Решение по дело №2611/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. чл. 57а, ал.3 вр. с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на Фондация „Царство България“, представлявано от П. Г. П. срещу заповед № 2606/29.07.2024г. на Кмета на Община Варна.

Жалбоподателят, чрез процесуален представител сочи, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, като издадена при съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и при неспазване на установената форма, в противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона.

В открито съдебно заседание, чрез процесуален представител иска отмяната на заповедта. Иска присъждането на разноските по делото и е представен списък на разноските.

Ответникът, чрез процесуален представител в открито съдебно заседание оспорва жалбата. Намира жалбата за неоснователна. Иска отхвърлянето й.

Съдът, като съобрази твърденията в жалбата, доказателствата събрани в хода на административното производство и при съдебното обжалване, самостоятелно и в тяхната съвкупност, съдържанието на административния акт, относимата нормативна уредба и чл.168 от АПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Съдът констатира, че не е конституирал и не е призовал като заинтересована страна Областният управител на Област с административен център [населено място], т.к. въпреки констатацията, че е собственик на преместваемите обекти, подлежащи на премахване и на имота, върху който са поставени, Областният управител не е адресат на заповедта и със същата не са засегнати негови права и не са му възложени задължения.

Предмет на проверка в настоящото производство е Заповед № 2606/29.07.2024г. с посочен под разпоредителната й част, като неин издател Кмета на Община Варна (Б. К.), Чрез А. Д. – Директор на Дирекция УСКОР към Община Варна /съгласно заповед № 4146/27.11.2023г./

В титулната част на заповедта над нейният номер е вписано Община Варна, кмет.

В заповедта, над разпоредителната част, в частта, в която се сочат основанията за издаването й, е посочено, че е издадена на основание заповед № 4153/28.11.2023г.

За да издаде заповедта административният орган е констатирал следното:

Върху поземлен имот с кадастрален идентификатор 10135.5506.870, находящ се в [населено място], район „Аспарухово“, [улица], местност „А. парк“ са поставени 13 бр. преместваеми обекти: 1.„Юрта на хана“; 2.„Юрта на шамана“; 3.„Капище“; 4.„Юрта на война; 5.„Сервизна юрта“; 6.“Занаятчийска юрта“; 7.“Ковачница“; 8.“Ханска столова“; 9.„Подготвителна“; 10.“Конюшна“; 11.“РVС павилион“; 12.“Щанд за сувенири“ и 13.„Дървена постройка“, изпълнени с дървени конструкции и частично захранени с вода и електроснабдени.

Собственик на имота е Областна администрация Варна.

Собственик на преместваемите обекти е Областна администрация Варна.

Извършител на преместваемите обекти е Фондация „Царство България“, съгласно чл.6 от Договор за сътрудничество от 12.07.2002г.

Констатирано е, че изброените по – горе 13 броя обекти, не са трайно свързани с терена, могат да бъдат премахнати без нарушаване на целостта им и да бъдат преместени на друго място и е направен извод, че представляват преместваеми обекти по смисъла на § 5, т.80 от ДР на ЗУТ.

Посочено е, че към момента на проверката преместваемите обекти са поставени без правно основание върху поземлен имот с кадастрален идентификатор 10135.5506.870 по КККР на [населено място]. Констатирано е, че към момента на проверката за поставянето на обектите няма издадено валидно разрешение за поставянето на преместваеми обекти съгласно чл.56, ал.2 от ЗУТ и действащата Наредба за условията и реда за поставяне на преместваемите обекти по смисъла на чл.56, ал.1 от ЗУТ (Загл. изм. – Решение на ОбС Варна № 542-8(14)/4.03.2021г.).

Установено е, че за нарушението е съставен Констативен акт № 8/12.06.2024г. от служители на „Строителен контрол“, Дирекция „Управление на сигурността и обществения ред“ в Община Варна, поставил началото на административното производство по реда на чл.57а, ал.1, т.1, предложение 1 (без одобрена схема) и предложение 2 (правното основание е изтекло) от ЗУТ във връзка с чл.57а от ЗУТ за премахването на 13 – те броя преместваеми обекти.

Посочено е, че е направен опит за лично връчване на Констативен акт № 8/12.06.2024г. от служители на „Строителен контрол“, Дирекция „Управление на сигурността и обществения ред“ в Община Варна обективирано в констативен протокол от 13.06.2024г., като констативния акт не е връчен. Констативен акт № 8/12.06.2024г. от служители на „Строителен контрол“, Дирекция „Управление на сигурността и обществения ред“ в Община Варна е изпратен с писмо, върнато като непотърсено, съгласно данните върху обратната разписка. Поставено е съобщение за започнатото административно производство по реда на чл.57а, ал.1 от ЗУТ за премахване на преместваемите обекти на 23.07.2024г. на оградата на имота, в който се намират преместваемите обекти и на таблото на Община Варна, поради което е прието, че адресатът на заповедта е уведомен по реда на § 4, ал.1 и ал.2 от ДР на ЗУТ.

В срок е постъпило възражение срещу констативния акт, което е разгледано и не е уважено.

Направени са изводи, че безспорно са установени преместваеми обекти, поставени в нарушение на чл.56, ал.2 от ЗУТ във връзка с чл.57а, ал.1, т.1 предложение 1 (без одобрена схема) и предложение 2 (правното основание е изтекло) от ЗУТ и т.2 (обектите са поставени без правно основание) от ЗУТ, както и че обектите трябва да бъдат премахнати.

При направените констатации и изводи на основание чл.57а, ал.1, т.1 предложение 1 и предложение 2 от ЗУТ и т.2 от ЗУТ и чл.68, ал.1, т.1 от Наредба за условията и реда за поставяне на преместваемите обекти по смисъла на чл.56, ал.1 от ЗУТ и Заповед № 4153/28.11.2023г. на Кмета на Община Варна е наредено:

1.да бъдат премахнати: „13 бр. преместваеми обекти“, поставени без правно основание върху поземлен имот с кадастрален идентификатор 10135.5506.870, находящ се в [населено място], район „Аспарухово“, [улица], местност „А. парк“;

2.определен е 30 /тридесет/ дневен срок от влизане в сила на заповедта за нейното доброволно изпълнение, като е посочено, че в този срок извършителят на незаконно поставените преместваеми обекти следва да ги премахне за собствена сметка;

3.в случай на неизпълнение на разпореденото доброволно премахване на обекта по т.1 от заповедта, същият да бъде премахнат принудително по възлагане от Община Варна;

4.разходите по принудителното премахване на обектите са за сметка на Фондация „Царство България“, извършител, съгласно чл.6 от Договор за сътрудничество от 12.07.2002г., съгласно разпоредбата на чл.70, ал.7 от Наредба за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ.

Заповедта е подписана, като издателят й се е индивидуализирал по следния начин: Кмет на Община Варна (Б. К.) чрез А. Д. – Директор на Дирекция УСКОР към Община Варна /съгласно Заповед № 4641/27.11.2023г./

В хода на съдебното производство е изискана информация от процесуалния представител на ответника относно начина на изписване на издателя на заповедта.

Процесуалният представител на ответника е посочил, че издател на заповедта е Директор на Дирекция УСКОР към Община Варна (изявлението е вписано в протокол от о.с.з. проведено на 19.02.2025г.).

Допълнително със с.д. 4241/12.03.2025г. е представен документ от вътрешна електронна поща на административния орган, в който са дадени следните указания: „Решетката следва да бъде в този вид: КМЕТ НА ОБЩИНА ВАРНА Б. К. чрез С. К. С. на Община Варна съгл.з-д №…./…. “

Приложена е по административната преписка Заповед № 4153/28.11.2023г. се констатира, че Кметът на Община Варна е предоставил на А. Д. Д. - Директор на Дирекция УСКОР към Община Варна правомощия да издава мотивирани заповеди по чл.57а, ал.1 от ЗУТ.

Констатира се от приложената на лист 139 от съдебната преписка Заповед № 4146/ 27.11.2023г., точка ІІ. 5, че кметът на Община Варна е назначил комисия по чл.196, ал.1 от ЗУТ, която да установява с протокол обстоятелствата по чл.195, ал.4 и ал.6 от ЗУТ само по отношение на строежи частна собственост, които не са в режим на етажна собственост и сгради с режим на етажна собственост, независимо от вида на собствеността им, разположени на територията на Община Варна, както и обстоятелствата по ал.5 на същия член с председател А. Д. Д. - Директор на Дирекция УСКОР.

Горните факти съдът приема за установени от съдържанието на събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства.

При постановяване на съдебното решение , Съдът съобрази разпоредбата на чл. 57а, ал.3 от ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл. 57а, ал.3 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на обекти по чл.56, ал.1 от ЗУТ - преместваеми увеселителни обекти или преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности. Заповедта се публикува в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл. 5а. от същия закон. Съгласно § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ, кметът на общината може да предостави свои функции по този закон /ЗУТ/ на заместниците си, на главния архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската (районната) администрация. От анализът на съдържанието на чл. 57а, ал.3 от ЗУТ се налага извод, че кметът на общината може да делегира нормативно регламентираните си правомощия по издаване на заповеди за премахването на преместваеми обекти на длъжностни лица от общинската администрация.

От съдържанието на Заповед № 4153/28.11.2023г. се констатира, че с издаването й, Кметът на Община Варна е делегирал нормативно установената си компетентност да издава заповеди по чл.57а, ал.1 от ЗУТ на А. Д. Д. - Директор на Дирекция УСКОР към Община Варна.

Съдът, намира че за правилното решаване на настоящия спор, следва да изясни спецификите на публично правния институт на делегирането, като за целта съобрази тълкуването дадено в Решение № 13790 от 15.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13882/2015 г., III о., докладчик съдията С. Б. и в Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите, докладчик председателят на V отделение А. И..

В Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите, докладчик председателят на V отделение А. И. е посочено, че „Делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем.“ и че „Делегирайки част от правомощията си на свой подчинен орган, делегиращият не се е лишил от тях въобще. Той е в правото си и сам да постанови акт, за издаването на който вече е делегирал другиму правомощия.“

В разглеждания случай Кмета на Община Варна е делегирал компетентността си за издаване на заповеди по чл.57а, ал.1 от ЗУТ на А. Д. Д. - Директор на Дирекция УСКОР към Община Варна. Това предполага в издаваните заповеди по чл.57а, ал.1 от ЗУТ от А. Д. Д. - Директор на Дирекция УСКОР към Община Варна да се посочва като издател на административния акт само този орган, защото на този орган са делегирани посочените правомощия. От това следва, че ако издател на заповед № 2606/29.07.2024г. е А. Д. Д. - Директор на Дирекция УСКОР към Община Варна, то в заповедта следва да фигурира само неговото име и длъжност.

Съдът съобрази и следните разяснения дадени в Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите, докладчик председателят на V отделение А. И. „Изследвайки въпроса за делегирането на правомощия, необходимо е да се подчертае неговото принципно различие с други, сходни институти на административното и гражданското право: упражняването на правомощия при заместване и упълномощаването. …. Различие има и при сравнение на делегирането с упълномощаването. Делегирането на властнически правомощия е публичноправен институт, докато упълномощаването е частноправен. При последното, което е едностранна правна сделка, пълномощникът действа от името и за сметка на представлявания, а последиците от правните му действия възникват направо за последния. За разлика от горното, при делегацията действията са от името на органа, комуто са делегирани правомощия.“

При съобразяване на последно цитираното разяснение от тълкувателното решение и констатацията, че заповедта е подписана, като издателят й се е индивидуализирал по следния начин: Кмет на Община Варна (Б. К.) чрез А. Д. – Директор на Дирекция УСКОР към Община Варна /съгласно Заповед № 4641/27.11.2023г./ се налага извод, че в тази част заповедта е със съдържание сходно с подписването на документ при наличието на частноправния институт упълномощаване, при който издателят на документа го подписва от името и за сметка на друго лице, т.к. последиците от правните действия на лицето, което подписва документа при условията на упълномощаването, ще възникнат в правната сфера на упълномощителя.

От съдържанието на оспорената в настоящото производство заповед № 2606/29.07.2024г. се констатира, че в титулната й част е посочено „Община Варна, кмет“, че в частта, на заповедта в която се сочат основанията за издаването й е посочено, че издателят й я издава на основание заповед № 4153/28.11.2023г., а в частта на положения подпис на издателя е вписано следното: Кмет на Община Варна (Б. К.) чрез А. Д. – Директор на Дирекция УСКОР към Община Варна /съгласно заповед № 4641/27.11.2023г./.

В съдържанието на заповедта липсва конкретно посочване на лицето, което я издава с длъжност и имена. Не е ясно от съдържанието на заповедта кой орган е неин издал Кмета на Община Варна или Директора на Дирекция УСКОР към Община Варна оправомощен със заповед № 4641/27.11.2023г. или Директора на Дирекция УСКОР към Община Варна оправомощен със заповед № 4153/28.11.2023г., при наличието на констатацията, че двете заповеди (заповед № 4641/27.11.2023г. и заповед № 4153/28.11.2023г.) съдържат данни за делегиране на различни правомощия: с първата на Директора на Дирекция УСКОР към Община Варна е делегирана компетентност да установява с протокол обстоятелствата по чл.195, ал.4 и ал.6 от ЗУТ за изчерпателно посочени по вид строежи, а с втората му е делегирана компетентност да издава мотивирани заповеди по чл.57а, ал.1 от ЗУТ.

Начинът на изписването на издателят на заповедта: 1. в титулната й част като „кмет“, 2. в обстоятелствената й част, като оправомощено лице съгласно Заповед № 4153/28.11.2023г., 3. в частта на положеният подпис на издател като Кмет на Община Варна (Б. К.) чрез А. Д. – Директор на Дирекция УСКОР към Община Варна /съгласно Заповед № 4641/27.11.2023г./ налага извод за липса на конкретно и ясно посочване на органа издател на заповедта, което влече като последица неяснота относно издателят на заповедта и налага извличане на данните за органа издател на заповедта по тълкувателен път.

Констатира се и, че в обстоятелствената част на заповедта не е посочен кой е органът, неин издател. Констатираното представлява нарушение на формата на заповедта.

Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК „Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа:

1. наименование на органа, който го издава;

2. наименование на акта;

3. адресат на акта;

4. фактически и правни основания за издаване на акта;

5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението;

6. разпореждане относно разноските;

7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва;

8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник.“

Видно от съдържанието на оспорената заповед, при направените по – горе констатации, в нея липсват реквизитите по чл.59, ал.2, т.1 вр. т.8, предложение първо от АПК.

Констатира се, че в заповедта не е наличен изискуемият реквизит по чл.59, ал.2, т.3 от АПК. Констатира се, че в заповедта липсва ясно посочване на нейния адресат.

В т.4 от разпоредителната част на заповедта е посочено, че разходите по принудителното премахване на обектите са за сметка на Фондация „Царство България“, извършител, съгласно чл.6 от Договор за сътрудничество от 12.07.2002г. От възлагането на разход на фондацията със заповедта се обуславя правният интерес на фондацията от обжалването на административния акт, но това не означава, че в заповедта ясно е посочен нейният адресат.

Видно от разпоредителната част на заповедта, в т.1 са посочени обектите подлежащи на премахване, но не е посочено чия собственост са тези обекти, а именно собственикът на обектите по арг. от чл. 57а, ал.3, изречение второ от ЗУТ следва да е адресат на заповедта. Различен извод не следва от разпоредбата на чл.70 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ (Наредбата).

В чл.70, ал.2 от Наредбата е предвидено, че „Констативният акт се връчва по реда на АПК на собствениците на обектите, които могат да направят възражение в 3-дневен срок от връчването му.“, а в чл. 70, ал.4 и ал.5 от Наредбата е предвидено следното: „Когато собственикът на ПО, поставен в чужд имот, е неизвестен, констативният акт се връчва на собственика на имота. В този случай със заповедта по предходната алинея кметът на Община Варна задължава собственика на имота да го премахне за своя сметка.“ и „Когато собственикът на ПО, поставен в имот – общинска или държавна собственост, е неизвестен, адресът на някой от тях е неизвестен или някой от тях не е установен на посочения от него адрес, констативният акт и заповедта за премахване се поставят на видно място върху обекта в присъствието на двама свидетели и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството, за което се съставя констативен протокол, подписан от двама свидетели.“

Цитираните разпоредби от Наредбата са в съответствие с разпоредбите на чл.57а от ЗУТ, регламентиращи премахването на преместваемите обекти и сочещи за адресати на заповедта по чл.57а, ал.3, изр. първо от ЗУТ собственикът на обектите, подлежащи на премахване или собственикът на имота, в който са поставени.

Разпоредбата на чл.57а от ЗУТ определя императивно кръга на лицата, спрямо които могат да бъдат издавани заповеди за премахване на преместваеми обекти и това са само собственикът на обектите, подлежащи на премахване или собственикът на имота, в който са поставени.

При съобразяване на цитираната нормативна уредба се констатира, че в процесната заповед, като адресат на административния акт не е посочен собственикът на преместваемите обекти или собственикът на поземления имот, в който са поставени, който е един и същ – държавата, респ. Областният управител на Област с административен център Варна и е надлежно констатиран в обстоятелствената част на заповедта.

Административният орган се е ограничил само до възлагането на разноските по премахването на преместваемите обекти на лице именувано като „извършител на преместваемите обекти“.

В чл.57а от ЗУТ, посочена като основание за издаването на оспорената заповед не е предвидена възможност за възлагане на разноските по премахването на преместваемите обекти на лица различни от предвидените в нормата адресати на заповедта.

При констатираната липса на форма на заповедта, предвид липсата на императивно изискуеми реквизити по арг. от чл.59, ал.2, т.3 вр. т.1 и т.8 от АПК в последната, а от там поради неяснотата относно това кой е адресат на заповедта и кой е органът издател на акта, се налага извод, че Заповед № 2606/29.07.2024г. с посочен под разпоредителната й част, като неин издател Кмета на Община Варна (Б. К.), Чрез А. Д. – Директор на Дирекция УСКОР към Община Варна /съгласно заповед № 4146/27.11.2023г./ страда от съществен порок на формата, влечащ нейната нищожност.

На изложените съображения съдът следва да обяви нищожността на заповедта.

При този изход на спора, съдът следва да се произнесе по основателността на направеното от процесуалния представител на жалбоподателите искане за присъждане на разноски. Констатира се, от представите доказателства по делото, че е представено пълномощно от представляващия жалбоподателя Фондация „Царство България“, както и заверено за вярност копие от договор за правна защита и съдействие с вписано възнаграждение на адвоката. Представен е и списък по чл.80 от ГПК. Не е направено възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат от ответника, поради което съдът не обсъжда такова. Налага се извод за основателност на искането за присъждане на разноските по делото в доказания размер 3010лв., от които 10лв. държавна такса и 3000лв. възнаграждение на адвокат.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл. първо вр. чл.143, ал.1 от АПК, Съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА по жалбата на Фондация „Царство България“, представлявана от П. Г. П. нищожността на Заповед № 2606/29.07.2024г. на Кмета на Община Варна (Б. К.), чрез А. Д. – Директор на Дирекция УСКОР към Община Варна /съгласно заповед № 4146/27.11.2023г./

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Фондация „Царство България“, представлявана от П. Г. П. разноски в размер на 3010 (три хиляди и десет лв.) лева.

Решението е окончателно.