Р Е Ш Е Н И Е
№ 04.07.2018
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско
отделение
На четиринадесети
юни две
хиляди и осемнадесета година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Антония
Пенчева
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 19372 по описа за 2017 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
гл. „ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК
вр. чл. 357 и сл. КТ.
Образувано е въз основа на искова
молба подадена от В.Д.В., съд. адрес *** 2А, офис 317, чрез пълномощник адв.В. Ставрев, с която
се претендира Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението”- МВР,
с адрес гр.София, ул. „Пиротска“ № 171А, представлявана от главен
комисар Николай Николов, да бъде осъдена да заплати на ищеца следните суми:
1/ сумата от 324.00 лева за положен и
незаплатен извънреден труд в размер на 54 часа за периода от 01.04.2015 г. до 01.12.2015 г., получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143 ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на завеждане на иска -
22.12.2017г. до окончателното изплащане
на сумата;
2/ сумата от 880 лева за
дължимо и неплатено допълнително
възнаграждение за положен труд по време на официални празници общо 40 часа за периода от 23.12.2014 г. до 01.12.2015 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на завеждане на иска - 22.12.2017 г. до окончателното изплащане;
В
исковата молба се сочи, че между
страните е съществувало служебно правоотношение, като за периода 01.04.2015г. до 01.12.2015г., ищецът е заемал длъжността „старши пожарникар“
в Регионална служба „Пожарна безопасност и защита на населението /РСПБЗН/-Варна.
На основание чл. 176 от ЗМВР
брутното месечно възнаграждение на ищеца се формира от основно месечно възнаграждение
и допълнителни възнаграждения за извънреден труд и полагане на труд по време на
официални празници, които следва да бъдат изчислявани съгласно Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи действала към началото на м.декември
2017 г. В чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР не е уреден въпроса с прилагането на тази
норма, ето защо е приложима нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /в сила от 01.07.2007 год., приета с ПМС от 14.01.2017г. При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. Единствено понятието „нощен труд " е регламентирано в чл. 140, ал. 2 КТ - нощен е трудът, който се полага от 22.00
ч. до 06.00
ч. Изводът е, че коефициентът се определя като нормалната продължителност на
работния ден 8 ч.
дневен труд, се раздели на нормалната продължителност от 7
часа нощен труд, или 8:7= 1.143. В ЗМВР изрично е разгледано заплащането за
извънреден и за нощен труд - чл. 178 и 179. За периода от 01.04.2015г. до 01.12.2015г., ищецът е положил общо 376
часа нощен труд, който изчислен с коефициент 1.143 е равен на 430 часа. Самото преизчисляване на нощния
труд към дневен води до извънреден труд от 54 часа, които следва да му бъдат
заплатени. Начинът на изчисление е следния: при изчисляване на база основно
месечно възнаграждение, увеличено с 50 % съгл. чл. 187, ал. 6 ЗМВР, като средно всеки извънреден час следва да
бъде компенсиран с 6 лв, т.е. задължението на ответника възлиза на 324 лева, каквато сума не му е
изплатена за този период. За процесния период, ищецът сочи, че е положил нощен
труд за времевия период от 22 ч. до 06 ч. по месеци
както следва: през 2015 г. - април 2015 г. 56 ч.; май 2015 г. 24 ч.; юни 2015 г. 32 ч.; юли 2015г. 32 ч.; август 58 ч.; септември
54 ч.; октомври 64ч.; ноември 56 ч. Общо за целия период ищецът е положил нощен труд в размер на 376 часа. За времето от 01.04.2015г. до 01.12.2015г е полагал и труд по време на
официални празници, както следва: 2014 г. – м.декември 16 часа; 2015г. - м.април 24. Общо за периода е положен 40 часа
труд на официални празници. Съгласно действащата към процесния период Заповед №
8121з-791 от 28.10.2014 г. и след приспадане на заплатени по 8 лева на час
дължимата сума от ответника на ищеца е в размер на 880 лева. Ответникът му дължи и обезщетение за
забава върху главниците от подаване на
молбата до окончателното изплащане на сумите, на осн.чл.86 ЗЗД. Претендират
се разноски.
От
ответника, на когото бил редовно връчен препис от исковата молба, е
постъпил отговор в
законоустановения срок по чл. 131 ГПК, с който
се оспорва предявения иск. Сочи, че видовете
допълнителни възнаграждения са изброени в чл. 179, ал.1 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) включително за полагане на труд през
нощта от 22 ч. до 6 ч. и за полагане на труд на официални празници. Съгласно ал.2
на същия член. условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения
по ал. 1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният
размер - с негова заповед. В
чл. 178, ал. 1, т.З от ЗМВР е определено, че държавните служители получават
допълнителни възнаграждения за извънреден труд. На
държавния служител е изплатен извънреден труд. Като доказателство за това са приложени протоколи с отразени часове
положен труд и платежните бележки за получено трудово възнаграждение с получено
допълнително възнаграждение с 50% повече за положен извънреден труд. Съгласно чл. 187 , ал.У от ЗМВР
извънредният труд не може да надвишава 70 часа
на тримесечен период и 280 часа годишно.
На
19.08.2014 г. в „Държавен вестник", бр. 69, е обнародваната Наредба № 8121
з-407 от 11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители в МВР. в сила от 01.04.2015 г. издадена на основание чл. 179, ал.2. На 02.06.2015 г. в „Държавен
вестник", бр. 40, е обнародвана нова Наредба № 8121 з-592 от 25.05.2015 г.
за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители в МВР. (отменена с Решение № 8585 от
11.07.2016г. на ВАС, по адм. д. № 5450/2016 г.). На
02.08.2016 г. в „Държавен вестник", бр. 60, е обнародвана нова Наредба №
8121 з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители в МВР. (Наредба №8121з-776 в сила от 02.08.2016г.). В чл.З, ал.З се
регламентира „За държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през
нощта между 22 ч. и 6 часа, като работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24 часов период. За да обосноват претенцията си се
позовават на чл.9 ,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работното време, в която е прието следното: нормалната продължителност на
работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Това
ограничение води до изчисляване 8ч:7ч -1,143.
Ограничението в Наредба № 81213-776
от 29.07.2016 г. е нощен труд не повече от 8 часа нощен труд, което се
различава от Наредбата за структурата и организацията на работното време.
За
държавните служители в МВР е уреден специален ред за получаване на допълнителни
възнаграждения вкл. за положен нощен труд и труд, положен на официални
празници. В посочените разпоредби на ЗМВР се уреждат и други допълнителни
възнаграждения за държавните служители по смисъла на ЗМВР. които не са
приложими за служителите със служебни правоотношения по Закона за държавния
служител и тези по трудови правоотношения по КТ. ЗМВР
е специален закон по отношение на ЗДСл, респективно КТ, и следователно обществените
отношения, касаещи служителите в МВР, следва да се уреждат по реда. предвиден в
специалния закон. Това е така, тъй като в рамките на тази регулирана от закона
област (полагане на труд), съществува подобласт на обществените отношения
(полагане на труд от служители на МВР), отличаваща се с ясна специфика, за
което е допустимо установяването на различен правен режим спрямо група лица.
Ищецът
се е позовал на чл. 67 ЗДСл,
в които са уредени допълнителните възнаграждения за положен нощен труд и
положен труд на официални празници. В специалния ЗМВР са уредени допълнителните
възнаграждения на държавните служители по ЗМВР. Видно от приложените платежни
бележки за процесния период на ищеца са изплащани допълнителни възнаграждения
за извънреден труд, нощен труд и труд положен
на официални празници. Основанието за изплащане на тези възнаграждения се
намират в специалния закон - ЗМВР. Общият закон (КТ/ЗДСл) само в случай, че
специалния препраща към него или ако в специалния закон изобщо липсват
разпоредби, уреждащи подобен вид правоотношения. Освен това, ищецът се позовава
на чл.67, ал.1 и ал. 7 от ЗДСл касаещи допълнителните възнаграждения, в същото
време и Наредбата за структурата и организацията на работното време, издадена
на основание КТ. Разпоредбите, касаещи допълнителните възнаграждения по чл. 67, ал. 7 от ЗДСл , то следва да се
тълкува в неговата взаимовръзка е предходните разпоредби, в които са установени
норми различни от тези. определени в ЗМВР.
Изрично
законодателят е предвидил в ЗМВР отделен ред и условие за заплащането им в
наредби на министерството на вътрешните работи. Такива наредби са издадени на
съответното правно основание. Ищецът се
позовава на чл.9 ,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работното
време „посочвайки чл.140 КТ . ал.1 - нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 35 часа. Специалният регламент е посочен в Наредба №8121з-776
Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 7 часа". В чл.З, ал.З
се регламентира - „За държавните служители в МВР с възможно
полагането на труд и през нощта между 22 ч. и 6 часа , като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период. Не
може да се говори за празнота в подзаконовите нормативни актове. Не може да се
претендира прилагането на чл. 9 на Наредбата за структурата и организацията на
работното време, тъй като при този специален ред е предвидено нормалната
продължителност на работното време през нощта да е до 8 часа.
На
основание чл.179, ал.1 от ЗМВР на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждение за труд, положен на официални празници.В Наредба №8121-776 от
29.07.2016 г. в ДР е записано, че официални празници са дните, посочени в
чл.154 от КТ. Възразява се срещу иска за изплащане
на допълнителни възнаграждения за полагане на труд на официални празници, тъй
като на жалбоподателя са изплатени полагащите се допълнителни
възнаграждения за положен труд в официални празници. Със Заповед № 8121з-791 от
28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи, се определя размерите на
допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22,00 и
06,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение, условията и реда за тяхното изплащане на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи, като: „т. 2. „За работа през дните на
официални празници, независимо дали представлява извънреден труд, или не, на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение в размер на
удвоения размер на основното месечно възнаграждение." Кратко и ясно е
казано, че всеки, който работи на празничен ден ще получи допълнително
възнаграждение за положения труд в двоен размер над това което получава за
същото време, но в делничен ден. В т.4 на заповедта, която се явява поясни
челна на т.2. се определя принципа /начина, алгоритъма/ на изчисление на този
двоен размер. Именно при изписването на текста на тази точка е допусната
грешка, като самият начин на изчисление не е довършен и се получава, че
надницата/ дължимото дневно възнаграждение/ за един работен ден през месеца, в
който се пада деня обявен за национален празник, през който е работил
служителя, следва да се умножи по броя на отработените часове на официалния
празник. Получава се, че за един час изработен на официален празник
допълнителното възнаграждение няма да е в двоен размер, както е регламентирано
в т.2, а ще е в размер 8 пъти по-голям. Ето защо този пропуск е коригиран със
заповед № 8121з-40 от 15.01.2015г. на Министъра на BP, касаеща изменение и
допълнение на заповед № 8121з-791 от 28.10.2014г.. единствено и само в т.4.
Поправката завършва принципа на изчисление на размера на допълнителното
възнаграждение, като дължимото за един изработен час възнаграждение се умножи
по две и по броя на отработените часове. В т.5от Заповед №8121з-791/28Л0.2014г.
е посочено, че допълнителните възнаграждения се
отчитат в часове и се изплащат след представяне в съответните финансови звена
на протокол - приложение № 5 към чл.32, ал.1, и чл 33 от Наредбата №
81213-407/11.08.2014 г. Няма правни норми, в които да е посочен алгоритъм,
който да приема дневната трудова ставка като часова. Претендират се
разноски.
С определение на съда постановено в проведено на 14.06.2018г. открито
съдебно заседание, е допуснато изменение по размер на исковете, като са увеличени от
324 на 324,49 лв.
и от 880 лв. на 962,95лв.
Съдът, след като прецени събраните в
процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от
фактическа страна, следното:
Представена
е Заповед №8121 з-791/28.10.2014г. на Министъра на вътрешните работи, с която с
т.1 е определено за всеки отработен нощен час или за част от
него между 22 и 06 ч. на държавните служители да изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лева. Съгласно т.2 за работа през
дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или
не, на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение в размер на
удвоения размер на основното месечно възнаграждение. Т.4 от заповедта предвижда
допълнителното възнаграждение по т.2 да се определя като определеното основно
месечно възнаграждение към датата на полагане на труда се раздели на
средномесечния брой работни дни и полученото число се умножи по броя на
отработените часове на официален празник. Съобразно т.5 допълнителните
възнаграждения по т.1, 2 и
3 се отчитат в часове и се изплащат след представяне в съответните финансови
звена на протокол –приложение №5 към чл.32,ла.1 в чл.33 от Наредба № 8121 з-407/11.08.2014г.
за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът
на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители в
Министерството на вътрешните работи.
Представена
е Заповед №8121 з-40/15.01.2015г., с която е изменена Заповед №8121 з-791/28.10.2014г. на Министъра
на вътрешните работи и е определено допълнителното възнаграждение по т.2 да се определя като основното месечно
възнаграждение, определено към датата на полагане на труда, се раздели на
средномесечния брой работни дни и числото осем и полученият резултат се умножи
по две и по броя на отработените часове в официален празник. Предвидено е този ред да се прилага за труд,
положен след 01.07.2014г.
С
решение № 10515/12.10.2015г. на ВАС по адм. д. № 8888/2015г., което е
потвърдено от петчленен състав на ВАС, е обявена за нищожна Заповед №
8121з-40/15.01.2015г. на министъра на вътрешните работи в частта, с която е
предвидено, че редът за заплащане на допълнително възнаграждение за работа през
официален празник по същата заповед се прилага за труд, положен след
01.07.2014г.
От представените
протоколи за отчитане на работното време межди 22.00 ч. и 6.00ч. и положен труд
по време на официални празници на Първа РСПБЗН –Варна, се установява, че
В.Д.В. е полагал такъв труд в периода 01.10.2014г. –
21.12.2015г. респ. общо 376 часа и общо
40 часа.
От представените
платежни бележки за начислени и изплатени възнаграждения на
ищеца за периода 01.10.2014г. – 21.12.2015г. се установява, че не му е
заплащан извънреден труд, получен при преизчисляване на положен нощен труд.
Платени му са 320,97 лв. за положен труд
в официални празници.
Съгласно
заключението на вещото лице по назначената по делото ССчЕ се установява, че на В.Д.В. не е заплащан извънреден труд за приравнен нощен труд.
Дължимата сума за положен извънреден
труд през
нощта - 54 часа в периода от 01.04.2015г. до 01.12.2015г. при приложение на
коефициент 1,143 лева е на
стойност 324,49 лв. На В.Д.В. е
платено 320,97 лв. допълнително
възнаграждение за положен труд от общо 40 часа по време на официални празници за периода
от 23.12.2014 г. до 01.12.2015
г. при увеличена двойно часова ставка. При часова ставка равна на дневната стойността е 1283,92 лв.
Въз основа на така
установените факти, Варненският
районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Не се спори от страните, а и от
представените по делото писмени доказателства се установява, че страните са в служебно
правоотношение, по силата на което
ищецът е заема длъжността „Старши пожарникар“ в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ – Варна, като има статут на държавен служител.
По иска с правно основание чл. 178,
ал. 1, т. 3 ЗМВР:
Не
е спорно твърдението на ищеца, че за периода 01.04.2015г. до 01.12.2015г.
е положил 54
часа нощен труд, което се установява и от приложените протоколи за отчитане на
нощния труд и заключението на вещото лице по ССчЕ. Основният спорен въпрос по
тази претенция е дали нощният труд следва да се преизчисли в часове дневен
такъв, така както претендира ищеца, умножавайки го по коефициент 1.143 и следва
ли резултата от изчислението да се счита за извънреден труд респ. да се начисли
и заплати като такъв.
Брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, съгласно чл.176 ЗМВР,
като чл.178, ал.1, т.3
е предвидено допълнително месечно възнаграждение
за извънреден труд. Според нормата на чл. 187,
ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния период от 23.12.2014г. до
30.11.2017 г. са действали последователно Наредба
№8121з-407 от 11.08.2014 г. и Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015 г. , издавани от
Министъра на вътрешните работи и всяка от тях уреждаща реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Текстовете на чл.3, ал.3 и в двете наредби са
идентични и според тях при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба №8121з-407 изрично е
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 – чл.31,
ал.2 от наредбата. Наредба №8121з-407 е отменена с приемането на Наредба
№8121з-592 издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 40 от
2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г. и отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016
г. на ВАС по адм.д. №5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването
му. В
Наредба №8121з-592 /обн.ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн.
ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва норма,
която да съответства на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за
преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143, което води до
празнота в уредбата, поради което съдът намира, че е приложима Наредба за
структурата и организацията на работната заплата /обн. в ДВ от 26.01.2007г./.
В чл.9, ал.2 от цитираната наредба се предвижда при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, който възлиза на 1.143. Предвид заключението на вещото лице, че
извънреден труд след преобразуване на нощния в дневен такъв с коефициент 1.143
не е начислен и изплатен на ищеца и с оглед на изложените съображения съдът
намира претенцията на ищеца за основателна, поради което следва да бъде уважена
в цялост.
По иска с правно основание чл. 179,
ал. 1 от ЗМВР
Не
е спорно твърдението на ищеца, че за периода 23.12.2014г. до 01.12.2015г.
е положил труд в официални празници в размер на 40
часа, което се установява и от приложените протоколи за отчитане на труда в официални празници и от заключението на вещото лице по ССчЕ.
Спорен е въпросът за начина на изчисляване на възнаграждението за този вид
труд, като твърденията на ищеца в тази връзка са, че размерът следва да се
определи съгласно правилото на т.4 от Заповед №8121 з-791/28.10.2014г. на
Министъра на вътрешните работи. т. 4 предвижда допълнителното
възнаграждение по т.2 да се определя като определеното основно месечно
възнаграждение към датата на полагане на труда се раздели на средномесечния
брой работни дни и полученото число се умножи по броя на отработените часове на
официален празник. Ответната страна твърди, че приложимият ред за изчисление на
възнаграждението за положен труд в официални празници е съгласно Заповед №8121
з-40/15.01.2015г., с която била поправена Заповед №8121 з-791/28.10.2014г. на
Министъра на вътрешните работи - основното месечно възнаграждение, определено
към датата на полагане на труда се разделя на средномесечния брой работни дни и
числото осем и полученият резултат се умножава по две и по броя на отработените
часове в официален празник, като съгласно заключението на вещото лице по ССчЕ
за процесния период възнаграждението е било начислено и изплатено по сочения от
ответника начин.
Съгласно чл. 179, ал. 1 ЗМВР,
на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на
труд на официални празници, като според ал. 2 на същата норма, условията и
редът за изплащане на допълнителните възнаграждения се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи, а техният размер – негова заповед. Издадените в
процесния период заповеди на Министъра на вътрешните работи Заповед №8121
з-791/28.10.2014г. и Заповед №8121 з-40/15.01.2015г. имат характер на подзаконов
нормативен акт по смисъла на чл. 1а ЗНА и чл. 75 АПК, в обема и на законовата
делегация на чл. 179, ал. 2 ЗМВР. Влизането в сила на норамативния акт се
предпоставя от обнародването му в Държавен вестник, съгласно чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България, чл. 37, ал. 1 ЗНА и чл. 78, ал. 2 АПК,
като публикуването е завършващт елемент
от фактическия състав и условие за влизането
в сила. До публикуването му актът
не съществува като юридически факт и не съставлява част от действащото право. В
случай, че в последващ момент актът бъде обнародван, фактическият състав ще бъде завършен и актът
ще действа занапред, но необнародването има за резултат неприложимост на
подзаконовия акт с нормативен характер /в този смисъл и Решение №14953/08.12.2009г.
по адм.дело №12183/2009г. ВАС; Решение №9508/17.08.2016г. по адм. дело
№8886/2015г. на ВАС; Решение №1694/17.02.2016г. по адм.дело №13 709/2015г.
на ВАС /.
По
делото липсват твърдения, данни, както и ангажирани доказателства и двете
заповеди да са обнародвани, поради което съдът намира, че следва субсидиарно да се приложи Кодекса на
труда. Съобразно чл. 264 КТ положеният труд в официални празници се заплаща според уговореното, но не по-малко
от удвоения размер на трудовото възнаграждение.
Съобразно
всичко изложено следва да се приеме, че възнаграждението за работа по време на
официални празници следва да се определи след
двукратно увеличение на подневното възнаграждение, тоест 200% от него.
ССчЕ се установява, че положеният труд от ищеца на официални празници, е
начислен и изплатен от работодателя в
пълния размер на удвоения такъв на единичната часова ставка /200% от нея,
съобразно изчислението по заповед № 8121з-40/15.01.2015г.,
съотвестваща на правилото на чл.364 КТ /, което води до извода, че на ищеца е платено пълното
дължимо възнаграждение за положения труд в официални празници за процесния
период, което обсулавя неоснователност на претенцията му и отхвърлянето й в
цялост.
По
разноските :
Предвид
изхода на делото всяка от страните има право на разноски, съразмерно с
уважената респ. с отхвърлената част от исковете.
Ищецът
представил доказателство за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 720лева с
ДДС /600 лева без ДДС/. С оглед направеното възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар от
отвтената страна и при съобразяване на
правната и фактическа сложност на делото, съдът намира размерът на
възнаграждението не е прекомерен, като данъчната основа е и под минимално
установените размери в чл. 7, ал. 2, т. 3, вр. чл. ал. 1, т. 1, предл. последно
от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съразмерно на уважената част от иска
разноските са в
размер на 181,49 лева.
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се следват разноски. Същият претендира
юрисконсултско възнаграждение, като на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът го определя в размер
на 150 лева. Съразмерно с отхвърлената част от иска на ответника
следва да се присъди сума в размер на 112,19 лева.
На основание чл.78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати следващите
се държавни такси по делото: в размер на 50 лева за уважения иск и сумата от 30,25
лева, представляваща изплатения от бюджета на съда депозит за ССчЕ, съразмерно на уважената част от претенцията.
Мотивиран от горното, ВРС
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, с адрес: гр. София, ул.
„Пиротска”, № 171 А да заплати на В.Д.В. ЕГН ********** с
адрес ***, сумата от 324.49 лева за положен и незаплатен
извънреден труд в размер на 54 часа за периода от 01.04.2015 г. до 01.12.2015 г., получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143 ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на завеждане на иска -
22.12.2017г. до окончателното изплащане
на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Д.В. ЕГН ********** с адрес *** иск с правно чл. 179, ал. 1 ЗМВР за осъждане на Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението”, с адрес: гр. София, ул. „Пиротска”, № 171
А, да му заплати сумата
от 962,95 лева - дължимо допълнително възнаграждение за положен труд през
официалните празници за общо 40 часа за периода от 23.12.2014 г. до 01.12.2015
г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 22.12.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Главна дирекция „Пожарна безопасност
и защита на населението”, с адрес: гр. София, ул. „Пиротска”, № 171 А да
заплати на В.Д.В. ЕГН **********, сумата от 181,49 лева,
представляваща направените в производството разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК В.Д.В. ЕГН ********** да заплати на Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението”, с адрес: гр. София, ул.
„Пиротска”, № 171 А, сумата от 112,19 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, с адрес: гр. София, ул.
„Пиротска”, № 171 А, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд – Варна сумата от 80,25 лева – държавна
такса и възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: