№ 58
гр. Д., 13.03.2020год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд гр.Д., гражданска колегия, в
публично заседание на осемнадесети март две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ
при
участието на съдебният секретар Нина Станчева, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 201/2017год. по описа на съда и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 108 от ЗС и иск по чл. 86 от ЗЗД.
Производството
е образувано по образувано по искова молба подадена
от „Е.” ООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.С., ул. ***№ *, вх.*, ет.*, ап.* против „Н.К.” АД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Д., ул.В.Л.№ **, обл.Силистра, с която се иска
от съда да постанови решение с което да осъди ответника да предаде оригинал на изпълнителен
лист от 19.08.2016 год.,издаден от СГС, за сумата в размер на 14629.10 лева /
четиринадесет хиляди шестстотин двадесет и девет лева 10 ст./, да заплати сумата
от 1083.09.лева-обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД за периода от 23.08.2016год.
до датата на завеждане на исковата молба-15.05.2017год., претендирана като
обезщетение от възпрепятстване от ответника „Н.К.“АД да се получи оригинала на изпълнителен
лист, респективно полагащата се сума от „Е.“ООД. Претендира и законната лихва
от датата на предявяване на искова молба до окончателното плащане на сумата
14629.10 лева.
В условията на евентуалност прави искане
в случай,че оригинала на изпълнителния лист не се намира във владение на
ответника /разпоредил се е с вземането по него или по др. причини/,следва да се
осъди ответника да заплати левовата равностойност на сумата в размер на
14269.10 лева,както и обезщетение за забава в размер на 1083.09 лева от
23.08.2016 год. до датата на завеждане на исковата молба, както и законната
лихва върху сумата от 14629.10 лева от датата на исковата молба до датата на
предавене на изпълнителния лист.
Излага подробни съображения.
Представя писмени доказателства.
В срока по чл.131
от ГПК е
депозиран писмен отговор от ответника, с който оспорва предявения иск. Заявява,
че изпълнителния лист не е вещ и не подлежи на връщане. Счита предявения иск
за неоснователен тъй като претендираното
вземане за разноски, видно от представените договори за цесия, не е преминало в
полза на ищеца, тъй като за него не е договорена и платена цена, а цесиите са
договорени като възмездни. Разноските присъдени в съдебно производство не били
привилегия или принадлежност на прехвърленото вземане.
Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани. Не представя писмени доказателства. Не прави
доказателствени искания.
Ищеца Е.” ООД - редовно призован, не се явява законен представител, не се представлява в съдебно заседание, не изразява становище по проекто-доклада, не заявява дали поддържа исковата си молба.
Ответника „Н.К.”
АД - редовно призован, не се явява законен представител, не се представлява в
съдебно заседание, не изрязява становище по проекта-доклада, не заявява дали
поддържа писменият си отговор.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, че между страните
по делото са сключени договори за цесия на 16.04.2010 г. за сумата от 169 811.59 лв. и на 26.05.2011 г. за сумата от 396 227.03
лв.
Не е спорно, че ответникът е водил
търговско дело срещу „***” АД, чийто универсален правоприемник понастоящем
е „ ***” АД, вземанията и разноските по
което са предмет на договорите за цесия и че по това дело в полза на ответникът
е издаден изпълнителен лист.
Спорното обстоятелство е дали ответника
е предал изпълнителният лист на ищеца респективно дали е изпълнил поетите с
договора за цесия задължения.
В тежест на ищеца е да
докаже всички твърдени от
него в исковата молба обстоятелства на които се основава иска му.
Ответника е длъжен да установи фактите на които основава
своите искания или възражения в писмения си отговор.
С настоящият иск се претендира предаване
на владение на изпълнителен лист, издаден в полза на ответника, който
изпълнителен лист е за вземания предмет на сключени между страните в настоящото
производство два договора за цесия.
Производството по издаване на изпълнителен лист е уредено в чл.
405 от ГПК. Съдът, пред който се подават молбите за издаване на изпълнителен
лист въз основа на актове по чл. 404, т. 1 ГПК е първоинстанционният съд /
според чл. 405 ал. 2 ГПК/. Като изключение от неговата компетентност са
актовете, които подлежат на незабавно изпълнение и заповедта за изпълнение. В
тази случаи молбите се подават до съда, който е постановил решението или
заповедта за изпълнение. Влязлото в сила съдебно решение включително и
осъдителното, подлежат на незабавно изпълнение. Съгласно разпоредбата
на чл. 404, ал. 1, т. 1 предл. второ ГПК на принудително изпълнение
подлежат осъдителните решения. В настоящият случай ответникът се е снабдил с
изпълнителен лист на основание осъдително решение, което се ползва с
изпълнителна сила.
Изпълнителният лист е официален документ, издаден от съда, с
който се удостоверява, че посоченият в него кредитор може да иска принудително
изпълнение на посоченото изпълняемо право срещу посочения длъжник. Той удостоверява
възможността на лицето в полза, на което е издаден, да предприеме принудителни
действия за удовлетворяване на едно свое вземане, изрично отбелязано в
съдържанието му, срещу друг субект, наречен длъжник.
Същият не е движима вещ, а изпълнително основание и за него не може да се
заведе иск по реда на чл. 108 от ЗС, тоест същият не може да бъде предмет на
такова производство.
От друга страна, договорът за цесия винаги предполага съществуващо
вземане, произтичащо от друго правно основание.
Неопределяемостта на
прехвърлените бъдещи вземания води до недействителност на цесията.
В настоящият случай сключените между страните два договора за
цесия – от 16.04.2010
г. за сумата от 169 811.59 лв.
и на 26.05.2011 г. за сумата от
396 227.03 лв. са недействителни тъй като са сключени при висящо
производство, по което все още не е имало постановен и влязъл в законна сила
съдебен акт.
Цесията е правен способ за прехвърляне на
субективни права (вземания), по силата на която настъпва промяна в субектите на
облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е
прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор. Като всеки
договор, цесията трябва да отговаря на всички условия за действителност на
договорите, но с оглед на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване,
от значение за изясняването му се явява предметът на прехвърлителния договор.
Няма спор в доктрината и в съдебната практика по въпроса, че могат да бъдат
цедирани както вземания, така и права, чиято прехвърлимост е допустима от
закона и следва от тяхното естество - чл. 99, ал. 1 ЗЗД. От правилото,
установено в ал. 2 на посочената норма, според което вземането преминава върху
цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал, следва, че предмет на
цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания, т.е.
тяхното съществуване е условие за нейната действителност. Този извод следва и
от каузалния характер на цесионния договор, чиято валидност се преценява с
оглед валидността на нейното конкретно правно основание. Независимо от
разнообразието на основанията, на които цесията се извършва (продажба, дарение,
даване вместо изпълнение и др.), определеността, респективно определяемостта,
на съдържанието на престацията е изискване за дей-ствителност на всяко едно от
тях.
Договорът за цесия винаги предполага
съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание. Несъмнено е, че
цедираните бъдещи вземания по образувано търговско дело, какъвто е настоящият случай,
са неопределяеми, доколкото възникването им е обвързано от положително съдебно
решение за лицето което го води и което е цедираво тези вземания.
Неопределяемостта на прехвърлените бъдещи
вземания води до недействителност на цесията поради недействителност на
продажбата, на основание на която тя е извършена.
С оглед изложеното съдът намира, че договорите
за цесия от 16.04.2010 г. и от 26.05.2011 г. са
нищожни поради липса на предмет - чл. 26, ал. 2 ЗЗД, поради което същите
не са произвели своето действие и цесионера няма основание да претендира
посочените в тях суми като дължими на него.
По изложените съображения и наличието на
недействителност на договорите за цесия на които се позовава ищеца, предявеният
ревандикационен иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
След като главният иск се явява неоснователен, то
предявеният иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД се явява също неоснователен и
подлежи на отхвърляне. По делото не бяха представени от ищеца доказателства, че
ответникът е поканен да плати.
По отношение на предявеният в условията на
евентуалност за заплащане равностойността на несъществуваща вещ, същият се
явява неоснователен тъй като в настоящият случай разпоредбата на чл. 521, ал.2
от ГПК не може да намери приложение. Това е така, тъй като договорите за цесия
сключени между страните са недействителни.
Ищецът е направил искане за присъждане на
разноски, но предвид изхода на спора такива не следва да му бъдат присъждани.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е.” ООД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.С., ул. ***№ *, вх.*,
ет.*, ап.*, иск с правно
основание чл. 108 от ЗС , против „Н.К.” АД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул.В.Л.№ **,
обл.Силистра, с който се иска от съда да постанови решение с което да осъди ответника да предаде оригинал на
изпълнителен лист от 19.08.2016 год.,издаден от СГС, за сумата в размер на 14 629.10
лева / четиринадесет хиляди шестстотин двадесет и девет лева 10 ст./, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е.” ООД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.С., ул. ***№ **, вх.*,
ет.*, ап.*, иск да бъде осъден
ответника Н.К.”
АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул.В.Л.№ **,
обл.Силистра
да му заплати сумата от 1083.09лева/хиляда и осемдесет и три лева и дете
стотинки/, представляваща обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД за периода от
23.08.2016год. до датата на завеждане на исковата молба-15.05.2017год.,
претендирана като обезщетение от възпрепятстване от ответника „Н.К.“АД да се
получи оригинала на изпълнителен лист, респективно полагащата се сума от „Е.“ООД
и законна лихва върху сумата от 14 629.10 лева, като неоснователни.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Силистренски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: