Р Е Ш Е Н И Е № 448
18.09.2019г., гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският Апелативен съд, гражданско отделение, в закрито заседание, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Манкова
ЧЛЕНОВЕ: Албена Зъбова - Кочовска
Светослава Костова
Като разгледа докладваното от съдия Зъбова ч.гр.дело №319 по описа за 2019 г., за да се произнесе , взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по частната жалба на „Б“Е. , ЕИК *, представлявана от юрисконсулт Р. Г. , против решение № 554/25.07.2019 г. по в.гр.дело № 350/2019 г. по описа на Сливенския окръжен съд, с което е оставена без уважение жалбата на банката против разпределение на сума, получена от публична продан на недвижим имот от 14.06.2019 г. по изпълнително дело № 134/2010 г .по описа на ЧСИ М. М.
Иска се отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което разпределението да бъде отменено и делото да се върне на ЧСИ за изготвяне на ново, съобразно оплакванията на банката за неправилно включено като привилегировано по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД вземането на община С. за такса „битови отпадъци“ за продадения имот в размер на 20 766, 31 лв. Навеждат се оплаквания, че съдът е тълкувал разширително разпоредбата на чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД въпреки изричния и характер, като е постановил решение в противоречие с практиката на съдилищата, т.к. недопустимо приравнява данъците и таксите, дължими за имота, към публичните държавни вземания по т.2 на разпоредбата. Те според жалбоподателя могат да попаднат само в приложеното поле на хипотезата по т.6.
Отговор на частната жалба е подаден от община С., представлявана от кмета, чрез юрисконсулт О. Моли се да бъде оставена без уважение жалбата като неоснователна. Ответникът счита решението за правилно и съобразено с разпоредбата на чл.162, ал.2 ДОПК, която императивно сочи кои са публичните държавни и общински вземания, към които таксата за битови отпадъци безспорно спада. Счита, че буквалното тълкуване на разпоредбата на чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД противоречи на общата идея на законодателя за бързо и ефективно събиране на публичните задължения. Поддържа, че таксата „битови отпадъци“ безспорно има публичен характер и няма правнообоснована причина да не бъде включена в привилегията по тази разпоредба. Цитира в подкрепа на горното и актове на други съдилища. Приема, че таксата „битови отпадъци“ възниква по повод собствеността върху недвижим имот, въпреки насрещното задължение на общината да предостави услуга, че тя е публично вземане, основателно поставено в разпределението по реда на чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД.
Бургаският апелативен съд, след като разгледа частната жалба, становището на ответната страна и делото, и като съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното :
Частната жалба е своевременно подадена, от надлежна страна, против подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол акт и пред съответната по правилата за функционалната подсъдност съдебна инстанция, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
Производството по делото е образувано по жалба на банката – настоящ частен жалбоподател, взискател по изпълнително дело № 134/2010 г .по описа на ЧСИ М. М. , с район на действие – този на Сливенски окръжен съд, против разпределение от 14.06.2019 г. на сума, получена от публична продан на недвижим имот, осъществена по горното изпълнително дело, с оплакване за неправилно определена в разпределението привилегия по реда на чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД на вземане на община С. за такса „битови отпадъци“ дължима за същия имот.
С обжалваното в настоящото производство решение Сливенският окръжен съд е намерил жалбата за неоснователна и е постановил оставянето и без уважение. За да достигне до този извод, съдът е посочил наличието на противоречива практика относно оспорената привилегия, но е възприел практиката на БАС, според която вземането за такса „битови отпадъци“ възниква по повод собствеността върху недвижим имот, има публичен характер по смисъла на чл.162, ал.2, т.1 и т.3 ДОПК и представлява вземане, ползващо се с привилегията на чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД.
Апелативен съд Б. намира така постановеното решение за правилно. Практиката на настоящата инстанция е константна относно това, че вземането за такса „битови отпадъци“се ползва с привилегията на чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД. Тази такса представлява общинско вземане, изрично регламентирано в чл.162, ал.2, т1 и т.3 ДОПК като публично. Местните такси са публични вземания и поради това, че приходите от тях постъпват в общинските бюджети на основание чл.9а, ал. З ЗМДТ. Таксата възниква по повод собствеността върху имот, находящ се на територията на конкретната община. За възникване на задължението е достатъчно съответната община да предоставя услугата на цялата си територия. Таксата се начислява за плащане от лицата, задължени да заплащат данък върху имота съгласно чл.64 ЗМДТ, а не въобще на лицата, които ползват услугата.
Юридическите белези на таксите и данъците са еднакви – и таксата е финансово плащане, доколкото чрез нея се постига известно преразпределение на доходите, включва се в приходната част на бюджета, а методът на регулирането им е правно – властнически. Привилегиите на чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД са регламентирани при приемането на ЗЗД през 1951 г. и не са променени, независимо от настъпилите промени на публичните субекти с приемането на ЗМДТ през 1998 г. Несъмнено нормите, създаващи право на предпочтително удовлетворяване при принудителното изпълнение са императивни и не подлежат на разширително тълкуване, но това не изключва тяхното смислово тълкуване в сравнително правен режим. Действителният смисъл може да бъде разкрит при съпоставка с други норми, установяващи еднакви привилегии на публичните субекти при събиране на публичните им вземания. В този смисъл е разпоредбата на чл.722, ал.1, т.6 ТЗ, в която държавата и общините са поставени в един ред по отношение на вземанията им за данъци и такси, следователно повдигнатото в такава насока възражение в жалбата, е неоснователно.
При горните констатации постановеното от Окръжен съд С. съдебно решение, обективиращо изводи, които се споделят и от този съд, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Б.
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 554/25.07.2019 г. по в.гр.дело № 350/2019 г. по описа на Сливенския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: