№ 706
гр. София, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело
№ 20211001000835 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника „Глобъл – нет солюшънс“
ЕООД, представлявано от назначения при условията на чл. 29 ГПК особен
представител, срещу решение № 260662 от 21.04.2021г. по т.д. 1160/2019г. по
описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 18 с-в, с което по предявен иск по
чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ от К. Д. А. е признато за установено вписването,
извършено под № 20190102142808 от 02.01.2019г. по заявление вх.№
20181221100924, по партидата на „Глобъл - нет солюшънс“ ЕООД, ЕИК
*********, за заличаване на дружеството поради приключило производство
по ликвидация да е несъществуващо обстоятелство и на основание чл. 30
ЗТРРЮЛНЦ е задължена АВп да заличи вписването. Жалбоподателят
поддържа да е оспорил правния интерес за ищеца от предявения иск и в
нарушение на закона, без по делото да са събрани доказателства в тази
насока, съдът да е приел такъв да е налице. Излага ищецът и сам да не е
посочил кое е несъществуващото обстоятелство, както и да не е изложил
фактическите обстоятелства, от които извлича правния интерес от предявения
1
иск. Сочи правният интерес да е основна предпоставка за допустимост на
предявения установителен иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, предвид на което и
доколкото такъв не се доказва от ищеца, предявеният иск и постановеното по
него съдебно решение да се явяват недопустими. Жалбоподателят поддържа
обжалваният съдебен акт и да е неправилен, като излага при липса на
представени по делото доказателства съдът необосновано да е приел да се
установява недобросъвестно поведение на ликвидатора, несъобразено с
изискуемата от закона грижа на добрия търговец. Сочи и съдът сам да е приел
да липсват доказателства ищецът да е предявил изобщо вземанията си в
производството по ликвидация, предвид на което и да не може да бъде
обоснован извод, че е кредитор въобще, респективно че не са спазени
изискванията на чл. 273, ал. 1 ТЗ. Излага по делото да се установява, че
длъжностното лице по регистрация е извършило необходимата проверка по
заявеното искане за вписване на заличаване след приключила ликвидация и
след това да е постановило вписване на заличаването, което според
жалбоподателя определя иска като неоснователен. Поддържа вписаните
обстоятелства да са съществуващи, възобновяването на правилно проведената
и приключила ликвидация да е недопустимо, а сезиралият съда иск да е
неоснователен. По изложените доводи моли първоинстанционното решение
да бъде обезсилено като недопустимо и производството по делото
прекратено, евентуално обжалваното решение да бъде отменено като
неправилно и вместо него постановено друго, с което искът да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Въззиваемата страна, К. Д. А., оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Поддържа решението да е допустимо и правилно. Излага ясно
да е очертала интереса си от предявения иск, както и фактическите
обстоятелства, обосноваващи последния. Сочи да има неудовлетворено
притезание към ответното дружество, което е било предмет на съдебен спор,
прекратен именно по причина вписаното заличаване на търговеца. Излага
последното да е попречило да продължи съдебния спор и да бъде установено
със сила на пресъдено нещо претендираното вземане. Поддържа
ликвидаторът да е действал недобросъвестно при заявяване на вписване на
заличаването, тъй като е знаел за съдебния спор, но не е изчакал да приключи
с влязло в сила решение. Сочи предвид висящия спор и неудовлетвореното и,
макар и спорно вземане, към датата на вписване на заличаване на търговското
2
дружество ответник да не са били налице предпоставките на чл. 273, ал. 1 ТЗ,
а именно не са били уредени всички задължения на дружеството, по която
причина и вписаното обстоятелство по заличаване на търговеца след
приключила ликвидация е несъществуващо по смисъла на чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ
и правилно последният иск е уважен от първоинстанционния съд. По
изложените мотиви моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Претендира присъждане на разноски по делото.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка
за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а
за правилността му единствено на въведените в жалбата основания и при
съблюдаване правилното приложение на относимите императивни
материалноправни норми.
На първо място настоящият състав на съда намира, че следва да изложи
мотиви за редовност на сезиралата го жалба във връзка с подаването и
подписването и от надлежен представител на ответника – назначеният от
първоинстанционния съд с определение от 05.01.2021г. при условията на чл.
29 ГПК особен представител на ответника – адв. Р.. В тази насока съдът
съобразява и съдебната практика по постановеното по реда на чл. 290 ГПК
решение № 60045 от 21.07.2021г. по т.д. 2801/2019г. по описа на ВКС, ТК, I
ТО, с която в хипотеза като процесната е прието, че съдът следва да назначи
при условията на чл. 29 ГПК особен представител на ответника по
предявения иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ с оглед липсата на законен
представител на дружеството поради отпадането на представителната власт
на управителя с откриване на производството по ликвидация, както и на
ликвидатора предвид прекратяването на правомощията му с приключване на
ликвидацията и заличаването на търговеца. Последният извод следва и от
съдебната практика по решение № 124 от 26.11.2009г. по т.д. 152/2009г. по
описа на ВКС, I TO, съобразно която ответникът по иска по чл. 29, ал. 1,
предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ, който е загубил правосубектността си със заличаването
му от търговския регистър се конституира като страна само за нуждите на
процеса по иска за порок в заличаването, тоест с „ограничена“
правосубектност, и в последното производство предвид липсата на законен
представител следва да бъде представляван от назначен при условията на чл.
29 ГПК особен представител.
3
По допустимата и редовна по горните мотиви на съда въззивна жалба и
при изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.
Налице е постоянна и непротиворечива съдебна практика на
съдилищата, включително и по постановените по реда на чл. 290 ГПК
съдебно решение № 124 от 26.11.2009г. по т.д. 152/2009г. по описа на ВКС, I
TO, решение № 45 от 16.07.2012г. по т.д. 4/2011г. по описа на ВКС, I TO,
решение № 5 от 01.06.2017г. по т.д. 3674/2015г. по описа на ВКС, I TO,
решение № 60045 от 21.07.2021г. по т.д. 2801/2019г. по описа на ВКС, ТК, I
ТО, и др., с която се приема, че разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ
предоставя защита на всяко лице, което има правен интерес, да предяви иск за
установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за
несъществуване на вписано обстоятелство. Правният интерес е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска и трябва да е
налице не само към момента на неговото предявяване, но и във всеки момент
от развитието на производството като условие за постановяване на допустимо
решение. Преценката за наличието на правен интерес е винаги конкретна и е
обусловена от твърденията за засегнати съществуващи реални права на ищеца
и вида на търсената защита, и кумулативно - от възможността като последица
при успешно провеждане на иска, да се постигне целеното изменение в
съществуващото правно положение на ищеца. В частност, е прието, че по
предявен иск за установяване несъществуване на вписано обстоятелство –
заличаване на търговец, такъв интерес е налице за третото лице, което излага
твърдения да е кредитор на заличения след приключила ликвидация търговец,
и вземането му да е съществувало и да не е било удовлетворено към датата на
вписване на заличаването. Последното вписване пряко рефлектира върху
правната сфера на кредитора и в хипотезата, когато вземането му е спорно, но
по причина вписаното заличаване на търговеца, не може да бъде
принудително удовлетворено след реализиран съдебен и изпълнителен
процес. За последното лице е налице интерес и от уважаване на предявения
иск и придадената му законова последица – заличаване за в бъдеще на
вписаното несъществуващо обстоятелство по заличаване на търговеца след
приключила ликвидация – чл. 8 ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 30 ЗТРРЮЛНЦ, като
решението ще даде възможност на кредитора да търси и получи изпълнение
на вземането си срещу търговеца, като последният може да го признае и
4
заплати доброволно, или кредиторът ще може да търси признаване на
вземането му от съд в исков процес, респективно принудителното му
изпълнение в изпълнителен процес.
Сезиралата съда искова молба от К. Д. А. съдържа изложение на
фактически твърдения, обосноваващи правния и интерес в очертаните с
горните съдебни решения хипотези като кредитор на ответното търговско
дружество. Изрично е изложила да има вземане за обезщетение към
ответника по причина на незаконното и уволнение, което вземане е било
предмет на съдебно производство, в което ответникът е представляван от
ликвидатора му, и което производство не е било приключило към датата на
вписване на заличаването на търговеца. По причина на заличаването на
търговеца и исковото съдебно производство е прекратено и ищецът е лишена
от възможност да установи с влязло в сила решение спорното си право.
Ищецът е изложил и изрично да е уведомила ликвидатора за своето вземане и
поискала уреждане на отношенията им преди приключване на ликвидацията.
Посочила е и въпреки последното правото и да не е удовлетворено към датата
на вписване на заличаването на търговеца и по причина на последното да не
може да бъде удовлетворено.
Горното изложение на исковата молба и молбите – уточнения към
същата според настоящия състав на съда легитимират интереса на ищеца от
предявения иск по чл. 29, ал. 1, предл. 3-то З ТРРЮЛНЦ, респективно
предявеният иск е допустим. Допустимо е и обжалваното решение, с което
съдът се е произнесъл по същество по сезиралата го искова молба.
Твърдените с исковата молба факти се установяват от събраните по
делото доказателства. От събраните препис от протокол от о.с.з. на
19.03.2019г. по в.г.д. 16650/2018г. по описа на СГС, ВО, IV – Д с-в, и
определение № 204 от 19.06.2020г. по ч.гр.д. 571/2020г. по описа на ВКС, IV
ГО, се установява между ищеца К. Д. А. и ответника „Глобъл - нет
солюшънс“ ЕООД да е бил налице съдебен спор с предявени искове по чл.
344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КЗ за отмяна на уволнението, извършено със заповед
№ 740 /01.08.2017г., за възстановяване на А. на заеманата преди уволнението
длъжност и за присъждане на обезщетение за оставането и без работа по
причина на незаконното и уволнение в размер на сумата 15 310,50 лв. С
определение от о.с.з. на 19.03.2019г. по в.г.д. 16650/2018г. по описа на СГС,
5
ВО, IV – Д с-в, въззивният съд е постановил да обезсилва
първоинстанционното решение по гореописаните искове и да прекратява
производството по делото поради наличие на пречка по хода на делото –
липсата на правосубектен ответник предвид заличаването на ответника в ТР.
Определението е влязло в сила предвид недопускането му до касация с
определение № 204 от 19.06.2020г. по ч.гр.д. 571/2020г. по описа на ВКС, IV
ГО. Видно от записа по протокола за проведено о.с.з на 19.03.2019г.
ответникът „Глобъл - нет солюшънс“ ЕООД се е представлявал в съдебното
производство от ликвидатора, включително последният е подал молба с
искане за прекратяване на производството като недопустимо по причина на
заличаване на търговеца от ТР.
От представената по делото нотариална покана от К. Д. А. от
07.11.2018г., връчена на ответника „Глобъл - нет солюшънс“ ЕООД на
23.11.2018г., се установява А. да е уведомила търговеца във вписания в ТР
период на ликвидация, че е негов кредитор и е поискала обезпечаване на
вземането и при условията на чл. 272, ал. 3 ТЗ. Ответникът е отговорил с
писмо от същата дата, че е оставил по клиентска сметка на адвокатско
дружество претендираната сума с указания към последното при постановено
осъдително решение в полза на А. сумата да и бъде преведена.
С постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 45 от 16.07.2012г.
по т.д. 4/2011г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, на въпросът, по който е допуснато
касационно обжалване е даден отговор, че обективната липса на
предпоставките за приключване на производството по ликвидация съгласно
чл. 273, ал. 1 ТЗ - уреденост на всички задължения и разпределеност на
имуществото на дружеството, независимо от оповестяване съществуването
им в доклада на ликвидатора, предпоставят порок на вписаното заличаване на
търговеца, а именно - вписване на несъществуващо обстоятелство -
заличаването на търговеца, като обективно реализирана цел на
производството по ликвидация. Настоящият състав споделя това разбиране,
като процесният спор съвпада с тясната хипотеза в цитираното решение –
предявено в срока на ликвидация, макар и спорно вземане, като в настоящия
случай ликвидаторът е бил в известност и за висящото съдебно производство
за установяване вземането на кредитора. Съдът споделя и даденото
принципно разрешение с решение № 5 от 01.06.2017г. по т.д. 3674/2015г. по
описа на ВКС, ТК, I ТО, че производството по ликвидация следва да изчака
6
разрешаването на висящите съдебни спорове с предходно заделяне на
имущество в обезпечение на спорното вземане – чл. 272, ал. 3 ТЗ, доколкото
заличаването на търговеца в ТР ще има за последица прекратяване на
съдебните производства, както се е случило и по отношение на воденото от
ищеца дело за установяване на вземането и срещу ответника, и реално има за
последица лишаване на този кредитор със спорно вземане от възможността да
бъде удовлетворен. С цитираната практика на ВКС е прието и подобна
последица – уважаване на иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ в хипотеза като
процесната, да отговаря на целта на производството и да е в унисон с
дължимата от ликвидатора грижа на добрия търговец, като би предотвратила
злоупотребата с прибързано заличаване на търговци в ликвидация, преди
приключване на споровете за установяване на вземанията на техните
кредитори, а и осигурява приключване на съответните производства, при
възстановена правосубектност на дружеството - последица, която в
производство по чл. 273, ал. 2 ТЗ не би била постижима. Възобновяване на
производството в тази последна хипотеза би било приложимо само за
неспорни вземания, за останали неудовлетворени при разпределението на
имуществото кредитори в случай на открито ново имущество за
разпределение.
По изложените мотиви и доколкото по делото се установява ищецът да
е кредитор със спорно вземане, известно на ликвидатора предвид
предявяването му в срока на ликвидация и за което е бил налице висящ
съдебен спор за установяването му към датата на вписване на заличаването на
ответника в ТР поради приключила ликвидация, то следва да се приеме, че
към датата на вписването не са били налице предпоставките за приключване
на производството по ликвидация, съгласно чл. 273, ал. 1 ТЗ - уреденост на
всички задължения и разпределеност на имуществото на дружеството,
независимо от оповестяване съществуването им в доклада на ликвидатора,
което предпоставя порок на вписаното заличаване на търговеца, а именно -
вписване на несъществуващо обстоятелство - заличаването на търговеца, като
обективно реализирана цел на производството по ликвидация. Декларираното
в последния доклад от ликвидатора, че е заделена сума, предоставена на
адвокатско дружество, която да послужи за удовлетворяване на ищеца при
уважаване на иска му срещу ответното дружество по вече изложените мотиви
на съда не е достатъчно, за да се приемат за спазени предпоставките на чл.
7
273, ал. 1 ТЗ, доколкото вземането е неудовлетворено към датата на вписване
на заличаването на търговеца, а и същото няма как да бъде удовлетворено с
оглед прекратяване на съдебните производства срещу заличения търговец от
предоставената сума по клиентска сметка. Последното – реално предоставяне
на сума по клиентска сметка също не се доказва по делото, както и не е
налице спор, че спорното вземане на кредитора ищец не е удовлетворено от
тази сума към датата на вписаното заличаване на търговеца, или в по-късен
момент.
По изложените мотиви изводите на двете инстанции съвпадат и
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно на
основание чл. 272 ГПК.
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна.
Доказва разноски за платен депозит за особен представител на ответника за
сумата 300 лв., който ще и бъде присъден с настоящото решение.
Въззивникът ответник следва при условията на чл. 77 ГПК да бъде
осъден да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса по жалбата
му в размер на 40 лв. – половината от дължимата държавна такса за първа
инстанция по неоценяемия иск.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 260662 от 21.04.2021г. по т.д.
1160/2019г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 18 с-в.
ОСЪЖДА „Глобъл – нет солюшънс” ЕООД, ЕИК *********, да заплати
на К. Д. А., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 300 лв. –
разноски по делото пред САС.
ОСЪЖДА „Глобъл – нет солюшънс” ЕООД, ЕИК *********, да заплати
на Софийски апелативен съд на основание чл. 77 ГПК сумата 40 лв. –
държавна такса по въззивната жалба.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9