РЕШЕНИЕ
№ 3479
гр. Варна, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20223110102011 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на ищеца М. С. С. ЕГН **********, с адрес:
град *********** срещу ответника „О." ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес
на управление: град ******* с която е заявена искова претенция, с правно основание чл.
124 ГПК във връзка с чл. 79 ЗС, с искане да се признае за установено в отношенията
между страните, че ищеца М. С. С. е собственик на 5 кв.м. идеални части от следния
недвижим имот - поземлен имот с идентификатор *******, представляващ дворно място от
229 кв.м., находящ се на адрес: град *******, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори ***********, ***********, ******* на основание изтекла в негова полза
придобивна давност, изтекла за периода от 17.04.2007 г. до 18.02.2022 г.
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения, според изнесеното в
обстоятелствената част на исковата молба: На 23.11.2006 г., бащата на ищеца, със
съгласието на майка му, му е дарил 1/2 идеална част от наследствения си недвижим имот -
поземлен имот с идентификатор *******, представляващ дворно място от 229 кв.м.,
находящ се на адрес: град ******* при съседи: поземлени имоти с идентификатори
***********, ***********, *******. В резултат на това възникнала съсобственост между
ищеца и чичо му Т.В. С.. На 11.04.2004 г., ищеца сочи, че той, вкл. и като пълномощник на
чичо си, е подписал с ответника предварителен договор за отстъпване право на строеж и
земя срещу задължение за строителство. В изпълнение на подписания договор е прехвърлил
5 кв.м. идеални части на ответника, обективирано в нотариален акт от 17.04.2007г. За
1
периода от 17.04.2007г. до датата на предявяване на исковата молба, ищеца сочи, че е владял
необезпокоявано процесните идеални части, заплащал е дължимите данъци и такси,
поддържал ги е в добро състояние. Заявява, че ответникът не е влязъл във владение на
същите и не е извършвал действия по упражняване на фактическа власт върху тях. Твърди,
че адресът му, постоянен и настоящ, е адреса на имота. Посочва, че владението му е трайно,
поради което моли за уважаване на исковата претенция.
В срока по чл. 131 ГПК, по делото е постъпил отговор от страна на ответника, с
който заявява, че исковата претенция е неоснователна , доколкото липсва
манифестирано намерение за преобръщане на държането във владение. Не са правени опити
от страна на ищеца да обективира еднозначно и недвусмислено, спрямо ответника,
намерение за своене, с действия годни да го направят собственик. Заявява, че не е ясно
конкретизирано къде се намират процесните идеални части. Моли за отхвърляне на исковата
претенция.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на
чл.12 ГПК приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК , който е допустим и следва да бъде
разгледан по същество. Съобразно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да
предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно
отношение или на едно право, когато има интерес от това. За да е налице такъв интерес е
достатъчно да се оспорва претендираното от ищеца право или да се претендира отричаното
на ищеца право.
В настоящия случай, ответника отрича правото на ищеца. Ето защо след като е налице
оспорване материалното право на ищеца, то е налице допустимост от предявения иск.
В качеството на страна, заявяваща право на собственост върху имота, ищеца следва да
установи по пътя на главното и пълно доказване наличието на предпоставките за възникване
на въведеното от него придобивно основание. В разглеждания случай, ищеца се позовава на
оригинерно придобивно основание, като основава правото си на собственост върху спорния
имот по силата на упражнявано от него давностно владение за периода от м.април 2007г. до
момента на подаване на исковата молба, с която сезира съда.
Видно от приложен по делото нот.акт с вх.рег.№ **/28.04.2007г., акт № ******* по описа на
СВп – Варна, на 17.04.2007г. , ищеца е прехвърлил на „О." ООД, ЕИК ***********, само
5кв.м. ид.ч. от свой собствен недвижим имот, придобит по дарение, а именно: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ, находящ се в гр.*******, целия с площ 292кв.м., представляващ ПИ №*, в кв.*** по
плана на **-ти микрорайон на гр.Варна, при граници: улица, ПИ №№ *,* и *, като в замяна
на прехвърлената идеална част, данъчната оценка на която е 153,50лв., О." ООД, ЕИК
*********** е прехвърлило на ищеца М. С. С. движима вещ, представляваща един брой
дрелка СПарки, подробно описана във фактура № **********/17.04.2007г., с доставчик
М.*** ООД.
От събраните в производството гласни доказателства чрез разпита на водените от ищеца
2
свидетели К.И.Д. , 63г. и К.Г.Д. , 58г., и двете без родство и дела със страните по спора,
които съдът цени като взаимно допълващи се и непротиворечиви се установява, че ищецът
от раждането си живее в процесния парцел, като свидетелките сочат, че не знаят други лица
да са предявявали претенции за собственост по отношение на този имот. С.Д. споменава, че
знае, че някакъв строител е искал да строи на мястото, което е собственост на ищеца и на
чичо му, но работата се развалила и нищо не било построено.
Съществения по делото въпрос при това положение се свежда до това доказва ли се
твърдяното основание за придобиване процесния имот, по силата на осъществявано
давностно владение от ищеца за периода след 17.04.2007г. до настоящия момент.
Основание за придобиване на правото на собственост по чл.79, ал. 1 от ЗС, е самото
владение на имота от дадено лице, което владее имота като свой собствен такъв. За да се
признае на едно лице правото на изключителна собственост по отношение на един отчасти
или изцяло чужд недвижим имот, разпоредбата на приложимия закон /чл. 79 от ЗС /,
установява, че претендиращият несобственик следва да е упражнявал непрекъснато в
период по-дълъг от 10/десет/ години фактическата власт по отношение на конкретната вещ,
без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, както и да е
демонстрирал по отношение на невладеещия я собственик поведение на пълноправен
собственик, т. е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите
правомощия в пълен обем единствено за себе си.
По делото от приложения нот.акт с вх.рег.№ **/28.04.2007г., акт № ******* по описа на
СВп – Варна, се установява по несъмнен начин, че на 17.04.2007г. ищеца е прехвърлил на
„О." ООД, ЕИК ***********, процесните 5кв.м. ид.ч. от спорния имот срещу замяна върху
собствеността на движима вещ. Действително разпитаните по делото свидетелки Д. и Д.,
установяват с показанията си, че и след посочената дата на замяната – 17.04.2007г., ищеца е
продължил фактическото си държане върху прехвърлените идеални части.
Събраните по делото гласни доказателства обаче не дават основание да се формира извод
ищеца да е владял спорната идеална част несъмнено и явно в продължение на 10 години, и
то изключително за себе си, така, като следва това да е установено съгласно даденото
разрешение в ТР №1/2012г. на ВКС, съответно не е доказано ищеца да е манифестирал по
какъвто и да е начин своето намерение за своене спрямо ответника, и то с действия които да
са годни да го направят собственик. На практика, след извършената замяна, обективирана в
нот.акт с вх.рег.№ **/28.04.2007г., акт № ******* по описа на СВп – Варна, ищеца е станал
държател на сочените идеални части от процесния имот, прехвърлени в полза на ответното
дружество с цитирания нот.акт за замяна. За да придобие по давност правото на собственост
върху чуждите идеални части/тези на ответника/, ищеца като съсобственик, който не е техен
владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези
действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се
показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т.нар преобръщане на
владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът-съвладелец се превръща в
съсобственик-владелец. След като се позовава на придобивна давност, то ищеца носи
3
тежестта да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да
държи идеалните части от вещта за другия съсобственик/ответника/, и че е започнал да ги
държи за себе си, с намерение да ги свои, като тези действия следва и да са доведени до
знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по
начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи
владението им и установяващи своене. Такова знание до „О." ООД, не е свеждано под
никаква форма и не е манифестирано еднозначно трансформацията на намерението по
държане във владение за своене. Не се ангажирани в хода на процеса никакви доказателства
в тази насока, нито дори са наведени подобни твърдения от страна на ищеца.
Твърдяното от ищеца плащане на данъците за процесния имот в цялост, при липсата на
каквито и да е действия от негова страна, с които да докаже че е демонстрирал и то по явен
и недвусмислен начин пред ответника своето намерение за своене на прехвърлените през
април 2007г. чрез зямяна 5кв.м. идч.ч. от процесния недвижим имот, не е достатъчно да
обоснове извод за придобиване чрез осъществявано необезпокоявано, непрекъсвано,
несъмнено, явно и трайно в продължение на 10 години владение върху процесната идеална
част. Навеждат се твърдения, че е осъществено владение с намерение за своене, но как по-
точно са индивидуализирани 5-те кв.м идеални части и как това владение на ищеца се
разграничава от владението и държането на третия съсобственик, е неясно, доколкото
лисват конкретни твърдения и невъзможно да бъде установено как това владение се
ограничава точно до пределите на владението на третия съсобственик.
Изложените съображения по същество на спора, обуславят извод за неоснователност на
предявения иск за собственост, поради това, че ищеца не е придобил собствеността върху
спорния имот на основание придобивна давност при заявените й параметри.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, съдът намира за основателно искането на ответника за
присъждане на адв.възнаграждение предвид осъществената защита , като следва да бъде
осъден ищцеца да му заплати сумата от 1000,00лв, съгласно представен списък по чл.80
ГПК/л.81/.
Мотивиран от така изложените съображения
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция с правно основание чл. 124 ГПК, предявена от
ищеца М. С. С. ЕГН **********, с адрес: град *********** срещу ответника „О." ООД,
ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: град ******* за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищеца М. С. С., е собственик на 5 кв.м.
идеални части от следния недвижим имот - поземлен имот с идентификатор *******,
представляващ дворно място от 229 кв.м., находящ се на адрес: град *******, при съседи:
поземлени имоти с идентификатори ***********, ***********, *******, на основание
4
изтекла в полза на ищеца придобивна давност за периода от 17.04.2007 г. до 18.02.2022 г.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 ГПК, М. С. С. ЕГН **********, с адрес: град
***********, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА „О." ООД, ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление: град ******* СУМАТА в размер на 1000.00лв./хиляда лева/,
представляваща разноски за заплатено адв.възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС, в двуседмичен срок от връчване на
съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5