№ 14903
гр. София, 11.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20221110119535 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на
„**************- Ди“ ЕООД против „**********“ ЕООД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 327 ТЗ.
Ищецът „**************- Ди“ ЕООД извежда субективните
си права при твърдения, че между него и ответника е възникнало
търговско правоотношение, въз основа на договор за доставка на
строителни материали, с предмет 128 броя мин. изол. плоча
*************** 600/500/100. Същият навежда твърдения, че
страните били постигнали съгласие, че единичната цена на стоката е
4,62 лева, без ДДС, на транспортна услуга- 40,00 лева, без ДДС и на
разтоварването с кран /земя/- 2,50 лева, без ДДС, а общата стойност
на доставените стоки е 591,36 лева, с ДДС, с падеж 27.10.2017г. В
исковата молба са развити съображения, че ищецът изпълнил точно
всички правни задължения по процесния договор за търговска
продажба, като ответникът не престирал насрещно и не платил
договорената цена.
При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да плати сумата
763,91 лева, представляваща цена, съгласно договор за продажба, за
който е съставена фактура № ***********/ 13.10.2017г. Претендира
законна лихва и разноски.
В срока и реда по чл. 131 ГПК ответникът „**********“ ЕООД
1
е подал отговор на исковата молба, в който изразява становище за
неоснователност на предявения иск. Ответникът оспорва да е
възникнало процесното търговско правоотношение. Посоченото
възражеение е обосновано с доводи, че представената с исковата
молба фактура не е подписана от представляващ ответното дружество
или от упълномощено от него лице, нито била представена в
счетоводството на ответното дружество и осчетоводена от него. На
следващо място ответникът релевира доводи, че за него не е
възникнало задължение да плати цената на стоката, тъй като ищецът
не изпълнил задължението си да достави уговорената стока.
В обобщение, ответникът счита предявеният иск за
неоснователен и моли да бъде постановено решение, с което да бъде
отхвърлен.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено следното от фактическа страна:
На 13.10.2017г. ищецът е съставил фактура № *********** за
сумата 763,91 лева, с предмет 128 броя изолационна плоча
“Мултипор”, при единична цена 4,62 лева, 1 брой транспортни
услуги, при единична цена 40 лева и две разтоварвания с кран, при
единична цена 2,50 лева. Във фактурата е посочено, че цената следва
да бъде платена по банков път. Същата не съдържа подпис на
получател на стоката.
От представената стокова разписка № ************** от
13.10.2017г. се установява, че на посочената дата ищецът е съставил
стокова разписка за с предмет 128 броя изолационна плоча
“Мултипор”, при единична цена 4,62 лева, 1 брой транспортни
услуги, при единична цена 40 лева и две разтоварвания с кран, при
единична цена 2,50 лева, на обща стойност 763,91 лева. В стоковата
разписка не се съдържа подпис на получател на стоката. В същата са
изписани телефонен номер и собствено име на лице.
Пред настоящата инстанция е назначена съдебно-
икономическа експертиза, съгласно заключението на която фактура №
***********/ 13.10.2017г. е осчетоводена в счетоводството на ищеца
и същата е вкл. в дневника за продажби по ДДС. Според вещото лице
процесната фактура не е осчетоводена от ответното дружество, не е
включена в дневника за покупки по ДДС и не е ползвал данъчен
кредит по ЗДДС за същата.
Относно обстоятелствата, свързани със заявяване на стоката,
предмет на договора за продажба и доставката на същата пред
2
настоящата инстанция са събрани гласни доказателствени средства-
свидетелски показания. От показанията на св. Колев се установява, че
през м. октомври 2017г. и към настоящия момент същият работил при
ищеца, на длъжност “началник склад”. Трудовите му задължения
включвали да подава заявки за зареждане, да приема заявки от
клиенти, да организира доставките и да следи за изпълнението им.
