Определение по гр. дело №31762/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 45917
Дата: 4 ноември 2025 г.
Съдия: Калина Венциславова Станчева
Дело: 20241110131762
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 юни 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 45917
гр. София, 04.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20241110131762 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е след връщане на делото от СГС и с оглед изричните указания, отправени
с определение от 29.09.2025 г. по в. гр. д. № 7546/2025 г. по описа на СГС , IV–А въззивен
състав, според който СРС следва да се произнесе по искане по чл. 248 ГПК за изменение на
решението в частта за разноските, съдържащо се според въззивния състав във въззивната
жалба с вх. № 165782/13.05.2025 г., подадена от ищеца А. В. Д..
Констатира се, че въззивната жалба с вх. № 165782/13.05.2025 г. е направено искане по
реда на чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 5847/02.04.2025 г.
в частта за присъдените на ответното дружество разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 3180 лева, като поддържа че в проведеното на 13.03.2025 г. открито съдебно
заседание ответникът му е предоставил списък с разноски по друго дело, в който е било
посочено адвокатско възнаграждение в размер на 720 лева.
В отговор на въззивна жалба с вх. № 184709/28.05.2025 г. ответникът ЗД „Бул Инс“АД
изразява становище за неоснователност на молбата по аргумент, че поради невнимание е
объркал списъците по две от делата, за което сочи, че своевременно е уведомил съдията.
Софийски районен съд, като взе предвид изложеното в искането по чл. 248 ГПК
и в отговора и съобразно приложените по делото доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо –
в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни
или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Законодателят допуска
решението/определението да бъде изменено или допълнено в частта за разноските, като в
първата хипотеза, следва да има изрично произнасяне на съда по отношение на размера на
присъдените разноски, но той да не съответства на реално направените от страната разноски
или признатите такива по размер, а във втората хипотеза съдът следва да е пропуснал
въобще да се произнесе в диспозитива по искането за разноски.
В настоящия случай е налице хипотезата на изменение на решението в частта за
разноските. Съдът се е произнесъл с решение по горепосоченото дело, което подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от съобщението, като молбата по чл. 248 от ГПК е подадена в
срок, от процесуално легитимирано лице, представило своевременно списък на разноски по
чл. 80 ГПК – на л. 131 от делото (при съобразяване на т. 9 от ТР № 6/2012 г. по тълк. дело №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС) и при наличие на правен интерес, поради което съдът намира,
че молбата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията за това са
следните:
1
Видно от постановеното по делото решение № 5847/02.04.2025 г., с оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съдът е осъдил А. В. Д. да заплати на ЗД „Бул Инс“
АД сумата от 2888 лева, представляваща деловодни разноски, съобразно отхвърлената част
от иска. Видно от мотивната част на решението сумата от 2888 лева, съобразно
отхвърлената част от иска, е сбор от поисканите от ответника разноски в общ размер от 3610
лева, които съгласно представения по делото списък на разноските по чл. 80 ГПК (л. 132 от
делото) са формирани, както следва: 400 лева за депозити за вещи лица, 30 лева за депозит за
призоваване на свидетел, както и 3180 лева с вкл. ДДС за адвокатско възнаграждение,
уговорено и платено в брой, съгласно договор за правна защита и съдействие от 22.10.2024 г.
(л. 43 от делото).
За да присъди претендираните от ответника разноски съдът на първо място се е водил
от представените доказателства за реалното им заплащане в съответствие с правилото,
установено в т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно
което съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е
заплатила възнаграждението, а не от представения от ответника списък по чл. 80 ГПК. В
този смисъл съдът констатира, че в действителност от ответника са ангажирани
доказателства по делото за заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 3180
лева с ДДС (видно от договор за правна защита и съдействие № 6288 от 22.10.2024 г. – на
лист 43 от делото).
Присъденото на ответника адвокатско възнаграждение (съобразно отхвърлената част
от иска) е в съответствие с представените по делото доказателства за реалното му
заплащане. В светлината всичко, изнесено по-горе, твърдението на молителя А. Д., че
ответникът не му е представил в откритото съдебно заседание, проведено на 13.03.2025 г.,
истинския списък по чл. 80 ГПК, а го е заблудил – показвайки му друг списък по чл. 80 ГПК
(на същия 65 състав), обективиращ значително по-малко по размер адвокатско
възнаграждение, е останало неподкрепено от каквито и да било доказателства по делото. Ето
защо съдът не би могъл да приеме така наведеното твърдение за истинно. Нещо повече, дори
твърденият факт да отговаря на обективната действителност, същият не могъл да бъде
позитивно преодолян посредством процедурата по чл. 248 ГПК, чиято полезност не би
могла да бъде използвана за отстраняване на пропуски и опущения, допуснати от страните.
В обобщение - обуславя се извод за правилност на решението в частта му за
разноските, респективно за неоснователност на съдържимата във въззивната жалба на ищеца
молба за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.
Мотивиран от изложеното, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 248 ГПК, инкорпорирана във въззивната
жалба с вх. № 165782/13.05.2025 г., подадена от ищеца А. В. Д., за изменение на решение №
5847/02.04.2025 г., постановено по гр. д. № 31762/2024 г. по описа на СРС, 65 състав, в
частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните – арг. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2