РЕШЕНИЕ
№…………………
гр. София, 10.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на тридесет
и първи януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
А. разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 7872
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от Л.Й.А. против ЗЕАД „Б.Ж.В.И.Г.“ ЕАД, с
която е предявен иск с правно основание чл. 238, ал. 1 от Кодекса за
застраховането (отм.).
Ищецът твърди, че в периода от 04.12.2000 – 01.12.2015 г. е
работил по силата на безсрочен трудов договор, сключен с „К.-К.– ХБК – Б.“ АД.
Твърди, че на 29.05.2012 г. претърпял трудова злополука, в резултат на която
получил счупване на ребра, стернум и гръдната част на гръбначния стълб а в
продължение на 16 дни бил в будна кома. Твърди, че през 2013 г. бил
освидетелстван от ТЕЛК, а с експертно решение от 26.09.2016 г. му бил определен
процент на трайно намалена работоспособност – 81 %, която в хода на процеса
била намалена на 44 %. Твърди, че към датата на настъпване на трудовата
злополука между работодателя и ответното дружество била сключена застраховка
„Злополука“ и Рискова застраховка „Живот“. Твърди, че е получил отказ за
плащане на обезщетение. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 35112
лева, представляваща застрахователно обезщетение за вреди, причинени от трудова
злополука, настъпила на 29.05.2012 г., по договор за застраховка „Злополука“, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане. При условията на евентуалност претендира обезщетението на основание
договор за рискова застраховка „Живот“ (молба – уточнение от 25.04.2017 г.). Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът ЗЕАД „Б.Ж.В.И.Г.“ ЕАД в
отговора на исковата молба заявява, че оспорва предявения иск като не оспорва,
че е страна по застрахователен договор, сключен със застрахователна полица №
22/035578Т по застраховка „Злополука“ и
22/035577 по рискова застраховка „Живот“. Поддържа, че е налице основание за
отказ да се плати застрахователно обезщетение, тъй като трудовата злополука е
настъпила в резултат на груба небрежност на застрахования. Позовава се и на
това, че трайната неработоспособност е установена след изтичане на една година
от датата на настъпване на злополуката. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
Не е спорно между страните, а и
се установява, че Л.Й.А. е бил в трудово правоотношение с „К.-К.– ХБК – Б.“ АД,
като е заемал длъжността „машинен оператор, производство на безалкохолни
напитки“.
На 29.05.2012 г. около 20.57 часа
Л.А. и К.Й.М.са извършвали външно миене на пълначната машина на технологичната
линия за безалкохолни напитки РЕТ 2. След почистване на машината и при
привежането й в режим на работа К.М.установява странни шумове и вижда, че Л.А.
е под нея, захванат за дрехите от кардановия вал, задвижващ пълначния блок. В
протокол № 13/21.06.2012 г. за резултати от извършено разследване на трудова
злополука е посочено, че причина за настъпването й е влизането на пострадалия
под въртящия се карданов вал с вероятната цел да отстрани падналите бутилки под
машината.
С Разпореждане № 14516/25.06.2012
г. на длъжностно лице към НОИ – СУСО на основание чл. 60, ал. 1 от КСО е
прието, че злополуката, станала на 29.05.2012 г. с Л.Й.А. е трудова по чл. 55,
ал. 1 от КСО, като в резултат на нея е получил политравма на гръдно-коремната
област, счупени ребра от V до Х и ХІ вдясно, травматичен шок и
разкъсно-контузна рана в ябълчната кост на лицето вляво.
Установява се, че в периода от
29.05.2012 г. до 11.01.2013 г. Л.Й.А. е бил в отпуск за временна
неработоспособност, като с Експертно решение № 0095 от 11.01.2013 г. на ТЕЛК
преглед е оправдана временната неработоспособност до 11.01.2013 г. и е прието,
че лицето е работоспособно. С Експертно решение № 1153 от 06.06.2016 г. на ТЕЛК
след извършен преглед са определени 30 % трайно намалена работоспособност на Л.А.
с оглед на водеща диагноза хипертонична болест на сърцето. С Експертно решение
№ 1626/26.09.2016 г на ТЕЛК на ищеца е определен 81 % трайно намалена
работоспособност с оглед на водеща диагноза – увреждания на междупрешленните
дискове в други отдели. С Експертно решение № 1999 от 21.11.2017 г. на ТЕЛК са
определени 44% трайно намалена работоспособност с оглед водеща диагноза –
счупване на лумбосакралната част на гръбначния стълб и таза.
Въз основа на събраните по делото
писмени доказателства са приети заключения на съдебно-медицинска експертиза,
комплексна съдебно-медицинска експертиза с допълнително заключение към нея. От
комплексната съдебно-медицинска експертиза се установява, че вследствие на
претърпяната трудова злополука на 29.5.2012 г. ищецът е получил следните
травматични увреждания – травматичен шок, контузия на гръдния кош и корема,
хемопневмоторакс вляво (навлизане на въздух и кръв в лявото плеврално
пространство), счупване на 5,6,7,8,9,10 ребра вляво с оформяне на гръден капак,
счупване на 10 и 11 ребра вдясно, множество ожулвания на главата, разкъсно –
контузна рана в лявата скулна област на лицето, рана на лявата вежда и на носа
и контузия на лявата мишница и ляв лакът, разкъсно контузна рана на лявото
бедро. Вещите лица дават заключение, че въз основа на приетите по делото
писмени доказателства, не се установява, че в резултат на злополуката не са
установени данни за костни увреждания на опорно двигателния апарат, като няма
съобщени от пострадалия болки в гръбначния стълб, както и не са установени
данни за черепно-мозъчна травма.
Установява се, че при проведено рентгенографско изследване през м. юни
2016 г. са установени снишени тела на ТН12 и Л3 прешлени, като е приет за
лечение в УБАЛ „Света Анна“ АД – София, с диагноза гръдна и поясна дискова
болест, множествен радикулит с отпадна и възбудна и сетивна симптоматика по л1
и л4 в дясно, компресионно счупване на тялото на ТН 12 и Л3, приплъзване назад
на тялото на Л3. Състояние след множествена травма. Вещите лица от комплексната
съдебно-медицинска експертиза посочват, че фрактури в посочените области са
възможни при компресия – притискане, ротация – извиване или комбинация от тях,
но в процесния случай при ищеца такова травматично увреждане няма. При
копресионните счупвания на тялото на прешлен се проявявала болка и при преглед
се установява болезненост в шиповидния израстък на счупването. Посочват, че ако
уврежданията на прешлените са настъпили при процесната трудова злополука, то
много по-рано е щяла да се прояви отпадна симптоматика. Въз основа на данните
от образни изследвания и след преглед вещите лица установяват, че при ищеца се
установява липса на коленни рефлекси двустранно, при живи ахилови, пълен
контрол на тазови резервоари, при проба за латентни парези се установява
устойчивост на четирите крайника, самостоятелна походка с леко накуцване към
левия крак Установяват, че липсата на коленни рефлекси се дължи на намалена
проводимост на Л4 коренче. В заключение вещите лица от съдебно-медицинската и
комплексната съдебно – медицинска експертиза установяват, че при липсата на
данни за травматична увреда на тела на прешлени по време на лечебния престой на
ищеца в Пирогов и липсата на неврологична симптоматика в продължение на 4
години след инцидента, описаните промени в телата на Т12 и Л3 прешлени при
рентегонологичното и магнитно резонансното изследване през м. юни 2016 г. не
могат да се свържат с претърпяната трудова злополука през м. май 2012 г. , като
определената с експертно решение на ТЕЛК намалена неработоспособност не е настъпила в резултат на нея.
Не е спорно между страните, а и
се установява, че на 24.11.2011 г. между З. „Б.Ж.В.И.Г.“ АД и „К.-К.Х.Б.К.Б.“
АД е сключен договор за задължителна застраховка „Злополука“ с полица №
22/035578Т , по силата на който
застрахователят е поел задължение да заплати застрахователно обезщетение на
застрахованите лица при настъпване на смърт, трайна неработоспособност или
загубена неработоспособност вследствие на злополуката. Съгласно чл. 6 от приложимите към договора
Общи условия по застраховка „Злополука“ задължението на застрахователя да плати
суми в случай на смърт или трайна неработоспособност от злополуката или
временна неработоспособност от злополуката се пораждат, когато смъртта или
трайната неработоспособност е настъпила най-късно до една година от деня на
злополуката и са в причинна връзка с нея.
Не е спорно между страните, а и
се установява, че на 24.11.2011 г. между З. „Б.Ж.В.И.Г.“ АД и К.-К.Х.Б.К.Б.“ АД
е сключен договор за рискова застраховка „Живот“ на служители на К.-К.Х.Б.К.Б.“
АД с полица № 22/035577, по силата на който застрахователното дружество е поело
задължение да плати застрахователно обезщетение при настъпване на следните
рискове – смърт, на застрахования вследствие на заболяване или битова
злополука, смърт на застрахования вследствие на трудова злополука, трайна
загуба на работоспособност вследствие на злополука на застрахования и временна
загуба на работоспособност вследствие на заболяване. Съгласно чл. 2, ал. 2 от
Глава Трета от приложимите към застрахователния договор Общи условия за рискова
застраховка Живот застрахователят извършва плащания само ако трайно намалената
или загубена работоспособност е в причинно-следствена връзка със злополуката и
при условие, че е настъпила до 1 година от датата на злополуката.
От приетото по делото заключение
на съдебно-счетоводна експертиза се установява, че въз основа на данните за
получавано от ищеца брутно трудово възнаграждение за м. 11.2011 г. от 950 лева,
обезщетението по застраховка „Злополука“
се определя в размер на 64638 лева – при определен процент на
неработоспособност 81 %, а по застраховка „Живот“ в размер на 16 200 лева
при същия процент неработоспособност.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от Закона за здравословни и безопасни условия на труд работодателят има
задължение за застрахова задължително за
риск „Трудова злополука“ за своя сметка работещите, които извършват работа, при
която съществува опасност за живота и здравето им, като условията и реда за
това са уредени в Наредба за задължителното застраховане на работниците и
служителите за риска „трудова злополука“, приета с ПМС № 24/06.02.2006 г. Договорът
за задължителна застраховка „Трудова злополука“ представлява договор в полза на
трето лице по смисъла на чл. 22, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите - на
работника или служителя, намиращ си в трудово правоотношение със съответния
работодател. В този смисъл е и правната уредба, съдържаща се в чл. 231 от
Кодекса за застраховането (отм.). Основателността на предявения иск е поставена
в зависимост от това по делото да се установи, че между ответното
застрахователно дружество и К.-К.Х.Б.К.Б.“ АД е сключена задължителна
застраховка „Злополука“, че ищецът Л.Й.А. е застраховано лице, както и че е
настъпил покрит застрахователен риск. Не е спорно между страните, а и се
установява, че ищецът е застраховано лице по сключената застраховка Злополука.
Спорът между страните е относно това дали е настъпило застрахователно събитие,
както и дали е възникнало задължение за плащане на застрахователно обезщетение
на застрахованото лице. От събраните по делото доказателства се установява, че
на 29.05.2012 г. ищецът е претърпял трудова злополука, установена и призната по
предвидения в КСО ред. Установява се, че в резултат на трудовата злополука
ищецът е получил травматични увреждания, както и че през 2014, 2016 и 2017 г. му е определен процент трайна
неработоспособност. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на
ищеца е било да установи, че е налице причинна връзка между установената трайна
неработоспособност и трудовата злополука, настъпила при действието на
застрахователния договор, както и че трайната неработоспособност е настъпила в
срок от една година от настъпване на злополуката. Вещите лице от приетите по
делото съдебно-медицинска експертиза и комплексна съдебно – медицинска
експертиза дават категорично заключение, че трайната неработоспособност на
ищеца, установена през 2016 г. не е в причинно-следствена връзка с настъпилата
на 29.05.2012 г. трудова злополука. Следователно за застрахователното дружество
не е възникнало задължение по силата на договор за застраховка „Злополука“,
сключена с полица № 22/035578Т на 24.11.2011 г. между З. „Б.Ж.В.И.Г.“ АД и К.-К.Х.Б.К.Б.“
АД. Следователно предявеният иск за заплащане на обезщетение се явява
неоснователен.
Неоснователен се явява и
предявеният при условията на евентуалност иск за заплащане на исковата сума на
основание договор за рискова застраховка „Живот“, сключен с полица № 22/035577,
тъй като съгласно приложимите Общи условия към договора застрахователят
извършва плащания само ако трайно намалената или загубена работоспособност е в
причинно-следствена връзка със злополуката и при условие, че е настъпила до 1
година от датата на злополуката. В конкретния случай, както бе установено и във
връзка с главния иск, не е налице връзка между трудовата злополука и
установената трайна неработоспособност на ищеца.
На основание чл. 78, ал. 3 във
връзка с ал. 8 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата от 150 лева юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Л.Й.А., ЕГН-**********,*** против
ЗЕАД „Б.Ж.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК – ******,
със седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл. 238, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (отм.) за заплащане на застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Злополука“,
сключен с полица № 22/035578Т в размер на сумата от 35112 (тридесет и пет хиляди сто и дванадесет) лева за настъпила и
установена трайна неработоспособност от 44 % в резултат на трудова злополука,
причинена на 29.05.2012 г. като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Л.Й.А., ЕГН-**********,*** против
ЗЕАД „Б.Ж.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК – ******,
със седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл. 238, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (отм.) за заплащане на застрахователно обезщетение по договор за рискова застраховка
„Живот“, сключен с полица № 22/035577 в размер на сумата от 35112 (тридесет и пет хиляди сто и
дванадесет) лева за настъпила и установена трайна неработоспособност от 44
% в резултат на трудова злополука, причинена на 29.05.2012 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Л.Й.А., ЕГН-**********,***
да заплати на ЗЕАД „Б.Ж.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК
– ******, със седалище и адрес на управление *** сумата от 150 (сто и петдесет) лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: