Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Ловеч,
25.07.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори
административен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди двадесет и трета година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при
секретаря Антоанета Александрова и в присъствието на прокурора ……………., като
разгледа докладваното от съдия Христов адм.д.№ 10/2023 г. по описа на
Административен съд гр.Ловеч, за да се произнесе съобрази :
Производството
е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във
връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Административното
дело е образувано по жалба с вх.№ 72/10.01.2023 г., подадена от М.Д.В. ***, ЕГН: **********, чрез пълномощника адвокат Р.С. ***, против
Заповед № 1672/21.12.2022 г. на
кмета на Община Троян, с която е наредено да се премахне незаконен строеж,
представляващ „Метален навес - допълващо
застрояване“ - VI категория, попадащ в
североизточната част на поземлен имот с идентификатор 73198.505.296
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гp.Троян, за който е отреден парцел XI-2108, кв.96 по регулационния план на гр.Троян, с
административен адрес в гр.Троян, ул.„Мир“ № 13-13А, собственост на В.С.В., ЕГН: ********** и С.П.Н., ЕГН: **********, и
двете с постоянен адрес *** - 1/2 идеална
част, съгласно Нотариален акт № 48, т.II,
дело № 490/10.03.1975 г. и удостоверение за
наследници изх.№ 02-04-1366/27.10.2022 г. на
Община Троян и М.Д.В., ЕГН: **********,*** - 1/2 идеална част, съгласно
Нотариален акт № 49, том
II, дело № 489/10.03.1975 г.,
издадени от Районен съд гр.Троян (по данни от представените документи и КККР на
гр.Троян).
Премахването
е възложено на М.Д.В., в качеството му на възложител, като е определен
тримесечен срок за доброволно изпълнение на разпореденото премахване от влизане
в сила на заповедта. При неспазване на срока за доброволно изпълнение в
обжалваната заповед е разпоредено да се извърши принудително изпълнение на
заповедта за сметка на М.Д.В., съгласно разпоредбата на чл.225а, ал.3 от ЗУТ.
Според
жалбоподателя, при издаване на процесната заповед административният орган е
допуснал съществени нарушения на разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК,
свързани с фактическите и правни основания за издаване на акта, доколкото в
обстоятелствената част на заповедта се сочи, че строителството е извършено в
поземлен имот (ПИ) с идентификатор 73198.41.125, а в диспозитива – в ПИ с
идентификатор 73198.505.296. На следващо място се твърди, че от страна на
общинската администрация не е приложена разпоредбата на чл.35 от АПК, като при
издаването на заповедта не са изяснени релевантните факти и обстоятелства, имащи
значение за постановяването ѝ, тъй като строежът, чието премахване е
разпоредено е построен преди 40 години. По така развити в жалбата доводи се
иска отмяна на заповедта, както и присъждане на
сторените в производството разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез упълномощения от него адвокат поддържа жалбата и развива подробни
съображения по съществото на правния спор. Претендира присъждане на направените
разноски по делото, съгласно приложен списък.
Ответникът по делото - кметът на Община
Троян, редовно призован не се явява и не се представлява. В писмено становище с
вх.№ 1056/10.04.2023 г. на АдмС Ловеч, представено за предходно съдебно
заседание, чрез упълномощен юрисконсулт, излага доводи по същество и претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав намира
жалбата за процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, от
надлежно легитимирана страна с правен интерес от оспорването, тъй като е
адресат на оспорената заповед, която е неблагоприятна за него, защото го
задължава да премахне квалифицирания от административния орган като незаконен
строеж. Разгледана по същество жалбата е основателна.
От
доказателствата по делото се установява, че административното производство е
започнало по повод подадена от В.В. от ***, жалба с
вх.№ Ж-РД-115/03.11.2022 г. до кмета на Община Троян /л.7/ относно наличието на
незаконни постройки в съпритежавания от нея и М.В. поземлен имот с
идентификатор 73198.505.296 в гр.Троян.
На 30.11.2022
г. комисия в състав от служители при Община Троян е извършила проверка на
строеж „метален навес – допълващо застрояване“ – VI категория,
съгласно разпоредбата на чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ, намиращ се в имот
73198.505.296 по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на
гр.Троян, за който е отреден парцел XI-2108,
кв.96 по регулационния план на гр.Троян, с административен адрес : ул.„Мир“ №
13-13А.
За резултатите
от проверката бил съставен Констативен акт № 15/30.11.2022 г, в който е
посочено, че имотът е собственост на наследници на П. Д.В. - В.С.В. и С.П.Н. и
двете с постоянен адрес ***, а именно : 1/2 ид.част, съгласно нотариален акт №
48, т.II, дело № 490/10.03.1975 г. и удостоверение за наследници изх.№
02-04-1366/27.10.2022 г. на Община Троян и М.Д.В., с постоянен адрес *** - 1/2
ид.част, съгласно нотариален акт № 49, т. II, дело № 489/10.03.1975 г., и двата
издадени от Районен съд гр.Троян (по данни от представените документи и КККР на
гр.Троян). В констативния акт (КА) е
отразено също, че строежът е собственост на М.Д.В..
Констатациите
на проверяващите се свеждат до това, че в североизточната част на имота, в
частта за реално ползване на имота, М.В. е изградил навес с размери 6,20/4,20 метра.
Конструкцията на навеса е метална, тръбна, с едноскатен покрив, покрит с
ламарина. Навесът е долепен до съществуващи в съседните имоти 73198.505.298 и
73198.505.297 постройки. Лицевата фасада е затворена с ЛТ-ламарина. Височината
на навеса е от 2,00 до 4,00 м в най-високата част. Отразено е, че строителството
е извършено преди около 40 години (по данни на извършителя). В КА е посочено
още, че строителството е извършено без необходимото разрешение за строеж, като
е приета за нарушена разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ.
Съобщение
за съставения констативният акт е било връчено на оспорващия В. на 08.12.2022
г. /л.18-19/, като възражение по него не е постъпвало в Община Троян /л.20/, а
самият КА е бил съобщен на М.В. на 05.12.2022 г., видно от отбелязването върху
същия /л.16/.
В
резултат на проведеното производство, въз основа на Констативен акт № 15/30.11.2022
г. и установеното с него нарушение, кметът на Община Троян е издал оспорената в
настоящото производство Заповед № 1672/21.12.2022 г. /л.23-24/, с която на
основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ е наредил да се премахне незаконния строеж, представляващ „Метален навес -
допълващо застрояване“ - VI категория, попадащ в североизточната част на
поземлен имот с идентификатор 73198.505.296 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гp.Троян, за който е отреден парцел XI-2108, кв.96 по
регулационния план на гр.Троян, с административен адрес в гр.Троян, ул.„Мир“ №
13-13А, собственост на В.С.В., ЕГН : ********** и С.П.Н., ЕГН: **********, и
двете с постоянен адрес *** - 1/2 идеална част, съгласно Нотариален акт № 48,
т.II, дело № 490/10.03.1975 г. и Удостоверение за наследници изх.№
02-04-1366/27.10.2022 г. на Община Троян и М.Д.В., ЕГН: **********,*** - 1/2
идеална част, съгласно Нотариален акт № 49, том II, дело № 489/10.03.1975 г.,
издадени от Районен съд гр.Троян (по данни от представените документи и КККР на
гр. Троян).
Определен е бил тримесечен срок,
считано от влизане в сила на заповедта, в който да се изпълни доброволното
премахване на незаконното строителство.
В
обстоятелствената част на заповедта е описано, че строителството е извършено
преди около 40 години, по данни на извършителя М.Д.В., без разрешение за
строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, както и че строежът не попада в
приложното поле на § 127 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за
изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ПЗР към ЗИД на
ЗУТ), тъй като е построен върху източната регулационна линия на парцела, както
по действащия регулационен план на гр.Троян - I и II микрорайон, одобрен със
Заповед № РД 12-553/1981 г., така и по предишния регулационен план, одобрен
през 1966 година.
Прието е,
че строежът е шеста категория, съгласно нормата на чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ и
чл.12 от Наредба № 1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи.
Заповедта
е съобщена на М. на 29.12.2022 г., видно от разписката на л.22 от делото.
По делото
от ответника е представена цялата административна преписка по издаване на
оспорения акт.
В съдебно
заседание от процесуалния представител на жалбоподателя са представени протокол
от 04.05.1971 г. за предаваемо по регулация дворно място /л.62/ и извадка от
КККР на гр.Троян, както и действащ регулационен план, заверен от Община Троян /л.63/.
При тази
фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна :
В
съответствие с изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебният и цялостен
съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на
обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му, както и
съобразен ли е с целта, която преследва законът. При преценката си съдът
изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания
индивидуален административен акт.
Оспорената заповед е издадена на основание
чл.225а, ал.1 от ЗУТ, поради констатирана незаконност на строеж по смисъла на
чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като се нарежда премахването същия. Заповедта е
издадена от компетентен административен орган, съгласно разпоредбата на чл.225а,
ал.1 от ЗУТ – кмета на Община Троян, в рамките на неговите правомощия. Съгласно чл.225а от ЗУТ, кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от
четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, или на части
от тях. В процесната заповед се сочи, а и това
обстоятелство не е спорно между страните, че
процесният строеж представлява строеж от VI-та категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ, което налага извод, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, в границите на неговата териториална
и материалноправна компетентност.
Заповедта
е издадена в писмена форма и формално съдържа реквизитите визирани в нормата на
чл.59, ал.2 от АПК, във връзка с чл.228 от ЗУТ. В заповедта е конкретизиран
извършителят на строежа. Посочени са нарушените разпоредби на специалния закон,
както и разпоредбата, обуславяща незаконен строеж – чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, а
като част от основанията за издаване на заповедта е посочен Констативен акт № 15
от 30.11.2022 година.
По
отношение наличието на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила при издаване на оспорената заповед и наведените в тази връзка доводи от
оспорващия, съдът намира следното :
Съгласно
ЗУТ, който е специален закон спрямо АПК, административното производство по
премахване на незаконни строежи започва със съставянето на констативен акт от
длъжностни лица на ДНСК или служители за контрол на строителството към
съответната община, както е в настоящия случай, като няма задължение за органа
да уведомява собственика на строежа за проверката. Едва след съставянето на
констативния акт, съгласно разпоредбата на чл.225а, ал.2 от ЗУТ актът се връчва
на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок.
В случая,
представител на жалбоподателя не е присъствал на проверката, но съставеният
констативен акт му е бил връчен, като не е подадено възражение срещу него в
законния срок, поради което не може да се приеме, че е нарушено правото му на
защита.
В хода на
съдебната проверка обаче се установи допуснато нарушение на административнопроизводствените
правила, което настоящият състав намира за съществено.
Съгласно
чл.35 от АПК, индивидуалният административен акт се издава след изясняване на
фактите и обстоятелствата по случая и след обсъждане на обясненията и
възраженията на заинтересованите граждани и организации. Съдът намира, че
административният орган не е изпълнил задължението си за изясняване на всички
факти и обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на въпроса,
с който е бил сезиран.
На първо
място, органът не е изследвал по кое време е извършен строежът, като лаконично
е отбелязал, че строителството е извършено преди около 40 години. В заповедта
липсват мотиви и съображения как е установена годината на изграждането му, като
такава не се и сочи в процесната заповед, с оглед евентуалната преценка за
приложимостта на разпоредбите на § 16 от ПР на ЗУТ или § 127, ал.1 от ПЗР на
ЗИД ЗУТ. Няма данни от оспорващия да са изискани допълнителни доказателства във
връзка с изпълнението на строежа. Издателят на процесната заповед се е
ограничил единствено до формулирането на бланкетен извод, че констатираният
незаконен строеж не попада в обхвата разпоредбата на § 127 от ПЗР на ЗИД ЗУТ,
тъй като е построен върху източната регулационна линия на парцела, както по
действащия регулационен план на гр.Троян - I и II микрорайон, одобрен със
Заповед № РД 12-553/1981 г., така и по предишния регулационен план, одобрен
през 1966 година. За тази констатация, обаче в административната преписка
предоставена на съда не се съдържат никакви доказателства, макар изрично
указаната от съда доказателствена тежест с определението, с което са
конституирани страните.
При издаването на акта е нарушен и чл.36 от АПК, като административният орган не е изпълнил задължението си да събере,
провери и прецени доказателства за процесния строеж, включително и гласни
такива с цел безпротиворечиво установяване на годината на извършване на
процесното строителство.
С оглед
на това, съдът намира, че в хода на административното производство по издаване
на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които са довели до непълно изясняване
на правнорелевантни факти, което от своя страна е довело и до неправилно
приложение на материалния закон.
По
отношение материалната законосъобразност на оспорената заповед, настоящия
съдебен състав приема следното:
По
смисъла на приетата като правно основание от административния орган разпоредба
на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато се
извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. При
това положение на първо място спорно се явява обстоятелството изисква ли законът
одобряване на инвестиционен проект и/или разрешение за строеж за извършеното от
жалбоподателя строителство.
Описаните
в заповедта строителни дейности безспорно са строеж по смисъла на § 5, т.38 от
ДР на ЗУТ. За да се приеме обаче, че строежът, изграден без наличие на одобрени
строителни книжа е незаконен и подлежи на премахване изцяло, каквото е
разпоредено в оспорения акт, следва да се прецени и неговата търпимост по
смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, респективно - § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. С
оглед периода на изграждане на строежа, индивидуализиран в заповедта – „преди
около 40 години“, т.е. около 1982 г. (спрямо датата на издаване на
процесната заповед), приложим е § 16,
ал.1 от ПР на ЗУТ, а не както е посочил административният орган - § 127 от ПЗР
на ЗИД ЗУТ. Ето защо, следва да бъде установено налице ли са предпоставките за
приложението на § 16 от ПР на ЗУТ, съгласно която разпоредба, строежи,
изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били
допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са
търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да
бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от
органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че
строежите са търпими.
От събраните
по делото доказателства - препис от протокол от 04.05.1971 г., както и извадка
от КККР на град Троян и действащия регулационен план /л.62-63/ е видно, че
частта от ПИ, върху който е изграден т.н. незаконен навес, е предаваема и
отчуждаема по действащия тогава регулационен план и това е констатирано от
назначената към тази дата комисия. Видно от извадката /л.63/, а така е посочено
и в самата заповед, навесът е долепен до съществуващи в съседните имоти
73198.505.298 и 73198.505.297 постройки, т.е. същият е ситуиран до регулационната
линия на парцела, а не върху нея.
Заповедта
за премахване на незаконен строеж по чл.225а от ЗУТ следва освен да отговаря на
изискванията на чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК, то следва да съдържа и обосновка за
непопадане на незаконен строеж в приложното поле на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ, респективно
- § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, което в случая не е сторено, доколкото в
заповедта е посочено само, че строежът е построен върху източната регулационна
линия на парцела по предишния и действащия регулационен план на града.
Изводът
на органа относно периода на изграждане на процесния строеж и липсата на
предпоставките за приложение на визирания в заповедта § 127 от ПЗР на ЗИД ЗУТ е
немотивиран и направен при неизясненост на фактите. В тази връзка следва да се
има предвид, че правилното определяне на годината, съответно периода на
изграждане на строежа е съществено и относимо към спора обстоятелство,
доколкото определя и приложимостта в конкретния случай на § 127, на който се е
позовал административния орган, за да се приеме, че не подлежи на премахване
съответният незаконен строеж.
Тъй като е налице съмнение по отношение на годината на
извършване на процесното строителство, то за органа е било налице задължение да обследва въпроса за търпимостта на този строеж и като
не е направил това, АО е допуснал съществено процесуално нарушение, което от своя страна обосновава
и материалната незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен
акт.
На
следващо място, съдът намира, че оспорваната заповед е издадена в нарушение на
принципа за съразмерност, установен в нормата на чл.6 от АПК. В съответствие с
него, административните органи упражняват
правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава
и административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които
могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
По
изложените мотиви съдът счита, че обжалваната заповед е издадена от компетентен
орган и в предвидената от закона форма, но при издаването ѝ са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, не е
съобразена с материалноправните разпоредби и с целта, която преследва законът,
поради което са налице основания за отмяната ѝ като незаконосъобразна.
За
пълнота на изложението, макар и това да не се отразява на изхода на делото,
следва да се добави, че посочването в мотивите на процесната заповед на друг
идентификатор, а именно : 73198.41.125, действително представлява техническа
грешка, доколкото в диспозитива на заповедта ясно е посочено в кой именно имот
попада строежът, определен за премахване, а това обстоятелство се установява и
от всички други писмени доказателства, съдържащи се в административната
преписка – констативен акт и документи за собственост. Поради тази причина
съдът счита, че това не е нарушение, което да е опорочило до такава степен
оспорваната заповед, че същата да подлежи на отмяна само на това основание.
Също по никакъв начин така допуснатата техническа грешка при изписването на
идентификатора в мотивите на заповедта не е попречило оспорващия да упражни в
пълен обем правото си на защита.
При този
изход на спора е основателно своевременно направеното искане на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски,
съгласно приложения списък. Оспорващият е претендирал и доказал разноски по
делото за внесена държавна такса в размер на 10 лв., както и заплатено изцяло и
в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1250 лева, поради което на
основание чл.143, ал.1 от АПК, направените разноски от жалбоподателя в общ
размер на 1260 лева, следва да се възстановят от бюджета на Община Троян, която
е юридическото лице, към което принадлежи издателят на отменения акт.
Водим от
горното и на основание чл.172, ал. 2 и чл.143, ал.1 от АПК, Ловешки
административен съд, втори административен състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 1672/21.12.2022 г. на
кмета на Община Троян.
ОСЪЖДА Община Троян с адрес : гр.Троян,
пл.„Възраждане“ № 1, да заплати на М.Д.В. ***, ЕГН : **********, сумата от 1260 (хиляда двеста и шестдесет) лева,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, чрез Административен съд гр.Ловеч
пред Върховния административен съд.
Препис от
решението да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :