МОТИВИ:
Съдебното
производство е образувано по обвинителния акт на Окръжна прокуратура гр.Бургас срещу подсъдимия Х.А.С.
ЕГН ********** с обвинения за извършени престъпления по чл.199,
ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“а“
и б.“б“НК, по чл.150, ал.1, предложения първо, второ и трето, вр. чл.23, ал.1 НК и по чл.354в, ал.1, предложение второ
вр. чл.23, ал.1 НК вр. чл.30 и чл.73, ал.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и чл. 1 и сл. от Наредбата за
условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73,
ал.1 от ЗКНВП.
За
съвместно разглеждане в наказателното производство бяха приети предявените от
пострадалата Ю.Д.В. ЕГН ********** граждански искове
против подсъдимия С. за сумата от 76 лева като обезщетение за причинени
имуществени вреди и за сумата от 10000 /десет хиляди/ лева като обезщетение за причинени неимуществени
вреди, произходящи от непозволено увреждане, ведно с
лихвите върху посочените суми, считано от датата на увреждането до
окончателното им изплащане.
По
искане на подсъдимия С. и служебния защитник съдът проведе съкратено съдебно
следствие по реда на чл.371, т.2 НПК.
Прокурорът
поддържа изцяло обвиненията, повдигнати на подсъдимия с обвинителния акт.
Пледира за налагане на следните наказания: за престъплението по чл.199, ал.1, т.4
НК- лишаване от свобода за срок от десет години, за престъплението по чл.150, ал.1 НК - лишаване от свобода
в максималния предвиден размер от осем години, а за престъплението по чл.354в, ал.1 НК - четири години
лишаване от свобода и глоба в размер на пет хиляди лева; на основание чл.23 НК да се определи на подсъдимия общо наказание
лишаване от свобода в размер на десет години и глоба от пет хиляди лева, което
общо наказание бъде намалено с една трета съгласно чл.58а,
ал.1 НК.
Гражданският
ищец и частен обвинител Ю.В. и повереникът адв.Колева се присъединяват към исканията на прокурора и
молят съда да уважи предявените граждански искове в пълен размер.
Защитникът
излага доводи за допуснато опорочаване на следните действия по разследването:
освидетелстване на обвиняемия, изземване на образци за сравнително изследване,
разпознавания. Въпреки това защитникът не оспорва фактите и правната им
квалификация. Моли съда да определи наказания към предвидения в закона
специален минимум за всяко едно от престъпленията, като след кумулирането им на основание чл.23 НК и след редукцията по чл.58а НК на подсъдимия бъде
наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца,
както и наказание глоба в размер на пет хиляди лева.
Подсъдимият
С. признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
признава вината си и изразява съжаление. В последната си дума моли да му бъде
наложено възможно най-благоприятното за него наказание.
След
поотделната и съвкупна преценка на събраните по
делото гласни и писмени доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Свидетелката
Ю.Д.В. е на 39 години, омъжена, живее в гр.Б., ж.к.“М. р.“ и работи като
готвачка в кухня към „С. п.“, която се намира в същия
жилищен комплекс в близост до ОУ“Е.П.“.
На
31.07.2014 г. около 04.10 часа свидетелката В. отивала на работа и както всеки
ден минала през двора на училището. Била облечена с работните си дрехи - бял
панталон, бяла куртка със зелен кант отпред и поларна
бяла горница с дълъг ръкав и с качулка. Когато свидетелката стигнала до стълбите,
водещи към изхода от двора, тя видяла един мъж да слиза по стълбите. Това бил
подсъдимият Х.С.. Двамата се разминали, като всеки
продължил по пътя си. Свидетелката все още не била изкачила стълбите, когато
чула бързи стъпки зад себе си. Обърнала се и видяла подсъдимият да бяга към
нея. Стигайки до жената, подсъдимият С. я ударил с юмрука на лявата си ръка по
устата, след което я хванал за косата, съборил я по корем на земята и няколко
пъти блъснал главата й в земята. После обхванал лицето й с дясната си ръка. От
болка и страх свидетелката започнала да крещи. Подсъдимият й казал да спре,
като я заплашил, че има нож и ще я убие. От нараняванията, които й причинил
подсъдимият, потекла кръв от главата и от устата на В.. Свидетелката била и
порязана с нож в областта на палеца на лявата ръка. Подсъдимият С. й позволил
да се изправи, след което я хванал с лявата си ръка отзад за врата. В. извадила
от десния джоб на панталона си мобилен телефон, за да се обади за помощ. Телефонът
бил модел „Нокиа“, модел „С203“
със СИМ карта - ваучер към мобилен оператор „Глобус“ с номер ** и с IМЕI **. Стойността му била 57 лева, а
стойността на СИМ картата - 12 лева. Подсъдимият взел телефона от ръката на
жената и държейки я за врата, започнал да я бута през игрището към тревната
площ, намираща се в близост до оградата вътре в двора на училището в посока към
жилищна кооперация № 185. През това време от него
паднали слънчевите му очила.
Когато отишли в
тревната площ до ниската част на оградата в двора на училището, подсъдимият
попитал свидетелката има ли пари. Тя му отговорила, че има в себе си само седем
лева, като му обяснила, че отива на работа и си носи пари само за кафе и храна.
Непосредствено след това подсъдимият я съборил на тревата по корем, започнал да
я опипва по тялото и да я разпитва къде работи мъжът й. После й свалил
панталоните и бикините до коленете и вкарал средния пръст и показалеца на
дясната си ръка във вагината й. След това започнал да я ближе по гениталиите,
като същевременно я опипвал по вагината. Попитал я на колко години е и има ли
деца. Свидетелката му отговорила, че е на четиридесет години и че има три деца.
Подсъдимият я накарал да се закълне в децата си, че няма да каже на никого
какво й се е случило. След това той разпоредил на В. да легне по гръб. Когато
свидетелката се обърнала, подсъдимият я накарал да сложи качулката на поларната си горница върху главата и да закрие очите си с
нея. Х.С. се разкрачил над В., седнал на гърдите й и
разкопчал ципа на панталона си. Той надигнал главата на жената с лявата си
ръка, след което вкарал половия си член в устата й. Свидетелката държала с
двете си ръце качулката върху очите си. Преди подсъдимият да еякулира, той й казал да гълта и да не плюе нищо, защото в
противен случай ще я убие. Мъжът удовлетворил половото си желание, изхвърляйки
семенната си течност в устата на свидетелката, която под въздействие на
заплахата я погълнала. След това В. хванала с дясната си ръка члена на С., за
да го извади от устата си. Усетила, че по члена има две топчета под кожата.
Свидетелката възприела, че половият орган на подсъдимия бил малък и без
окосмяване. На въпроса й дали е болен, С. отговорил отрицателно. След това той
й поискал парите, които имала, но не й позволил да се изправи. Продължавайки да
я притиска с тялото си, подсъдимият бръкнал в торбичката, която свидетелката
носила, но не намерил парите. След настояване от негова страна, В. извадила
седемте лева от сгъваемо тефтерче с документите й и ги дала на подсъдимия. С.
взел парите, прескочил ниската ограда и избягал.
Около 04.30 часа свидетелката В. отишла на работното си място,
като по главата, лицето и дрехите й имало кръв. Тя обяснила на колегите си, че
на идване към работа била пресрещната от непознат мъж, който я набил и ограбил.
Началничката й веднага се обадила в полицията. Полицейски патрул посетил
местоработата на В. и завел свидетелката в Четвърто РУП-Бургас.
Там тя разговаряла с полицейския служител Г.П., на
когото разказала не само за грабежа, но и за извършените спрямо нея блудствени действия против волята й. Свидетелката била
отведена в МБАЛ-Бургас, където били обработени раните
по главата й и й било извършено рентгеново изследване.
На
21.08.2014 г. било
извършено претърсване в дома на подсъдимия Х.С.,***, ж.к.“М. р.“ бл.*, вх.*, ет.*, ап.*,
при което били намерени и иззети от вградения гардероб в коридора на
апартамента две саксии със зелени растения, наподобяващи по външен вид на
марихуана. Височината на основния стрък на едното била 115 см,
а на другото - 120 см /л.76
ДП/.
Според
заключението на извършената химическа експертиза изсушената листна маса на
първото растение била с нето тегло 16,00 грама и се определяла като коноп със
съдържание на тетрахидроканабинол 0,26%.
Растителната маса на втория стрък била с нето тегло 17,09 грама и се определяла
като коноп със съдържание на тетрахидроканабинол 0,40% /л.1 75-176 ДП/.
Така
изложената и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от самопризнанията на подсъдимия, които се потвърждават от събраните на досъдебното производство доказателства.
Още
на 31.07.2014 г.
свидетелката Ю.В. дала пред разследващ полицай
последователни и непротиворечиви показания, в които подробно описала действията
на подсъдимия. Твърденията й за упражненото спрямо нея насилие се подкрепят от
заключението на съдебномедицинска експертиза №
322/2014 г., съгласно което при медицинския преглед
на В. били установени следните телесни увреждания: оток на челото с охлузвания
и ранички и рана над челото, обработена и залепена, които отговарят да са
получени при блъскане на главата в настилка; драскотини по носа, лява слепоочна
област и лява ушна мида, получени от тъпоръбести
предмети, вероятно нокти; оток с кръвонасядане и
раничка на долна устна, причинена от удар с твърд тъп предмет - юмрук;
охлузвания по крайниците и гърба от съприкосновение с терена; порезна раничка
на II пръст на лява длан, причинена от предмет с остър режещ ръб, какъвто би
могъл да бъде и всеки нож. При гинекологичния преглед било установено кръвонасядане лигавицата на лявата малка срамна устна,
която според експерта може да се получи от пръсти /л .19-20 ДП/.
На
досъдебното производство свидетелката Ю.В. заявила, че докато извършителят я бутал към тревната
площ, от него паднало нещо на асфалта. При извършения оглед на
местопроизшествието били намерени и иззети слънчеви очила с черни стъкла и с
черни рамки. Очилата се намирали на 25 м от стълбите
в двора на ОУ“Елин Пелин“, на асфалта между входа на
училището и игрището /спр.огледен протокол - л.7 ДП/.
На
следващо място, към инкриминираната от обвинението дата пострадалата е ползвала
мобилен телефон марка „Нокиа“, модел „С203“ с мобилен номер *** /спр.свидетелски показания на Ю.В.
и дъщеря й М.Н. - л.10, л.
154-155 ДП/. От писмо рег.№
4089е от 11.08.2014 г. на „Космо България Мобайл“ЕАД се установява, че посоченият мобилен номер бил регистриран
в мрежата на Глобул с мобилен телефон с IМЕI **. Този мобилен апарат бил регистриран на 31.07.2014 г. с мобилен номер **, собственост на Х.А.С. с ЕГН **********.
От приложената разпечатка на телефонните разговори е видно, че на 31.07.2014 г. в 6:19:42 часа и в 6:22:21 часа
мобилният апарат на пострадалата бил използван със СИМ картата на подсъдимия С.
/спр.л.29-30 ДП/.
Подсъдимият не бил предоставял СИМ картата на друго лице, тъй като същия ден в 5:16:48 часа от мобилен номер ** Х.С. изпратил кратко текстово съобщение (SMS) на телефон с номер ** на свидетелката С.Б. по повод
рождения й ден /л.30 и л.116
ДП/.
Наред
с посоченото обстоятелство, за установяване авторството на извършените
посегателства от съществено значение са и данните, съдържащи се в показанията
на свидетелката В. относно особеностите на члена на дееца. Пострадалата усетила
две топчета под кожата на половия орган на подсъдимия, за които последният уточни
в съдебно заседание, че сам си ги бил поставил по време на изтърпяване на
наказание лишаване от свобода в затвора. Този факт не е могъл да бъде известен
на свидетелката, която напипвайки топчетата, приела наличието им за признак на
някакво заболяване.
С
оглед на изложените съображения, съдът прие, че признатите от подсъдимия факти
по обвинението са доказани по несъмнен начин.
Относно
останалия събран по делото доказателствен материал съдът намира за необходимо
да посочи следното:
На
21.08.2014 г. било извършено
принудително освидетелстване на подсъдимия С. по реда на чл.158,
ал.3 НПК /спр.определение №
1118 от 20.08.2014 г. по ч.н.д.№ 3679/2014 г. на БРС-л.57 ДП/. При
освидетелстването било установено, че в дясната страна на половия член на
подсъдимия в предната една трета имало подкожно кръгло тяло с диаметър около 6 мм. Същото по размер кръгло тяло се наблюдавало и под
кожата от лявата страна на половия орган /л.58-59 ДП/.
Същия
ден от подсъдимия били иззети принудително с разрешение на Бургаския районен
съд образци за сравнително изследване - клетъчен материал от устната му кухина /л.72 ДП/. Според заключението на
ДНК експертизата при изследването на очилата (намерени и иззети при огледа на
местопроизшествието) бил определен ДНК профил на лице от мъжки пол, който
показал пълно съвпадение с ДНК профила на Х.А.С.,
тоест клетъчният материал по очилата произхождал от Х.С.
/спр.протокол № 14/ДНК-153 от 27.08.2014 г.-л. 168-170 ДП/.
На
21.08.2014 г. било
извършено разпознаване, при което подсъдимият и други три лица от мъжки пол
произнасяли изразите, които пострадалата била посочила като изречени от
нападналия я мъж. Без да има видимост към лицата, пострадалата В. разпознала
гласа на Х.С. /л.86 ДП/. Няколко минути по-късно подсъдимият бил представен
визуално за разпознаване заедно с три лица от същия пол. Свидетелката В. отново
посочила С. като лицето, до което се отнасяли дадените от нея показания /л.89 ДП/.
Всички посочени
по-горе действия по разследването са били извършени на 21.08.2014
г., като първото от тях - освидетелстването започнало
в 11.48 часа. На същата дата обаче в 10.00 часа Х.С. бил задържан за
срок от 24 часа на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР - „заподозрян като
извършител на грабеж и блудство в съвкупност, извършени в гр.Бургас,
ж/к „М. р.“, в двора на училище „Е. П.“. Престъпления по чл.198, ал.1 вр. чл.23, ал.1 и чл.150, ал.1 от НК по ДП № ЗМ04-855/2014 г.*** /л.95 ДП/.
На задържаното лице било разяснено правото на адвокатска защита. Х.С. попълнил декларация, в която посочил, че желае
адвокатска защита от служебен адвокат по реда на Закона за правната помощ /л.152 ДП/. Въпреки направеното
искане, защитник участвал едва при предявяване на постановлението за привличане
на обвиняем - на 22.08.2014 г.
в 11.30 часа /л. 103-104 ДП/. Разследващият орган е бил длъжен да осигури защитник
на С. от момента на извършване на първото действие по разследването срещу него,
а в случая това е момента, когато е било проведено освидетелстването. Според
настоящия съдебен състав проведените без участието на защитник действия по
разследването - освидетелстване, изземване на образци за сравнително
изследване, разпознаване, не са валидно извършени, поради което и съставените
за тях протоколи следва да бъдат изключени като доказателствени средства.
Независимо от
горното, съдът прие, че обвинението срещу подсъдимия С. е безспорно доказано от
фактическа страна и затова го призна за виновен.
При
условията на съвкупност подсъдимият Х.С. е осъществил
съставите на три престъпления.
На
31.07.2014 г.в гр.Бургас подсъдимият отнел от владението на Ю.В. мобилен телефон „Нокиа“ със
СИМ карта и сумата от 7 лева, всичко на обща стойност 76 лева, с намерение
противозаконно да ги присвои. За целта С. упражнил принуда по отношение на
пострадалата, както под формата на сила, така и под формата на заплашване.
Действал е с пряк умисъл, тъй като целенасочено се е стремял да постигне
вредоносния резултат, имайки ясни представи за всички признаци от обективната
страна на деянието.
В
случая грабежът представлява опасен рецидив по смисъла на чл.29,
ал.1, б.“а“ НК и затова се
квалифицира по чл.199, ал.1,
т.4 вр. чл.198, ал.1 НК. Спрямо подсъдимия Х.С.
били постановени шест съдебни акта за тежки умишлени престъпления от общ
характер, извършени в съотношение на съвкупност, а именно: 1) с одобрено на 8.10.2007 г. споразумение по н.о.х.д.№ 2380/2007 г. на
Бургаския районен съд подсъдимият бил осъден за извършено на 10.06.2007 г. престъпление по чл.198, ал. НК на лишаване от
свобода за срок от една година; 2) с одобрено на 14.11.2007
г. споразумение по н.о.х.д.№
2965/2007 г. на Бургаския районен съд подсъдимият бил
осъден на осем месеца лишаване от свобода за престъпление по чл.195, ал.1 НК, извършено на 27.05.2007 г.; 3) с присъда,
влязла в сила на 3.07.2008 г.,
по н.о.х.д.№ 339/2007 г. на
Бургаския окръжен съд на подсъдимия било наложено наказание лишаване от свобода
за срок от една година и шест месеца за извършено на 23.03.2007
г. престъпление по чл.214, ал.2, т.1 вр. чл.213а,
ал.2, т.6 НК и наказание
пробация за престъпление по чл.150 вр. чл.18 НК, извършено на същата дата; 4) с одобрено на 9.07.2008 г. споразумение по н.о.х.д.№ 599/2008 г. на Бургаския
районен съд подсъдимият бил осъден за извършено на 11.05.2007
г. престъпление по чл.195, ал.1, т.4 НК на лишаване от
свобода за срок от три месеца; 5) с влязла в сила на 21.07.2008
г. присъда по н.о.х.д.№
1065/2008 г. на БРС подсъдимият бил осъден за престъпление
по чл.198, ал.1 НК на една
година и шест месеца лишаване от свобода и за престъпление по чл.354а, ал.З, т.1 НК на шест месеца лишаване от свобода, извършени на 17.05.2007 г.; 6) с влязла в сила
на 5.01.2009 г. присъда по н.о.х.д.№ 1966/2008 г. на БРС
подсъдимият бил осъден на пет години лишаване от свобода за престъпление по чл.198, ал.1 НК, извършено на 8.06.2007 г.
С
определение по н.ч.д.№ 281/2009 г.
на Бургаския районен съд, влязло в сила на 26.05.2009
г., на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 НК на Х.С. било наложено
общо наказание в размер на най- тежкото от определените му наказания по тези
шест наказателни дела - лишаване от свобода за срок от пет години, което съдът
на основание чл.24 НК увеличил на пет години и шест
месеца и постановил да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.
Наказанието било изтърпяно на 18.12.2012 г. Посоченото осъждане определя деянието по настоящото дело
като извършено при условията на опасен рецидив по чл.29,
ал.1, б.“а“ НК.
Спрямо
подсъдимия С. има и предходно осъждане - за две престъпления по чл.198, ал.1 НК, извършени в
реална съвкупност, за които бил осъден по н.о.х.д.№
2498/2006 г. на БРС и н.о.х.д.№
3216/2006 г. на БРС. Наложеното на основание чл.25, ал.1 НК общо наказание
шест месеца лишаване от свобода било изтърпяно на 29.12.2006
г. /спр.писмо изх.№ 436/08 от 25.08.2014 г.на началника на затвора-Бургас - л.148
ДП/. От този момент до извършване на престъплението,
предмет на настоящото дело, е изтекъл петгодишния срок по чл.З0,
ал.1 НК, което обстоятелство изключва наличието на
опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б“б“ НК. Затова съдът
оправда подсъдимия по повдигнатото му обвинение за грабеж, представляващ опасен
рецидив по чл.29, ал.1, б.“б“ НК.
На
следващо място, с деянието си на 31.07.2014 г. в гр.Бургас подсъдимият
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.150, ал.1 НК. Подсъдимият
извършил действия с цел да възбуди и да удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на тридесет и девет годишната Ю.Д.В.
- пипал и близал гениталиите й, поставил члена си в устната й кухина, където еякулирал. Блудствените действия
били извършени без съгласието на пострадалата, но тя била мотивирана против
волята си да ги търпи в резултат на упражнената от подсъдимия принуда спрямо
личността й. Принудата била осъществена в двете й разновидности - и сила /нанесен удар с юмрук в устата, блъскане на главата й в земята/, и заплашване /заплаха,
че подсъдимият има нож и ще я убие/. В идеална съвкупност
с това деяние, използвайки тази принуда и страха, предизвикан у свидетелката В.,
подсъдимият осъществил и грабежа на вещи на обща стойност 76 лева. От
субективна страна е налице пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, тъй като е имал недвусмислени
представи, че действа въпреки волята на потърпевшата и че преодолява
несъгласието й посредством принуда, предвиждал е настъпването на вредоносните
последици и съзнателно се е стремял към настъпването на тези последици.
В
случая блудството не е било извършено чрез привеждането на пострадалата в
безпомощно състояние. Това състояние може да бъде създадено по различни начини -
например чрез упояване с наркотични вещества, съзнателно алкохолно опиване,
хипноза или други способи, които не включват насилие или заплаха. Когато
безпомощното състояние е резултат на упражнена принуда спрямо пострадалата,
тогава е налице блудство чрез употреба на сила или заплашване. Затова съдът
оправда подсъдимия по повдигнатото обвинение по чл.150,
ал.1, предл.трето НК-
„привеждайки я в безпомощно състояние“.
На
трето място, подсъдимият С. осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.354в, ал.1,
предл.второ НК. На 21.08.2014
г. в дома си в гр.Бургас, ж.к.“Меден рудник“ бл.92, вх.1, ет.1, ап.1,
в нарушение на установените в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) правила, без надлежно разрешително
съгласно чл.30 и чл.73, ал.1 от ЗКНВП и чл.1 и сл. от
Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73, ал.1 от ЗКНВП, подсъдимият
С. отглеждал в две саксии растения от рода на конопа /канабис/
- 1 брой растение с тегло на листната маса след изсушаване 16,00 грама и
съдържание на тетрахидроканабинол 0,26%
и 1 брой растение с тегло на листната маса след изсушаване 17,09 грама и
съдържание на тетрахидроканабинол 0,40%
- общо 33,09 грама. Стойността им възлизала на 198.54
лева, съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на
цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството. От субективна
страна е действал при пряк умисъл.
Извършените
от подсъдимия три престъпления се намират в съотношение на съвкупност, но чл.23, ал.1 НК не е част от
правната квалификация на деянията, както е приел прокурорът в обвинителния акт.
При съвкупност наказанията за отделните престъпления се кумулират,
като в чл.23 НК се съдържат правилата за определяне
на общото наказание.
При
определяне вида и размера на наложените наказания съдът съобрази следното:
Престъплението
по чл.199, ал.1, т.4 НК е с висока степен на обществена опасност. Обект на
нападение е станала беззащитна жена, спрямо която подсъдимият е действал по
най-безцеремонен начин. Вярно е, че стойността на отнетите вещи е твърде ниска,
но в случая не може да се игнорира фактът, че подсъдимият е действал с
намерение да присвои противозаконно цялата наличност на пари, която би могла да
се намира у пострадалата, без предварително да е имал представи за нейния
размер.
Особено
висока е степента на обществена опасност на престъплението по чл.150, ал.1 НК. Пострадалата е
почтена жена, която била третирана по безскрупулен начин от подсъдимия.
Свидетелката В. била заставена безропотно да търпи гаврите на подсъдимия, като
наглото му и възмутително поведение несъмнено е оставило у нея дълбока
психическа травма.
Степента
на обществена опасност на дееца е много висока. Подсъдимият С. е многократно
осъждан за тежки умишлени престъпления, като изтърпените наказания лишаване от
свобода очевидно не са имали никакъв положителен ефект относно превъзпитанието
му. И ако при индивидуализацията на наказанието за извършения грабеж може да
бъде съобразено само санкционирането му по две предходни наказателни дела /н.о.х.д.№ 2498/2006 г. и н.о.х.д.№ 3216/2006 г./, то за
извършеното блудство съдът отчете като отегчаващо обстоятелство всички предишни
престъпни прояви на подсъдимия.
Като смекчаващо
обстоятелство съдът съобрази изразеното от дееца съжаление и извинението му към
пострадалата. Изтъкнатото от него обстоятелство обаче, че страда от „три
неизлечими болести“, не може да бъде третирано като някакво съществено
смекчаващо обстоятелство, след като в това си здравословно състояние С. може да
извършва подобни тежки престъпления.
Преценявайки
посочените по-горе обстоятелства, съдът прие, че адекватно на тежестта на
извършеното и личността на подсъдимия се явява наказание лишаване от свобода за
срок от седем години както за престъплението по чл.199,
ал.1, т.4 НК, така и за
престъплението по чл. 150, ал. 1 НК. С оглед реда на проведеното съдебно
следствие и разпоредбата на чл.373, ал.2 НПК, съдът на основание чл.58а,
ал.1 НК намали така определените наказания с една
трета, а именно от седем години на четири години и осем месеца лишаване от
свобода за всяко едно от посочените две престъпления.
При
определяне размера на наказанието за престъплението по чл.354в,
ал.1 НК съдът съобрази подчертано ниската степен на
обществена опасност на извършеното деяние. Малкото количество на наркотичното
вещество, предмет на престъплението - 33,09 грама, с твърде ниско съдържание на
активно действащия компонент тетрахидроканабинол - 0,26% и 0,40%, съдът прие за
изключително смекчаващо обстоятелство. При неговото наличие съдебният състав
счете, че и най-лекото, предвидено в чл.354в, ал.1 НК наказание се явява несъразмерно тежко, въпреки
обремененото съдебно минало на дееца. В конкретния случай определянето на
наказание при условията на чл.55 НК е по-благоприятно
за подсъдимия, отколкото приложението на чл.58а, ал.1 НК, поради което съдът на основание чл.55, ал.1, т.1
НК наложи на подсъдимия С. наказание лишаване от свобода под специалния минимум
от две години, а именно лишаване от свобода за срок от една година. Това
наказание съдът намери за напълно съответно на извършеното престъпление и
затова на основание чл.55, ал.З
НК не наложи на подсъдимия кумулативно предвидената в
текста на чл.354в, ал. 1 НК санкция глоба.
На
основание чл.23, ал.1 НК
съдът наложи на подсъдимия С. общо наказание в размер на най-тежкото измежду
определените му наказания за отделните престъпления, а именно лишаване от
свобода за срок от четири години и осем месеца. Този размер, с оглед неговата
продължителност, съдът счете за достатъчен за постигане на посочените в чл.36 НК цели на наказанието, поради което не приложи
разпоредбата на чл.24 НК.
Предвид
предишните осъждания на подсъдимия на лишаване от свобода, на основание чл.60, ал.1 и чл.61,
т.2 ЗИНЗС съдът постанови Х.С.
да изтърпи наложеното му общо наказание лишаване от свобода в затвор, при
първоначален „строг“ режим. На основание чл.59, ал. 1 НК съдът приспадна времето, през което подсъдимият е бил задържан, считано от 21.08.2014 г. до привеждане на
присъдата в изпълнение, като един ден задържане да се зачита за един ден
лишаване от свобода.
Относно
гражданските претенции съдът намира същите за доказани по своето правно
основание - чл.45 ЗЗД. В резултат на виновното и
противоправно поведение на подсъдимия пострадалата Ю.В.
е претърпяла имуществени и неимуществени вреди, стоящи в пряка причинна връзка
с извършените престъпления по чл.199, ал.1, т.4 и чл.150,
ал.1 НК.
Претенцията
за имуществени вреди в размер на 76 лева съдът уважи изцяло, тъй като безспорно
това е била стойността на отнетите от подсъдимия движими вещи, собственост на В..
Посочената сума подсъдимият бе осъден да заплати, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането - 31.07.2014 г. до окончателното й изплащане.
Значителни
са претърпените от гражданската ищца неимуществени вреди, като се имат предвид
не само болките и страданията от причинените й телесни увреждания, но и
бруталните гаври на подсъдимия, срамът, силната уплаха и унижението, които
пострадалата е изпитвала. В тази насока твърде показателно е заявеното от нея в
съдебно заседание, няколко месеца след разтърсващото преживяване: „Моят живот
оттук нататък ще бъде друг - ще живея в страх, ще се оглеждам през деня и през
нощта“. По справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД, и
отчитайки изложените по-горе обстоятелства, съдът прецени, че предявеният
граждански иск за неимуществени вреди следва да бъде уважен в пълен размер - 10
000 лева, ведно със законната лихва, считано от 31.07.2014
г. до окончателното изплащане на сумата.
Накрая,
съдът се произнесе по въпросите относно веществените доказателства, както и
относно направените по делото разноски, които на основание чл.189,
ал.3 НПК следва да бъдат заплатени от подсъдимия.
Мотивиран
от изложените съображения, съдът постанови присъдата.
Съдия: