Мотиви
по НАХД № 687 / 2020. по
описа на Русенския Районен съд, четвърти наказателен състав
С
постановление от 02.04.2020 г. Русенската Районна прокуратура е внесла материалите по досъдебно
производство пр.пр. № 1425/2018г. по описа на РРП срещу М.Т.Х. с ЕГН ********** за престъпление по чл.309
ал.1 от НК и за освобождаването и от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК .
След
преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Обвиняемата М.Т.Х. е българска гражданка,
със средно образование, неомъжена,не работи, неосъждана.
През 2017г. обвиняемата помолила своя приятелка св.Д.Т.
да сключи договор с някой от мобилните оператори на свое име, въз основа на
който да вземе мобилен телефон на лизинг и да й го даде, за да го ползва, тъй
като вече имала сключен такъв договор и нямало да й дадат нов. Обв.Х. обещала
да си плаща лизинговите вноски и стойността на ползваните от нея мобилни услуги.
Св.Т. се съгласила. Договорът останал у обвиняемата. Тъй като тя имала нужда от
пари, решила да използва личните данни на приятелката си св.Т. и да сключи нов
договор, въз основа на който да вземе нов мобилен телефон, който да продаде. За
целта помолила своя позната - св.В. Й., която работила към „Глобъл нет
солюшънс“ ЕООД гр.София, партньор на „Виваком“ – офис в гр.Русе, да й помогне
да състави договор и да вземе мобилен телефон. За целта отишла в офиса, находящ
се в гр.Русе, бул.“Цар Освободител“ № 86 и й предоставила личните данни на
своята приятелка – св.Т. и бил съставен договор за електронни съобщителни
услуги № 2211660-12092017-41564494 от 12.09.2017 г. и договор за лизинг №
********** от същата дата. В частта на подписите на св.Т. обвиняемата положила
подписите собственоръчно, както и собственоръчно изписала имената на Д.Р.Т..
Договорите били използвани от обвиняемата пред „БТК“ ЕАД. Мобилният апарат,
който взела, тя продала на неустановено лице. В хода на разследването се
установило, че на името на св.Р.К.– друга приятелка на обвиняемата имало също
съставен договор за електронни съобщителни услуги № 1628538105102017-41780585
от 05.10.2017 г.
От изготвените съдебно почеркови експертизи се установило
следното: ръкописните текстове „Р. К.“ и „Д.Т.“ не са изпълнени от едно и също
лице. Ръкописният текст „Р. К.“ не е изпълнен от Р. К., Д.Т., В. Й. и М.Х.,
установени са частични сходства с почерка на В. Й. при изписване на определени
буквени знаци, но същите са малко по количество и не са достатъчно характерни и
индивидуални за установяване на авторството. Подписът за абоната Р.К.не е
изпълнен от Р. К., като същият се различава от подписите на Д.Т., В. Й. и М.Х.,
като не може да се определи дали е изпълнен от тях. Ръкописният текст „Д.Т.“ и
подписът за абоната на същото лице са изпълнени от М.Х.. Подписите под
реквизита „за БТК ЕАД“ и в двата договора е изпълнен от В. Й..
Относно съставения договор от името на св.Р.К.са отделени
материали в друго наказателно производство, предвид неустановеният му автор.
Така с деянието си обв. М.Х. осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 309, ал. 1 от НК, тъй като
на 12.09.2017г. в гр. Русе, съставила неистински частен документ – 1 бр.
договор за електронни съобщителни услуги № 2211660-12092017-41564494 от
12.09.2017 год. С БТК ЕАД и 1 брой договор за лизинг № ********** от
12.09.2019г. в частта на подписи и имена на Д.Р.Т., като им придала вид, че
представляват конкретни писмени изявления на Д.Р.Т. и ги употребила пред ,,БТК”
ЕАД, наричано ,,Виваком”, за да докаже, че е налице правоотношение между ,,БТК”
ЕАД и Д.Р.Т. от гр. Русе.
Изпълнителното деяние на престъплението е извършено чрез
действие – съставяне на двата договора в частта им на подписите на Д.Т., които
обвиняемата положила собственоръчно, както и изписване собственоръчно на
имената на Д.Р.Т. и използване на тези договори пред БТК, за да докаже
наличието на правоотношение между БТК и Т. относно ползване на мобилни услуги и
вещ в условията на лизинг.
От субективна страна
деянието е извършено виновно – с пряк умисъл.
Както към момента на деянието, така и към настоящия момент обв. Х. била
пълнолетна и психически здрава. Тя съзнавала общественоопасния характер на
деянието си, предвиждала неговите общественоопасни последици и искала тяхното
настъпване. Знаела, че приятелката й Д.Т. нямала намерение да сключва договор с
мобилния оператор и че подписването вместо нея е престъпление, но водена от
желанието си да се облагодетелства с мобилния апарат, извършила деянието.
Разпитана в качеството на
обвиняема, Х. се признава за виновна и дава обяснения, като изказва
съжаление.
Така изложената фактическа обстановка се установява от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства –
свидетелски показания на В. Т.Й., И. Д. Б., Д.Р.Т., копия от договори,
протоколи, съдебни експертизи, справка съдимост, автобиография и декларация по
ЗСГ.
Съдът приема, че са налице всички
предпоставки на чл.78а от НК за освобождаване на обв.М.Х. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание в своята кумулативна връзка: деецът е пълнолетен, не
е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на гл.VІІІ разд.VІ от НК ,за престъплението по чл.309 ал.1 от НК предвиденото наказание е “лишаване от свобода” до три години – л. св. до три
години и няма причинени имуществени вреди.
Въз
основа на изложеното съдът намира,че обв.Х. следва да бъде призната за виновна
и да й се наложи наказание.
При индивидуализацията
на административното наказание съдът
отчита, само смекчаващи отговорността обстоятелства – изразеното
съжаление, признанието на вината, даването на обяснения, тежкото социално и
материално положение като самотна майка на две малолетни деца и пълното
възстановяване на св.Т. на сумите, които последната е заплатила към мобилния
оператор в резултат на поведението на обвиняемата. Съдът не отчита отегчаващи отговорността
обстоятелства. Въз основа на тези
обстоятелства и предвид имотното състояние, декларираните доходи и семейните
задължения, съдът определя за обв. Х.
наказание при наличие само на смекчаващи отговорността обстоятелства,
предвидено в чл.78а ал.1 и ал.4 от НК, а именно ГЛОБА в размер на 1 000 ( хиляда ) лв. Така определеното
наказание в най-голяма степен би постигнало целите по чл.12 от ЗАНН и най-вече личната превенция. С изтърпяването
на това наказание обв.Х. ще има възможност също така да преосмисли поведението
си с оглед спазване на установените порядки за поведение в обществото.
Обв.Х.
следва да заплати разноските по делото.
Мотивиран
така, съдът постанови решението си.
Районен
съдия: