№ 2134
гр. Пазарджик, 12.11.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело
№ 20245220102860 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
и на второ повикване в 10:09 часа се явиха:
Ищецът С. С. С. не се явява, редовно призован. За него се явява адв. М.,
редовно упълномощен да го представлява, с пълномощно приложено по
делото.
Не се явява представител за ответното дружество „Макроадванс“ АД,
редовно призовано.
Съдът докладва постъпилото становище молба от ответното дружество,
чрез пълномощника си юрк. Л. И., с вх. № 27913/12.11.2024 г., с което моли да
бъде даден ход на делото и същото да се гледа в нейно отсъствие, в случай че
са налице предвидените в закона предпоставки. Заявява, че няма да сочи нови
доказателства и няма да прави нови доказателствени искания. Моли, в случай
че по делото e представен вече препис от ИД № 1489/2014 г. по описа на ЧСИ
М. А., рег. № 884, същият да бъде приет и приложен към доказателствата по
делото, а в случай че все още не е представен, то моли делото да бъде
отложено и да бъде насрочено за нова дата. Поддържа изцяло отговора на
исковата молба, ведно с всички изложени в него аргументи за
неоснователност на предявения иск. Прави подробно обобщение на
аргументите, изложени по делото. Моли съдът да постанови решение, с което
да отхвърли предявения от ищеца иск за недължимост на сумите,
представляващи вземане по процесния изпълнителен лист, поради изтекла
1
погасителна давност на вземането, като неоснователен. Претендира всички
разноски в настоящото производство. В случай, че ответната страна е
представлявана от адвокат и се претендира адвокатски хонорар, моли същият
да бъде присъден в минимален размер, съобразно правилата на Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с
оглед правната сложност на делото и след представяне на доказателства за
заплащането му. Моли, в случай че бъдат присъдени разноски в полза и на
двете страни, да се извърши прихващане на същите. Към становището е
приложен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, тъй
като ответното дружество е редовно призовано. Затова и на основание чл. 142,
ал. 1 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на делото
от фактическа страна.
АДВ. М.: Поддържам исковата молба, така както е предявена. Няма да
правя уточнения и допълнения.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК.
В подадената искова молба ищецът твърди, че съгласно Изпълнителен
лист на Районен съд - гр. Пазарджик от 25.11.2009 г., издаден на основание чл.
404, т. 1 и чл. 405, ал. 1 от ГПК по частно гражданско дело № 3789/2009 г. по
описа на Районен съд - гр. Пазарджик. С. С. С., с ЕГН: ********** е осъден да
заплати на „Уни Кредит Булбанк“ АД. с БУЛСТАТ: ********* сумата от 12
987.45 лв. главница, лихва от 988.00 лв. договорна лихва от 15.12.2008 г. до
19.11.2009 г., както и законна лихва от 20.11.2009 г. до изплащане на
вземането, както и сумата 914.92 разноски по делото, всичко в общ размер от
14 890.37 лв.
Сочи се, че въз основа на гореописания изпълнителен лист на 09.10.2014
г. е образувано изпълнително дело № 1489 от 2014 г. при ЧСИ М. А., с рег. №
2
884, с район на действие Окръжен съд - гр. Пазарджик с взискател „Уни
Кредит Булбанк“ АД и длъжник С. С. С.. На 27.10.2014 г. чрез запорно
съобщение е наложен запор върху банковата сметка на С. С. в Банка ..ОББ“
АД, която банкова сметка на длъжника на 03.04.2015 г. е закрита служебно от
банката. На 03.11.2014 г. чрез запорно съобщение е наложен запор върху
банковите сметки на С. С. й в „Уни Кредит Булбанк“ АД и .ДСК" АД. На
26.06.2015 г. взискателят по изпълнително дело „Уни Кредит Булбанк" АД
подава молба за предоставяне на информация за актуалния размер на
задълженията. След което „Уни Кредит Булбанк“ АД прехвърля вземането си
чрез цесия на юридическото лице "МАКРОАДВАНС" АД, с ЕИК: *********,
който в следствие на молба от 24.09.2015 г. бива конституиран като взискател
по изпълнително дело № 1489 от 2014 г. при ЧСИ М. А.. С. С. С. не е
уведомен съгласно чл. 99. ал. 3 от ЗЗД за прехвърлянето на задължението му
на "МАКРОАДВАНС" АД.
Твърди се, че на 01.03.2016 г., 30.03.2016 г., 06.04.2016 г., 19.07.2016 г. и
12.10.2017 г. "МАКРОАДВАНС" АД подава молби за справки банкови сметки
на С. С. и извършване на изпълнителни действия спрямо длъжника. На
04.10.2017 г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху
банковата сметка на С. С. в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД и на
25.01.2019 г. запорно съобщение до „Райфайзенбанк“ АД, която връща
съобщение, че банковата сметка на С. С. е закрита и не съществува такава към
настоящия момент. На 18.02.2019 г. "МАКРОАДВАНС" АД подава нова
молба за извършване на изпълнителни действия спрямо С. С.. В следствие на
молбата на 21.02.2019 г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор
върху банковата сметка на С. С. в „Алианц България“ АД. На 26.02.2019 г.
банката връща отговор за наложения запор, който отговор е входиран на
05.03.2019 г. при ЧСИ М. А.. В последствие на 10.06.2020 г., 05.07.2021 г. и
14.07.2022 г. "МАКРОАДВАНС" АД е подало почти идентични молби за
извършване на изпълнителни действия спрямо длъжника по изпълнителното
дело, но такива не са предприети и извършени срещу С. С.. Към настоящия
момент изпълнително дело № 1489 при ЧСИ М. А. спрямо С. С. е все още
висящо и действащо.
Сочи се, че съгласно Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС от 26.06.2015 г. погасителна давност по време на висящо изпълнително
дело започва да тече след влизането му в сила на 26.06.2015 г. Започналата да
3
тече на 26.06.2015 г. петгодишна погасителна давност на вземанията по
Изпълнителен лист на Районен съд - гр. Пазарджик от 25.11.2009 г., които са
предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 1489 при ЧСИ
М. А., с рег. № 884 е била прекъсната с наложения на 04.10.2017 г. запор върху
банковата сметка на С. С. в „Сосиете Женерал Експресбанк” АД. В
последствие погасителната давност е била прекъсната й на 21.02.2019 г.,
когато е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху банковата
сметка на С. С. в „Алианц България“ АД. След изпълнителното действие от
21.02.2019 г. е започнала да тече нова пет годишна погасителна давност на
вземанията по Изпълнителен лист на Районен съд - гр. Пазарджик. От
21.02.2019 г. до настоящия момент не са налице други изпълнителни действия
спрямо длъжника по изпълнителното дело, които на основание чл. 116 от ЗЗД
да прекъсват започналата да тече от тогава погасителна давност. Предвид
липсата на предприети изпълнителни действия спрямо С. С. от 21.02.2019 г. до
настоящия момент е изтекъл период повече от 5 г„ през който не са
предприети никакви изпълнителни действия спрямо него, години да
прекъснат погасителната давност на вземанията по Изпълнителен лист на
Районен съд - гр. Пазарджик от 25.11.2009 г. От 21.02.2019 г., когато е наложен
запор върху банковата сметка на С. С. в „Алианц България“ АД са изминали
около 5 г. и 3 м. през което време не са извършвани изпълнителни действия,
прекъсващи давността на вземането. По този начин петгодишния давностен
срок от 21.02.2019 г. съгласно чл. 110 от ЗЗД е изтекъл към настоящия момент.
Твърди се, че предвид липсата на предприети изпълнителни действия
спрямо С. С. С. от 21.02.2019 г. задълженията му по Изпълнителен лист на
Районен съд - гр. Пазарджик от 25.11.2009 г. са погасени по давност, тъй като
съгласно разпоредбата на чл. 116, т. 3 от ЗЗД, прекъсване на давността е
налице само при предприемане на действия за принудително изпълнение. В
този смисъл е Решение № 451 от 29.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2306/2015 г.,
IV г. о.. ГК. което гласи „молбата на взискателя за извършване на определено
изпълнително действие не прекъсва погасителната давност, а само
предприемането на изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ". И при съобразяване със Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, в
сила от 14.05.2020 г.. погасителната давност за вземанията е била спряна за
4
времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г., петгодишната давност, която е
започнала да тече от 21.02.2019 г. поради липсата на принудително-
изпълнителни действия спрямо С. С. С. на 02.05.2024 г. е изтекла и вземанията
по Изпълнителен лист на Районен съд - гр. Пазарджик от 25.11.2009 г. са се
погасили по давност.
Сочи се, че съгласно Тълкувателно решение № 2/ 2013 г., ОСГТК на
ВКС „искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение,“ Тези констатации следва се
тълкуват в смисъл, че същинско действие за принудително изпълнение може
да предприеме само частния съдебен изпълнител и то прекъсва давността, но
тъй като давността е свързана с поведението на кредитора - тя не може да се
влияе от поведението на други лица. Поради това ако искането от кредитора е
направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от
частния съдебен изпълнител преди изтичането на давностния срок, по
причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита
прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е
изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство.
Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането
на действието. Прекъсването е едно - е предприемането на действието, но се
счита да е настъпило е обратна сила, ако след поискването давността е
изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето, когато
осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор
или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане
на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т. н. до влизането в
сила на постановлението за възлагане. Наложеният на 21.02.2019 г. запор
върху банковата сметка на С. С. С. в „Алианц България“ АД е в следствие на
подадената на 18.02.2019 г. от "МАКРОАДВАНС" АД молба с искане за
предприемане на изпълнителни действия. Поради което и да се счита
съобразно гореизложените съображения, че давността е прекъсната на
18.02.2019 г., когато е направено искането за извършване на изпълнителни
действия, петгодишния давностен срок, започнал да тече на 21.02,2019 г.
отново е бил изтекъл. След наложеният запор върху банковата сметка на С. С.
С. в „Алианц България“ АД не са предприети и извършени изпълнителни
5
действия, които да прекъснат започналата да тече от 21.02.2019 г. погасителна
давност и вземането се е погасило по давност.
Счита се, че задължението на С. С. С. по Изпълнителен лист на Районен
съд - гр. Пазарджик от 25.11.2009 г., издаден на основание чл. 404, т. 1 и чл.
405, ал. 1 от ГПК по ч.гр. дело № 3789/ 2009 г. по описа на Районен съд - гр.
Пазарджик в размер на 12 987.45 лв. главница, лихва от 988.00 лв. договорна
лихва от 15.12.2008 г. до 19.11.2009 г., както и законна лихва от 20.11.2009 г. до
изплащане на вземането, както и сумата 914.92 лв. разноски по делото, всичко
в общ размер от 14 890.37 лв. за погасено по давност.
Искането към съда е да постанови решение, с което да признае за
установено между страните, че С. С. С., с ЕГН: ********** не дължи на
"МАКРОАДВАНС" АД. с ЕИК: ********* сумите в размер на 12 987.45 лв.
главница, лихва от 988.00 лв. договорна лихва от 15.12.2008 г. до 19.11.2009 г.,
както и законна лихва от 20.11.2009 г. до изплащане на вземането, както и
сумата 914.92 разноски по делото, всичко в общ размер от 14 890.37 лв. по
Изпълнителен лист на Районен съд - гр. Пазарджик от 25.11.2009 г., издаден на
основание чл. 404, т. 1 и чл. 405, ал. 1 от ГПК по частно гражданско дело №
3789/ 2009 г. по описа на Районен съд - гр. Пазарджик, предмет на
принудително изпълнение по изпълнително дело № 1489 от 2014 г. при ЧСИ
М. А., с рег. № 884, поради погасяването им поради изтекла погасителна
давност.
Претендират се направените разноски по делото.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени са
доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответното дружество, с който счита предявеният иск за
допустим, в това число и съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК, както и
задължителната практика на ВКС, доколкото оспорване на вземането може да
бъде извършено от длъжника на основание факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Счита се, че така предявеният отрицателен установителен иск, с който
ищецът твърди, че вземането на „Макроадванс“ АД по отношение на същия е
погасено по давност за неоснователен.
6
Твърди се, че С. С. С., в качеството си на Кредитополучател и
„УниКредит Булбанк“ АД, в качеството на Кредитор, са сключили Договор за
банков потребителски кредит на физическо лице № 182/27.05.2008 г. Поради
преустановяване на плащанията от страна на кредитополучателя „УниКредит
Булбанк“ АД е инициирало съдебни действия като на 25.11.2009 г. е издаден
изпълнителен лист по гр.д. № 3789/2009 г., по описа на РС- гр. Пазарджик, с
който длъжникът С. С. С. е осъден да заплати на „УниКредит Булбанк“ АД
сумите, описан» в него. Въз основа на изпълнителния лист е образувано
изпълнително дело № 1489/2014 г., по описа на ЧСИ М. А., рег. № 884. С
Договор за прехвърляне на вземания от 22.06.2015 г. всички вземания на
„УниКредит Булбанк“ АД, по Договора за кредит са цедирани на
„Макроадванс“ АД, ЕИК 201 127485 и последното е новият кредитор по
вземанията, респективно взискател по ИД № 1489/2014 г.
Сочи се, че в хода на изпълнителното производство, водено от ЧСИ М.
А. са поискани и извършени следните изпълнителни действия: На 09.10.2014
г. е депозирана молба за образуване на изпълнително дело, в която са
поискани налагането на запор на трудово възнаграждение, на банкови сметки
и опис на движими вещи; На 17.10.2014 г. е наложен запор върху банковите
сметки на длъжника; На 22.10.2014 г. е насрочен опис на движими вещи на
длъжника; На 30.10.2014 г. е присъединен като взискател по делото
Национална агенция по приходите; На 31.10.2014 г. е насрочен опис на
движими вещи на длъжника; На 05.11.2014 г. е връчена покана за доброволно
изпълнение, ведно с акта подлежащ на изпълнение; На 30.03.2016 г. е
депозирана молба от взискателя за налагане на запор върху банкови сметки на
длъжника; На 06.04.2016 г. е депозирана молба от взискателя за извършване на
опис на движими вещи на длъжника; На 19.07.2016 г. е депозирана молба от
взискателя за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника; На 04.10.2017 г. е наложен запор върху банкова сметка на
длъжника; На 18.02.2019 г. е депозирана молба от взискателя за налагане на
запор върху банкови сметки на длъжника; На 10.06.2020 г. е депозирана молба
от взискателя за извършване на опис на движими вещи на длъжника; На
05.07.2021 г. е депозирана молба от взискателя за налагане на запор върху
банкови сметки на длъжника; На 14.07.2022 г. е депозирана молба от
взискателя за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника; На 27.03.2024 г. е депозирана молба от взискателя за налагане на
7
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
Сочи се, че взимайки предвид гореизложеното хронологично
обобщение, както на поисканите от взискателя, респективно, извършените от
съдебния изпълнител изпълнителни действия, то е видно, че между всяко едно
от тях не е изтекъл срок по- дълъг от две години, а още по-малко от 5 години.
Твърди се, че не е налице изтекла погасителна давност за процесното
вземане.
Сочи се, че при преценка дали е налице изтекла погасителна давност
следва да се държи сметка за целите които преследва този институт.
Институтът на давността има за цел да постигне освобождаване от
облигационна обвързаност, основано на принципа за сигурност на
гражданския оборот. Става дума за правен факт, с който законът свързва
определено потестативно право и правни последици, а именно длъжникът по
едно задължение, станало изискуемо, и по което кредиторът в продължение на
повече от предвидения от законодателя период от време бездейства, да може
едностранно да наложи край на тази своя "вечна" задълженост. В този смисъл
не може да се говори за бездействие на взискателя, доколкото извод за
дезинтересирането му от изпълнението не може да се обоснове в настоящия
случай, предвид описаната по-горе хронология.
Сочи се, че дори само съобразно описаните в точка 1 по-горе молби от
страна на взискателя по делото и датите, на които същите са депозирани,
давността за процесното вземане не е изтекла Съобразно Тълкувателно
решение № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. на ОСГТК на ВКС: Ново писмено искане
по делото, отправено от кредитора (дори след настъпване на перемпция)
прекъсва погасителната давност. Съдебният изпълнител е задължен да
изпълни заповедта за принудително изпълнение, отправена до
изпълнителните органи и съдържаща се в изпълнителния лист, който е в
негово държане. За давността и нейното прекъсване водещо значение има
искането на кредитора - взискател, чиято проекция дори да не се осъществи
чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ,
давността се прекъсва. Погасителната давност е материалноправна санкция за
бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни права, а
като иска от съдебния изпълнител да приложи изпълнителен способ,
кредиторът не бездейства. Активността на взискателя е достатъчна за
8
прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното
действие. Задължението за действие е на съдебния изпълнител. Същинското
извършване на изпълнително действие е активност на съдебния изпълнител,
чието изпълнение или неизпълнение не е обуславящо за материалноправния
ефект от действията на кредитора. В чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено
правилото, че давността се прекъсва с предприемането действия за
принудително изпълнение, като давността е свързана с поведението на
кредитора - тя не се влияе от поведението на други лица.
Сочи се, че в съдебната практика по безпротиворечив начин се приема,
че за нуждите на преценката дали вземането на кредитора е погасено по
давност е без значение дали искането от взискателя за предприемане на
определен изпълнителен способ е последвано от извършването на валидни
изпълнителни действия, както и дали те са били успешни. От значение е
кредиторовата пасивност, респективно активност. В случай на процесуална
активност на кредитора, ако той е поддържал висящността на изпълнителния
процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, той
не следва да бъде санкциониран с прекратяване на производството и с
обявяване на вземането му за погасено по давност, поради евентуално
бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения
изпълнителен способ.
Цитира се съдебна практика, а именно: Решение № 116 от 03 04.2024 г.
по в. гр. д. № 113/2024 г. на Окръжен съд - Пазарджик, Решение № 96 от 14
03,2023 г, по в, гр. д. № 34/2023 г. на Окръжен съд - Пазарджик, Решение № 48
от 08.02.2023 г. по в. гр. д. № 677/2022 г, на Окръжен съд - Пазарджик според
които „искането“ на кредитора за прилагането на определен изпълнителен
способ прекъсва давността. Изрично в мотивите на т. 10 на ТР № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС по въпросите на принудителното изпълнение е посочено, че е
достатъчно само „искането“ да бъде приложен определен изпълнителен
способ, за да се прекъсне давността", както и „От друга страна длъжникът пък
би черпил права от собственото си неправомерно поведение и би бил
толериран от закона да не плаща при наличието на законно закрепена
възможност за това.“
Твърди се, че с всяка от описаните по-горе молби, давността е
прекъсвана, независимо от това дали поисканото от взискателя изпълнително
9
действие е предприето или не, респективно давността за процесното вземане
би изтекла най-рано през 2029 г. и то единствено в случай че същата не бъде
прекъсната.
Сочи се, че наличието или липсата на уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД
до длъжника за осъществената цесия е ирелевантно за дължимостта на
процесните суми. Съгласно чл. 99 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето
вземане ..., прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с
привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности ..., като
предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да
предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които
установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото
прехвърляне, а прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника от деня, когато то им бъде съобщено. На първо място в тази уредба
на прехвърлянето на вземанията никъде не е посочено, че част от фактическия
състав на договора за цесия, т е. предпоставка за влизането в сила на същия,
респективно на прехвърлителния ефект на договора за цесия, е уведомяването
на длъжника за осъществяването й. Това което казва Закон за задълженията и
договорите, дори е точно обратното на твърдяното от жалбоподателя, а
именно в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД става ясно, че уведомяването за цесия, било то до
длъжника или трето лице биват обвързани от последициите на договора за
цесия от момента, в който бъдат уведомени затова. Дали обаче това ще се
случи и кога е неотносимо към валидността на договора за цесия. Смятам
следва да държим сметка за идеята на въвеждането на задължението на
цедента да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането. Това
задължение е вменено на цедента, за да защити длъжника в случай че той не
бъде уведомен за осъщественото прехвърляне на задължението му и изпълни
задължението си на предишния кредитор. В такава хипотеза (при заплащане
на стария кредитор) и липса на уведомяване за цесия, то това би било редовно,
законосъобразно плащане и вследствие на него новият кредитор не може да
претендира повторно заплащане. За осъществяване на правните последици на
договора за цесия е достатъчно постигането на съгласие между цедента и
цесионера и със сключването му вземането преминава от цедента в
патримониума на цесионера. За да възникне това качество за цесионера не е
необходимо да се извърши уведомяване на длъжниците по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
Изцяло в този смисъл е и съдебната практика, част от която са Решение № 404
10
от 12.02.2016 г. по ГД № 666/2015 г. на ВКС; Решение № 209 от 28.11.2018 г.
по ТД 2530/2017 г. на ВКС; Решение № 453 от 31.10.2013 г. по В. ГР. Д. №
465/2013 г. на Софийски Окръжен Съд; Решение № 239 от 15.05.2018 г. по Т.
Д. №986/2017 Г„ Т. К., І Т. О. на ВКС, като в последното съдът изрично
приема, че „Няма спор в правната доктрина и съдебна практика, че
"придобиване на вземането" от цесионера настъпва със самото сключване на
договора за цесия.
Направено е доказателствено искане - за изискване на копие на ИД №
1489/2014 г., по описа на ЧСИ М. А., рег. № 884.
Искането към съда е да постанови решение, с което да отхвърли
предявения от С. С. С. иск за недължимост на сумите, представляващи
вземане по процесния изпълнителен лист, поради изтекла погасителна
давност на вземането, като неоснователен.
Претендират се всички разноски в настоящото производство, за което е
представен списък по чл. 80 от ГПК.
В случай, че ответната страна е представлявана от адвокат в
производството и се претендира адвокатски хонорар, се моли същият да бъде
присъден в минимален размер съобразно правилата на Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед
правната сложност на делото и след представяне на доказателства за
заплащането му.
Моли се, в случай че бъдат присъдени разноски в полза и на двете
страни, да се извърши прихващане на същите.
С Определение № 2625/13.09.2024 г. съдът е приел представените от
ищеца и приложени към исковата молба писмени доказателства. Произнесъл
се е по доказателствените искания на страните. Указал е на страните
разпределението на доказателствената тежест, а именно по реда на чл. 154, ал.
1 от ГПК.
АДВ. М.: Нямам възражения по доклада.
Съдът докладва постъпването по делото на изп. дело № 1489/2014г. по
описа на ЧСИ М. А., рег. №884, с район на действие Окръжен съд –
Пазарджик.
Докладва постъпването по делото на ч. гр. д. №3789/2009г. по описа на
11
Районен съд - Пазарджик.
АДВ. М.: Да се приемат постъпилите дела.
Съдът по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените от ищеца и приложени към исковата молба
писмени доказателства.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към настоящето дело изп. дело № 1489/2014г. по
описа на ЧСИ М. А., рег. №884, с район на действие Окръжен съд –
Пазарджик.
ПРИЕМА и Прилага към настоящото дело ч. гр. д. №3789/2009г. по
описа на Районен съд - Пазарджик.
ПРИЕМА списък на разноските на ответното дружество по чл. 80 от
ГПК, приложен към писменото становище от 12.11.2024 г.
АДВ. М.: Нямам други доказателствени искания. Да се приключи
делото. Представям списък на разноските, ведно с Договор за правна защита и
съдействие.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА списък на разноските на ищеца по чл. 80 от ГПК, ведно с
Договор за правна защита и съдействие между ищеца и неговият
пълномощник адв. М..
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. М.: Уважаема госпожо Председател, моля да постанови решение, с
което да признае за установено между страните, че С. С. С., с ЕГН:
********** не дължи на „Макроадванс“ АД, с ЕИК: ********* сумите в
размер на 12 987.45 лв. главница, лихва от 988.00 лв. договорна лихва от
15.12.2008 г. до 19.11.2009 г., както и законна лихва от 20.11.2009 г. до
изплащане на вземането, както и сумата 914.92 разноски по делото, всичко в
общ размер от 14 890.37 лв. по Изпълнителен лист на Районен съд - гр.
12
Пазарджик от 25.11.2009 г., издаден на основание чл. 404, т. 1 и чл. 405, ал. 1
от ГПК по частно гражданско дело № 3789/ 2009 г. по описа на Районен съд -
гр. Пазарджик, предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело
№ 1489 от 2014 г. при ЧСИ М. А., с рег. № 884, поради погасяването им
поради изтекла погасителна давност. Претендираме разноски. Моля да ми
дадете възможност да представя писмена защита по делото.
На основание чл. 149, ал. 3 от ГПК съдът определя едноседмичен срок
на ищцовата страна за представяне на писмена защита.
СЪДЪТ ще обяви решението си в законоустановения срок
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 10:21 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
13