№ 1732
гр. София, 13.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В.М.
като разгледа докладваното от В.М. Гражданско дело № 20231110151498 по
описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по предявен от „М. Т. Б.“ ЕООД срещу И.
П. Д. осъдителен иск с правна квалификация чл. 221, ал. 2 КТ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1500 лв., представляваща
обезщетение при дисциплинарно уволнение за срока за предизвестието, ведно
със законната лихва от предявяване на иска – 18.09.2023 г. до окончателното
плащане и по насрещни искове, предявени от ответника, с правно основание
чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „М. Т. Б.“ ЕООД твърди, че с ответника И. П. Д. са били в трудово
правоотношение, възникнало с трудов договор № 144 от 29.03.2023 г. и
прекратено на 24.08.2023 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със заповед №
52/31.07.2023 г. Излага, че по силата на сключения договор, ответникът е
следвало да изпълнява поетото задължение, предмет на договора, а именно
изпълнение на служебните му задължения като диспечер транспортни
средства. Излага, че съгласно допълнително споразумение към трудовия
договор от 01.06.2023 г. размерът на уговореното между страните трудово
възнаграждение е 750 лв. Сочи, че вследствие извършена проверка било
констатирано, че ответникът не се е явил на работа без основателна причина в
периода от 07.07.2023 г. до 10.07.2023 г., за което не представил обяснения или
документи, оправдаващи отсъствието му, поради което със заповед №
52/31.07.2023 г. трудовото правоотношение между страните било прекратено
на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 вр. чл. 188, т. 3 вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ.
Поддържа, че трудовото правоотношение било безсрочно с уговорен срок на
предизвестие при прекратяването му от 60 дни (два месеца). С оглед
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, моли съда да
осъди ответника да му заплати сумата от 1500 лв., представляваща
обезщетение при прекратяване на трудовия договор на ответника поради
налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“, равняваща се на брутното
трудово възнаграждение на ответника за срока на предизвестие, уговорен
между страните на два месеца, ведно със законната лихва от предявяване на
иска – 18.09.2023 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника И. П. Д.. Ответникът признава, че с ищеца са били в трудово
правоотношение, възникнало с трудов договор № 144 от 29.03.2023 г.,
изменено с допълнително споразумение от 01.06.2023 г. и прекратено на
24.08.2023 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със заповед № 52/31.07.2023 г.
на посоченото в нея основание. Счита, че предявеният иск е частично
основателен за сума в размер на 289,52 лв., като в останалата част – до пълния
размер от 1500 лв., моли искът да бъде отхвърлен поради наличие на
насрещни вземания на ответника към ищеца. Излага, че работодателят не му
заплатил полагащото му се нетни трудови възнаграждения, както следва: за м.
06.2023 г. в размер на 581,98 лв., с падеж 30.07.2023 г., поради което изпаднал
в забава, считано от 01.08.2023 г.; за м. 07.2023 г. в размер на 250,88 лв., с
падеж 24.08.2023 г. – датата на влизане в сила на заповедта за дисциплинарно
уволнение, поради което изпаднал в забава, считано от 25.08.2023 г. Твърди, че
работодателят не му заплатил и обезщетение за 8 дни неизползван платен
годишен отпуск в размер 285,68 лв., дължимо считано от дата на прекратяване
на трудовия договор – 24.08.2023 г., като от 25.08.2023 г. изпаднал в забава.
Моли, в случай че бъде уважен искът по чл. 221, ал. 2 КТ, съдът да извърши
съдебно прихващане с насрещните вземания.
Предявява насрещни искове, както следва:
Осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за сумата от 581,98 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за
м. 06.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещния
иск – 20.03.2024 г. до окончателното плащане и сумата от 50, 28 лв.,
представляваща лихва за забава в плащането на трудовото възнаграждение за
м. 06.2023 г. за периода от 01.08.2023 г. до 20.03.2024 г.;
Осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за сумата от 250,88 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за
м. 07.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещния
иск – 20.03.2024 г. до окончателното плащане и сумата от 19, 48 лв.,
представляваща лихва за забава в плащането на трудовото възнаграждение за
м. 07.2023 г. за периода от 25.08.2023 г. до 20.03.2024 г.;
Осъдителни искове с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за сумата от 285,68 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск от 8 дни за 2023 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на насрещния иск – 20.03.2024 г. до окончателното плащане и
сумата от 22,18 лв., представляваща лихва за забава в плащането на
дължимото обезщетение за периода от 25.08.2023 г. до 20.03.2024 г.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба
от ответника по насрещните искове „М. Т. Б.“ ЕООД, с който признава
исковете за сума в общ размер 311,87 лв., като над тази сума моли за
отхвърляне на исковите претенции. Сочи, че сумата за получаване от И. Д. е
832,86 лв., от които за м. 06.2023 г. - 581,98 лв. и за м. 07.2023 г. - 250,88 лв., в
която сума е включено и обезщетението за неползван отпуск в размер на
2
178,57 лв. Твърди, че на 19.05.2023 г. на И. П. Д. е изплатена авансово сума в
размер на 500 лв., представляваща аванс от заплатата за месец юни 2023 г.
Сочи, че освен с получените 500 лв., претенцията на И. Д. следва да бъде
намалена и със сумата от 20,99 лв., представляваща лични
здравноосигурителни вноски, платени от работодателя, но дължими от
бившия му служител за времето на самоотлъчката. Оспорва претенцията за
изплащане на обезщетение за 8 дни неизползван платен годишен отпуск, като
твърди, че работникът е имал право на 5 дни платен годишен отпуск, както е
посочено в заповедта, съответно на обезщетение в размер на 178,57 лв., която
сума била включена в заплатата за м. 07.2023 г. Оспорва претендираните
лихви за забава, тъй като дружеството било изплатило авансово сума в размер
на 500 лв. Поддържа, че не е изпаднал в забава, тъй като заплатата за м. юни
2023 г. се дължала до 30.07.2023 г., а Д. преустановил работа, считано от
07.07.2023 г., като не оказал нужното съдействие да получи възнагражденията
за м. юни и юли 2023 г., като възнагражденията си той получавал на ръка, а
работодателят не разполагал с номер на банковата му сметка.
По доказателствената тежест:
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ е да
докаже, че между страните е съществувало безсрочно трудово
правоотношение въз основа на сключен трудов договор с твърдяното
съдържание, включително уговорката за двумесечно предизвестие при
прекратяване, че трудовото правоотношение е било прекратено на 24.08.2023
г. със заповед № 52/31.07.2023 г. за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“, както и размерът на последното получено от ответника брутното
трудово възнаграждение за пълен отработен месец преди уволнението.
В тежест на ответника е да докаже плащане в погашение на съдебно
предявеното вземане.
В тежест на ищеца по насрещните искове с правно основание чл. 128, т. 2
КТ е да докаже, че през исковия период между него и ответника е
съществувало трудово правоотношение, по което е изпълнявал задължението
си да престира труд, съобразно уговореното, поради което в негова полза е
възникнало вземане за трудово възнаграждение, чиято изискуемост е
настъпила, както и размера на уговореното брутно трудово възнаграждение.
В тежест на ответника по насрещните искове е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца по
насрещните искове е да докаже наличието на главен дълг и момента на
изпадане на ответника в забава (настъпване на уговорения срок за плащане на
трудово възнаграждение).
В тежест на ищеца по насрещния иск с правно основание чл. 224, ал. 1
КТ е да докаже наличието на трудово правоотношение между страните, което
е прекратено независимо от основанието за прекратяване; наличието на
неизползван платен годишен отпуск през периода на съществуване на
трудовото правоотношение, както и размера на брутното трудово
възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди
3
уволнението.
В тежест на ответника е да докаже или ползването на отпуска за
процесния период, или плащане на обезщетението за неползването му.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест ищеца по
насрещния иск е да докаже наличието на главен дълг и момента на изпадане
на ответника в забава (настъпване на основанието за плащане на
обезщетение).
На основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 153 ГПК съдът отделя като
безспорни и с това ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
че страните по делото са били в трудово правоотношение, възникнало с
трудов договор № 144 от 29.03.2023 г. с посоченото в него съдържание,
изменено с допълнително споразумение от 01.06.2023 г., с посоченото в него
съдържание, което ТПО е било прекратено на 24.08.2023 г. на основание чл.
330, ал. 2, т. 6 КТ със заповед № 52/31.07.2023 г., с която на ответника е
наложено наказание „дисциплинарно уволнение“ заради извършени от него
конкретни нарушения на трудовата дисциплина – неявяване на работа повече
от два работни дни, считано от 07.07.2023 г. до 10.07.2023 г., че трудовото
правоотношение е било безсрочно с уговорен срок на предизвестие при
прекратяването му от 60 дни (два месеца).
По доказателствата и исканията на страните:
Ищецът с исковата молба и с отговора на насрещната искова молба е
представил писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор,
поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Съдът счита за необходимо да допусне служебно съдебно-счетоводна
експертиза, по която вещото лице, след като се запознае с представените по
делото писмени доказателства и извърши проверка в счетоводството на
ищцовото дружество и личното трудово досие на ищеца, както и след като се
запознае с ведомостите за заплати за процесния период, да даде заключение
по следните въпроси:
1. Да посочи размера на брутното трудово възнаграждение, получено
от И. Д. за последния пълен отработен месец преди уволнението;
2. Да изчисли размера (брутен и нетен) на дължимите на И. Д.
трудовите възнаграждения за м. юни 2023 г. и за м. юли 2023 г., както и за
периода 01.07.2023 г. – 06.07.2023 г. включително;
3. Да посочи начислени ли са и в какъв размер, както и заплатени ли са
на И. Д. суми за трудови възнаграждения и обезщетение за неизползван
отпуск за процесните периоди, в какъв размер и на коя дата;
4. Да изчисли дължимия размер на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ
за полагаемия се на И. Д. неизползван платен годишен отпуск,
пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж към датата
на прекратяването на трудовото правоотношение – 24.08.2023 г. (вещото
лице да съобрази нормата на чл. 177 КТ);
5. Да посочи платени ли са публичните задължения към държавата за
данъци и осигуровки върху неизплатените задължения за
4
възнаграждения и обезщетение и в какъв размер по отношение на всяко
от тях.
По останалите доказателствени искания на страните, съдът ще се
произнесе в открито съдебно заседание след изслушване на страните по
делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
29.01.2025 г. от 14.00 часа, за което страните да бъдат призовани.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на представените с исковата молба и с
отговора на насрещната искова молба документи като писмени доказателства
по делото.
ДОПУСКА изслушването на ССчЕ със задачи: вещото лице, след като
се запознае с представените по делото писмени доказателства и извърши
проверка в счетоводството на ищцовото дружество и личното трудово досие
на ищеца, както и след като се запознае с ведомостите за заплати за процесния
период, да даде заключение по следните въпроси:
1. Да посочи размера на брутното трудово възнаграждение, получено
от И. Д. за последния пълен отработен месец преди уволнението;
2. Да изчисли размера (брутен и нетен) на дължимите на И. Д.
трудовите възнаграждения за м. юни 2023 г. и за м. юли 2023 г., както и за
периода 01.07.2023 г. – 06.07.2023 г. включително;
3. Да посочи начислени ли са и в какъв размер, както и заплатени ли са
на И. Д. суми за трудови възнаграждения и обезщетение за неизползван
отпуск за процесните периоди, в какъв размер и на коя дата;
4. Да изчисли дължимия размер на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ
за полагаемия се на И. Д. неизползван платен годишен отпуск,
пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж към датата
на прекратяването на трудовото правоотношение – 24.08.2023 г. (вещото
лице да съобрази нормата на чл. 177 КТ);
5. Да посочи платени ли са публичните задължения към държавата за
данъци и осигуровки върху неизплатените задължения за
възнаграждения и обезщетение и в какъв размер по отношение на всяко
от тях.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 400 лв. от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Е. К. Й.-М.. Вещото лице да се уведоми за
поставените задачи и да се призове за насроченото открито съдебно
заседание.
ОТЛАГА произнасянето по останалите доказателствени искания на
страните за първото открито съдебно заседание по делото.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО,
обективиран в мотивната част на настоящото определение.
5
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК те
могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените със
същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно
уреждане на спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им указва, че
постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е
по - добро и от най - доброто съдебно решение, а и спестява на страните
половината от разноските за държавна такса, тъй като половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да
бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при
следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се
е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ДА СЕ ВРЪЧИ НА СТРАНИТЕ препис от настоящото определение, в
което е обективиран проектът за доклад по делото, на ищеца ДА СЕ ВРЪЧИ
препис от отговора на исковата молба от ответника, а на ищеца по насрещния
иск ДА СЕ ВРЪЧИ препис от отговора на насрещната искова молба от
ответника по нея, както и препис от молба от 12.12.2024 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6