Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, граждански
състав,
в публично заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Районен съдия: Радина Хаджикирева
при
участието на секретаря Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 659 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл.
122, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Обединена българска банка” АД срещу М.Д.С. за признаване за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми: 20 000 лв. – главница
по договор за банков кредит – овърдрафт № МS17-00557/22.05.2017 г., 1871,42 лв.
– договорна лихва за периода от 20.04.2019 г. до 15.06.2020 г., 50 лв. –
обезщетение за забава за периода 16.06.2020 г. – 24.06.2020 г., и 84 лв. –
такси, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по
чл. 417 ГПК – 26.06.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, за които
суми е издадена Заповед № 133 от 30.06.2020 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 326/2020 г. по
описа на РС Свиленград.
Ищецът твърди, че с Договор за банков кредит –
овърдрафт „Малки и средни предприятия” № МS17-00557/22.05.2017 г. „СИБАНК” ЕАД,
чийто универсален правоприемник бил той, предоставила на кредитополучателя
„Стела 2014” ЕООД банков кредит под формата на овърдрафт в размер на
20 000 лв., който бил изцяло усвоен. Посочено е, че в качеството си на
съдлъжник ответникът се задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя за
всички задължения по договора. Поради неплащане на девет месечни погасителни
вноски за периода 20.04.2019 г. – 20.12.2019 г. в общ размер на 1084,15 лв.
ищецът обявил кредита за предсрочно изискуем, като на длъжниците били изпратени
уведомителни писма. Последните били връчени от ЧСИ Самуил Пеев чрез залепване
на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК. Предсрочната изискуемост била произвела
действие на 16.06.2020 г. след изтичане на седемдневния срок от получаване на
поканите за доброволно изпълнение. Поради това ищецът пристъпил към
принудително събиране на вземанията си по договора чрез подаване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Образувано било ч. гр. д.
№ 326/2020 г. по описа на РС Свиленград, по което била издадена заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение. Тъй като издадената заповед за
изпълнение била връчена на длъжника С. при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, в
съответствие с указанията на съда предявил иск за съществуване на вземането си.
По тези съображения моли да бъдат уважени предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на
исковата молба от ответника М.Д.С..
Съдът, като съобрази доводите на страните
и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното ч. гр. д. №
326/2020 г. по описа на РС Свиленград в полза на ищеца е издадена Заповед № 133
от 30.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК срещу ответника и солидарния му длъжник „Стела 2014” ЕООД за
следните суми: 20 000 лв. –
главница, дължима по договор за банков кредит – овърдрафт „Малки и средни
предприятия“ № MS17-00557 от 22.05.2017 г., 1871,42 лв. – договорна лихва за
периода от 20.04.2019 г. до 15.06.2020 г., 50 лв. – обезщетение за забава върху
предсрочно изискуемата главница за периода от 16.06.2020 г. до 24.06.2020 г., и
84,00 лв. – просрочени такси, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда –
26.06.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по
делото, от които 440,11 лв. – за държавна такса и 100 лв. – за юрисконсултско
възнаграждение. Тъй като заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл.
47, ал. 5 ГПК на длъжника М.Д.С., на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК ищецът
е предявил иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на вземането си в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
От
представения Договор за банков кредит – овърдрафт „Малки и средни предприятия”
№ MS17-00557/22.05.2017 г. се установява, че „СИБАНК” ЕАД, чийто правоприемник
е ищецът „Обединена българска банка” АД, се е задължила да отпусне на
кредитополучателя „Стела 2014” ЕООД кредит под формата на овърдрафт в размер на
20 000 лв. Договорът се подновявал автоматично и многократно за периоди на
ползване от 12 месеца: до 19.06.2018 г., респ. до 19.06.2019 г., респ. до 19.06.2020
г., при максимално допустим размер на дебитното салдо по кредитиращата сметка,
равен на пълния размер на предоставения кредит, при запазване на договорените условия
и без да е необходимо подписване на анекс, ако до крайния срок на издължаване
банката не уведоми кредитополучателя, че преустановява автоматичното му
подновяване. Годишният лихвен процент е уговорен като плаващ лихвен процент в
размер на едномесечния СОФИБОР плюс 5 пункта надбавка, но не по-малко от 7 %
годишно. В договора е посочено, че се начислява такса за управление на кредита
в размер на 0,5 % върху максимално разрешения размер на овърдрафта, дължима за
първата година при отпускане на средствата от кредита и впоследствие ежегодно,
при всяко револвиране. Кредитополучателят бил длъжен да погаси ползвания
овърдрафт и да плати дължимите начислени лихви до 20.06.2020 г. Лихвата се
заплащала ежемесечно на 20-то число, като при неиздължаването ѝ в срок кредитополучателят
заплащал върху неиздължената част от лихвите годишен лихвен процент за
просрочие. Съгласно чл. 4.1.2 при настъпване случай на неизпълнение банката
може да обяви кредита за предсрочно изискуем. Съдлъжник по договора за кредит е
ответникът М.Д.С..
Приложени
са и покани за изпълнение до кредитополучателя „Стела 2014“ ЕООД и съдлъжника М.Д.С.,
изпратени до регистрираните им адреси, с които поради нередовно погасяване на
вноските банката е отправила изявление, че обявява целия кредит за предсрочно
изискуем, като е предоставен седемдневен срок на длъжниците за изпълнение.
Поканите са връчени чрез частен съдебен изпълнител Самуил Пеев с район на
действие ОС Хасково по реда на чл. 47 ГПК. Връчителят е извършил три посещения
на адреса на управление на кредитополучателя „Стела 2014“ ЕООД – гр.
Свиленград, ул. „Георги Скрижовски“ № 1, ет. 1, офис 7, и на постоянния и
настоящ адрес на съдлъжника М.Д.С. ***, на 23.02.2020 г., 11.03.2020 г. и
25.05.2020 г., след което е залепил уведомления по чл. 47, ал. 1 ГПК на
горепосочените адреси. По отношение съдлъжника М.Д.С. връчителят е събрал
данни, че е в чужбина. В двуседмичния срок никой не се явил да получи книжата,
като поканите са връчени на основание чл. 47, ал. 5 ГПК на 08.06.2020 г.
От заключението по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като компетентно и обективно
изготвено, се изяснява, че кредитът в размер на 20 000 лв. е усвоен изцяло,
като усвояванията са извършени на следните дати: 21.09.2017 г., 21.11.2017 г.,
21.12.2017 г., 24.02.2018 г., 21.05.2018 г., 02.07.2018 г., 21.10.2018 г.,
21.11.2018 г., 21.01.2019 г., 21.03.2019 г. и 21.04.2019 г. Установено е, че
кредитът не бил погасяван в уговорените срокове. След 20.04.2019 г. на падежа
не били постъпвали плащания. Към 25.06.2020 г. общият размер на дълга възлизал
на 22 071,42 лв., от които 20 000 лв. – главница, 1752,80 лв. – договорна лихва
за периода 20.04.2019 г. – 15.06.2020 г., 118,62 лв. – обезщетение за забава за
периода 20.04.2019 г. – 15.06.2020 г., 50 лв. – обезщетение за забава за
периода 16.06.2020 г. – 24.06.2020 г., и 150 лв. – месечна такса за обслужване
на разплащателната сметка. Дължима била и сумата от 84 лв. – такса за
уведомление.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
За успешното провеждане на предявените
искове ищецът следва да установи наличието на валидно правоотношение по договор
за кредит, по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума. Също
така следва да установи и наличието на валидно постигната договореност между
страните за връщане на кредита с лихва, както и размера на дължимите
възнаградителни лихви.
От наличните по делото доказателства може
да се направи извод, че ищецът, от една страна, и третото лице „Стела 2014“
ЕООД и ответникът, от друга, са сключили договор за кредит, съгласно който
кредиторът е предоставил на кредитополучателя „Стела 2014“ ЕООД сумата от 20
000 лв., която последният се е задължил да върне в срок до 20.06.2020 г. солидарно
с ответника. С оглед разпоредбата на чл. 430, ал. 2 ТЗ е поето задължение
предоставената в заем сума да бъде
върната заедно с уговорената възнаградителна лихва. Поради това съдът намира, че е налице
валидно сключен договор за кредит, съгласно който за ответника в качеството му
на солидарен длъжник по смисъла на чл. 122, ал. 1 ЗЗД е възникнало задължение
да върне на кредитора главницата ведно с уговорената възнаградителна лихва.
Тъй като ищецът претендира дължимата до
изтичане срока на договора главница, следва да се установи дали е упражнил
надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Съгласно
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК
предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика
от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната
от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането
и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването ѝ. В случая третото лице „Стела 2014“ ЕООД
и ответникът са били в забава от 20.04.2019 г., поради което ищецът е отправил
изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Поканата се счита
връчена на двамата солидарни длъжници по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, вр. чл. 18,
ал. 5 ЗЧСИ след изтичане на двуседмичния срок за получаване на уведомлението на
08.06.2020 г. Съдът, като съобрази указанията на горецитираното тълкувателно
решение и дадения от ищеца седемдневен срок за доброволно изпълнение, приема,
че на 15.06.2020 г. е настъпила предсрочната изискуемост. От това следва, че
ответникът дължи солидарно с третото лице „Стела 2014“ ЕООД връщането на кредита,
който е в размер на 20 000 лв.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от
27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС при настъпване на
предсрочна изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, ако
страните са уговорили заемът/кредитът да се връща на вноски. Уговорената в
договора лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната
сума за срока на договора. Предсрочната изискуемост има
гаранционно-обезпечителна функция съгласно чл. 71 ЗЗД, независимо че съдържа и
елемент на санкция. Изменението на договора поради неизправност на
заемополучателя има за последица загуба на преимуществото на срока при
погасяване на задължението (чл. 70, ал. 1 ЗЗД) за длъжника. Упражненият избор
от кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения срок поради
съществуващия за него риск преустановява добросъвестното ползване на паричната
сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползване за
последващ период – след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи.
Като съобрази всичко това, съдът намира, че в разглеждания случай се дължи
начислената договорната лихва до датата на обявяване на предсрочната
изискуемост, а именно – 15.06.2020 г. Видно от заключението на вещото лице договорната
лихва за периода 20.04.2019 г. – 15.06.2020 г. възлиза на 1752,80 лв. От това
следва, че претендираната договорна лихва за разликата над сумата от 1752,80
лв. до пълния предявен размер от 1871,42 лв. се явява недължима. С оглед
събраните доказателства съдът намира, че ответникът дължи и заплащането на начислените
такси във връзка с уведомлението за предсрочна изискуемост, които видно от
заключението по съдебно-счетоводната експертиза са в размер на 84 лв. Тъй като
ответникът е изпаднал в забава, следва да заплати и обезщетение за забава за
периода от датата, следваща обявяването на предсрочната изискуемост –
16.06.2020 г., до подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 24.06.2020 г., в
размер на 50 лв.
В
обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че съществуват
задълженията на ответника, произтичащи от сключения договор за кредит. Съдът,
като взе предвид заключението на съдебно-счетоводната експертиза, намира, че
следва да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца солидарно със „Стела 2014“ ЕООД следните суми: 20
000 лв. – главница по договор за банков кредит – овърдрафт №
МS17-00557/22.05.2017 г., 1752,80 лв. – договорна лихва за периода от
20.04.2019 г. до 15.06.2020 г., 50 лв. – обезщетение за забава за периода 16.06.2020
г. – 24.06.2020 г., и 84 лв. – такси, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 26.06.2020 г., до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 133 от
30.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК по ч. гр. д. № 326/2020 г. по описа на РС Свиленград. По изложените по-горе съображения
искът за договорна лихва следва да се отхвърли за разликата над сумата от
1752,80 лв. до пълния предявен размер от 1871,42 лв.
Съобразно т. 12
от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, разноските, сторени в заповедното
производство, следва да се присъдят с решението по исковото производство, като
съдът се произнася с осъдителен диспозитив. В хода на заповедното производство
ищецът е направил разноски в общ размер на 440,11 лв. за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение. В исковото производство е заплатил държавна
такса в размер на 534,75 лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 250 лв.,
като е бил защитаван от юрисконсулт. Според разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер
за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. От своя страна, нормата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за
заплащане на правната помощ, която в чл. 26 и чл. 25, ал. 1 предвижда
възнаграждение за заповедното производство от 50 до 150 лв., а в исковото – от
100 до 300 лв. Предвид вида и характера на извършените процесуални действия,
съдът определя на ищеца възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв. за
заповедното и 150 лв. за исковото производство. С оглед уважената част от исковете,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените
в заповедното производство разноски в размер на 537,20 лв., както и тези,
направени в хода на настоящото производство, които възлизат на 929,71 лв. По
отношение разноските в заповедното производство трябва изрично да се отбележи в
диспозитива на съдебния акт, че се дължат солидарно с другия длъжник „Стела
2014“ ЕООД, срещу когото заповедта за изпълнение е влязла в сила.
Така мотивиран,
РС Свиленград
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ,
вр. чл. 122, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на М.Д.С., ЕГН: **********,
адрес: ***, че дължи на „Обединена българска банка“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление:***, солидарно със „Стела 2014“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:***, оф. 7, следните суми: 20 000
лв. – главница по договор за банков кредит – овърдрафт № МS17-00557/22.05.2017
г., 1752,80 лв. – договорна лихва за периода от 20.04.2019 г. до 15.06.2020 г.,
50 лв. – обезщетение за забава за периода 16.06.2020 г. – 24.06.2020 г., и 84
лв. – такси, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК – 26.06.2020 г., до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за договорна лихва над присъдената
сума от 1752,80 лв. до пълния предявен размер от 1871,42 лв., за които суми е
издадена Заповед № 133 от 30.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 326/2020 г. по описа на РС
Свиленград
ОСЪЖДА М.Д.С., ЕГН: **********,
адрес: ***, да заплати на „Обединена българска банка“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление:***, сумата от 537,20 лв. – разноски в
заповедното производство, която се дължи солидарно със „Стела 2014“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:***, оф. 7, и сумата от 929,71
лв. – разноски в исковото производство.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен
съдия: