РЕШЕНИЕ
№ 4366
гр. Пловдив, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20225330108270 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът Н. М. М., ЕГН: **********, от ************************, чрез
пълномощник адв. С. Я., е предявил против Прокуратура на Република България, с адрес:
гр. София, бул. „Витоша“ № 2, искове за осъждане на ответника да му заплати сумата от 23
700 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на
поддържане на незаконно обвинение, по което е оправдан, както иск за сумата от общо 1 360
лева- обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение за защита по незаконното обвинение и пътни разходи за явяване по делото,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от 24.07.2019 г. до окончателно им
изплащане.
В исковата молба е посочено, че ищецът не бил осъждан, като по отношение на него
на 24.08.2015 г. било образувано ДП № ЗМИ 395/ 2015 г. по описа на ИП при ОД на МВР-
Пловдив. На 25.04.2016 г. му било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 206 ал. 1 от
НК и той бил разпитан като обвиняем. По случая било образувано н. о. х. дело № 21504/
2017 г. на СРС, 130 нак. с-в. След проведени шест с.з. на 25.01.2019 г. ищецът бил оправдан.
От прокуратурата бил подаден протест, който в последствие бил оттеглен и така присъдата
влязла в сила на 24.07.2019 г. Именно това обуславяло правният му интерес от водене на
настоящото дело. Ищецът бил претърпял имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на
адвокатски хонорар в размер на 1 000 лева и пътни разноски от 360 лева- разходи от гр.
**********, до гр. ********** за пътувания с лек автомобил за явяване по делото. Били му
причинени и неимуществени вреди, изразяващи се в стрес от повдигнатото обвинение, страх
1
от евентуално осъждане. Ограничил до минимум контактите с близки и приятели, имал
тревожни мисли за бъдещето си, притеснявал се, ако влезе в затвора. В продължение на три
години и три месеца, докато траел процесът, той живеел в страх и притеснения, за което
претендира обезщетение в общ размер на 23 700 лева, или по 20 лева на ден. В този смисъл
моли за осъждане на прокуратурата за причинените му вреди, ведно със законната лихва и
разноските по делото. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска,
като неоснователен и недоказан. Твърди се, че ищецът не бил представил доказателства за
действително претърпени от него неимуществени вреди, които да са в причинна връзка с
действията на ответника. ДП се провело в разумен срок, като поради невъзможността
ищецът да бъде открит се наложило и спиране на производството за определен период.
Нямало и данни за взета мярка на неотклонение спрямо лицето, която да го е ограничавала.
Срещу него в същия период били водени и други досъдебни производства- ДП № 108/ 2010
г. по описа на Сектор ПИП при ОД на МВР- Пловдив, което още не било приключило,
поради което нямало как да се отграничи от кое точно ДП ищецът търпял вреди.
Прокуратурата в случая била действала законосъобразно, а причинените неудобства от
воденото ДП били обичайни. Размерът на претендираното обезщетение бил прекалено
завишен и се явявал несъобразен със съдебната практика, социално- икономическите
условия и принципа на справедливостта. Оспорва се и претенцията за имуществени вреди,
както и за разноските за адвокатска защита. Моли за отхвърляне на исковете. В с.з. чрез
представителя си поддържа отговора. Представя допълнително и писмена защита.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено ДП № ЗМИ 395/ 2015 г. по описа на ИП при ОД на МВР-
Пловдив, по което е внесен обвинителен акт и в резултат е образувано н. о. х. дело № 21504/
2017 г. на СРС, 130 нак. с-в, като с присъда от 25.01.2019 г. ищецът е оправдан. След
подаден протест, в последствие оттеглен от прокуратурата, СГС с влязло в сила на
24.07.2019 г. определение е прекратил въззивното производство.
Представена е справка за съдимост на ищеца, видно от която същият има наложено
административно наказание през 2012 г., както и справка за висящо по отношение на него
ДП към момента, по което лицето е обвиняем от 2011 г.
Като писмени доказателства са представени свидетелство за регистрация на лек
автомобил, собственост на пълномощника на ищеца- адв. С. Я., справка за разходна норма
на горивото на този модел автомобил, както и справка за цени на горива за периода 2017 г.-
2019 г.
Събрани са и гласни доказателства- чрез разпит на един свидетел, ангажиран от
ищеца (протокол от с.з. от 22.11.2022 г.). Св. Л.Л.Б.- приятел на ищеца, заявява, че бил
посетен от него, докато свидетелят се намирал в затвора в гр. **********. Там му дошъл на
свиждане, бил притеснен, изпитвал големи тревоги, че може да влезе в затвора, заеквал от
2
уплаха. Притеснявал се и за майка си, че нямало кой да я гледа, а тя била болна и сама жена.
Срещу него имало по- рано и друго обвинение, но той не се притеснявал за това, като не бил
осъждан преди.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени
на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от него
или, че то не е престъпление.
В настоящия случай от приложеното ДП и от наказателното дело безспорно се
установява, че срещу ищеца действително е било повдигнато обвинение за тежко умишлено
престъпление от общ характер по чл. 206 ал. 1 от НК, по което той е бил оправдан. При това
положение е осъществен фактическият състав на отговорността на Държавата за дейността
на правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана отговорността й, в
лицето на неин орган- Прокуратура на Република България, като тази отговорност има
обективен характер и се носи независимо дали са били налице предпоставките за образуване
на наказателно производство (законен повод и достатъчно данни за извършено
престъпление), дали процесуално- следствените действия са били извършени в съответствие
с изискванията на НПК и дали са налице виновно причинени вреди от съответното
длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган.
За да бъде присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ обаче, е необходимо освен
осъществяване на предвидените в закона хипотези, да са налице и някои от елементите на
общата деликтна отговорност, а именно- претърпени вреди (имуществени или
неимуществени), както и пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразните действия
на лица от съответните правозащитни органи. Принципно винаги едно висящо наказателно
производство води до негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и
неудобства за съответното обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо
него обвинение. В този смисъл претенцията се явява основателна, като отделен е въпросът
за това до какъв размер същата следва да бъде уважена, за което вече е необходимо да се
анализират събраните по делото доказателства.
По делото е разпитан един свидетел- приятел на ищеца, който описва емоционалното
му съС.ие във връзка с обвинението- притеснение, безпокойство, стрес и страх от ефективна
присъда. Показанията на свидетеля потвърждават изложеното в исковата молба за изживени
негативни емоции, притеснение, страх от затвора, неспокойство, нежелание за контакти и
т.н. В случая обаче е необходимо да се докаже, че това съС.ие на лицето е следствие именно
на повдигнатото срещу него обвинение и то единствено е мотивирало тези му притеснения.
Задължително следва да се отбележи и това, че последиците от незаконното обвинение
трябва да бъдат преценени и от гледна точка на действията на ищеца и неговия свободен
избор на поведение, защото дори у същия да са възникнали проблеми в общуването с
3
околните (като затвореност, нежелание за срещи, избягване на контакти с познати), за това
отговорност не могат да носят органите на прокуратурата, доколкото самото лице избира
начина си на държание и общуване с околните. В тази връзка не за всичко онова, което
реално се е случило след повдигане на обвинението може да се търси отговорност от
разследващите, тъй като причинната връзка се опосредява чрез свободния избор на
личността. За неимуществените вреди действително има значение начинът, по който
предприетото наказателно преследване се е отразило върху живота на лицето (семейство,
приятели, обществен отзвук), но гласните доказателства не установяват никакво
отрицателно отношение от страна на околните. Няма данни от свидетелските показания за
снето доверие от близки и приятели, за изгубено уважение и авторитет сред тях, за
отдръпване от тяхна страна или злословия.
Личните притеснения на ищеца, свързани с евентуалното ефективно изтърпяване на
една осъдителна присъда, както и изпитваните от него негативни емоции, представляват
единствено субективни усещания на лицето, от които обаче не могат да се правят изводи за
неблагоприятни последици в емоционалната сфера в следствие на разследването. При това
положение няма как всички лоши последици, настъпили с личността на ищеца и
негативната промяна в неговото ежедневие за съответния период от време, да се вменят във
вина единствено на ответника, без да е ясно точно кои от тях са били предизвикани от
обвинението. Отделно от това, от представените справки се установява, че ищецът и към
момента още е обвиняем по друго досъдебно производство, което не е приключило. При
това положение не може с категоричност да се прецени кое точно от двете обвинения,
паралелно развиващи се, е предизвикало душевните смущения и му е повлияло негативно,
след като всяко от разследванията от органите на реда е в съС.ие да доведе до тревоги и
проява на неблагоприятни емоционални последици.
Настоящият съдебен състав, приема, че образуването на всяко едно наказателно
производство е естествено да предизвика съС.ие на стрес, притеснения и тревожност, но в
процеса не се установи да е имало някаква негативна обществена реакция спрямо
обвиняемия, нито пък не се доказаха толкова силни отрицателни изживявания, явяващи се
следствие от действията на органите на прокуратурата, извън обичайните психически
страдания при повдигане на обвинение за подобно престъпление, които водят до съвсем
нормална човешка реакция на напрегнатост и вътрешно притеснение на обвиняем.
Изложеното обаче обосновава единствено по- нисък размер на търсеното парично
обезщетение, преценявано с оглед критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, но не и
въобще изключване на възможността за присъждане на такъв, доколкото искът принципно е
основателен с оглед формалните предпоставки за деликтната отговорност на Държавата.
Също така пряко относими към размера на обезщетението обстоятелства се явяват
продължителността на воденото наказателно производство, извършените процесуално-
следствени действия, както и наложените мерки за неотклонение. Ищецът е привлечен като
обвиняем на 25.04.2016 г., обвинителният акт е внесен в съда на 12.10.2016 г., а
наказателното дело пред първата инстанция е приключило с оправдателна присъда от
4
25.01.2019 г., влязла в сила на 24.07.2019 г., след оттегляне на въззивния протест на
прокуратурата. Спрямо лицето не е била взета мярка за неотклонение, няма и данни по
отношение на обвиняемия да са прилагани каквито и да е ограничения от страна на
разследващите в свободното му придвижване. Самото разследване в досъдебната фаза е
приключило в срок около година и половина, а общата продължителност на обвинението-
около три години и три месеца, като това не се е дължало на неоснователното бездействие
на служителите на ответника, а изцяло на обективни причини, които не могат да бъдат
избегнати и са нужни за обективното и пълно разследване (в досъдебната фаза- спиране за
установяване на местонахождението на обвиняемия; за събиране на доказателства- гласни,
писмени, а в съдебната фаза- поради прекратяване и връщане от съда за доразследване,
както и за отстраняване на допуснати процесуални нарушения; за събиране на
доказателства- разпит на свидетели, за призоваване на подсъдимия). Както вече се посочи,
макар обвинението да е било повдигнато за тежко умишлено престъпление, не се установява
конкретният случай да е придобил масов отзвук (чрез публикации в пресата например), от
който ищецът да е бил публично компрометиран или дискредитиран.
Същевременно по делото не се доказа, че е налице съпричиняване на ищеца по
смисъла на чл. 5 от ЗОДОВ, защото не се установява поведение на пострадалия, което да е в
причинно- следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконосъобразните
действия на държавните органи, за да се освободят те от отговорност. От материалите по
досъдебното производство не може да се направи извод за наличието на виновно или
противоправно поведение на лицето от момента, в който то е придобило качеството на
обвиняем, което да е в причинна връзка с действията на прокуратурата или да е
възпрепятствало хода на разследването. Действително ДП е било спряно за известен период
от време поради неоткриване на обвиняемия, но се установява, че същият тогава е бил по
работа в чужбина, а не се е укривал от властите с цел неявяване на разпити или поради отказ
от даване на показания, защото в последствие е реализирал правата си като обвиняем и е
участвал в процесуално- следствените действия. Оттук следва, че не може да се приеме, че
той е допринесъл за настъпване на вредите, за да се мотивира намаляване на обезщетението
само на това основание, освен, че част от продължителността на разследването се дължи и
на неговото неоткриване на адреса.
Изложеното дотук обосновава тезата за това, че претендираният размер на
обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди е прекомерно завишен,
защото не се установява лицето да е претърпяло значителни или изключително тежки
вредни последици, които да са извън обичайните за подобни случаи. Безспорно изпитаните
и следващите се емоционални страдания- негативни чувства от факта на обвинението,
преживените стрес и притеснения, несигурността за бъдещото, както и липсата на яснота от
развитието на разследването трябва да бъдат овъзмездени. Същото обаче следва да бъде
преценено според общоприетия критерий за справедливост, икономическите условия на
живот и на база анализа на събраните доказателства, както и при отчитане на принципа, че
обезщетението в подобни дела не може да бъде средство за неоснователно и неправомерно
5
обогатяване, съдът намира, че обезщетението за причинените на ищеца неимуществени
вреди следва да се определи на 3 000 лева, като искът до пълния предявен размер от 23 700
лева следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Сумата следва да се присъди,
ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на определението на въззивната
инстанция за прекратяване на производството по оттегления протест срещу оправдателната
присъда- 24.07.2019 г.
Досежно втората претенция- за присъждане на имуществени вреди, изразяващи се в
заплащане на разходи за адвокатско възнаграждение за защита срещу незаконното
обвинение, следва да се отбележи, че тези разноски не могат да се търсят в рамките на
наказателното производство, по което са направени (аргумент от нормите на чл. 189 ал. 4 и
чл. 190 ал. 1 от НПК), поради което те са останали за сметка на оправдания подсъдим.
Доколкото обаче същите са в следствие именно на незаконното обвинение, срещу което се е
защитавал ищецът, ползвайки квалифицирана адвокатска помощ, няма пречка тези разноски
да бъдат присъдени в настоящия процес, защото са предизвикани от действията на
служители на ответника, като бъдат възложени в негова тежест, след като незаконното
обвинение е поддържано именно от прокуратурата. По ДП е наличен договор за правна
защита и съдействие, според който е упълномощен адвокат Я. да защитава обвиняемия по
ДП, при договорено и заплатено в брой възнаграждение от 1 000 лева. Оттук следва, че
въпросната сума е била реално направена за защита на лицето и тя е действително платена,
поради което следва да се присъди в негова полза в пълен размер.
По отношение на другия иск за имуществени вреди- за транспортните разходи,
направени във връзка с явяването на ищеца като подсъдим по делото, разглеждано в гр.
София, следва да се посочи, че доколкото обвинението е било повдигнато за тежко
умишлено престъпление, то присъствието на лицето е било задължително. Видно от
протоколите от проведените съдебни заседания, подсъдимият се е явил лично общо пет пъти
в хода на делото, като не е присъствал само на едно от заседанията. По делото са
представени писмени доказателства за вида автомобил, разходната му норма на гориво,
както и цената на горивото за периода на наказателното дело. Всичко това обаче не доказва
размера на иска, защото не се представят доказателства нито за реално заплатени разходи за
гориво (бележки от зареждания от бензиностанция за дните на проведените с.з.), нито пък се
установява, че подсъдимият е пътувал за делото заедно с адвоката си, за чийто собствен лек
автомобил са представени свидетелството за регистрация и разходната норма за гориво.
Няма как да се приеме за доказано, че след като двете лица са се явявали заедно по делото,
то те непременно са пътували и съвместно, или пък, че те са пътували именно с въпросния
автомобил, а още по- малко пък, че в съответния размер от по 60 лева на курс са възлизали
действителните разходи по транспорта за едно тяхно явяване. При това положение, този иск
за имуществени вреди следва да се отхвърли като недоказан.
С оглед изхода на делото, а именно- частичното уважаване на исковата претенция, на
ищеца се дължат разноски, предвид нормата на чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ, като същите изрично
се претендират и има доказателства, че такива са реално направени. Внесената сума от общо
6
20 лева за държавна такса следва да му се присъди изцяло, като принципно разноските за
адвокатско възнаграждение на пълномощника му се дължат по съразмерност, с оглед
отхвърлената част от претенцията, като според представения договор за правна защита и
съдействие заплатеният хонорар възлиза на сумата от 1 500 лева, от която сума следва обаче
да му се присъдят само 243, 90 лева, изчислени по съразмерност.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша”
№ 2, да заплати на Н. М. М., ЕГН: **********, от ************************, сумата от 3
000 (три хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-
стрес, страх, притеснения и тревоги, в резултат на незаконно повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 206 ал. 1 от НК, по ДП № ЗМИ 395/ 2015 г. по описа на „ИП“ при ОД на
МВР- Пловдив, по което е оправдан по н. о. х. дело № 21504/ 2017 г. на СРС, 130 нак. с-в,
ведно със законната лихва върху нея, считано от влизането в сила на присъдата- 24.07.2019
г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на сумата за
неимуществени вреди за разликата над присъдения размер от 3 000 лева до пълния й
предявен размер от 23 700 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул.
„Витоша” № 2, да заплати на Н. М. М., ЕГН: **********, от ************************,
сумата от 1 000 (хиляда) лева- обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
заплатено адвокатско възнаграждение за защита по незаконното обвинение по ДП № ЗМИ
395/ 2015 г. по описа на „ИП“ при ОД на МВР- Пловдив.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. М. М., ЕГН: **********, от
************************, против Прокуратурата на Република България, с адрес: град
София, бул. „Витоша” № 2, иск за осъждане на ответника да му заплати сумата в размер на
360 (триста и шестдесет) лева- обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
направени транспортни разходи за пътуване шест пъти с лек автомобил БМВ 520 И, рег. №
**********, от гр. **********, до гр. ********** и обратно, във връзка с личното явяване
на ищеца като подсъдим по н. о. х. дело № 21504/ 2017 г. на СРС, 130 нак. с-в.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул.
„Витоша” № 2, да заплати на Н. М. М., ЕГН: **********, от ************************,
направените по разноски по делото, както следва: сумата от 20 (двадесет) лева- за внесена
държавна такса и сумата от 243, 90 (двеста четиридесет и три лева и деветдесет стотинки)
лева- за адвокатско възнаграждение, изчислено по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Пловдив:___/п/____________________
8