№ 62901
гр. София, 15.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Частно
гражданско дело № 20251110120472 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от “А” ЕООД ЕИК: *********, срещу Е. С. Р..
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в
частта за претендираните вземания за възнаграждение и лихва по договор за
поръчителство, доколкото са налице пречките по чл. 411, ал.2, т.2 ГПК. В случая
заявителят претендира вземания по договор за потребителски кредит по смисъла на
глава III ЗПК, поради което отношенията между страните породени от него, се
регулират от правилата на специалния закон. В чл.4 от договора за кредит е уговорено,
че заемателят може да избере необезпечен кредит или обезпечение чрез предоставяне
на банкова гаранция до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице в срок до 48
часа от подаване на заявлението. В дена на сключване на договора за кредит е сключен
договор за поръчителство. По силата на последния контракт „А“ ЕООД поело
задължение да обезпечи пред „К“ ЕАД задълженията на длъжника по договора за
кредит, а длъжникът се задължил да му заплата възнаграждение месечно за периода на
действие на договора, видно от приложение № 1 към договор за предоставяне на
поръчителство.
Предвид изложеното и констатациите при извършена служебна справка в
Търговският регистър по партидата на „К“ ЕАД се установява, че сключеният договор
за поръчителство е с юридическо лице, което е предварително одобрено от кредитора
по договора за кредит и което се явява свързано с него лице, доколкото същия е
едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител. Последното налага
извода, че на кредитополучателя не е предоставено право на избор и възможност за
индивидуално договаряне, респективно сключването договора за поръчителство не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в
правата между потребителя и търговеца. Същият има за цел да обезщети вредите от
фактическа неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би могъл да
претърпи при неплатежоспособност и липса на обезпечение, което влиза в
противоречие с предвиденото в чл.16 ЗПК изискване към доставчика на финансова
услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи
1
добросъвестно цена за ползване на заетите средства, съответна на получените
гаранции. Обвързването на възможността за отпускане на кредит с възмезден договор
за поръчителство със свързано с кредитора лице, на практика прехвърля върху
кредитополучателят финансовата тежест за изпълнение на задълженията на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на
кандидатстващите за кредит, за което на кредитора не се дължат такси по силата на
чл.10а, ал.1 и ал.2 ЗПК. Изложеното налага извода, че претендираното вземане, се
основава на неравноправна за потребителя клауза, която се явява нищожна по смисъла
на чл.146, ал.1 ЗЗП.Със сключването на договор за поръчителство се цели едно
допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на
кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се
избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ГПК, което от своя страна води до
недействителност на договора за поръчителство, респективно на уговорената в него
клауза за заплащане на възнаграждение на основание чл.26, ал.1, пр.2, вр. с чл.19, ал.4
ЗПК.
Вън от вече изложеното следва да се държи сметка, че съгласно нормата на чл.
33, ал.1 и 2 ЗПК при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата и обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. Уговореното възнаграждение по договор за предоставяне
на поръчителство, чието заплащане е обусловено от просрочието на главните
задължения, по своето същество е заобикаляне на ограничението на императивната
норма на чл. 33 ЗПК и води до оскъпяване на кредита и неоснователното обогатяване
на кредитора. Предвид гореизложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено по
отношение на така посоченото възнаграждение и лихвата върху него.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с
вх. № 124406/08.04.2025 г. от “А” ЕООД ЕИК: *********, срещу Е. С. Р., В ЧАСТТА
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 251,15
BGN, ведно със законна лихва от 08.04.2025 г. до изплащане на вземането, законна
лихва за забава от 14.11.2019 г. до 26.03.2025 г. по договор за предоставяне на
поръчителство в размер на 42,03 BGN.
Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението с
частна жалба пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2