РЕШЕНИЕ
№ 1340
гр. Пловдив, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно гражданско
дело № 20225300502024 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести
септември“№ 250, чрез юрисконсулт Х. Х., против решение № 2019/03.06.2022 г.,
постановено по г. д. № 6011/2021 г. по описа на РС Пловдив, с което са отхвърлени
предявените от жалбоподателя против Н. Т. Т., ЕГН ********** искове за признаване
за установено, че последният дължи сумата от 532,31 лева - главница за неплатена
консумирана питейна и отведена канална вода за обект, находящ се в гр. ***, за
периода от 21.11.2016 г. до 17.09.2020 г. и мораторна лихва от 156,26 лева за периода
от 31.07.2017 г. до 30.09.2020 г., ведно със законната лихва за забава считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 27.10.2020г. до окончателно изплащане
на главницата, за които вземания е издадена Заповед № 261249/28.10.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.г.д. № 14013/2020 г. по
описа на РС Пловдив, като в полза на ответника са присъдени разноски в размер на
300,00 лева за адвокатско възнаграждение за заповедното производство по ч.г.д. №
14013/2020 г. на РС Пловдив.
По изложени в жалбата оплаквания за неправилност и необоснованост на
обжалваното решение се иска неговата отмяна, като постановено в нарушение на
материалния закон и вместо това уважаване на предявените претенции. Сочи се, че на
основание чл. 61, ал. 1 от Общите условия на жалбоподателя, правилно потребеното
количество вода за процесния период е начислено на въззиваемия, доколкото в
дружеството не е постъпвала информация относно влязлото в сила решение на ОС
Пловдив, с което е признато за установено спрямо трето, неучастващо в процеса лице,
че е собственик на имота, обект на инкасиране. Оспорват се изводите на
1
първостепенния съд, че в хода на делото не е установено какво количество вода реално
е потребено и начислено на ответника, по двете измервателни устройства в обекта,
както и наличието на противоречие и неясноти в свидетелските показания на
разпитания по делото инкасатор. Поддържа се, че неправилно първостепенният съд е
взел предвид неотносими доказателства, касаещи инкасирането в процесния имот за
периода 2013 г. – 2016 г., поради което е достигнал и до неправилното заключение, че е
необходимо изслушване на съдебно-техническа експертиза за доказване на
изразходените количества вода, като в същото време не е взел предвид
обстоятелството, че видно от представения карнет има положен подпис на дата
08.10.2020 г. Претендират се разноски.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Н. Т. Т., чрез адвокат Г. К., с
който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи в подкрепа на
обжалваното с нея решение и се моли то да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против подлежащ
на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане.
Окръжен съд Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от
ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, от „Водоснабдяване и
канализация“ЕООД против Н. Т. Т., за признаване за установено в отношенията между
страните, Н. Т. Т. дължи на „Водоснабдяване и канализация“ЕООД сумите, за които е
издадена Заповед № 261249/28.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.г.д. № 14013/2020 г. по описа на РС Пловдив, а именно: 532,31 лева -
главница за неплатена консумирана питейна и отведена канална вода за обект,
находящ се в гр. ***, за периода от 21.11.2016 г. до 17.09.2020 г.; 156,26 лева -
обезщетение за забава за периода от 31.01.2017 г. до 30.09.2020 г., ведно със законната
лихва за забава считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК -
27.10.2020г. до окончателно изплащане на главницата.
Претенцията е обоснована с твърдение, че ответникът е потребител на ВиК
услуги съгласно Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
/ЗРВКУ/, като в периода 21.11.2016 г. – 17.09.2020 г. има задължения за предоставени
услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода в общ размер на 532, 31
лева за собствен обект, находящ се в гр. ***, за които са издадени съответни фактури.
В тази връзка се сочи, че към 27.10.2020 г. ответникът фигурира в базата данни на
оператора като потребител с № ***, към който момент отношенията между
дружеството и клиентите му се уреждат от публично известни общи условия, приети и
влезли в сила по реда на ЗРВКУ. Поради твърдяна забава в плащанията, се претендира
и законна лихва от 156,26 лева за периода от 31.01.2017 г. до 30.09.2020 г., съгласно чл.
31, ал. 2 и чл. 42 от Общите условия, както и такава от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК - 27.10.2020г. до окончателно изплащане на главницата.
За претендираните суми е депозирано заявление по чл. 410 от ГПК и е издадена
Заповед № 261249/28.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК против Н. Т. Т. по ч.г.д. № 14013/2020 г. по описа на РС Пловдив, срещу която
длъжникът е подал в срок възражение по чл. 414 от ГПК. В тази връзка на заявителя са
дадени указания за предявяване на иск за установяване съществуването на вземането,
удостоверено в заповедта за изпълнение, с което се обосновават предявените по делото
искове в законоустановения едномесечен срок.
Ответникът оспорва исковете по съображение за тяхната недопустимост, поради
2
обстоятелството, че не е собственик на процесния имот и няма надлежна процесуална
легитимация. Изложени са твърдения, че не е имал достъп до имота, както и е оспорена
стойността на извършените услуги по водоснабдяване.
За да постанови обжалваното сега решение, с което предявените искове са
отхвърлени, районен съд е приел, че по отношение на ответника са налице основания
за начисляване на потребеното количество вода по партидата му, доколкото ищцовото
дружество не е било уведомено за правния спор между ответника и третото лице, но е
счел за неустановено какво е точното количество потребена вода, доколкото
представените карнети са неясни, непълни и противоречиви. Последното не е
преодоляно и посредством показанията на инкасатора, разпитан като свидетел, поради
което е счетен за недоказан фактът на твърдяното реално потребено количество вода за
процесния период и предявените искове са приети за неоснователни.
При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на дадените му
правомощия, съдът намира така обжалваното решение за валидно и допустимо. Не са
налице нарушения на императивни материалноправни норми, които въззивният съд е
длъжен да отстрани без да има изрично направено оплакване в тази насока, съгласно
задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
По посоченото в жалбата относно правилността на обжалваното решение:
Пред въззивната инстанция не е спорно, че процесният обект, находящ се на
адрес гр. *** е водоснабден, както и че дружеството жалбоподател е „ВиК оператор“
по смисъла на чл. 198 „о“, ал. 1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на
потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. За последното не се
изисква сключване на индивидуален писмен договор между доставчика и потребителя
на ВиК услуги, доколкото чл. 8 от действащата Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи, предвижда, че получаването на ВиК услугите се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между страните
по предоставяне на ВиК услуги са уредени от общи условия, одобрени от ДКЕВР с
решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г.
На свой ред съгласно чл. 3 от посочената Наредба № 4/14.09.2004 г.,
потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на
строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която регламентация
съответства на чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора.
Настоящата инстанция приема, че за процесния период въззиваемият има
качеството потребител, като собственик на снабден обект в гр. ***, по смисъла на
цитираните разпоредби от Наредба № 4/14.09.2004 г. и ОУ на жалбоподателя. Това е
така с оглед на установеното в първоинстанционното производство, че сам
въззиваемият е декларирал обстоятелства по чл. 14 от ЗМДТ относно имот, находящ се
на адрес гр. ***, в качеството си на данъчно задължено лице на 12.11.2014 г. и
05.04.2016 г., а партидата е закрита с молба от 03.08.2021 г. /съгласно представеното на
л. 63 от делото на РС писмо от Община Пловдив, Дирекция „Местни данъци и такси“/,
както и че в съдебно заседание на 04.11.2021 г. процесуалният представител на
жалбоподателя е заявил, че доверителят му е купил имота. Действително по делото е
представен заверен препис от решение № 1404/16.11.2018 г. по г.д.№ 1464/2016 г. по
описа на ОС Пловдив, но не се установява връзката му с процесния водоснабден обект,
находящ се на адрес гр. ***.
За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги обаче, освен
качеството потребител, е необходимо и съответно да бъде установено претендираното
реално доставяне и отвеждане на вода, като последното обстоятелство, а именно
3
основанието и размера на претендираните суми, е разпределено в доказателствена
тежест на ищеца, с изготвения в първото заседание по делото доклад по реда на чл. 146
от ГПК.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4, ВиК услугите се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а
съгласно ал. 4 отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета,
заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и
подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по
електронен път.
Отчитане по електронен път не се твърди и доколкото няма спор, че в процесния
обект е извършвано отчитане на два водомера – № *** и № ***, то същото следва да
бъде удостоверено чрез отбелязвания в съответен карнет. Последното не е установено
в хода на производството, доколкото представеният карнет за водомер № *** не
съдържа надлежно отбелязване за процесния период, а вписвания в карнет за водомер
№ ***, касателно процесния период, няма.
Извършеното отчитане за водомер № ***, е ненадлежно доколкото в карнета за
него, представен към исковата молба (л. 10 от делото на РС) първото вписване е от дата
„2016 г.“ – без отбелязване на ден и месец; показание – 126; състояние – 5; без
отбелязване в графа „разлика“. Подпис за потребител не е положен. При това
положение не би могло да се приеме за безспорно началното показание, от което
насетне е продължило отчитането на консумацията, чрез вписване в графа „разлика“ за
процесния водомер, респективно коректността на второто вписване от 10.09.2020 г.;
показание – 136; разлика – 10; състояние – 1, където вече е положен подпис за
потребител. Останалите вписвания, касаят период от 08.10.2020 г. до 11.03.2021 г. и
доколкото са извън процесния, не следва да бъдат коментирани.
Към молба вх.№ 815/06.01.2022 г. пред районен съд са представени, както
следва: карнет № *** (л. 59) и карнет № *** (л. 60) и двата за водомер № ***; както и
два броя карнети (л. 61 и л. 62) за водомер № ***, но същите не следва да бъдат
коментирани, тъй като не касаят процесния период – съдържат отбелязвания за
различни дати през 2013 г. и вписване на дата 17.11.2016 г., а срещу датата 15.12.2016
г., която попада в релевантния период, липсва вписване на данни за реално отчитане (л.
60 и л. 62 от делото на РС).
Предвид посоченото не е установено пълно и главно обстоятелството, че са
налице основания за формиране на процесната сума, представляваща главница за
периода 21.11.2016 г. до 17.09.2020 г. на база реално начисляване по реда на чл. 32 от
Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационни системи. Тоест, жалбоподателят не е
спазил реда за формиране на задълженията. Показанията на разпитания в
първоинстанционното производство свидетел Петранка Спасова - инкасатор при
дружеството жалбоподател не променят горните изводи и не могат да компенсират
коментираните непълноти на извършените отбелязвания в карнета, както и липсата на
вписвания. Невъзможно е преодоляването им и чрез съдебна експертиза, поради което
неоснователни се явяват изложените в жалбата доводи в тази насока.
Посоченото обосновава извод за неоснователност на претенцията за заплащане
на сумата от 532,31 лева - главница за неплатена консумирана питейна и отведена
канална вода за обект, находящ се в гр. ***, за периода от 21.11.2016 г. до 17.09.2020 г.,
ведно със законната лихва за забава считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК - 27.10.2020г. до окончателно изплащане на главницата.
Неоснователността на иска за главницата води до неоснователност и на
обусловената от него претенция за мораторна лихва върху същата в размер на 156,26
4
лева за периода от 31.01.2017 г. до 30.09.2020 г., поради което последната следва също
да бъде отхвърлена.
Предвид пълното съвпадане на крайните изводи на въззивната инстанция с тези
на първостепенния съд въззивната жалба е неоснователна, а първоинстанционното
решение, следва да бъде потвърдено, като правилно.
С оглед крайния изход от спора разноски за въззивното производство се дължат
на въззиваемата страна, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Същите са в размер на
300,00 лева, изплатени в брой, съгласно представения на л. 22 от делото договор за
правна защита и съдействие и следва да бъдат присъдени.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2019/03.06.2022 г., постановено по г. д. №
6011/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“№ 250, да
заплати на Н. Т. Т., ЕГН **********, с адрес гр. ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
сумата от 300,00 лева (триста лева), представляваща разноски в производството по
в.г.д.№ 2024/2022 г. по описа на Окръжен съд Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5