Решение по дело №190/2019 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 52
Дата: 25 март 2020 г. (в сила от 8 април 2022 г.)
Съдия: Георги Димитров Чолаков
Дело: 20191800900190
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 12 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №52

 

 

гр. София, 25.03.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Софийски окръжен съд, търговско отделение, III-ти състав, в публично заседание на десети март две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ

 

при секретаря Юлиана Божилова и в присъствието на прокурора …………………., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 190 по описа за 2019 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

С.Б.П. *** е предявил срещу ЗАД „О.” АД, ЕИК . обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 250 000 лева за причинени му неимуществени вреди – физически болки и страдания и трайно затруднение на движението на долния му десен крайник вследствие нанесени му телесни увреждания – травматичен шок, политравма, счупване на таза-главулечна кост и лява срамна кост, открито счупване на дясната капачка, изкълчване на лявата тазобедрена става, счупване на фибулата, контузия и две разкъсно-контузни рани на челото вляво и на левия горен клепач на окото, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 10.10.2018 год. около 19.56 часа на път II-62 /гр. Д. – гр. С./, в района на км 53+101, по вина на И.Б.Д. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Вито“, с ДК № КН 3580 ВК, със застрахователна полица № BG/23/118001463236 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 16.05.2018 год. до 15.05.2019 год., прекратена на 04.12.2018 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от деня на изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ, 14.03.2019 год., до окончателното й заплащане.

Претендират се направените по делото разноски и заплащане на адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 от ЗА за предоставена на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото от адв. В.О. от САК.

            Ищецът твърди, че на 10.10.2018 год. около 19.56 часа на път II-62 /гр. Дупница – гр. Самоков/, в района на км 53+101, И.Б.Д. управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Вито“, с ДК № КН 3580 ВК. При маневра ляв завой същият отнел предимството на насрещно движещия се от гр. С. към гр. Д.лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксара“, с ДК № СО 0590 АХ, управляван от ищеца С.Б.П. и предизвикал ПТП, при което на последния били причинени телесни увреждания : травматичен шок, политравма, счупване на таза-главулечна кост и лява срамна кост, открито счупване на дясната капачка, изкълчване на лявата тазобедрена става, счупване на фибулата, контузия и две разкъсно-контузни рани на челото вляво и на левия горен клепач на окото.

След пътно-транспортното произшествие ищецът бил откаран от екип на СМП в УМБАЛСМ „П.“, където бил прегледан по спешност и приет за лечение в Трета клиника по ортопедия и травматология. След извършени редица прегледи, образни изследвания и консултации с лекари специалисти са били установени горепосочените травматични увреждания. На следващия ден – 11.10.2018 год., ищецът претърпял три оперативни интервенции – репозиция на дислокацията на лява ТБС, поставяне на винтове на Шанц в дясната дистална тибия и репозиция на фрактурата на вътрешната фиксация с два телени серклажа. След проведеното оперативно и следоперативно лечение ищецът бил изписан с препоръки за щадящ режим.

На 22.10.2018 год. ищецът бил приет в Трета клиника по ортопедия и травматология в УМБАЛСМ „П.“ с основна диагноза: Счупване на дисталната част на тибията – закрито. Извършени били редица прегледи, образни изследвания и консултации с лекари специалисти. На 07.11.2018 год. ищецът претърпял оперативна интервенция – репозиция на фибулата с плака и винтове. След проведеното оперативно и следоперативно лечение ищецът бил изписан с препоръки да ходи с патерици и да не натоварва оперирания крайник.

На 30.11.2018 год. ищецът отново бил приет в Трета клиника по ортопедия и травматология в УМБАЛСМ „П.“ по повод инфектирана рана след открита фрактура на подбедрицата в ляво. Извършени били редица прегледи, образни изследвания и консултации с лекари специалисти. На 06.12.2018 год. ищецът претърпял оперативна интервенция – ексцизия и щателен дебридман на некротичните тъкани. След проведеното оперативно и следоперативно лечение ищецът бил изписан на 07.12.2018 год. с препоръки да не натоварва оперирания крайник.

На 18.03.2019 год. ищецът бил приет във Втора клиника по ортопедия и травматология в УМБАЛСМ „П.“ за продължаване на лечението от счупването на долния крайник. Извършени били редица прегледи, образни изследвания и консултации с лекари специалисти. На 22.03.2019 год. ищецът претърпял оперативна интервенция – костна пластика за попълване на дефект на счупените кости на подбедрицата. След проведеното оперативно и следоперативно лечение ищецът бил изписан на 27.03.2019 год. с препоръки да ходи с патерици и да не натоварва оперирания крайник за период от 45 дни.

Твърди се, че от пътно-транспортното произшествие до настоящия момент ищецът е в тежко физическо състояние, като причинените му наранявания водят до силни и продължителни болки в областта на десния долен крайник. Оздравителният процес при него е много дълъг – два месеца е бил в болнично заведение и е претърпял шест оперативни интервенции. Възстановяването при него настъпва много бавно, дори и към настоящият момент не се наблюдава пълно функционално възстановяване на увредените места и е налице ограничен обем на движенията на десния долен крайник.

Твърди се, че състоянието на ищеца е свързано със силни болки и страдания, бърза уморяемост, непълноценност и възможност да упражнява трудова дейност. Претърпените от него болки и страдания и ежедневните затруднения в бита, които понася от 11.10.2018 год. и негативното отражение, което тези травми дават в продължителния процес на оздравяване, водят до срив на самочувствието му и тежък психически шок. Ищецът изключително трудно преодолява стреса, предизвикан от ПТП – страхува се да излиза навън, не спи спокойно след инцидента, станал е много чувствителен.

            Във връзка с описаното ПТП било образувано досъдебно производство № 595/2018 год. по описа на РУ – Дупница, пр.пр. № 2667/2018 год. по описа на РП – Дупница.

Сочи се, за лекия автомобил марка „Мерцедес“, модел „Вито“, с ДК № КН 3580 ВК, управляван при ПТП от деликвента И.Б.Д., била сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица № BG/23/118001463236, валидна от 16.05.2018 год. до 15.05.2019 год. /прекратена на 04.12.2018 год./, т.е. валидна към датата на ПТП, 10.10.2018 год.

Твърди се, че ищецът депозирал писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ до ЗАД „О.” АД – вх. № 16-1167/13.12.2018 год. До изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ, 14.03.2019 год., ответникът не се произнесъл по същата, което обуславя интереса от предявяване на настоящите искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ.

Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника на 29.08.2019 год. с указанията по чл.367-370 от ГПК, като до изтичане на срока по чл.367, ал.1 от ГПК /12.09.2019 год. вкл./ същият не е подал писмен отговор на и.м. с последиците по чл.370 от ГПК. На 12.09.2019 год. по делото е постъпил писмен отговор на и.м. от името на ЗАД „О.” АД, подаден от лице без представителна власт – адв. Д.Х. от САК /без пълномощно за представителство/. С рез. от 13.09. съдът е указал на ответника в едноседмичен срок от съобщението да представи пълномощно, удостоверяващо представителната власт на адв. Х., подала отговора на исковата молба от негово име, респ. да потвърди действията, извършени от негово име от лице без представителна власт; съдът е указал, че при неизпълнение на горното в срок следва да приеме, че по делото не е подаван отговор на исковата молба с последиците за ответника по чл.370 от ГПК. До изтичане на горния срок – 01.10.2019 год., ответникът не е представил пълномощно и не е потвърдил действията, извършени от негово име от лице без представителна власт. Пълномощно за адв. Д.Х. от САК по делото е било представено едва с молба от 11.11.2019 год. – при вече настъпили последици за ответника по чл.370 от ГПК.

В с.з. процесуалният представител на ответника – адв. И.Е. от САК, оспорва предявения иск по чл.432, ал.1 от КЗ по основание и размер и претендира направените по делото разноски, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.

Пълномощникът на ищеца в с.з. на 10.03.2020 год. прави искане по чл.78, ал.5 от ГПК – за присъждане на по-нисък размер на разноските, съставляващи претендирано от ответника прекомерно адвокатско възнаграждение – до минималния установен размер в чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

            Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

 

            Видно от представения с и.м. констативен протокол от 10.10.2018 год. на ОДМВР за ПТП с пострадали лица, както и от представения с молба на пълномощника на ищеца от 20.01.2020 год. протокол от същата дата за оглед на местопроизшествие, съставен от разследващ полицай при РУ – Дупница, в същите е отразено настъпило ПТП на 10.10.2018 год. около 19.56 часа на път II-62 /гр. Д. – гр. С./, в района на км 53+101, с участници – МПС № 1 – лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Вито“, с ДК № КН 3580 ВК, с водач И.Б.Д. с ЕГН ********** и МПС № 2 – лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксара“, с ДК № СО 0590 АХ, с водач С.Б.П. с ЕГН **********. Отразено е, че ПТП е настъпило след като л.а. „Мерцедес“ при маневра ляв завой отнема предимството на насрещно движещия се л.а. „Ситроен“, както и че на водача на последния – ищеца П., е причинена фрактура на тазобедрена става.

            Във връзка с горното ПТП е било образувано досъдебно производство 595/2018 год. по описа на ОДМВР – Дупница, пр.пр. № 2667/2018 год. по описа на РП – Дупница. Същото, видно от служебно изисканата и получена в съда на 06.03.2020 год. справка от Районна прокуратура – Дупница, е приключило и внесено в РС – Дупница, като е било образувано АНД № 1239/2019 год. По последното с решение № 54/04.02.2020 год., невлязло в сила до момента, подсъдимият И.Б.Д. е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за извършено от него престъпление по чл.343, ал.1, б.„б“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК – за нарушаване на правилата на движение, установени в ЗДвП и причинена по непредпазливост средна телесна повреда на С.Б.П..

            От показанията на свидетеля И.Б.Д., участник в ПТП, се установява, че на 10.10.2018 год. се прибирал към гр. С.в посока гр. С., управлявайки лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Вито“.  На една от отбивките край пътя решил да спре, тъй като търсил избягало от фермата му животно. Отбивката била от другата страна на пътното платно, свидетелят подал мигач и завил наляво, перпендикулярно на главния път, пресичайки насрещната лента за движение. Било на смрачаване, автомобилът му бил с включени фарове, но имало видимост, тъй като пътният участък бил прав на разстояние 500 – 600 метра и Д. забелязъл в далечината да идва насрещно движещ се автомобил, също с включени фарове. Преценил обаче, че разстоянието е достатъчно голямо за да извърши започнатата от него маневра, която предприел на първа и втора предавка. Когато забелязъл насрещния автомобил, той бил на разстояние 150 – 200 метра, но преди да довърши маневрата и да пресече пътното платно към отбивката, двата автомобила се ударили. За л.а. „Мерцедес“ ударът бил в предна дясна гума, а за другия автомобил свидетелят не си спомня; сочи обаче, че ударът настъпил извън пътното платно, внасяйки противоречие – веднъж сочи, че е станал на банкета и втори път – „извън банкета, който е на един метър от платното“. След катастрофата отишъл до другия автомобил за да попита водача как е; опитал се да помогне и да отвори вратата, но не могъл, тъй като се била огънала от удара.

От показанията на свидетелката Д. Б. П., сестра на ищеца, се установява, че за катастрофата разбрала от брат си, който й се обадил по телефона и я помолил да дойде до С.в „П.“; отишла там на другия ден. Заварила го в реанимация, бил буден, но говорил несвързано. В болницата следващите дни претърпял множество операции, като докторите им казали, че има вероятност кракът му въобще да не се спаси, тъй като бил счупен много лошо; имал и счупване на таза. Престоял почти два месеца в болницата преди да се прибере у дома, но не могъл да ходи самостоятелно – бил с проходилка. Много дълго време след инцидента имал проблеми с придвижването, доскоро бил с патерици – понастоящем вече ходи сам, но куца и не може да ходи продължително, той като му се подува крака. Преди работил като професионален шофьор, но напуснал, тъй като поради уврежданията в крака и таза не можел да управлява автомобил, като седи продължително време в една поза.

След операцията за продължителен период от време ищецът приемал болкоуспокояващи; първоначално не можел да се обслужва самостоятелно и да се храни сам и свидетелката заедно с майка им му помагали. Продължителните болки, лишения и неудобства изнервили ищеца, който се карал с близките си. Предстояли му и още оперативни интервенции – за премахване на поставени импланти.

От заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните, се установява, че от приложената по делото медицинска документация е видно, че след ПТП ищецът е бил приет по спешност УМБАЛСМ „П.“ след получени травми в областта на лява тазобедрена става, дясна колянна става и дясна подбедрица. Приет по спешност, като след извършване на необходимите прегледи, образни изследвания и консултации са установени следните увреждания : Политравма. Травматичен шок. Счупване на лявата гаванковидна ямка на таза. Счупване на лявата срамна кост. Открито счупване 2- ра степен в долната част на дясна подбедрица. Открито счупване на капачката на дясна колянна става. Изкълчване на лява тазобедрена става. Контузия на главата. Разкъсноконтузна рана в лява челна област. Разкъсноконтузна рана в областта на горния клепач на лявото око.

Проведено било по спешност оперативно лечение на изкълчването на лява тазобедрена става и счупванията на костите на таза, като изкълчването било наместено, счупванията на костите на таза били наместени и фиксирани с две плаки и винтове. Проведено било оперативно лечение на счупването на капачката на дясна колянна става и поставена метална остеосинтеза с тел. На откритото счупване на дясна подбедрица бил поставен външен фиксатор – метална конструкция, която фиксира счупването и позволява достъп за обработка на получените рани. След овладяване на инфекцията било проведено оперативно лечение, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с две плаки и винтове.

Следоперативният период протекъл с усложнения и появата на нежизнеспособни /некротични/ тъкани в областта на счупването на дясна подбедрица, което наложило провеждането на оперативни лечения на 22.10.2018 год. и на 30.11.2018 год. за отстраняването на тези тъкани и поставяне на костен антибиотичен цимент на мястото на счупване.

Поради появил се костен дефект на дясната голямопищялна кост на 18.03.2019 год. било проведено ново оперативно лечение на счупването, като антибиотичния цимент бил отстранен и била направена автоостеопластика, като е взето костно парче от таза на ищеца и е поставено на мястото на счупването на дясна подбедрица.

Ищецът ползвал отпуск по болест за временна нетрудоспособност от 10.10.2018 год. до 05.08.2019 год., когато с решение на ТЕЛК по общи заболявания при МБАЛ С., са му определени 84% ТНР.

На 08.12.2019 год. в.л. е извършил личен преглед на ищеца, при който констатира следното :

            Ищецът споделя, че след операциите всяка седмица му слагали вакуумни превръзки и няколко пъти изрязвали мъртвите тъкани. Три месеца бил на легло и се придвижвал с инвалидна количка. От февруари 2019 год. започнал да се придвижва, първоначално с проходилка, а след това и с патерици, като стъпвал на левия крак. Ходил с патерици шест месеца. Оплаква се от болки в лява тазобедрена става, дясна колянна става, дясна подбедрица и дясна глезенна става, засилващи се при натоварване и смяна на времето. Може да ходи около половин час, след което започват болките. Дясната подбедрица е много оточна. Не може да кляка и ходи с накуцване. Металните остеосинтези от таза, капачката на дясната колянна става и дясната подбедрица не са отстранявани.

Обективно се установява наличие на оперативен белег по външната страна на лява тазобедрена става с дъговидна форма и надлъжен ход с дължина 32 см. В долната част на корема в ляво се вижда оперативен белег с напречен ход и дължина 12 см. Наличие на надлъжен дъговиден белег в областта на дясна колянна става с дължина 14 см. Дясна подбедрица е силно оточна, деформирана, с променен цвят на кожата. Обемна разлика на двете подбедрици на 25 см от петата – лява подбедрица 30 см, дясна подбедрица 39 см. Наличие на белег от рана по предната страна на дясна подбедрица с неправилна форма и размери приблизително 8/2 см, под нивото на кожата, прираснал към костта. По външната страна на дясна подбедрица в долния й край се вижда оперативен белег с надлъжен ход и дължина 14 см. Запазен обем движение в лява тазобедрена става. Ограничен обем движение в дясна колянна става при свиване от 100 градуса при норма 130 градуса. Ограничен обем движение в дясна глезенна става. Липса на движение в ставата при повдигане на ходилото нагоре и ограничен обем движение при сваляне на ходилото надолу от 30 градуса, при норма 50 градуса.

            В.л. сочи, че причинените на ищеца при ПТП увреждания са му причинили болки и страдания, които през първите 6 месеца са били с голям интензитет. По правило – при нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, периодът на възстановяване от такъв вид увреждания е около 12 месеца, но при ищеца се установяват невъзстановени увреди при извършения преглед – ограничен обем движение в дясна колянна и дясна глезенна става, които ще бъдат с траен характер. И към момента на прегледа, 08.12.2019 год., ищецът продължава да изпитва болки с нисък интензитет в увредените стави.

От заключението по назначената автотехническа експертиза, неоспорено от страните, се установява следния механизъм на настъпване на ПТП :

На 10.10.2018 год. около 19.50 часа – сумрак, по второкласен път от републиканската пътна мрежа № 62, в посока от гр. Д. към гр. С., се е движил товарен автомобил марка „Мерцедес Вито” с ДК КН 35 80 ВК, управляван от И.Б.Д.. Платното за движение в този участък е било двупосочно с по една лента за движение в противоположните посоки, отделени една от друга посредством единична, бяла прекъсната линия „МЗ”, като всяка лента за движение била по 3.50 метра. Участъкът бил продължителен, прав, преди и след зоната на ПТП равнинен, със сухо асфалтово покритие без наличие на неравности. Видимостта била нормална.

Придвижвайки се по гореописания начин, водачът на товарния автомобил забелязал, че в лентата за насрещно движение – в посока от гр.С. към гр. Д. се движи лек автомобил, но преценил, че е възможно да извърши маневра за ляв завой и предприел действия за това, като с челната част на управлявания от него автомобил навлязла в лентата за насрещно движение.

Към този момент и условия на движение, в посока от гр. С. към гр. Д., в дясната си пътна лента, се е движил лек автомобил „Ситроен Ксара” с ДК СО 05 90 АХ, управляван от С.Б.П.. Водачът П. е възприел, че товарният автомобил ще извърши маневра за ляв завой и е предприел действия за намаляване и спиране на лекия автомобил, като в зоната на ПТП е оставил спирачна следа с дължина от началото й до задното дясно колело на автомобила с дължина 25 метра, но независимо от това, изводимо от описаните деформации по автомобилите в протокола за оглед на местопроизшествие, е настъпил удар между челната част на лекия автомобил „Ситроен” и челната дясна част на товарния автомобил „Мерцедес”, вследствие на който удар силно е деформирана челната част на лекия автомобил и е вбит двигателя му назад. При този удар товарният автомобил е отхвърлен назад по отношение първоначалната му посока на движение и вдясно, като и двата автомобила са се установили в дясното крайпътно пространство.

В с.з. в отговор на поставени от пълномощника на ответника въпроси в.л. допълва, че при спирачен път от 25 метра за лекия автомобил скоростта му на движение преди ПТП е била около 58 км/ч. Независимо, че товарният автомобил не е оставил спирачни следи, с оглед естеството на извършваната от него маневра – ляв завой, същият се е движил преди ПТП със скорост не повече от 20-25 км/ч.

Техническият анализ на горното води до заключението на АТЕ, че в случая единствената причина за настъпване на ПТП са субективните действия на водачът на автомобила „Мерцедес Вито” – И.Б.Д., който при завиване наляво за навлизане в друг път не е пропуснал да премине насрещно движещото се превозно средство – лекият автомобил „Ситроен Ксара”, управляван от ищеца С.Б.П..

Видно от представеното с и.м. писмо изх. № 24-01-929/18.12.2018 год. на Гаранционен фонд, от справка от база данни на Информационния център към ГФ се установява, че автомобилът с ДК № КН 3580 ВК, управляван при ПТП от И.Б.Д., е имал сключена със ЗАД „О.” АД застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица № BG/23/118001463236, валидна от 16.05.2018 год. до 15.05.2019 год., прекратена на 04.12.2018 год.

Видно от представената с и.м. застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на С.Б.П. – вх. № 16-1167/13.12.2018 год. по описа на ЗАД „ОЗК – Застраховане” АД, при ответника била образувана ликвидационна преписка по щета, по която не се установява застрахователят да се е произнесъл по претенцията с предложение за изплащане на застрахователно обезщетение.

            При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи :

 

Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно – лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15 работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а) отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в) размерът на вредите не е бил напълно установен.

Съгласно разпоредбата на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 от КЗ, освен в случаите на чл.380, ал.3 от КЗ – непредставяне на данни за банкова сметка. ***-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или ал.5 от КЗ, като в случаите по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато не са представени всички доказателства по чл.106 от КЗ, се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – тримесечен.

В настоящия случай допустимостта на предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ съгл. разпоредбата на чл.498, ал.3 от КЗ бе установена с представената с и.м. писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на С.Б.П. – вх. № 16-1167/13.12.2018 год. по описа на ЗАД „О.” АД, по която няма данни застрахователят да се произнесъл до изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ.

По основателността на предявените искове съдът намира следното :

С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

В настоящия случай от събраните гласни и писмени доказателства и от заключението по назначената АТЕ бе установено по несъмнен начин, че единствената причина за настъпването на описаното с и.м. ПТП са били субективните действия на водача на лекия автомобил марка „Мерцедес“ с ДК № КН 3580 ВКИ.Б.Д., който при завиване наляво и пресичане на насрещната пътна лента в двупосочното платно за движение не е пропуснал да премине насрещно движещото се превозно средство – лекия автомобил „Ситроен”, управляван от ищеца С.Б.П..

Установено бе и че сочените в и.м. увреждания, причинени при ПТП на ищеца – травматичен шок, политравма, счупване на таза-главулечна кост и лява срамна кост, открито счупване на дясната капачка, изкълчване на лявата тазобедрена става, счупване на фибулата, контузия и две разкъсно-контузни рани на челото вляво и на левия горен клепач на окото, са в причинна връзка с противоправните действия на деликвента, причинил ПТП – И. Д.. Вината на деликвента съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното, а горната презумпция в настоящото производство не само не бе опровергана, но и от събраните доказателства вината бе установена по несъмнен начин – с установяването на факта на нарушаване на правилата за движение по пътищата от този водач, регламентирани в чл.37, ал. 1 от ЗДвП

„При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства“.

Установена бе и причинната връзка между горните нанесени на ищеца телесни увреждания и търпените него физически болки и страдания в хода на възстановителния процес.

По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ обстоятелството, че за лекия автомобил марка „Мерцедес“, модел „Вито“, с ДК № КН 3580 ВК, управляван при ПТП от деликвента И.Б.Д., е била сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица № BG/23/118001463236, валидна от 16.05.2018 год. до 15.05.2019 год., прекратена на 04.12.2018 год. – т.е. валидна към датата на ПТП – 10.10.2018 год.

Доказан по основание, предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ  е доказан отчасти по размер.

Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице. В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на физически болки и страдания и трайно затруднение на движението на долния десен крайник на ищеца, понесени от него като пряка и непосредствена последица от получените при ПТП травматични увреждания. Към момента на причиняване на травмите ищецът е бил на 48 години, в работоспособна възраст – работил е като шофьор, а с оглед естеството на получените от него наранявания не е настъпило пълно възстановяване от травматичните увреждания, а и такова няма да настъпи – от заключението на СМЕ е видно, че при ищеца се установяват невъзстановени увреди – ограничен обем движение в дясна колянна и дясна глезенна става, които ще бъдат с траен характер. Същият е ползвал продължителен отпуск по болест за временна нетрудоспособност – от 10.10.2018 год. до 05.08.2019 год., когато с решение на ТЕЛК са му определени 84 % ТНР. Естеството на травмите е възпрепятствало и възможността ищецът да продължи да упражнява професията си.

На следващо място съдът отчита и че търпените от ищеца физически болки и страдания са били с със значително по-голям интензитет от обичайния за такъв вид увреждания. За период от няколко месеца ищецът се е подложил на шест оперативни интервенции, като част от тях са били наложителни с оглед получените усложнения – появата на нежизнеспособни /некротични/ тъкани в областта на счупването на дясна подбедрица, наложило отстраняването им и поставяне на костен антибиотичен цимент на мястото на счупване. Впоследствие поради появил се костен дефект на дясната голямопищялна кост се е наложило оперативното отстраняване на антибиотичния цимент и направата на автоостеопластика, като е взето костно парче от таза на ищеца и е поставено на мястото на счупването на дясна подбедрица.

Търпените от ищеца физически болки и страдания са били съпроводени със значителни затруднения в бита – същият не е могъл да се обслужва сам и е разчитал на помощта на близките си, за което свидетелства и сестра му, свидетелката П. – продължителните болки, лишения и неудобства изнервили ищеца, който се карал с близките си.

В обобщение съдът приема, че така установените неблагоприятни проявления на причинените на С.Б.П. увреждания налагат определяне на по-висок от обичайния определян в практиката на съдилищата размер на обезщетението за сходни претърпени неимуществени вреди, което следва да допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищеца, а именно – обезщетение в размер на 70 000 лева. Предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен за разликата до пълния му предявен размер от 250 000 лева. Върху сумата от 70 000 лева съдът на осн. чл.409 от КЗ съдът следва да присъди и законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от 14.03.2019 год. – деня, следващ изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ.

 

            По отношение на държавните такси и разноски :

            Тъй като с определение № 465/21.08.2019 год. ищецът е бил освободен от заплащане на такси и разноски по настоящото производство, то с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса върху уважения размер на исковете – ДТ в размер на 2 800 лева, както и изплатените разноски от бюджета на съда в размер на 600 лева – възнаграждения на в.л. по СМЕ и АТЕ.

В хода на производството по делото ищецът не е направил разноски и такива не следва да му се присъждат.

Тъй като, видно от представения в с.з. на 10.03.2020 год. договор за правна помощ от 13.01.2020 год., сключен между ищеца и адв. В.В.О. от САК, същият е за оказване на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в размер на 3 156 лева с ДДС /пълномощникът е регистрирано по ЗДДС лице от 14.02.2020 год./, като осъди ответника да заплати тази сума на пълномощника.

В хода на производството по делото ответникът е направил разноски в размер на 7 836 лева, съставляващи заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство /с начислен ДДС/, а ищецът е направил искане по чл.78, ал.5 от ГПК за присъждане на по-нисък размер на горните разноски. Възражението е неоснователно – така договореното и изплатено възнаграждение е в минималния размер по чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /6 366 лева без ДДС/, поради което и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да се осъди да заплати на ответника сумата от 5 641.92 лева, съставляваща направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

            Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ ЗАД „О.” АД, ЕИК. да заплати на С.Б.П. ***, с ЕГН **********, по банкова сметка *** ***, сумата от 70 000 лева /седемдесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди – физически болки и страдания и трайно затруднение на движението на долния му десен крайник вследствие нанесени му телесни увреждания – травматичен шок, политравма, счупване на таза-главулечна кост и лява срамна кост, открито счупване на дясната капачка, изкълчване на лявата тазобедрена става, счупване на фибулата, контузия и две разкъсно-контузни рани на челото вляво и на левия горен клепач на окото, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 10.10.2018 год. около 19.56 часа на път II-62 /гр. Д. – гр. С./, в района на км 53+101, по вина на И.Б.Д. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Вито“, с ДК № КН 3580 ВК, със застрахователна полица № BG/23/118001463236 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 16.05.2018 год. до 15.05.2019 год., прекратена на 04.12.2018 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.03.2019 год., до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск В ЧАСТТА МУ за разликата до пълния му предявен размер от              250 000 лева /двеста и петдесет хиляди лв./.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ЗАД „О.” АД, ЕИК . да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 3 400 лева /три хиляди и четиристотин лв./, съставляваща дължима за производството по делото държавна такса и изплатени разноски от бюджета на съда.

ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА ЗАД „О.” АД, ЕИК. да заплати на адв. В.В.О. от САК, с ЕГН **********, със служебен адрес ***, сумата от 3 156 лева с ДДС /три хиляди сто петдесет и шест лв. с ДДС/, съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК С.Б.П. ***, с ЕГН **********, да заплати на „О.” АД, ЕИК .сумата от 5 641.92 лева /пет хиляди шестстотин четиридесет и един лв. и деветдесет и две ст./, съставляваща направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ :