№ 50842
гр. София, 13.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Диана К. Ангелова
като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело №
20241110124738 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от М. И. Цънцарски, с ЕГН:
**********, с адрес: **** чрез адв. Д. М. М. адрес: гр. София, жк . **** вх . „ *** оф. 11
против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ " АД, с ЕИК: *********, представлявано от **** n***,
със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. Люлин 7 бул. "Джавахарлал Неру " №
28, ет. 2, aп. 40-46.
След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127
ал. 1 и чл. 128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.
Съдебните книжа са редовно връчени, като ответникът „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“
АД е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок.
С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК, съдът следва да се
произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като
може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима като заявена от
лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния
проект за доклад:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът твърди, че на 03.08.2021 г. е сключен договор за паричен заем № 4223786
между него и ответника „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД с предмет парична сума в размер
на 5500.00 лева, със седмична вноска, без посочен месечен лихвен процент. Твърди, че в чл.
4 от договора за заем било посочено, че страните се съгласяват договорът да бъде обезпечен
с гарант – две физически лица, които следвало да отговарят на определени условия, или с
банкова гаранция или чрез дружество – поръчител, одобрено от заемодателя. Твърди, че на
1
същата дата 03.08.2021 г. е сключен договор за предоставяне на гаранция № 4223786, по
силата на който „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ " ЕООД е поело задълженията да обезпечи
пред „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД задълженията на ищеца. Твърди, че въз основа на
сключения договор за поръчителство, ищецът се е задължил да заплати на гарантиращото
дружество сумата в размер на 1 471,50 лева, която е разсрочена за изплащане, заедно с
месечната вноска по договора за кредит.
Поддържа, че съгласно договора за поръчителство, ищецът следвало да предоставя
дължимите парични суми на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, което пък от своя страна,
съгласно договора, било упълномощено от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да събира в
тяхна полза сумите по процесния договор. Твърди, че съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за
поръчителство, възнаграждението се дължало в полза на поръчителя, като „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД единствено било овластено да приеме плащането – фактически да
получи паричните средства за възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя.
Ищецът твърди, че е погасил изцяло сумата по процесния кредит.
Посочва, че между „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД като заемодател и ищеца като
заемател е възникнало правоотношение по повод предоставяне на паричен заем в размер от
800 лв. Доколкото заемодателят е небанкова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, а ищецът е
физическо лице, действало като такова към момента на сключване на договора, то същият
навежда твърдения в полза на извода, че правоотношението между страните представлява
договор за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици следва да
важат изискванията на специалния закон – ЗПК. Същото се отнася и за Договора за
предоставяне на поръчителство № 4223786 между ищеца и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, доколкото той се явява акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит.
С оглед на това, ищецът претендира съвместно разглеждане на двете правоотношения, като
изтъква и обстоятелството, че кредиторът „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД е едноличен
собственик на капитала на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и в тази връзка кредиторът
и поръчителят са свързани лица, което е видно от Търговски регистър към АВ.
Ищецът релевира текста на чл. 22 ЗПК, според който при неспазване на изискванията
на чл . 10, ал. 1, чл . 11, ал . 1, т . 7- 12 и т . 20, чл . 12, ал . 1, т . 7- 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни
изисквания води до настъпването на тази недействителност. Посочва и чл. 23 ЗПК,
твърдейки, че тази недействителност е изначална.
Въз основа на това ищецът твърди, че чл. 4 от Договора за кредит възлага в тежест за
заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: двама поръчители (които следва
да отговарят на горепосочените кумулативно поставени изисквания) или банкова гаранция в
размер от сумата по процесния договор), или одобрено от заемодателя дружество -
поръчител). Твърди, че посочената клауза, съпоставена с естеството на договора за паричен
заем, налага разбирането, че тя представлява неотменимо изискване за получаване на
кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да
предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Твърди, че тези изисквания са
2
неизпълними за ищеца, доколкото същият търси заем в сравнително нисък размер, изтъква,
че не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага
с възможност да изпълни така формираните изисквания за обезпечаване на кредита. Твърди,
че така поставените изначално неизпълнимите условия по отношение на изискването за
двама поръчители или банкова гаранция оставя като възможен ход на заемателя да се обърне
към дружество, което да предостави обезпечение и което да е одобрено от заемодателя,
което в случая се явява „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – свързано лице с кредитора по
договора за заем. Посочва, че договорът за кредит и поръчителство са подписани от едно и
също лице в качеството му на представляващ заемодателя и гарантиращото дружество.
Ищецът посочва още, че кредиторът не включва възнаграждението по договора за
поръчителство към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл.
19, ал . 4 ЗПК, посочвайки още текстовете на чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Ищецът
твърди, че непосочването на това възнаграждение като разход на длъжника води до
неизчерпателност на сключения договор по отношение на общия разход по кредита за
потребителя по смисъла на §1, т. 1 от ДР на ЗПК. Твърди, че задължението за
възнаграждение за поръчителство има характер на сигурен разход, затова същото следва да
бъде включено изначално при формирането на ГПР. Акцентира се не само върху това, че в
случая в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за
ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе
известно (чрез изначалното му включване в разходите по кредите), то той би могъл да
направи информиран избор дали да сключи договора.
Ищецът навежда в полза на своите твърдения дела от практиката на СЕС, в това число
решение по дело С -714/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание
член 267 ДФЕС от Софийски районен съд (България) с акт от 21 ноември 2022г., постъпил в
Съда на 22 ноември 2022 г. във връзка с тълкуването на член 3, буква ж), член 10, параграф
2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23
април 2008 година относно договорите за потребителски кредити, както и Решение №
6244/08.04.2024 г. по описа на Софийски Районен Съд, 32 с-в.
С оглед на изложеното, ищецът иска от съда да признае за установено в отношенията
между М. И. Ц. с ЕГН: ********** и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ " АД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Джавахарлал Hepy" Nº 28, ет. 2, ап. 40-
46, представлявано от Галин Тодоров Тодоров че сключеният между тях договор за паричен
заем № 4223786 е нищожен.
Също така иска от съда да осъди на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД
ответникът да заплати на ищеца сума в размер 5 лв. /частичен иск от общо 1 500 лв./,
представляваща недължимо платена сума но нищожен договор № 4223786, сключен между
страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на вземането.
Претендира разноски.
3
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, чрез юрк.
Кънева, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по
допустимост и по основателност. Възразява изцяло срещу твърденията на ищеца, че
процесният договор за кредит е нищожен на посочените основания.
Ответникът претендира, че така предявените от ищеца искове като обективно
съединени установителен иск за недействителност и осъдителен иск за връщане на даденото
по същото са недопустими. Изтъква константна съдебната практика, че липсва правен
интерес от предявяване на установителен иск, когато може да се предяви осъдителен иск и
същевременно в процеса могат да се установят необходимите факти, които са сот значение.
Претендира, че процесуалното поведение на ищеца представлява злоупотреба с право и
съзнателен опит за обогатяване за сметка на ответника и излишното му натоварване с
разноски. Моли съда да прекрати настоящото производство по отношение на
установителния иск като недопустим.
Алтернативно, ответникът навежда твърдения във връзка с основателността на иска.
На първо място, ответникът твърди, че позоваването на Решение № 6244/08.04.2024 г.
по гр. д. № 57501/2023 г. по описа на Софийски районен съд не доказва твърденията на
ищеца, доколкото договор за паричен заем № 4223786 е действителен.
Твърди, че нормите от ЗПК, цитирани от ищеца, постановяват минимално изискуемото
съдържание на договора за потребителски кредит – информацията, която трябва да се
съдържа в договора, а във всички останали случаи и в Закона за потребителския кредит и в
Закона за защита на потребителите се визират нищожни клаузи, които не се отразяват
непосредствено на действителността на договора за потребителски кредит. Посочва, че
според чл. 19 ЗПК дори надвишаването на максимално допустимия размер на годишния
процент на разходите, не води до нищожност на договора за кредит. Твърди, че клаузите,
надвишаващи максимално допустимия размер се считат за нищожни, а платеното по тези
клаузи се приспада при последващи плащания по кредита.
Ответникът твърди, че в цитираното от ищеца решение по дело С-714/22, СЕС не
прави извод, че евентуалното нарушаване на тълкуваните от съда разпоредби води до
нищожност на договора за кредит, а че процесните разпоредби допускат подобно решение.
Твърди, че в решение по дело C‑453/10, СЕС приема, че констатацията за неравноправния
характер на договорни клаузи не се отразява непосредствено на преценката на
действителността на сключения договор за кредит. Твърди още въз основа на същото
решение СЕС също така посочва, че „Член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета
от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва
да се тълкува в смисъл, че когато преценява дали сключен между продавач или доставчик и
потребител договор, съдържащ една или няколко неравноправни клаузи, може да се
изпълнява и без тези клаузи, сезираната юрисдикция не може да се основе единствено на
евентуално благоприятните за една от страните, в случая потребителят, последици от
обявяването на недействителността на съответния договор в неговата цялост.“ Твърди още,
че в решението по дело С-42/15 СЕС приема, че прилагането на санкция за кредитодателя,
4
изразяваща се в загуба на правото му на лихви и разноски не би могло да се смята за
пропорционално, когато липсващите данни по чл. 10, §2 от Директивата са от такова
естество, че не могат да засегнат способността на потребителя да прецени обхвата на своето
задължение.
Твърди, че въз основа на Правото на ЕС договорът за кредит се счита за сключен без
лихви и без разноски само ако става въпрос за данни, чиято липса би могла да попречи на
потребителя да прецени обхвата на своето задължение.
Следователно ответникът навежда твърдението, че процесният договор за паричен
заем е действителен, тъй като неговите клаузи са в съответствие с изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит.
На следващо място, ответникът твърди, че договорът за потребителски кредит е в
съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК. Твърди, че договорът не само
формално покрива минимално изискуемите реквизити на чл. 11 ЗПК, но посочените
параметри са и коректни. Твърди, че при договорения размер на заемна сума и лихвен
процент, брой, размер и периодичност на вноските, посоченият в договора ГПР е коректно
изчислен.
Твърди, че доводите на ищеца за неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 са
неоснователни. Посочва, че с оглед както на разпоредбите на Закона за потребителския
кредит, така и на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО, задължението за посочване на
ГПР се изчерпва с посочването на цифровата стойност с точност до втория десетичен знак,
получена в резултат на изчислението по предвидената в Приложение 1 на ЗПК формула.
Твърди, че годишният процент на разходите по договора включва всички разходи по
кредита в съответствие с чл. 19, ал. 1 ЗПК. Твърди, че годишният процент на разходите по
договора е изчислен съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 ГПК, и неговият размер е в
съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Ответникът определя като несъстоятелни твърденията на ищеца, че не са спазени
изискванията на 11, ал. 1 т. 10 ЗПК, тъй като в ГПР по договора за паричен заем не е
включено възнаграждението по договора за поръчителство и е налице заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че възнаграждението по договора за
поръчителство не се включва при изчисляване на ГПР, тъй като то не е част от общия разход
по кредита за потребителя, с оглед на дефиницията на „общ разход по кредита за
потребителя“, дадена в § 1, т. 1 ДР ЗПК. Твърди, че договорът за предоставяне на гаранция е
отделно облигационно правоотношение, с различни правни субекти, възникнало след
сключване на договора за паричен заем и като такова то не е част от заемното
правоотношение и не трябва да се включи в ГПР, тъй като сключването на договор с
дружеството-гарант не е задължително условие за получаване на кредита. Твърди още, че
няма задължение при промяна на условията по договора да изчислява и посочва нов ГПР,
като се позовава на Директива 2008/48/ЕО.
Определя като несъстоятелно и твърдението на ищеца, че същият не е могъл да
5
направи информиран избор. Твърди, че както договорът за паричен заем, така и договорът за
поръчителство са сключени по инициатива на ищеца, като последният се явява
дългогодишен клиент на дружеството.
На последно място, ответникът определя като несъстоятелни твърденията на
ищеца във връзка с клауза 4 от договора за паричен заем, предвиждаща представяне на
обезпечение, а условията на клаузата определя като тенденциозно извратени от ищеца.
Твърди, че изискването за обезщетение по чл. 4, ал. 1 от Договора е напълно допустимо и
законно, доколкото това се вижда и от разпоредбите на чл. 11, т. 18 от Закона за
потребителския кредит, от чл. 5, ал. 1, б. „н“ от Директива 2008/48/ЕО и от Закона за
задълженията и договорите. Твърди, че обезпечението е правно средство, чрез което се
осигурява сигурност на кредитора при неизпълнение, а целта му е да се диверсифицира
риска от неизпълнение на задължението за погасяване в срок на задълженията по сключения
договор за заем. Твърди се, че поръчителството и банковата гаранция са обезпечения, които
са предвидени, както в българското, така и в европейското законодателство, а
кредитополучателят е можел да избира между три вида обезпечения, които да представи, в
това число и да посочи и представи гаранция и от друго дружество-гарант, следователно
изборът на обезпечение е зависел изцяло от волята на кредитополучателя. Ответникът
посочва, че заемателят е имал време още преди сключването на договора, за да избере вида
на обезпечението, да положи грижа и добросъвестност, за да го осигури, а ако бе преценил,
че предоставянето на обезпечение е неизпълнимо условие или че противоречи на
разбиранията му за добри нрави, не би сключил договора за паричен заем.
Ответникът твърди, че ищецът след като е бил запознат с условията на кредита е
решил да сключи договор за кредит при тези условия и е поел задължението да представи
избрано от него обезпечение по кредита. С оглед на гореизложеното, клауза 4 от договора за
паричен заем, предвиждаща представяне на обезпечение е и индивидуално уговорена клауза
по смисъла на ЗЗП. Така ответникът претендира, че ищецът е дал съгласие и за тази клауза,
като навежда в полза на твърдението си и практика на ВКС.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение. Претендира разноски.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и възраженията на ответника:
В настоящето производство са предявени искове с правна квалификация:
по иска а прогласяване за нищожен на договор за паричен заем № 4223786 от
03.08.2021 г. сключен между М. И. Ц. и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД - правното
основание е чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл.
22 ЗПК;
по иска връщане на сумата от 30,48 лв. като недължимо платено - осъдителен иск -
правната квалификация е чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД;
3. Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива;
6
4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – няма такива.
5. Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване
факти:
За ищеца е тежестта да докаже:
Ищецът следва да докаже по делото в условията на пълно и главно доказване
обстоятелствата, които твърди, а за ответника е тежестта да докаже заявените възражения, от
които черпи права, че договорът за паричен заем не е нищожен на заявените правни
основания. По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД следва да докаже в
условията на пълно и главно доказване, че: 1/ е заплатил твърдяната сума по договора за
паричен заем, че тя е постъпила в патримониума на ответника; 2/ че това разминаване на
блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника е без правно основание, т. е.
без да е било налице годен юридически факт.
Съдът обявява на страните, че по силата на чл. 7, ал. 3 ГПК служебно следи за
неравноправност на клаузи, за което предоставя на страните при условията на
състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие или липса
на такива клаузи в договора.
По доказателствените искания
По заявените от страните доказателствени искания за допускане като доказателства, на
представените писмени такива – съдът счита, че същите са допустими, относими и
необходими и следва да бъдат допуснати от съда.
По искането на ищеца за допускане и назначаване на съдебно-счетоводна експертиза,
които да отговорят на поставените в исковата молба въпроси, съдът приема, че същите са
допустими, относими и необходими и следва да ги допусне.
Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по
делото.
Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА И ПРИЕМА, като доказателства по делото, приложените към исковата
молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ, ЧЕ по искането за допускане и назначаване на съдебно-
счетоводна експертиза съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в
обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с указаната
им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални действия не
по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите като
7
просрочени ще бъдат отхвърлени от съда - по аргумент от чл.159, ал. 1 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че: Съдът ще се произнесе и по основания за нищожност, които
не са заявени от ответника, като се има предвид постоянната съдебна практика – така
Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С-240/98 до С-244/98,Осеаnо Grupo Editorial SA
срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon
Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като служебно ще преценява неравноправния
характер на договорните клаузи и приложимите към тях общи условия и тарифи - съдът ще
извърши проверка по смисъла на чл.143 – 147а от Закона за защита на потребителите.
ДАВА възможност на страните да изложат становище по проекта за доклад и да
предприемат съответните процесуални действия.
Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора,
като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба
относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна такса се намалява на
половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и
пестят усилия. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация.
Тази процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време,
усилия и средства - отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на
спогодба ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който
може да бъде видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се
има предвид, че медиацията е платена услуга.
Указва на страните, че: Ако страните желаят да бъдат уведомявани по-бързо за
действията, извършвани от съда по делото, те могат с молба да предоставят електронен
адрес, на който да им бъдат връчвани съобщения и книжа. Съответно, следва да имат
предвид, че срокът указан в съдебните книжа, започва да тече от датата на постъпване на
електронното съобщение при тях.
УКАЗВА на страните в случай, че желаят да подават по електронна поща съдебни
книжа по делото и по останалите граждански дела в СРС, могат да ги подават на
определения с Заповед № АС - 175 от 15 май 2020 година на Председателя на СРС
електронен адрес: ************@***.*******, след като ги подпишат с квалифициран
електронен подпис. Заповедта е публикувана на интернет сайта на съда.
УКАЗВА на страните в случай, че желаят да получават по електронна поща сканирани
преписи от новопостъпили по делото документи и да получават преписи от новите
произнасянията на съда по настоящето дело, следва да подадат молба до съда с която да
посочат електронен адрес на който желаят да получават призовки, съобщения и книжа по
делото. Молба, подписана с квалифициран електронен подпис се подава на електронен
адрес: ************@***.*******, а в случай че не е подписана с квалифициран електронен
подпис - чрез регистратурата на съда или с писмо на хартия по пощата.
8
Указва на страните, че Софийски районен съд има регистриран профил в Системата за
сигурно електронно връчване (ССEВ) на ДАЕУ и по този начин могат да бъдат връчвани и
получавани книжа от съда, съответно подавани документи до съда от заинтересованите
лица, като системата удостоверява получаването на кореспонденцията от адресата. За
ползването на системата е необходимо да се направи регистрация от съответното лице, което
може да бъде осъществено на следния адрес: https://edelivery.egov.bg/.
Съгласно чл.38, ал.2 от ГПК, връчването на съдебни книжа може да се извърши на
избран от страната електронен адрес за връчване чрез:
1. единния портал за електронно правосъдие - на адрес - https://ecase.justice.bg/;
2. квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37 от
Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г.
относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни
трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от
28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014".
Когато не е избрана възможност за връчване по чл.38, ал. 2 от ГПК, но страната е
посочила адрес на електронна поща, връчването се извършва на посочения адрес.
Съгласието за връчване по чл.38, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време,
като оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия.
Съгласно чл.38, ал.6 от ГПК - страната може да посочи електронен адрес за връчване на
вещо лице, свидетел и трето лице, задължено да представи намиращ се у него документ.
Съгласно чл. 38, ал. 7 от ГПК - когато страната е орган на изпълнителната власт, не
може да се извърши връчване чрез системата по ал. 2, т. 3.
Съгласно чл.38а от ГПК: Лицето, извършило процесуално действие в електронна
форма, е длъжно да посочи електронен адрес за уведомяване за удостоверяване на
получаването на електронното изявление и за резултата от техническата проверка на
извършеното действие. При извършване на процесуално действие в електронна форма
лицето може да се съгласи да приема електронни изявления и електронни документи от съда
по делото в производството пред съответната инстанция или пред всички инстанции.
Лицето, извършило процесуално действие в единния портал за електронно правосъдие, се
съгласява да приема електронни изявления и електронни документи, съобщения, призовки и
книжа в производството пред съответната съдебна инстанция и пред всички инстанции.
Съгласието по чл.38а, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време, като
оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия.
Указва на страните, че съгласно чл.41а от ГПК: Когато връчването се извършва по
чл. 38, ал. 2 от ГПК - на избран от страната електронен адрес за връчване, съобщението,
съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за
връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в
7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането
на срока за изтегляне. Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6 от ГПК,
съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
9
книжата, се смята за връчено в деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В
случай че получаването не е потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане,
съобщението се връчва по общия ред.
Съгласно чл.44, ал.3 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Електронното връчване
се удостоверява със: електронен запис от информационната система на портала, подпечатан
с квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с квалифициран
електронен времеви печат - при връчване по чл. 38, ал. 2, т. 1 от ГПК; електронен запис на
връчването от квалифицирания доставчик на електронни удостоверителни услуги - при
връчване по чл. 38, ал. 2, т. 2от ГПК; потвърждение, че съобщението е получено - при
връчване по чл. 38, ал. 3 и 6 от ГПК.
Съгласно чл.52, ал.2 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Връчването на
държавните учреждения и на общините се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК на
посочен от тях електронен адрес.
В ЕИСС да се отбележи ел. адрес за връчване, посочен от страните и техните
процесуални представители и връчването да се извърша на посочените ел. адреси, като
в случай на връчване на адвокат - същото след 2.2.2023 година да се извършва по
правилата на чл.51, ал.1, ал.2 и ал. 3 от ГПК.
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 16.4.2025 година от
10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Да се връчи препис от настоящото определение на страните, като на ищеца ведно с
препис от отговора на исковата молба.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10