РЕШЕНИЕ
№ 1562
гр. Пловдив, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330115775 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на Г. Н. Г. срещу „Еос Матрикс“ ЕООД, с която е
предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи
на ответника сумата в размер на 539.30 лева – просрочена главница по договор за
предоставяне на кредит – Транскарт на физическо лице, сключен ***, 272.43 лева –
обезщетение за забава за периода 01.10.2007 г. до 30.06.2010 г., 194.97 лева – такса за
обслужване на кредита, както и сумите от 25 лева – държавна, за които суми е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 11404/2010 г. по описа на ПРС и е образувано ***.
В исковата молба се твърди, че въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 11404/2010 г. по описа на ПРС в полза на Транскарт Файненшъл Сървиси ЕАД е
издаден изпълнителен лист срещу ищеца за посочените суми. Длъжникът не е възразил
срещу издадената заповед за изпълнение и същата е влязла в сила. Въз основа на
изпълнителния лист е образувано ***. Твърди се, че вземанията по изпълнителния лист са
погасени по давност, изтекла след издаване на изпълнителния лист. В хода на
изpълнителния процес вземанията по изпълнителния лист са прехвърлени на ответника.
Счита, че е настъпила перемция и *** е прекратено. Счита, че вземанията по издадения
изпълнителен лист са погасени по давност най-късно на 24.01.2017 г.
С оглед изложеното, за ищеца се е породил правен интерес от предявяване на
настоящия иск за установяване, че не дължи вземането по издадения изпълнителен лист.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска по
допустимост и основателност. Счита, че е искът е недопустим. Излагат се доводи, че е
сключен договор за цесия за процесните вземания, в който са обективирани вскички
вземания, цесията е съобщена на ищеца в хода на *** производство. Наред с това счита, че
няма пречка цесията да бъде съобщена и в настоящото производство. На следващо място се
твърди, че не е изтекла предвидената в закона погасителна давност за вземането. Твърди, че
1
давността е 5 годишна. Твърди се, че не е бездействал в *** производства, по които са
извършвани множество изпълнителни действия, които са довели до прекъсване на
давността. Давността е прекъсвана. Счита, че до приемането на ТР 2/2015 г. на ОСГТК на
ВКС е било приложимо Постановление № 3/1980 на Пленума на ВС, в което е прието, че по
време на *** давност на тече, доколкото ТР нямат обратно действие, а действат за напред.
Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта на исковете.
Съдът е намира, че е сезиран с редовна искова молба, с която са предявени допустими
искове, доколкото са изложени твърдения, че същите произтичат от издаден изпълнителен
лист и са предмет на същия, налице е интерес у ищеца да предяви и ОУИ за недължимост на
акцесорните вземания, както и за разноските по изпълнителния лист, които представляват
самостоятелни процесуални вземания.
По същество:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК,
вр. с чл.439 ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, че срещу него е издаден изпълнителен лист за
посочените суми, че ответното дружество се е легитимирало като кредитор за процесните
вземания, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т.ч.
правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна
давност за остатъка от дължимата главница. В тежест на ответника е да докаже
съществуването на задължението, респ. спирането или прекъсването на предвидения в
закона давностен срок. Ответникът следва да докаже също, че е надлежен кредитор по
задължението, наличието на облигационно отношение между ищеца и цедента и
прехвърлянето на вземането с договор за цесия, който е съобщен на длъжника.
С определение от 21.12.2021 г. като безспорно между страните е отделено, че срещу
ищеца в полза на Транскарт Файненшъл Сървиси ЕАД е издаден изпълнителен лист срещу
ищеца за сумата в размер на на 539.30 лева – просрочена главница по договор „за
предоставяне на кредит – Транскарт на физическо лице, сключен 24.08.2005 г., 272.43 лева –
обезщетение за забава за периода 01.10.2007 г. до 30.06.2010 г., 194.97 лева – такса за
обслужване на кредита, както и сумите от 25 лева – държавна по ч.гр.д. № 1623/2014 г. по
описа на ПРС и е образувано *** и е образувано ***. не се спори, че вземанията по
изпълнителния лист са прехвърлени на ответника с договор за цесия, за което ищецът е
уведомен.
Не се спори, че срещу заповедта не е подадено възражение от ищеца и същата е
влязла в законна сила през 2011 г.
Спорът по делото се свежда до това изтекла ли е предвидената в закона погасителна
давност по отношение на процесното вземане.
Безспорно между страните е, че вземането предмет на делото произтича от договор за
кредит, сключен с Транскарт Файненшъл Сървиси ЕАД. Приложима в случая е
разпоредбата на чл.110 ЗЗД за общата 5-годишна погасителна давност. В този смисъл
Решение №261/12.07.2011г. по гр.д. №795/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о., Решение
№28/05.04.2012г. по гр.д. №523/2011г. на ВКС, ГК, III г.о, Решение №161/08.02.2016 по дело
№1153/2014 на ВКС, ТК, II т.о.
Още повече в случая е приложима и разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, съгласно която
2
когато вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5
години.
В хипотезата на неподаване на възражение давността се прекъсва от датата на
влизане в сила на заповедта, което има характера на фингирано признание на вземането.
Влязлата в сила заповед за изпълнение поражда сходни правни последици на влязлото в
сила съдебно решение, т.е. тя се ползва с аналогично на силата на пресъдено нещо
материално - и процесуалноправно действие и установява с обвързваща страните сила, че
вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение,
поради което и приложение намира разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
В исковата молба не са изложени твърдения давността за вземането да е изтекла
преди образуване на *** производство, поради което съдът следва да обсъди спирането и
прекъсването на давността от момента на образуване на *** производство.
Съгласно Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС в изпълнителното
производство давност не тече.
В тази част Постановлението е отменено с ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, в което в
т.10 е посочено, че в *** производство давността се прекъсва от предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. Тълкувателното
решение е постановено на 26.06.2015 г. Същото е приложимо от момента на
постановяването си и по висящи изпълнителни производства.
С оглед изложеното от образуване на *** производство с молба на Транскарт
Файненшъл Сървиси ЕАД от 05.05.2011 г. /л.1/ до постановяване на посоченото по-горе ТР
– на 26.06.2015 г. давност по *** дело не е текла.
В този период, обаче следва да се проследи дали са предприети изпълнителни
действия, които да възпрепятстват настъпването на перемпцията по смисъла на чл.433, ал.1,
т.8 ГПК.
Молбата за образуване на *** дело от Транскарт Файненшъл Сървиси ЕАД от
05.05.2011 г. прекъсва давността и перемпцията, доколкото с нея е направено възлагане на
*** по смисъла на чл.18 ЗЧСИ.
С Разпореждане от 11.05.2011 г. на *** /л.13/ е наложен запор на банкови сметки на
ищеца, като съобщение е изпратено до банковите институции, с което също е прекъсната
давността и перемпцията.
С Разпореждане от 03.01.2012 г. на *** /л.23/ също е наложен запор на банкови
сметки на ищеца, с което също е прекъсната давността и перемпцията.
С Разпореждане от 24.01.2012 г. на *** /л.37/ също е наложен запор на пенсията на
ищеца и е изпратено запорно съобщение до НОИ /л.45/, с което също е прекъсната
давността и перемпцията.
С Разпореждане от 14.01.2014 г. на *** /л.67/ е насрочен опис на движими вещи на
ищеца. На ищеца е изпратено писмо за предприемано на описа на 16.01.2014 г. /л.69 - гръб/,
но не е връчено, като от ищеца се признава, че такова съобщение е изпратено, но не е
достигнала до него. Със самото изпращане на съобщението съдът приема, че способът е
предприет и такова разпореждане реално е постановено от ***.
С Разпореждане от 02.10.2014 г. на *** /л.71/ е насрочен опис на движими вещи на
ищеца, като способът е предприет с изпращане и връчване на съобщение до длъжника /л.72/
На 10.11.2015 г. отново е насрочен опис на движими вещи на ищеца с разпореждане
на *** /л.77/, като е пристъпено към изпълнение на този способ, чрез връчване на
съобщения и уведомления на ищеца/л.80/, с което също е прекъсната давността и
перемпцията.
Обстоятелството, че не се е стигнало до извършване на опис е без значение в случая,
3
достатъчно е, че такова искане е направено от взискател и е разпоредено от ***, което е от
естество да прекъсне давността.
С молба на „Транскарт Файненшъл Сървиси“ ЕАД от 18.01.2016 г. /л.82/ е поискано
насрочването на опис на имущество на длъжника и запор на движими вещи на същия, с
което също е прекъсната давността и перемпцията.
С Разпореждане *** от 30.03.2017 г. /л.83/ е насрочен опис на движими вещи на
длъжника, както и е наложен запор на банкови сметки /л.86-87/, с което е прекъсната
давността и перемпцията.
С молба на „Транскарт Файненшъл Сървиси“ ЕАД от 27.09.2017 г. /л.92/ е поискано
налагане на запор на сметки на ищеца, с което също е прекъсната давността и перемпцията.
Подобна молба е подадена от взискателя на 22.02.2019 г. с искане за налагане на
запор на трудово възнаграждение на длъжника, с което също е прекъсната давността и
перемпцията.
Следващо изпълнително действие, предприето срещу длъжника, което е от
естеството си да прекъсне давността за вземанията по изпълнителния лист е
конституирането на „ЕОС Матрикс“ ЕООД като взискател по *** делото с подаването на
молбата от 26.02.2020 г. /л.94/, с която са представени доказателства за прехвърляне на
процесните вземания и уведомяване за това на длъжника. По силата на цитираното по-горе
ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС присъединяването на взискател за същото вземане води до
прекъсване на давността. В този смисъл е и решение № 42/26.02.2016 г. по гр.д. № 1812/2015
г., IV ТО на ВКС, с което е прието, че конституирането на цесионера като взискател
прекъсва давността.
С оглед всичко изложено съдът намира, че взискателя не е бездействал в ***
производство, регулярно са искани изпълнителни действия и такива са предприемани от
***, които са препятствали настъпването на перемпцията и оттам давността на вземанията.
В случая не е приложима разпоредбата на чл.112, ал.1 ЗЗД /в сила от 02.06.2021 г./,
съгласно която с изтичането на десетгодишна давност се погасяват парични вземания срещу
физически лица, независимо от прекъсването й, освен когато задължението е отсрочено или
разсрочено.
Посочената разпоредба не се прилага за заварени случаи, доколкото в тази
разпоредбата на пар.2 от ПР на ЗЗД е обявена за противоконституционна.
Разпоредбата на чл.112,ал.1 ЗЗД е приложима за вземанията станали изискуеми след
влизането й в сила, тоест началният момент на абсолютната давност в случая започва да
тече от 02.06.2021 г.
С оглед изложеното искът като неоснователен ще се отхвърли.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски се
пораждат за ответника, който е направил своевременно искане за присъждане на такива.
Ответникът се е представлявал в производството от юрисконсулт. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът определя на
основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 100
лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни
заседания и извършените процесуални действия. Делото е приключило в едно съдебно
заседание, на база единствено на писмени доказателства, изискани от съда.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: *** срещу “ЕОС
Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Витоша“, ж.к. „Малинова Долина“, ул. „Рачо Петров - Казанджията“ № 4-6, представлявано
от Р. И. М. – Т. – у. отрицателен установителен иск за признаване на установено между
страните, че Г. Н. Г., ЕГН ********** не дължи на “ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********
сумата в размер на 539.30 лева – просрочена главница по договор за предоставяне на кредит
– Транскарт на физическо лице, сключен ***, 272.43 лева – обезщетение за забава за периода
01.10.2007 г. до 30.06.2010 г., 194.97 лева – такса за обслужване на кредита, както и сумите
от 25 лева – държавна, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 11404/2010 г.
по описа на ПРС и е образувано ***, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА Г. Н. Г., ЕГН **********, с адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ НА “ЕОС Матрикс”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“,
ж.к. „Малинова Долина“, ул. „Рачо Петров - Казанджията“ № 4-6, представлявано от Р. И.М.
– Т. – у. сумата в размер на 100 лева – разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
5