случай не е налице.

Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самите нарушения са описани точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната им квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесните деяния  е идентично. Следователно нарушенията са описани по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същите и да организира адекватно правото си на защита. Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушенията от фактическа страна и законовите разпоредби, която са били нарушени.

        Действително в АУАН е посочена като нарушена по отношение на първото нарушение разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от ЗДвП, а в НП – чл. 6, т. 2 от ЗДвП, но както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно ясно описание на нарушението по пункт 1 и фактическите обстоятелства, при които е извършено, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират, съответно не е нарушено по никакъв начин правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем.

        Вярно е също така, че в НП не са посочи доказателствата, които го потвърждават, но това се дължи на факта, че такива са налични само гласни, но в НП е посочен поименно актосъставителят и е налично препращане към АУАН, в който са посочени имената на свидетелите по Акта. Дори и да се приеме че посочената липса представлява процесуално нарушение, то не е съществено такова съобразно изложеното по-горе, касаещо същността на същественото процесуално нарушение.

Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП. Разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява Акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства, като разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство. В конкретния случай поради липса на конкретни възражения (изписаното в АУАН е бланкетно) проверката на АНО се е ограничила само до проверка съдържанието на Акта и поради липса на констатирани недостатъци е издадено обжалваното НП.

        Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл. 165, ал. 1 от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 1.4 от Заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018 година е налице и изрично оправомощаване в полза на полицейски органи от посочената категория. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 05.04.2019 година актосъставителят А.В.В. е заемал длъжността „Младши полицейски инспектор в Териториална полиция към Група „Охранителна полиция” към РУ – Свиленград към ОД на МВР – Хасково”, т.е. бил е полицейски орган, който е орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а Група „Охранителна полиция” е структурно звено и част от състава на МВР. В тази насока е и изявлението на свидетеля В., направено в открито съдебно заседание, проведено на 04.02.2020 година. Предвид изложеното актосъставителят А.В. безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП. Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково” и деянието е извършено в зоната на отговорност на РУ – Свиленград.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт. 

 

                 ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН

 

        Правилни са и дадените от АНО материалноправни квалификации на извършените нарушения.

Безспорно установено е че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието „управление” на автомобил включва всяко действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му в движение. В случая свидетелите – полицейски служители са категорични, че именно К.Д. е бил водач на процесния лек автомобил, тъй като по отношение на него е направен опит да бъде спрян за проверка и той е бил на шофьорското място и на него са състави АУАН. В случая жалбоподателят не оспорва това обстоятелство, поради което и Съдът приема, че правилно е бил определен субектът на административнонаказателната отговорност.

По отношение на нарушението по чл. 6, т. 2 от ЗДвП (пункт 1):

        Заеманата от полицейския служител Г., длъжност и вменените му в тази връзка задължения по чл. 2, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗМВР, придават на служителя на ЗЖУ – Пловдив при МВР, качеството на орган,  контролиращ и регулиращ движението по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП. В ЗМВР е разписано, че на свидетеля Г., като служител в системата на МВР (Дирекция „Жандармерия”, част от която е ЗЖУ – Пловдив, е структурно звено на Главна дирекция „Национална полиция” при МВР) са вменени и определени задължения, свързани с осигуряване безопасността на движението по пътищата, като той може да извършва съответни проверки на граждани, като за целта не е необходимо изрично упълномощаване от страна на Министъра на МВР, тъй като тези права са предвидени в ЗМВР. На свидетеля Г. са вменени задължения, свързани с осигуряване безопасността на движението по пътищата, тъй като той е полицейски орган съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да издават разпореждания до граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции, като съгласно ал. 3 на посочената разпоредба при изпълнение на функциите по контрол на правилата за движение по пътищата разпорежданията могат да се издават чрез положение на тялото и/или ръцете, действия или знаци, посочени в закон. Посоченият свидетелят е заемал длъжността „Старши полицай” в ЗЖУ – Пловдив към Главна дирекция „Национална полиция” при МВР”, което обстоятелство е безспорно установено и не се оспорва от страна на жалбоподателя, като на 05.04.2019 година е бил на работа и именно във връзка със служебните си задължения е подал полицейска стоп-палка на автомобила, управляван от жалбоподателя.

         По отношение на конкретното, описано в пункт 1 нарушение - отказ на водача да изпълни разпореждане на орган за контрол и регулиране на движението, Съдът намира следното: в настоящото процесно НП, пункт 1,  е описано нарушение на чл. 6, т. 2 от ЗДвП, който задължава участниците в движението да изпълняват разпорежданията на лицата, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, независимо от светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката на пътя и правилата за движение. Не се спори и е установено по делото, че на инкриминираната дата на водача Д. е подаден ясен сигнал от контролния орган - свидетеля Г., с полицейска стоп-палка да спре, но жалбоподателят Д. не само че не спира, но дава газ и продължава по пътя като се отправя в посока град Свиленград, т.е. не е изпълнил разпореждането на свидетеля Г. – на длъжностно лице в рамките на служебните му правомощия и задължения, да спре, поради което и правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност по чл. 6, т. 2 от ЗДвП. Извършеното по ЗДвП нарушение се установява несъмнено от показанията на актосъставителя А.В. и на свидетелите на нарушението и при съставяне на Акта – Ж.П. и А.Г.. В подкрепа на гласните доказателства са и писмените такива, а именно АУАН № 0667354/05.04.2019 година, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до установяване на противното. Доказателства, които да сочат противното не са ангажирани от нарушителя.

По отношение на нарушението по чл. 150 от ЗДвП (пункт 2):

Вменено на жалбоподателя е и второ нарушение, а именно по чл. 150 от ЗДвП, консумиращо административно наказателен състав с квалификация по чл. 177, ал. 1, т. 2, предложение първо от ЗДвП, а именно хипотезата – управление на МПС без да притежава СУ на МПС, като АНО е приел, че лицето - водач е неправоспособен. Така направения извод, според решаващия Съдебен състав е правилен и законосъобразен. Разрешаването на настоящия правен спор, се свежда до преценката правоспособен ли е бил водачът К.Д. или не, към релевантната дата на проверката, или се касае само до фактическо, обективното отсъствие на СУ на МПС у него, в този момент.

С разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП се установява императивно изискване, предвиждащо участващите в движението пътни превозни средства да се управляват единствено от правоспособни водачи. Съгласно трайното разбиране в съдебната практика правоспособността се разбира като призната по съответния нормативен ред съвкупност от теоретични знания и практически умения и подготовка, които позволяват на дадено лице да упражнява дадено занятие, професия или дейност (така в Тълкувателно решение № 31 от 16.10.1969 година по н.д.№ 29/1969 година, ОСНК на ВС).

В съответствие с изложеното и предвид  доказаният – безспорно по делото, факт, че жалбоподателят не притежава СУ, Съдът приема че същият е бил неправоспособен водач. Обратни доказателства, опровергаващи този извод, не се ангажирани от жалбоподателя.

Събраните по делото доказателства – писмени и гласни, обсъдени в цялост и взаимна връзка – в съотнасяне помежду си, установяват по несъмнен начин отрицателния  факт на неговата неправоспособност като водач и изначалната липса на СУ на МПС към календарната дата, посочена в АУАН и НП (05.04.2019 година), на която доказа се и жалбоподателят К.Д. е управлявал лек автомобил. Вече се посочи, преки сведения за последното се извеждат от показанията на свидетелите А.В. и Ж.П., които потвърждават обективната липса на СУ на МПС. Предвид така установените фактически обстоятелства, безспорно,  с действията си по управление на МПС, без да е притежавал СУ на МПС, същият е проявил противоправно поведение, което се явява в пряк  разрез с императивното изискване на чл. 150 от ЗДвП. С това свое деяние жалбоподателят е  консумирал  състава на административно нарушение  по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП в първата хипотеза от предвидените: „без да е правоспособен водач,”, т.е. предложение първо на цифрово цитираната административнонаказателна и санкционна норма. На това правно основание, следователно и  правилно е бил наказан. Тази именно правна квалификация е възприел и АНО и последната е вярна, съответства на фактите, визирани в обстоятелствената част на НП, същите и са доказани категорично в хода на настоящото производство. Поради това, решаващият Съдебен състав формира категоричен правен извод, че управлявайки МПС без да притежава СУ в нарушение на изискванията на чл. 150 от ЗДвП жалбоподателят е осъществил признаците от обективната страна на състава на нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Налице е и субективният елемент от състава на двете нарушения –  извършени са виновно, при пряк умисъл, съзнавайки че не изпълнява устно полицейско разпореждане, дадено от контролен орган, регулиращ и контролиращ движението по пътищата, да спре и естеството на забраната, както и обективния факт на отсъствието на СУ за МПС. Т.е. жалбоподателят Д. е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръко­води постъпките си. От тук разкрива се и пряко целеният резултат - настъпването на общественоопасните последици – неизпълнение на разпореждане на контролен орган и управление на МПС без СУ. Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко се извеждат от обективните му действия. Същият е следвало да знае, както и е знаел че при подаден сигнал с полицейска стоп-палка е длъжен да спре, както и действащия режим, касаещ придобиване на СУ предвид факта, че това е ноторно известно. Поради това изводите на АНО в тази насока, както и  изведените правни квалификации, са правилни и Съдът ги споделя изцяло. Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Д..

Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкции на извършителя на нарушенията. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки признаците на осъществените фактически състави на административните нарушения, процесните деяния не разкриват обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не съставляват маловажни случаи, според Съда. И това е така, както поради техния формален характер – за съставомерността им не е предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат, така и поради наличието не само на смекчаващо (младата възраст на дееца), но и на отегчаващо (наложените множество административни наказания за различни нарушения на ЗДвП, включително на чл. 150 и КЗ явно не са оказали своята превъзпитателна и възпираща функция) обстоятелства. Поради това липсват предпоставки за преквалифициране на нарушенията като маловажни, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона.

 

                    ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА

 

За водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението, разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, предвижда, че се наказва с Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и с Глоба от 50 до 200 лв.

Който управлява МПС без да е правоспособен водач се санкционира от разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, която предвижда Глоба от 100 лв. до 300 лв.

         Както вече бе посочено АНО правилно е квалифицирал нарушенията, които са осъществени от обективна и субективна страна и правилно е приложил съответните административнонаказателни разпоредби на ЗДвП, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН.

         Наложените на жалбоподателя наказания „Глоба” в размер съответно на 200 лв. и на 300 лв., са определени на съответните правни основания – по вид и размери, в рамките на предвиденото в приложимите, действащи към датата на деянието, санкционни норми - чл. 175, ал. 1, т. 4 и чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като същите са индивидуализирани в максималните установени размери. В случая, така проведените индивидуализации от АНО  изцяло съответстват на критериите по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и се обосновават напълно от доказателствата по делото, поради което очевидно органът е изпълнил  процесуалното си задължението  съгласно посочените норми, при отмерване на санкциите да отчете тежестта на нарушенията, личността на нарушителя и  всички други релевантни за отговорността обстоятелства. Видно от данните, отразени в Справката за нарушител/ водач, изведена от АИС на МВР, К.Д. е многократно наказван, с влезли в сила НП и фиш за различни административни нарушения по ЗДвП, включително за нарушения по чл. 150 от ЗДвП и по КЗ, а именно налични са 12 на брой НП и Фиш. Т.е. данните от преписката сочат, че водачът Д. демонстрира, че не е ценител на закона, тъй като има натрупани множество административни нарушения. Същевременно, Съдът съобрази и факта, че Д. изначало няма СУ на МПС, т.е. е бездействал и не е предприел действия по снабдяването си с такова, независимо от което е продължавал да управлява МПС, видно от влезлите в сила НП за това нарушение. Посочените фактически обстоятелства  несъмнено следва да се ценят за отегчаващи такива, обуславящи по-висока степен на обществена опасност от типичната за този вид нарушения, резонно завишават и тази на личността му. Ето защо, последните в съвкупност интерпретирани убедително подкрепят проведената от АНО индивидуализация на наказанията, поради което същите се явяват правилно определени и справедливи, доколкото съответстват по тежестта си на извършените деяния. В случая липсват  и  по делото не се установяват смекчаващи обстоятелства, извън младата възраст на Д., но в единствената си даденост последното не детирминира ефекта на превес на смекчаващите. Смекчаващи вината обстоятелства извън вече посоченото не се констатираха. Не бе представена дори Декларация за семейно и имотно състояние, в каквато насока бяха указанията на Съда, които разбира се не са задължителни, но се препоръчителни. С тези съображения, Съдът счита наложените наказания  „Глоба” в размер на максимума 200 лв., респ. 300 лв., за законосъобразно определени, справедливи и  съответни на конкретните нарушения, съгласно установеното по делото, които и по своя характер са чисто формални. Така наложените с обжалваното НП административни наказания „Глоба”, Съдът намира за необходими за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите.

       В т. 6 на  Постановление № 1 от 17.01.1983 година по н.д.№ 8/1982 година на Пленума на ВС е коментиран въпросът може ли да бъде лишено от право на управление за извършено престъпление по транспорта лице, което няма СУ. В посоченото Постановление е прието, че „ … извършилите престъпления следва в определените от закона случаи да бъдат лишавани само от права, които те притежават, не и от евентуални бъдещи права. Затова деец, който няма правоспособност да управлява МПС, не може да бъде лишен от такова право. Наказанието „Лишаване от право да се управлява МПС” се налага на правоспособните водачи, на притежаващите СУ, макар и не от същата категория, и на водачи, които временно са били лишени от това право, защото последните поначало не са го загубили, а временно им е било забранено да го упражняват.”. В конкретния случай се касае за лице, което не разполага изначално с правоспособност да управлява МПС, поради което не може на жалбоподателя да бъде наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС”, тъй като той е неправоспособен водач и както бе вече посочено не може да бъде лишен от право, което не притежава, поради което незаконосъобразно се явява наложеното с обжалваното НП, пункт 1, наказание „Лишаване от право да управлява МПС”, с оглед на което обжалвания акт в тази част следва да бъде отменен. В този смисъл е и Решение № 119 от 04.08.2017 година, постановено по КАНД № 60/2017 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Ива Байнова.

Съдът е провел пълно доказване на фактите от значение за административнонаказателното обвинение и делото, на които жалбоподателят не се е противопоставил и не е посочил доказателства за тяхното оборване.

         В случай, че не се приеме изложеното по отношение на наказанието „Лишаване от право да управлява МПС”, Съдът излага следните съображения:

        Коментираното наказание, Съдът би приел, че е определено на съответното правно основание – по вид и размер, в рамките на предвиденото в приложимата, действаща към датата на деянието, санкционна норма, като същото е индивидуализирано в максималния установен размер. Съдът би приел, че от данните в преписката става ясно, че водачът Д. демонстрира, че не е ценител на закона и има натрупани множество административни нарушения. Ето защо, Съдът би приел, че проведената от АНО индивидуализация на наказанието е правилна, поради което същото би се явило правилно определено и справедливо, доколкото би съответствала по тежестта си на извършеното деяние. С тези съображения, Съдът би намерил коментираното наказание в размер на максимума за законосъобразно определено, справедливо и  съответно на конкретното нарушенио, съгласно установеното по делото. Така наложените с обжалваното НП, пункт 1, административни наказания „Глоба” и „Лишаване от право да управлява МПС”, Съдът би намирил за необходими за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание.

        Цитираните в Жалбата Решения, Съдът не намира за необходимо да коментира, тъй като те не представляват задължителна практика за настоящия Съдебен състав и Съдът не е длъжен да се съобрази с тях. 

        Относно разноските:

По делото се констатираха разноски в размер на 23.65 лв. – пътни разходи на свидетеля А.С.Г., платени от бюджета на Районен съд – Свиленград.

Производството по обжалване на НП е особен вид наказателно производство, разноските по което се определят по правилата на НПК, с оглед разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН. Следователно при частично уважаване на Жалбата (както е в процесния случай), съответната част от разноските по делото са за сметка на нарушителя. В тази връзка е и Тълкувателно решение (ТР) № 3 от 08.04.1985 година на ОСНК на ВС (, което не е изгубило правната си сила), което предвижда: „По делата от административнонаказателен характер за призоваване на свидетели и вещи лице страните не внасят предварително разноски. Съдът с Решението си е длъжен да се произнесе на коя от страните възлага разноските по делото.”. Приложима в случая е първата от описаните в ТР хипотеза, съгласно която: „ при потвърждаване ... на НП Съдът осъжда нарушителя да заплати на Държавата направените разноски”. НП следва да бъде потвърдено частично, като при този изход на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК по силата на препращането на чл. 84 от ЗАНН, Съдът следва да осъди жалбоподателя да заплати част от направените по делото разноски в размер на 17.74 лв., платими по Бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Свиленград, както и държавна такса в размер на 5 лв. в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист. Разликата до 23.65 лв. остава за сметка на Държавата в съответствие с хипотеза трета от описаните в посоченото ТР.

В случай, че НП следва да бъде потвърдено изцяло, при този изход на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК по силата на препращането на чл. 84 от ЗАНН, Съдът би следвало да осъди жалбоподателя да заплати изцяло направените по делото разноски.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав

 

                                         Р  Е  Ш  И  :

 

ИЗМЕНЯ НП № 19-0351-000473 от 21.06.2019 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, в частта, с която на К.К.Д. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 6, т. 2 от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца (пункт 1), като го ПОТВЪРЖДАВА в частта относно наложеното наказание „Глоба” в размер на 200 лв. и го ОТМЕНЯ в частта относно наложеното наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-0351-000473 от 21.06.2019 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, в частта, с която на К.К.Д. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 150 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв. (пункт 2).

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, ОСЪЖДА К.К.Д. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ по Бюджета на съдебната власт част от направените разноски в размер на 17.74 лв. (седемнадесет лева и седемдесет и четири стотинки), представляващи част от такива за пътни разходи на свидетел, вносими по сметка на Районен съд – Свиленград, както и държавна такса в размер на 5 лв. (пет лева), при служебно издаване на Изпълнителен лист.

На основание чл. 189, ал. 4 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, ПОСТАНОВЯВА част от направените по делото разноски в размер на 5.91 лв. (пет лева и деветдесет и една стотинки), представляващи част от такива за пътни разходи на свидетел, да останат за сметка на Районен съд – Свиленград.      

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.

 

                        

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                           

                                                                            (Кремена Стамболиева)