Предметът на дейност на ищеца била търговия със строителни
материали. Свидетелят сочи, че с ответното дружество имали
търговски отношения по повод проект, свързан със саниране на сграда
в гр. Раковски. Във връзка с посочените отношения ищецът доставил
на ответника изолационна плоча “мултипор”. Свидетелят разяснява,
че по повод на посочения обект контактувал само с един служител на
ответника, като контактите се осъществявали по телефон. Същият
твърди, че не си спомня конкретната доставка, но знае, че в
отношенията между страните има една доставка, по която не е платена
цената на стоката. След предявяване на стоковата разписка на
свидетеля, същият разяснява, че телефонът върху нея е изписан с
неговия почерк, като това е номерът на представител на ответника,
който трябва да приеме стоката.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено следното от правна страна:
Релевантните към предмета на делото въпроси са наличие на
валидно сключен договор за продажба, предаване на стоката, предмет
на договора. Съгласно правилата на разпределение на
доказателствената тежест, доказването на посочените обстоятелства е
в тежест на ищеца.
Процесната искова претенция се основава на твърдения за
неизпълнени от ответника договорни задължения за заплащане
стойността на доставени от ищеца стоки по договор за покупко-
продажба- изолационна плоча, за която суми ищецът е издал
процесната фактура.
Първият спорен въпрос между страните е възникнало ли е
между тях валидно облигационно правоотношение, въз основа на
договор за продажба на стоки.
Конкретиката на случая сочи, че отношенията между страните са
се развили на плоскостта на договор за продажба. Договорът за
търговска продажба на движими вещи, съгласно чл. 318, ал.1 ТЗ е
консенсуален. Сключването му предпоставя постигане на съгласие
между страните- продавач и купувач, относно съществените елементи
3
от съдържанието на сделката, а такива са вещта (стоката), обект на
продажба и цената. С постигането на съгласие, за продавача възниква
задължението да заплати уговорената цена. Поради консенсуалния
характер на сделката предаването на вещта и плащането на цената не
са елемент от фактическия състав на търговската продажба, а са
относими към изпълнението на произтичащите от договора
задължения, като при липса на други договорености- чл. 327, ал.1 ТЗ
поставя плащането в зависимост от предаването.
Основните права и задължения на страните по търговската
продажба се покриват с тези на обикновената продажба- продавачът
дължи прехвърляне на собствеността и предаването на стоката,
предмет на договора, а купувачът е длъжен да плати цената и да
получи стоката
Настоящият съдебен състав счита, че по делото не е установено
сключването на договор за продажба, по силата на който ищецът да е
поел задължение да достави изолационни плочи на ответника, а
последният- да плати цената на същите.
Съгласно непротиворечивата практика на ВКС, обективирана в
решение № 46/ 27.03.2008г. по т.д. № 454/ 2008г., решение № 96/
26.11.2009г. по т.д. № 380/2008г., решение № 42/ 15.04.2010г. по т.д.
№ 593/ 2009г. и др., фактурата може да се приеме като доказателство
за сключен договор, ако отразява съществените елементи от
съдържанието на сделката- вид на предоставената услуга, стойност,
начин на плащане, имена на страните, респ. на техните представители,
време и място на сключване на договора.
Трайно установена е и практиката на ВКС, че фактурите
отразяват възникналата между страните облигационна връзка и
осчетоводяването им от търговското дружество- ответник,
включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и
ползването на данъчен кредит по тях по смисъла на ЗДДС,
представлява недвусмислено признание на задължението и доказва
неговото съществуване. В т.см. решение № 211/ 30.01.2012г. по т.д. №
1120/ 2010г., II т.о.,, решение № 109/ 07.09.2011г. по т.д. № 465/
2010г., II т.о., решение № 92/ 07.09.2011г. по т.д. № 478/ 2010г., II т.о.,
решение № 30/ 08.04.2011г. по т.д. № 416/ 2010г., I т.о., решение №
118/05.07.2011г. по т.д. № 491/ 2010г. на II т.о., решение № 71/
08.09.2014г. по т.д. № 1598/2013г., II т.о. Нещо повече, според
приетото в решение № 42/2010г. по т.д. № 539/ 2009г. на II т.о.,
решение № 92/ 2011г. по т.д. № 478/ 2010г. на II т.о. и решение № 47/
2013г. по т.д. № 137/ 2012г. на II т.о., дори да се счете, че издадената
4
фактура е неистинска /неавтентична/ или е останала неподписана за
"получател" от купувача по договора за търговска продажба, тя може
да послужи като доказателство за възникване на отразените в нея
задължения, ако съдържа реквизитите на съществените елементи на
конкретната сделка, отразена е счетоводно от двете страни, както и е
ползван данъчен кредит.
С оглед тези принципни разяснения и при съобразяване на
цитираната по-горе съдебна практика, въз основа на анализ на
ангажираните по делото писмени и гласни доказателствени средства, и
приетата съдебно- икономическа експертиза, съдът приема, че в
производството не е доказано, че страните са били обвързани от
договор за доставка на стоки. Конкретиката на случая сочи, че
фактурата и стоковата разписка не носят подписи за получател на
стоката. Съгласно заключението на вещото лице, ответникът не е
осчетоводил процесната фактура, не е вкл. същата в дневника за
покупко- продажби по ДДС и не е ползвал данъчен кредит по ЗДДС за
същата. От събраните гласни доказателствени средства също не се
установява възникването на търговско правоотношение. Св. Колев се
установява единствено, че между страните е имало търговски
отношения, по повод на които ищецът доставил на ответника
изолационна плоча “мултипор”. Свидетелят няма спомени относно
конкретната доставка, като същият разяснява единствено, че
телефонът върху стоковата разписка е изписан с неговия почерк.
Посоченото изявление на свидетеля не установява наличието на
търговско правоотношение между страните. Следва да се посочи, че
едностранното вписване на телефонен номер във фактурата не
обуславя противния извод. В обобщение, процесната фактура не
отразява съществените елементи от съдържанието на сделката и не
може да се приеме за доказателство за доказателство за сключен
договор.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че по делото не се
установяват действия по признание на изявление за възникване на
договор за продажба, вкл. и чрез конклудентни действия, от страна на
ответника
Изложеното обуславя извод, че от събраните по делото не се
установява съвпадение на волята на страните относно съществените
за договора за продажба елементи- предмет и цена.
В светлината на изложеното по делото не се установява
възникването на търговско правоотношение, възникнало въз основа на
договор за продажба.
5
Дори обаче да се приеме, че между страните е възникнало
търговско правоотношение, то от събраните доказателства не се
установи ищецът да е изпълнил задължението са да достави стока
съобразно договореното. Основните права и задължения на страните
по търговската продажба се покриват с тези на обикновената
продажба- продавачът дължи прехвърляне на собствеността и
предаването на стоката, предмет на договора, а купувачът е длъжен да
плати цената и да получи стоката. Съгласно разпоредбата на чл. 327
ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката,
освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне
изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната
цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване
на вещите, предмет на договорното правоотношение. В конкретния
случай едностранно съставените фактура и стокова разписка не
установяват доставка на стоката. Извод в тази насока не следва и от
свидетелските показания. Свидетелят няма непосредствени
впечатления относно стоката след напускане на склада, съотв.
доставена ли е същата.
Предвид изложеното, в настоящия случай не се установява
ищецът е изпълнил задължението си да достави стоката, предмет на
процесния договор.
Изложеното обуславя извод за неоснователност на предявения
иск и неговото отхвърляне.
Относно разноските:
При този изход на делото право на разноски има ответникът.
Същият е направил искане за присъждането им и е представил
доказателства за извършването им.
Възражението за прекомерност на възнаграждението на
процесуалния представител на ответника е неоснователно. След
преценка на фактическата и правна сложност на делото,
осъществената защита, проведените съдебни заседания, счита, че
договореното възнаграждение в размер на 500 лева не е прекомерно.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ “**************предявения от - ди” ЕООД, с
ЕИК **************, против “*************” ЕООД, с ЕИК
***************, иск за сумата 763,91 лева, представляваща цена,
6
съгласно договор за продажба, за който е съставена фактура №
***********/ 13.10.2017г., на основание чл. 327 ТЗ, като
неоснователен.
ОСЪЖДА “**************- ди” ЕООД, с ЕИК
**************, да плати на “*************” ЕООД, с ЕИК
***************, сумата 500 лева, представляваща направени в
първоинстанционното производство разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му, с въззивна жалба, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7