№ 2903
гр. София, 25.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110137669 по описа за 2022 година
Ищецът А***, ЕИК ***, представляван от ***, с адрес ГР.СОФИЯ, БУЛ.Д-Р ПЕТЪР
ДЕРТЛИЕВ, № 25, ЕТ. 2, ОФ. 4, чрез юрк. ***, е предявил установителни искове по чл.422
ГПК, вр. 79 ЗЗД, вр. чл.432 ТЗ и чл.86 ЗЗД, срещу ответника Н. М. М. с ЕГН **********,
гр. София, ж.к. Люлин 4, бл.408, вх. А, ет.11, ап.61, за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК по ч.гр.д. № 17246/2022г. на СРС, 32 състав, а именно:
- 650 лв., представляваща главница по договор за паричен заем № 467521 от 9.11.2020 г.
ведно със законна лихва от 31.3.2022 г. до изплащане на вземането,
- 67,19 лв. -договорна лихва за периода от 16.11.2020 г. до 19.4.2021 г.,
- 250,54 лв. – обезщетение за забава за периода от 17.11.2020 г. до 31.3.2022 г.
Ищецът твърди, че на 9.11.2020г. между „***“ ООД като заемодател и Н. М. като
заемател е сключен договор за паричен заем № 467521 за сумата 650лв., като страните
договорили фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40% /67,19лв./ и период на
погасяване на кредита 16.11.2020г.-19.4.2021г. на 23 бр. седмични погасителни вноски с
падеж понеделник
Ответникът не платил дължимите суми.
С договор за цесия от 26.8.2021г. и приложение №1 от 20.9.2021г. „***“ ООД прехвърлило
вземанията си по договора за заем на ищеца. Длъжникът бил уведомен за цесията с писмо от
20.9.2021г. на посочения в договора за заем адрес. Писмото било получено от длъжника на
1.10.2021г.
1
В срока по чл.131 ГПК ответникът /лично/ е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете. Възразява, че е платил част от задължението, че не е уведомен за цесията,
че договорът за заем съдържа неравноправни клаузи, че не е поставен в забава.
Ищецът претендира разноски – 75лв. в заповедното произовдство, 125 лв. – д.т. в
исковото производство, 350лв. – юрисконсултско възнаграждение и депозит за в.л. Страните
правят възражение за прекомерност на претендираните разноски за възнаграждение за
процесуално предствителство
Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване: сключване на
договор за кредит, по силата на който ответникът е дължал претендираните суми; предаване
на заемната сума, сключване на договор за цесия, надлежно съобщаване на цесията на
длъжника; размер на неплатените изискуеми суми, дължими по договора; покана към
ответника да плати.
Ответникът следва да докаже, че е погасил задълженията си с плащане.
Спори се относно: има ли плащане по договора от страна на длъжника, валиден ли е
договорът, изпаднал ли е ответникът в забава, уведомен ли е ответникът за цесията.
Видно от представения договор на 9.11.2020г. между „***“ ООД като заемодател и Н.
М. като заемател е сключен договор за паричен заем № 467521 за сумата 650лв., като
страните договорили фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40% /67,19лв./ и период
на погасяване на кредита 16.11.2020г.-19.4.2021г. на 23 бр. седмични погасителни вноски с
падеж понеделник
Съгласно заключението към ССчЕ заемната сума е предадена реално на
кредитополучателя на 9.11.2020г. Няма плащания на задълженията. Неплатената сума по
кредита са в размер на 650лв. – главница и 67,19лв. – договорна лихва за периода
16.11.2020г.-19.4.2021г. Законната лихва за забава за периода 17.11.2020г.-12.7.2022г. е в
размер на 107,43лв.
По спорните въпроси следва да се посочи, че съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД, когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В
случая е определен ден за плащане на седмичната вноска – а именно всеки понеделник,
поради което длъжникът е изпадал в забава за плащане на съответната седмична вноска
всеки понеделник.
Относно уведомяването за цесията - длъжникът е уведомен за цесията с писмо от
20.9.2021г. на посочения в договора за заем адрес. Писмото е било получено от длъжника на
1.10.2021г.
Относно валидността на договора – видно от заключението към ССчЕ като задължение
на длъжника е била осчетоводена и неустойка в размер на 363,81лв. Същата обаче не е била
предмет нито на заявлението, нито на исковата молба, тя не се претендира от кредитора. В
о.с.з. вещото лице посочи, че не е била включена в ГПР. В ГПР, който е в размер на 49,81%,
е включена само договорната лихва. ГПР отговоря на изискванията на 19, ал.4 ЗПК
/годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
2
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България./. Съгласно цитираната норма
ГПР не може да бъде по-висок от 50%, а в случая е 49,81% и в него е включена единствено
законната лихва. Предвид изложеното, не са налице неравноправни или нищожно клаузи в
договора. Исковете са основателни за установените в заключението към ССчЕ суми.
При този изход на спора разноски се дължат на ищеца в размер на 511,27лв.
Воден от горното , Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. М. М. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. Люлин 4,
бл.408, вх. А, ет.11, ап.61, дължи на А***, ЕИК ***, представляван от ***, с адрес
ГР.СОФИЯ, БУЛ.Д-Р ПЕТЪР ДЕРТЛИЕВ, № 25, ЕТ. 2, ОФ. 4, сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 17246/2022г. на СРС, 32 състав, а именно:
- 650 лв., представляваща главница по договор за паричен заем № 467521 от 9.11.2020 г.
ведно със законна лихва от 31.3.2022 г. до изплащане на вземането,
- 67,19 лв. -договорна лихва за периода от 16.11.2020 г. до 19.4.2021 г.,
-107,43лв.– обезщетение за забава за периода от 17.11.2020 г. до 31.3.2022 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 107,43лв. до предявения размер от 250,54 лв.
ОСЪЖДА Н. М. М. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. Люлин 4, бл.408, вх. А, ет.11, ап.61
да плати на А***, ЕИК ***, представляван от ***, с адрес ГР.СОФИЯ, БУЛ.Д-Р ПЕТЪР
ДЕРТЛИЕВ, № 25, ЕТ. 2, ОФ. 4 – сумата 511,27лв. - разноски по делото, съразмерно с
уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3