Р Е
Ш Е Н
И Е
№
284
Гр.Нови пазар,30.09.2019г.
Районен съд Нови пазар в публичното съдебно заседание,проведено на десети
септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен съдия :СВЕТЛА РАДЕВА
Секретар: БОЙКА АНГЕЛОВА
Като
разгледа докладваното от съдия Радева гр.дело №43 по описа за 2019 година,за да
се произнесе,взе предвид:
Делото е образувано по иск с правно
основание чл.45 от ЗЗД във вр.чл.288 ал.12 от Кодекса за застраховането
/отм./,сега чл.558 ал.7 от Кодекса за застраховането,във вр.с чл.86 ал.1 от ЗЗД,предявен от Гаранционен фонд гр.София,представляван заедно от
изпълнителните директори Б.И.М. и С.Г.С. против В.А.Й.,с адрес:г***.
Ищецът твърди,че във връзка с регистрирана
щета ГФ№***г.за имуществени вреди по увредения в резултат на ПТП,настъпило на
25.08.2013г.лек автомобил „*** „ с ДК №***,собственост на фирма „Вайна „ЕООД
гр.Нови пазар,изплатил обезщетение в размер на 778.00лв.
Виновен за катастрофата бил ответникът В.А.Й.-неправоспособен,който
управлявайки „***“ с ДКН ***,собственост на И.М.Х. ,не оставил достатъчно
странично разстояние и при заобикаляне на паркирано МПС-2 предизвикал ПТП,като
го блъснал странично в дясната част.Ответникът управлявал автомобила без
сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
С регресна покана ***г.ищецът го поканил да
възстанови изплатеното от ГФ,но до завеждане на делото,ответникът не погасил
задължението си.
Предвид гореизложеното,ищецът моли да бъдат
призовани на съд с ответника и след доказване основателността на
твърденията,изложени в исковата молба,съдът постанови решение,с което осъди
ответника да му заплати сумата от 778.00лв.,представляваща изплатеното от
Гаранционен фонд застрахователно обезщетение по щета ГФ№***г.,ведно със
законната лихва до окончателното
изплащане на сумата,както и направените по делото разноски.
Ответникът ,призован на основание чл.47
ал.1 от ГПК,не е намерен на посочения в исковата молба адрес,като по постоянния
му адрес е залепено уведомление.На основание чл.47 ал.5 от ГПК му е назначен
особен представител –адвокат С.С. ***,който депозира писмен отговор на
предявения иск.Признава иска до допустимост,но го оспорва по основание и по
размер.Прави възражение за изтекла погасителна давност на вземането на ищеца.
В съдебно заседание ищецът не се явява,не
изпраща представител.Депозира писмено становище,в което заявява,че поддържа
изцяло предявения иск и моли да му бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Ответникът ,редовно призован на основание
чл.47 ал.1 от ГПК,не се явява.Назначеният му на основание чл.47 ал.5 от ГПК
адв.С. от *АК поддържа депозирания отговор и моли съдът да постанови решение,с
което отхвърли предявения иск.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа
страна следното:
Видно от служебно приложеното НОХД №558/2013г.по описа на НПРС е,че с присъда №84/02.12.2013г.,влязла в законна
сила на 18.12.2013г.,съдът е признал В.А.Й. /ответник в настоящото
производство/за виновен в това,че на 25.08.2013г.около 19.15 часа,на ул.“***“ в
гр.Нови пазар,обл.Шумен,управлявал моторно превозно средство /лек автомобил „***“
с рег.№***/ с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда /по-точно 1.62
промила/,установена по надлежния ред –престъпление по чл.343б ал.1 от НК и на
основание чл.343б ал.1 от НК във вр.чл.55 ал.1 т.2 б“б“от НК във вр.с чл.42а
ал.2 т.1,т.2 и т.6 от НК го е осъдил на ПРОБАЦИЯ със следните пробационни
мерки:1/задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година,с
периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено
от него длъжностно лице два пъти седмично, 2/задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от една година, 3/безвъзмезден труд в обществото в
размер на 100 часа за срок от една година.
От мотивите към горецитираната присъда и
материалите по горецитираното дело и ДП №***г.по описа на РУ“Полиция“гр.Нови
пазар се установява,че към момента на извършване на описаното престъпление, Й.
е бил неправоспособен водач на МПС.Повод ,за да бъде извършена проверка на наличието
на алкохол в кръвта му е било предизвиканото от него пътно-транспортно
произшествие на 25.08.2019г.около 19.15часа,на ул.“***“,за което е съставен Акт
за установяване на административно нарушение №***г.и Протокол за ПТП №***г.,съставен
от
мл.автоконтрольор Р.А.М..
В неоспорения по автентичност и съдържание
официален писмен документ –Протокол за ПТП е обективирано,че при управление на
МПС-лек автомобил „***“ с рег.№*** ,собственост на И.В.Х., В.Й. е предизвикал
ПТП с друг автомобил,управляван от Д.И.Я. и собственост на „Вайна“ЕООД,а именно
–лек автомобил „*** „ с рег.№***.В протокола е отразено,че причини за
настъпване на ПТП-то са следните:водач №1/ответникът Й./ управлявайки не оставя
достатъчно странично разстояние при разминаване с паркирания участник №2 и
предизвиква ПТП ,като го блъска странично в дясната част.Отразените повреди по
пострадалия лек автомобил са:преден десен калник,предна дясна врата с лайсна и
десен праг.
Лек автомобил „***“ с рег.№*** е бил
застрахован в „Бул инс“ за срок от 25.02.2013г.до 24.02.2014г.,а лек автомобил
„***“ с рег.№*** е бил със сключена застраховка „ГО“ при „Булстрад“ за периода
06.06.2013г.-05.06.2014г.
Ищецът „Гаранционен фонд“ е представил :Протокол за
ПТП №***г.,писмо от РУ нови пазар до „Гаранционен фонд“-София,,Справка от
базата данни на Информацонен център към Гаранционен фонд,на база подадени данни
от застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ от 11.09.2013г./от която е видно,че към деня на настъпване на
ПТП,управлявания от ответника лек автомобил е бил със сключена застраховка
„ГО“при ЗК „ЛЕВИНС“АД и в ИЦ към ГФ не е
постъпвала информация за прекратяване действието на полицата по същата №***.Представени
са също :уведомление за имуществени вреди от „Вайна“ЕООД до ГФ от
27.08.2013г.,Доклад по щета за имуществени вреди №***г.,,Заключителна техническа
експертиза щета №***г.,Техническа експертиза по щета №***г-.,Опис-претенция №***г.,копие
от свидетелство за регистрация на
Лек
автомобил „***“ с рег.№***,преводно нареждане за кредитен превод за сумата от
778-00лв.от „Гаранционен фонд“ в полза на „Вайна“ЕООД от 31.03.2014г.,копие от
фотоалбум при застрахователя, доказателства за представителна власт на
управителните органи при ищеца.
С регресна покана с изх.№ГФ-РП ***г.,ищецът „Гаранционен
фонд“ е поканил ответника В.А.Й./връчена му на 31.10.2014г./,да му заплати сумата
в размер на 815.00лв.,представляваща обезщетение за причинените от него
имуществени вреди при посоченото ПТП,в 1-месечен срок от получаване на
поканата.
Ответникът не твърди,че е заплатил на ищеца
претендираната сума и не представя доказателства в тази насока.
При така установеното от фактическа
страна,съдът направи следните правни изводи:
При условията на главно и пълно доказване,ищецът
следваше да докаже наличието на следните правно-релевантни факти: настъпилото
пътно-транспортно произшествие, виновно поведение на ответника, че същият е бил
неправоспособен водач и за управлявания от него лек автомобил не е имало
сключена застраховка „Гражданска отговорност“,че в резултат на виновното
поведение на ответника са причинени имуществени вреди на другия участник в ПТП
в претендирания размер от 778.00лв.,за което застрахователят му е изплатил
процесното застрахователно обезщетение.Ищецът следваше да докаже ,че е поканил ответника да му
заплати дължимото застрахователно обезщетение/доколкото такива твърдения са
наведени с исковата молба/,с оглед претендираната законна лихва за забава.
Съдът не споделя направеното
правопогасяващо възражение от страна на ответника,чрез назначения му особен
представител,за погасяване на претендираното вземане поради настъпила
погасителна давност по регресната претенция.По арг.на чл.110 от ЗЗД,началният
момент ,от който започва да тече погасителната давност /в случая 5 годишна/ за
вземането по регресния иск на Гаранционен фонд ,тече от момента на изплащане на
обезщетението – 31.03.2014г.,а искът е предявен на 15.01.2019г.
От приобщения като писмено доказателство по
делото официален писмен документ –протокол за ПТП ,неоспорен от страните по
делото и ценен от съда с нужното доверие като писмен документ,ползващ се със
съответната формална доказателствена сила по смисъла на чл.178-179 от ГПК,а и
издадената от самия ищец справка ,се установява,че и двата автомобила
–участници в ПТП са имали сключена застраховка „Гражданска отговорност“,но при
застрахователи,различни от ищеца – съответно лек автомобил „***“ с рег.№*** е
бил застрахован в „ЛЕВИНС“ за срок от 25.02.2013г.до 24.02.2014г.,а лек
автомобил „***“ с рег.№*** е бил със сключена застраховка „ГО“ при „Булстрад“
за периода 06.06.2013г.-05.06.2014г
От доказателствата по делото безспорно се
установи,че ответникът е причинил въпросното ПТП с увредения лек автомобил,собственост
на „Вайна“ЕООД ,след като го е управлявал неправоспособен и под въздействието
на алкохол.
Безспорно се установи,че ищецът „Гаранционен
фонд“ е заплатил на собственика на увреденото МПС застрахователно обезщетение в
размер на 778.00лв.на 31.03.2014г.,но при липса на правно основание по смисъла
на претендираното такова/регресна отговорност по Кодекса за застраховането/.По
делото остана неизяснено защо водачът/собственикът на увреденото МПС не е
заявил претенцията си за причинена по автомобила имуществена вреда пред застрахователя по задължителната застраховка„Гражданска
отговорност“ на виновния водач,който след евентуално изплащане на
претендираната щета да предяви регресен иск срещу виновния водач,при наличните
за това предпоставки.
Категорично не е налице хипотезата на чл.288
ал.1 т.2 б“А“ предл.последно от Кодекса за застраховането /отм.,в сила към ПТП
и изплащане на претендираното обезщетение“,според която норма, Гаранционният
фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите ,когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на
територията на Република България ,причинено е от моторно превозно
средство,което обичайно се намира на територията на Република България и
виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност
„на автомобилистите.
Ето защо,съдът намира,че не са налице
кумулативно изискуемите се предпоставки по смисъла на чл.45 от ЗЗД във
вр.чл.288 ал.12 от Кодекса за застраховането /отм./,сега чл.558 ал.7 от Кодекса
за застраховането за ангажиране отговорността на ответника
В.А.Й.
спрямо ищеца Гаранционен фонд гр.София,на посоченото деликтно основание.Поради
и което,предявеният иск се явява изцяло неоснователен и недоказан и като такъв
следва да се отхвърли,следва да се отхвърли и акцесорния иск за осъждане
ответника да заплати на ищеца претендираната законна лихва за забава .С оглед
изхода на делото, разноските следва да останат в тежест на ищеца така,както са
направени.
Водим от гореизложеното,съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен и недоказан иска с правно основание чл.45 от ЗЗД във
вр.чл.288 ал.12 от Кодекса за застраховането /отм./,сега чл.558 ал.7 от Кодекса
за застраховането,във вр.чл.86 ал.1 от ЗЗД ,предявен от Гаранционен фонд
гр.София,представляван заедно от изпълнителните директори Б.И.М. и С.Г.С./със
съдебен адрес:***,адв.К.С.В./ против В.А.Й. с ЕГН:**********,с адрес:г***.,с
цена на иска 778.00 лв./представляваща изплатеното от Гаранционен фонд
застрахователно обезщетение по щета ГФ№***г./,ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата,както и за
направените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред
Окръжен съд –Шумен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: