№ 21050
гр. София, 19.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20221110125185 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по искова молба, подадена от АЛ. В. ХР. против
„/банка/“ АД. Препис от исковата молба и приложения към нея са били редовно връчени на
ответника, като в законоустановения срок е постъпил писмен отговор от него.
Съдът след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл.146, ал.1
във вр. с чл. 140 от ГПК, изготви следния проект за доклад:
Ищецът, твърди, че с ответника са сключили следните договори за кредит: договор за
банков кредит № 212/05201/0253 от 03.05.2006 г., по силата на който банката е предоставила
на ищеца сумата в размер на 75000 лв. със срок на погасяване – 15.05.2026 г.; договор за
банков кредит № 903/********* от 15.05.2008 г., по силата на който банката е предоставил
на ищеца сумата в размер на 78000 лв. със срок на погасяване – 15.05.2028 г. Сочи, че при
сключване на договорите ответникът не е предоставил възможност за обсъждане и
преформулиране на някои клаузи от тях, като банката изрично е отказала това с аргумент, че
политиката на банката не позволява предоговаряне. Твърди, че при сключването на
договорите не е бил изрично уведомен нито за стойностите на основния лихвен процент на
БНБ, нито за лихвения показател „Софибор“, чрез които се формира годишния лихвен
процент при изплащане на кредита, като е било отказано от страна на банката да бъде
договорена възможност и за двете страни да бъде намаляван или да бъде увеличаван
лихвеният процент при колебание в лихвените показатели. Счита, че по силата на
неравноправни клаузи лихвите по договорите за кредит са били повишавани едностранно от
банката. Ищецът не е давал съгласие, нито е подписвал допълнителен анекс към договорите,
в който да се е съгласявал с подобно увеличаване на лихвите. При допълнителни проучвания
се оказало, че в пълно противоречие с подписаните Договори за банков кредит, без знанието
и съгласието на ищеца банката едностранно е въвела и трети компонент при образуването
на общия лихвен процент по кредита - "премия". Такъв компонент не е съществувал в
момента на подписването нито по един от договорите. Ищецът не е дал съгласието си да се
променя начина за образуването на БЛП по нито един от кредитите. Ищецът завел гр.д. №
1
57174/2015г.14О с-в СРС, приключило с влязло в сила Решение от 28.06.19 г. по
гр.д.4906/17г. 4в с- в СГС, в резултат на което били признати за нищожни договорните
клаузи, уреждащи възможността ответникът да извършва едностранни промени в ЛП по
двата договора и ответникът бил осъден да възстанови на ищеца сумата от 7 613,57 лв.
надвзети лихви ведно с мораторна лихва от датата на отправената покана за плащане до
изпълнението. С изявление с вх. № 0911-08-013152/24.09.2015 г. ищецът извършил
прихващане на надвзети от лихви, но погасени по давност суми за периода от сключването
на двата договора до 15.09.2010 г. към остатъчните главници, което ответникът отказал да
зачете, оспорвайки дължимостта и размера на вземането на ищеца. Предоставил по
обслужващите сметки на двата кредита сумите от 53 682,68 лв. по договора от 3.05.2006г. и
58 137,59 лв. по договора от 16.05.2008 г. и наредил на ответника на основание чл.9.2 от
договора от 2006 г. и на основание чл. 9.1 от договора от 2008 г. да бъде извършено
предсрочно погасяване на кредитите с тези суми, но ответникът, считайки, че преведените
общо 110 820,27 лв. са недостатъчни, не извършил предсрочно погасяване и продължил да
усвоява от предоставената по сметката сума всеки месец на падеж вноски въз основа на
неоснователно завишените по нищожни клаузи лихви, които били начислявани и върху
непогасените завишени остатъчни главници. Чрез неправомерното си поведение ответникът
продължавал да получава недължима облага, но и причинявал материални вреди на ищеца
от една страна чрез неоснователно завишени лихви, възлизащи от м.септември 2015 г. до
момента общо по двата договора на 7843,98 лв., а от друга страна – начислявайки лихви за
същия период върху завишени остатъчни главници – за общо 55 270,41 лв., вместо за
1503,93 лв., които според ищеца биха били дължими, ако банката била изпълнила
задължението си да извърши предсрочно погасяване. С изявление –покана вх.№9307-05-
000524г. ищецът извършил компенсация за сумата от 8208,78 лв. – сбор от погасените по
давност надвзети от лихва извън периода по делото – от 15.06.2006 г. до 15.09.2010 г. и от
15.10.2015 г. до 15.04.2017 г. към остатъчната главница от 37 537,20 лв. по договор за банков
кредит № 903/********* от 15.05.2008 г., като ищецът уведомил ответника и за начина и
размера на издължаване на кредитите след така извършеното прихващане. Ищецът поканил
банката да му възстанови 5271,32 лв. неоснователно надвзети в периода 15.05.2017 г.-
15.04.2022 г. завишени лихви по двата договора, както и да му заплати сумата от общо
38 275,93 лв. по двата договора – за причинени в периода 15.05.2017 г. -15.05.2022 г.
материални вреди от неправомерното поведение и незаконосъобразен отказ да извърши
предсрочно погасяване на двата кредита в нарушение на т.9.2 и т.9.1 от договорите. Излага
доводи за нищожност на части от следните клаузи като недобросъвестни, неравноправни и
противоречащи на закона: по Договор №212/05201/0253/3.05.06г. –т.11.1,, т.11.1.1. т.11.1.1.1.
т.11.1.2, по Договор №903/05201/309/16.05.2008 г. - т.11.1.1.изр.посл.. т.11.1.2., т.11.1.3,
както и т.10.5 и финалната клауза от УКФЛ. Моли съда да признае за установено, че
вследствие на извършена компенсация на дължими от ответника към него, но погасени по
давност неоснователно надвзети от лихва в периодите 15.06.2006г. -15.09.2010 г. и
15.10.2015 г. -15.04.2017 г. суми по двата процесни договора към остатъчната главница по
Договор №903/05201/309/16.05.2008 г. след 09.05.2022 г. не дължи сумата от 8208,78 лв. –
2
част от остатъчната към тази дата главница от 37 537,20 лв. по Договор
№903/05201/309/16.05.2008 г., да бъде осъден ответникът да възстанови на ищеца сумата от
5163,08 лв. по договор от 2006 г. и 108,24 лв. по договор от 2008 г. – недължимо
неоснователно надвзети в периода 15.05.2007 г.-15.05.2022 г. разлики в лихва на месечни
анюитетни вноски по двата договора, с която банката се е обогатила без основание, ведно
със законна лихва върху двете главници за периода 09.05.2022 г.-13.05.2022 г. в размер
съответно за главницата от 5163,08 лв. - 5,74 лв., а за главницата от 108,24 лв. – 0,12 лв.,
както и законната лихва от датата на подаване на исковата молба -13.05.2022 г. до
окончателното плащане на сумата. Моли да бъде осъден ответникът да му заплати
обезщетение за настъпили в периода 15.05.2017 г.-15.05.2022 г. материални вреди от
неправомерно и недобросъвестно поведение на ответника в нарушение на т.9.2 и т.9.1 от
договорите – сумата от 18 448,14 лв. по договор от 2006 г. и сумата от 19 827,79 лв. по
договор от 2008 г. ведно със законна лихва върху двете главници за периода 09.05.2022 г.-
13.05.2022 г. в размер съответно за главницата от 18448,14 лв. – 87,12 лв., а за главницата от
19827,79 лв. – 94,64 лв., както и законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
13.05.2022 г. до окончателното плащане на сумата. Претендира разноски.
В законоустановения срок ответникът е подал писмен отговор на исковата молба.
Счита, че отрицателният установителен иск е неоснователен, защото заявеното от ищеца
прихващане било недопустимо. Прихващания с погасени по давност вземания се допускало
само, ако то е могло да бъде извършено преди изтичане на давностния срок - чл. 103, ал.2 от
ЗЗД. В конкретния случай прихващането не е било възможно преди изтичане на давностния
срок, защото насрещните вземания не са били изискуеми и ликвидни в този период - чл. 103,
ал. 1 ЗЗД. Ищецът твърдял, че е извършил прихващане между дължима по договор за
ипотечен кредит непогасена главница и недължимо платени, според него възнаградителни
лихви в периода от сключване на договора на 16.05.2008г. до 09.05.2022г. По този договор
в хода на изпълнението периодите били три.
- от 16.05.2008г. дата на сключване на договора до 22.09.2019 г. - начална дата
на исковия период по предшестващо дело между страните. За този период ищецът твърдял,
че е платил недължимо лихви, каквото претенция била погасена по давност и за това
„преобразувал“ сумата в недължимо платена главница и я включвал в установителния иск.
- 23.09.2010 - 15.09.2015г. - исков период по предшестващо дело между
страните, за който има сила на присъдено нещо и който не може да е предмет на
настоящото дело.
- 16.09.2015г. - първата дата след изтичане на периода по предшестващото дело
до 12.05.2017г. - пет години назад спрямо датата на исковата молба по настоящото дело - за
този период евентуални претенции за недължимо платено били погасени по давност.
Последният период съвпадал с периода, за който бил предявен и осъдителен иск по раздел II
на исковата молба за присъждане на 108.24 лв., където в т.1, б. „Б“ от петитума на исковата
молба била допусната грешка и било записано, че тази сума е по двата процесни договора,
което противоречало със записаното в т. 1,6. „А“, където била посочена сумата 5163.08 лв.
3
по договор от 2006г.
Заявените за прихващане вземания на ищеца били различни по размер, многократно
предявявани, с включени в тях еднакви мораторни лихви без да е ясно на какво основание и
от коя до коя дата били начислени, макар съответните писма да били от различни дати. В
някои от писмата се правело едновременно искане за връщане на пари и за прихващане.
Претендираните вземания не били ликвидни и изискуеми в периода им преди погасяването
им по давност.
Установителният иск се отнасял само за договора от 2008г., като остатъчната
главница, твърдяна от ищеца, се отнасяла също само за този договор. Исканото от ищеца
прихващане, включвала и сума, която е внесъл по своя сметка и е предложил на банката да я
усвои с цел пълно предсрочно погасяване на двата кредита, но след като вземе предвид
„прихващането“. При положение, че сумата не е била достатъчна за пълно погасяване, без да
се взема предвид прихващането, банката не е имала право да я усвои, защото това би било
непозволена банкова операция. Ищецът не е предлагал частично предсрочно погасяване,
каквото банката би била длъжна да направи в изпълнение на т. 9.1 и 9.2 от договорите. В тях
е предвидено, че предсрочното погасяване може да бъде „частично или изцяло“. Банката не
можело едностранно да променя волеизявлението на кредитополучателя. Предоставянето на
сумата от ищеца било направено с ясно изразена от негова страна воля за пълно предсрочно
погасяване на двата кредита, но то включвало и спорното прихващане. Тоест, изявлението
било под условие за признаване от страна на банката на основателността на прихващането.
Искове по Раздел II, т. 1 от исковата молба били неоснователни, защото в процесния период
банката е следвало да начислявала договорените лихви от 6.88 и 8.7 на сто по договорите,
начислени върху действителния непогасен размер на съответните главници без да взема
предвид така нареченото прихващане. Претендира разноски
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтича претендираното
право и формулирания петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с
претенции с правни квалификации чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 103 ЗЗД, чл.55, ал.1, пр.І от
ЗЗД, чл. 82 вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД .
Съдът приема за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
страните са страни по договор за банков кредит № 212/05201/0253 от 03.05.2006 г. и договор
за банков кредит № 903/********* от 15.05.2008 г.;
В тежест на ищеца по иска по отрицателния иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 103
ЗЗД е да докаже съществуването на изискуемо вземане срещу ответника – сума в размер на
8208,78 лв. за неоснователно надвзети лихви за периодите 15.06.2006г.-15.09.2010 г. и
15.10.2015 г.-15.04.2017 г., но погасени по давност, както и отправено и получено от
ответника изявление за компенсация срещу вземане на последния за дължима главница по
Договор №903/05201/309/16.05.2008 г., явяваща се остатъчна главница след 09.05.2022 г. от
главница в размер на 37 537,20 лв.
В тежест на ответника е да докаже наличие на изискуемо и ликвидно вземане срещу
4
ищеца в размер на 8208,78 лв., представляващо дължима главница по Договор
№903/05201/309/16.05.2008 г. явяваща се остатъчна главница след 09.05.2022 г. от главница
в размер на 37 537,20 лв., както и своите твърдения и възражения.
В тежест на ищеца по осъдителния иск по чл.55, ал.1, пр.І от ЗЗД е да докаже
наличието на договори с посочения предмет, изпълнение на задълженията си по тези
договори, т.е., че е изправна страна, че е заплатил на ответника процесните суми.
В тежест на ответника е да докаже всички изгодни за него положителни факти, на
които основава възраженията си, че е налице основание да задържи сумата, а съгласно
специалната норма на чл. 146, ал. 4 от ЗПП, че в договорните отношения между страните
намират приложение общите условия, които не съдържат неравноправни клаузи.
В тежест на ищеца по иска по осъдителните искове по чл. 82 ЗЗД вр. с чл. 79 ЗЗД е да
докаже валидни правоотношения по сключени договор за банков кредит № 212/05201/0253
от 03.05.2006 г. и договор за банков кредит № 903/********* от 15.05.2008 г., настъпване на
имуществените вреди в претендирания размер, наличие на причинна връзка между вредите
и виновно поведение на ответника, изразяващо се в неизпълнение на договорни задължения
към ищеца.
В тежест на ищеца по иска по осъдителния иск по чл. 86 ЗЗД е да докаже, че са
възникнали главни парични задължения, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че
размерите на обезщетенията възлизат на претендираните суми.
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението да плати
претендираните суми.
Предвид изложените съображения съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да посочи в какво точно се
изразяват претърпените от него имуществени вреди.
ДОПУСКА съдебно –счетоводна експертиза със задачи, формулирани в исковата
молба и в отговора на исковата молба при депозит в размер общо на 800 лв., за ищеца - 600
лв. и за ответника – 200 лв., платим от страните и вносим в едноседмичен срок, считано от
получаване на настоящoто определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ЕЛ. Й. М..
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва,
че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
5
кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.11.2022 год., в
11.00 ч., за което да се призоват страните, като им се връчат преписи от настоящото
определение, а на ищеца и препис от отговора на ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6