Р Е Ш Е Н И Е  №

гр. Русе, 25.10.2019 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на първи октомври, през две хиляди и деветнадесета година в състав :

                                                            

Председател: Явор Влахов

 

при секретаря Албена Соколова, като разгледа  докладваното от съдията АНДело № 1603/2019г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

         

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от адвокат Д.С. ***, в качеството му на пълномощник на Х.Й., турски гражданин, до Русенския Районен съд против наказателно постановление № 38-0000969/26.07.2019г. на Главен инспектор в Областен отдел “Автомобилна Администрация” Русе, с което за нарушение по чл.12, §.2, б.”б” т./ii/ от Приложение  “Контролен уред” на Европейска спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози /AETR/, и на осн. чл.93в, ал.11 от ЗАПр на Х.Й. било наложено наказание “Глоба” в размер на 1500.00 лв.

Жалбоподателят моли съда да отмени  наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно.

          Ответникът по жалбата, редовно призовани, не изпращат процесуален представител.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не се явява и упълномощеният процесуален представител. Последният депозира писмени бележки, с които излага становището си за наличието на съществени нарушения на процесуалните правила и моли Съда да отмени наказателното постановление.  

          Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

          На 26.07.2019 г., около 00.16 ч., жалб. Х.Й. управлявал товарен автомобил “Волво” с турски рег. № 33 EС 020 с полуремарке по бул.“България“ в гр. Русе, в посока гр. Бяла. По същото време, в зоната № 123, в близост до хипермаркет „Метро“ - Русе, свид. К.Ц. и Ю.С.– инспектори в ОО “АА” гр. Русе осъществявали контрол по спазване правилата за автомобилните превози. В 00.16 ч. те спрели за проверка автомобила управляван от жалбоподателя и му извършили проверка. Констатирали, че водач на автомобила е жалб. Х.Й. и същият е турски гражданин. В хода на проверката проверяващите установили, че с автомобила се извършва международен превоз на товари от Кралство Нидерландия за Р.Турция, попадащ в обхвата на Европейска спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (AETR). При проверката проверяващите установили, че автомобила е оборудван с изправен  и работещ дигитален тахограф. След като извлекли и разчели информацията от дигиталният тахограф, с който бил оборудван автомобила управляван от Х.Й. и данните от картата на водача, проверяващите констатирали, че за времето от 12.30 ч. до 15.15 ч. и от 18.20 ч. до 19.55 ч. на 15.07.2019 г., Й. не управлявал превозното средство, но за тези периоди липсвали въведени в картата на водача данни за дейностите, с които бил ангажиран - "друга работа", "време на разположение", "прекъсване" или "дневна почивка".

          С оглед установеното свид.Ц. приел, че жалб. Х.Й. е допуснал нарушение по чл.12, §.2, б.”б” т./ii/ от Приложение “Контролен уред” на Европейска спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози /AETR/, за което му съставил акт.

Въз основа на този акт, Главен инспектор в ОО”АА”-Русе, издал обжалваното наказателното постановление, с което за допуснатото нарушение и на осн. чл.93в, ал.11 от ЗАПр наложил на Х.Й. наказание “Глоба” в размер на 1500.00 лв.

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

Жалбата е подадена в срока на чл.59, ал.2 от ЗАНН, от легитимното за това действие лице, при наличието на правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Съдът намира, че при съставянето на акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателно постановление, не са допуснати твърдяните съществени нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелна предпоставка за отмяна на наказателното постановление само на това основание.

В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението било описано пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. Правилно и достатъчно ясно били посочени в цифрово изражение нарушените правни норми.

От събраните по делото доказателства се установява, че процедурата за връчване на АУАН и издаване и връчване на наказателното постановление била проведена в присъствието на преводач от български на турски и обратно. Установява се от отразеното в приобщената по делото декларация на преводача, че жалбоподателя разбрал в извършването на какви нарушения е обвинен, разяснени му били правата и му била дадена възможност да изложи възражения по акта или да представи доказателства по посочените нарушения. От показанията на свид.Ц. става ясно, че след като същият го съставил на мястото на установяване на нарушенията, актът бил предаден на служител в ОО“Автомобилна администрация“ – Д.А. за връчване на нарушителя, след назначаването на преводач, което било сторено на същият ден, в рамките на работното време. По-късно, същият ден, било издадено и връчено на нарушителя и наказателното постановление, отново при участието на преводач.

От събраните по делото доказателствата се установява по несъмнен начин, че състава на нарушението по чл.12, §.2, б.”б”, т./ii/ от Приложение “Контролен уред” на AETR е осъществен от обективна и субективна страна от Х.Й..

Съгласно цитираната разпоредба, когато в резултат на отсъствие от превозното средство водачът не може да използва контролния уред, монтиран на превозното средство, периодите от време, посочени в параграф 3, второ тире, букви "б", "в" и "г" по-долу, трябва когато превозното средство е оборудвано с контролен уред в съответствие с допълнение 1Б /дигитален тахограф/, да се запишат на картата на водача с използване на функцията за ръчно въвеждане, осигурена от записващото оборудване.

От събраните и неоспорени от страните доказателства се установява по несъмнен начин, че при извършената проверка на товарния автомобил и извличане на информацията от дигиталния тахограф, с който бил оборудван, се установило, че за времето от от 12.30 ч. до 15.15 ч. и от 18.20 ч. до 19.55 ч. на 15.07.2019 г., водачът Й. не е управлявал автомобила, но не записал в картата си на водач данните за периодите от време, посочени в параграф 3, второ тире, букви "б" /всички други периоди на работа, извън управлението/, "в" /други периоди на разположение/ или "г" /прекъсванията или дневните почивки/. Тези обстоятелства се установяват както от приобщените по делото разпечатки за процесната дата от паметта на картата на водач на жалб. Й., така и от показанията на свид.Ц., извършил извличането на тази информация и разчета й. Несъмнено при тези обстоятелствата става ясно, че е осъществен състава на нарушението по чл.12, §.2, б.”б”, т./ii/ от Приложение “Контролен уред” на AETR.

С оглед на това, правилно АНО ангажирал отговорността на жалб. Х.Й. за извършено нарушение по чл.12, §.2, б.”б”, т./ii/ от Приложение “Контролен уред” на AETR  и законосъобразно определил вида и размера /в неговата абсолютна стойност/ на наказанието, като приложил относимата санкционната норма на чл.93в, ал.11 от ЗАПр.

Съдът не споделят изложените в жалбата доводи за необоснованост на наказателното постановление, тъй като липсвали доказателства за мястото на извършване на нарушението, от които да се направи извод, че на датата на нарушението е извършван международен превоз на товари попадащ в обхвата на Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози /AETR/.

Безспорно към момента на проверката наказаният водач е извършвал международен превоз на товар от Кралство Нидерландия до Р.Турция, т.е. от държава членка на ЕС – Кралство Нидерландия, през държава – членка на ЕС – Р.България, до държава договаряща по AETR – Р.Турция, с превозно средство, регистрирано в договаряща държава по AETR, в случая в Р.Турция. При това положение е извършван превоз, по отношение на който намира приложение AETR. Съгласно чл. 12, § 7, б. „б” от Приложение „контролен уред“ към AETR, когато водачът управлява превозно средство, оборудвано с контролен уред в съответствие с допълнение 1Б (т. е. дигитален тахограф), при всяко поискване от инспектор трябва да е в състояние да представи: (i) картата на водача, на която е притежател (ii) всички ръчни записи и разпечатки, направени през текущата седмица и предходните 15 календарни дни, съгласно изискванията на тази спогодба; (iii) тахографските листове, съответстващи на периода, посочен в предходната подточка, по време на който е управлявал превозно средство, оборудвано с контролен уред в съответствие с допълнение 1. От датата на прилагане, определена в член 13 bis на тази спогодба, периодите от време, посочени в подточка (ii), включват текущия ден и предходните 28 календарни дни. Цитираното задължение е налице дори и когато в рамките на посочените 28 дни е осъществяван превоз, който не попада в обхвата на AETR, като това обстоятелство също се удостоверява с образеца на удостоверение за дейности (Приложение № 3 към AETR), в което в т.17 се посочват именно такива случаи. При липса на такова удостоверение, установяващо, че водачът в предходните 28 дни е осъществявал превоз извън обхвата на Регламент № 561/2006 или AETR, за него е налице задължение да се спазва изискванията на посочените нормативни актове.

Поради изложеното дотук, Съдът намира, че наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло.

Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

         

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-0000969/26.07.2019г. на Главен инспектор в Областен Отдел “Автомобилна Администрация” Русе, с което за нарушение по чл.12, §.2, б.”а” т./ii/ от Приложение “Контролен уред” на Европейска спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози /AETR/, и на осн. чл.93в, ал.11 от ЗАПр на Х.Й., турски гражданин, род. *** г. в Р.Турция, било наложено наказание “Глоба” в размер на 1500.00 лв.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

     

Районен съдия: