РЕШЕНИЕ
№260072
гр.Добрич, 05.07.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ
ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
2.ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
при секретаря ПАВЛИНА ПЕНЕВА в
присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от окръжния
съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело № 755 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава
ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№261033/01.09.2020г. от В. С. Д. с ЕГН **********
***, срещу Решение № 771/31.07.2020 г.
по гр. д. № 3704/2019 г. на Районен съд Добрич, с което са отхвърлени предявените
от него срещу ОД на МВР – Добрич с административен адрес гр. Добрич, ул.“М.
Горки“ №12, представлявана от директора старши комисар Н.П., искове за
осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми: 1) 1539.40 лева
(хиляда петстотин тридесет и девет лева и четиридесет стотинки), представляваща
неплатено възнаграждение за положен извънреден труд вследствие на
преобразуването на нощен труд към дневен такъв за периода от 11.10.2016 г. до
11.10.2019 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на
исковата молба (14.10.2019 г.) до окончателното плащане. 2) 205.91 лева (двеста
и пет лева и деветдесет и една стотинки), представляваща сбор от законните
лихви върху неплатените възнаграждения за положен извънреден труд вследствие на
преобразуването на нощен към дневен труд по т.1 за периода от 22-ро число на
съответния месец до 10.10.2019 г..
Съдебният акт се
атакува с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон. Въззивникът
оспорва изводите на съда. Съсредоточава процесуалните си усилия за защита на
тезата, че в процесния случай, при иск за заплащане на извънреден труд, положен
от служители на МВР, приложима е
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. В противен
случай би се стигнало до неравноправно третиране на служителите на МВР спрямо
работниците по трудово правоотношение. В подкрепа на становището си се позовава
на Конституцията на Република България и на Хартата на основните права на ЕС. Прави
искане решението да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което
претенциите му да бъдат уважени.
В срока по чл.263,
ал.1 от ГПК писмен отговор е подаден от насрещната страна с доводи за
неоснователност на жалбата по съображения за неприложимост на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата по отношение на полицейския
служител. Счита, че ЗМВР е специален закон, който изчерпателно урежда статута
на служителите на МВР. Иска решението да
бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК, с начало 31.08.2020г., когато е връчено
обжалваното решение на обжалващия, отговаря на изискванията на чл.260-261 от ГПК, допустима е и подлежи на разглеждане по същество.
Добричкият окръжен съд, като
съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани с въззивната жалба и възраженията на
въззиваемата страна, и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в
рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК- служебна проверка на валидността
на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в
рамките на посоченото в жалбата, а при липсата на релевирани в жалбата
конкретни оплаквания – само от гледна точка на съобразяване на съдебния акт с
императивните правни норми, провери обжалваното решение и основателността на
исковете, като приема за установено следното:
Обжалваното решение е валидно
и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата
и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната
власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Постановено е по
предявени от В. С. Д. с ЕГН ********** ***,
срещу ОД на МВР гр.Добрич, ул.“М. Горки“
№ 12, осъдителни претенции, черпещи правното си основание в разпоредбите на чл.
178 ал.1 т.3, вр. чл. 179 ал.1 от ЗМВР и чл. 86 ал.1 от ЗЗД- за сумата от
1539.40 лева (след допуснато изменение на иска) възнаграждение за положен извънреден
труд вследствие преобразуване на нощен в дневен такъв за периода 11.10.2016 г. до 11.10.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане; за сумата от 205.91 лева
лева(след допуснато изменение на иска), обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху възнагражденията за положен извънреден труд вследствие
преобразуване на нощен към дневен труд за периода от 11.10.2016 г. до
11.10.2019 г..
По делото няма спор относно
относимите факти. Съвпадащите на страните изявления за наличие на служебно
правоотношение, възникнало по реда на ЗМВР, по силата на което през процесния
период ищецът е полагал труд като „Полицай“ и „Старши полицай“ -
мл.инспектор, група „ООР“ в РУ – Ген.Тошево при ОД на МВР, и е осъществявал трудовата си дейност по
утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени, при сумирано
изчисляване на работното време за тримесечен период, съгласно разпоредбата на
чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, кореспондират и с доказателствата в тази връзка.
Спорът се свежда до въпроса
дали полагания нощен труд следва да се преизчисли в часове дневен такъв, така
както претендира ищеца, умножавайки го по коефициент, определен по правилото на
чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
/НСОРЗ/, и следва ли резултата от изчислението да се счита за извънреден труд,
съответно да се начисли и заплати като такъв.
Извънреден труд е работата по
служебно или трудово правоотношение, полагана в повече от установеното работно
време. Кодексът на труда, регулиращ трудовите правоотношения, забранява
полагането на извънреден труд/чл.143, ал.2/, изключая случаите по чл.144 от
същия, но в установената с чл.146 от същия продължителност и срещу заплащане в
пълен размер, съобразно чл.150 от същия на възнаграждение в увеличен размер съгласно
чл.262.
Служебното правоотношение, от
което ищецът черпи права е възникнало обаче при условията на ЗМВР. Уредбата на
извънредния труд в този закон се отклонява от уредбата на КТ и другите
специални закони.
Съгласно разпоредбата на
чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР
се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения,
лимитивно посочени в разпоредбите на чл.178 ал.1 и чл.179 ал.1 от ЗМВР. Според
чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР на държавните служители на МВР се изплаща допълнително
възнаграждение за извънреден труд, а според чл.179 ал.1 от ЗМВР се изплаща и
допълнително възнаграждение за нощен труд /за полагане на труд през нощта от
22,00 до 6,00 ч./. Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица-чл.187 ал.1 от ЗМВР. Работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни-подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени-сумирано за тримесечен период/чл.187 ал.3 изр.1 от ЗМВР/. При работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта, от 22,00 до 6,00ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период/чл.187 ал.3 изр.3 от ЗМВР/. Работата извън редовното работно време до
280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период-за служителите, работещи на смени,
чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение
/чл.187 ал.6, сега ал.7 от ЗМВР/. Нормата на чл. 187, ал. 7, сега ал.8 от ЗМВР
ограничава извънредния труд, който не може да надвишава 70 часа на тримесечен
период и 280 часа годишно. Според разпоредбата на чл.187 ал.9, сега ал.10 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Така, в чл.31 ал.2 от Наредба
№8121з-407/11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР е било предвидено при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове труд, положен между 22.00 и 6.00 часа за отчетния период, да
се умножават по 0.143, а полученото число да се сборува с общия брой отработени
часове за отчетния период. Тази наредба обаче е неотносима за процесния период,
тъй като е отменена с Наредба №8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията
и разпределянето на работното време, режима на дежурство, време за отдих и
почивките на държавните служители в МВР, отменена с решение №8585/11.07.2016г.
по адм.д. №5450/2016г. на ВАС и Наредба №8121з 776/29.07.2016г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. В чл.3 ал.3 и на двете е указано, че служителите в МВР може
да полагат труд през нощта между 22.00 и 6.00 часа, без работните часове да
надвишат средно 8 часа за всеки 24-часов период, което съответства на чл.187
ал.3 о т ЗМВР. Положеният нощен труд се остойностява в съответствие със
заповеди на министъра на вътрешните работи, в които е посочено, че за всеки
отработен нощен час или част от него, на служителите се заплаща допълнително
възнаграждение в размер на 0.25 лева, а допълнителните възнаграждения се
отчитат в часове и се изплащат след представяне в съответните финансови звена
на протокол-приложение №5. Разпоредбата на чл.31 ал.2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. не е възпроизведена в следващите две наредби, а напротив
- законодателят се е отказал от въпросното преизчисляване. Съгласно чл.32 ал.1
от Наредба №8121з-776/29.07.2016г. положеният труд извън редовното работно
време се компенсира при условията и в размерите, определени в специалния ЗМВР.
Следователно положеният нощен труд, ако е в рамките на установеното работно
време от 8 часа, не се явява извънреден и затова следва да се заплаща като
нощен по определената в заповедта на министъра на вътрешните работи тарифна
ставка. Работното време на държавните служители в МВР се отчита и заплаща по
специален ред и е недопустимо по аналогия на чл.9 ал.2 от НСОРЗ преобразуването
на часовете труд, положен през нощта, в дневни часове с коефициент 1.143.
Преобразуването е приложимо за трудовите правоотношения, при които нормалната
продължителност на дневното работно време е 8 часа /чл.136 ал.3 от КТ/, а
нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа /чл.140 ал.1 о т КТ/. Съотношението е 8ч/7ч, т.е. 1.14285 или приблизително 1.143 колкото е
въведеният в НСОРЗ коефициент. Въведеният в НСОРЗ коефициент е предназначен да
изравни продължителността на нощния с дневния труд, като определи
възнаграждението на работника или служителя тъй, че, когато работи 7 часа през
нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа. Или превръщането на
нощните часове в дневни по НСОРЗ е въведено с цел увеличаване заплащането на
нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд по смисъла на чл.143 ал.1 от КТ. Правилото на чл.9 ал.2 от ННОРЗ е неприложимо за служителите на МВР. За тях
специалният закон предвижда нормална продължителност на работното им време от 8
часа дневно и допуска нормалната продължителност и на нощното време да е до 8
часа, т.е. за служителите в МВР съотношението дневен/нощен труд е „1“ и нужда
от трансформация няма, а това обяснява и липсата в ЗМВР и в посочената наредба
на министъра на вътрешните работи на разпоредба, сходна на тази по чл.9 ал.2 от
НСОРЗ. Вън от това НСОРЗ е подзаконов
нормативен акт, издаден да регулира отношенията по КТ; това е изрично
предвидено в чл.2 ал.2, като в чл.2 ал.3 приложението на наредбата е изключено
за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация. След като
НСОРЗ е неприложима дори спрямо категория лица, заети по трудово
правоотношение, за които е предвидена специална нормативна уредба по чл.107а от КТ, то на още по-голямо основание НСОРЗ е неприложима спрямо лица по служебно
правоотношение, чиято трудова дейност се регламентира от специалния ЗМВР. Както
вече бе отбелязано, разпоредбата на чл.187 ал.9 от ЗМВР делегира на министъра
на вътрешните работи приемането на наредба за реда за организацията,
разпределянето, отчитането на работното време на държавните служители в МВР.
Такава наредба е приета и действа през процесния период. Следователно, касае се
за нормативно решение да не се прилага правилото за умножаване на часовете
нощен труд с коефициент, а не за празнота в правото, нуждаеща се от
преодоляване и попълване чрез прилагане на чл.9 ал.2 от НСОРЗ. За разлика от
трудовите правоотношения, които са между равнопоставени правни субекти,
служебните правоотношения се регулират от принципите на властническия метод.
При различие в субектите и метода на правно регулиране, нормите на трудовото
законодателство не могат да бъдат субсидиарно или по аналогия прилагани по
въпроси в административно правната уредба досежно служебните правоотношения
спрямо лица по служебно правоотношение, чиято трудова дейност се регламентира
от специален закон-ЗМВР. Следователно НСОРЗ не следва да се прилага
субсидиарно, нито по аналогия в хипотези, за които е налице специална правна
уредба /в този смисъл решение №55/07.04.2015 г. по гр.д.№5169/2014 г. на III
г.о.,ГК на ВКС; решение №197/07.10.2019 г. по гр.д.№786/2019 г. на IV г.о.,ГК
на ВКС/. На държавните служители по служебно правоотношение в МВР, работещи на
смени, се дължи заплащане на извънреден труд до 70 часа на тримесечие /чл.187
ал.5 т.2 от ЗМВР/, формиран като разлика между действително отработените часове
по график, в т.ч. нощен труд без превръщането му в дневен, и нормативно
определения брой часове за тримесечие, като размерът на възнаграждението е
определен с разпоредбата на чл.187 ал.6 от ЗМВР /50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение/. Отделно им се дължи и допълнително заплащане
на нощния труд /чл.179 ал.1 от ЗМВР/, като размерът на възнаграждението се
определя със заповед на министъра на вътрешните работи /чл.179 ал.2 от ЗМВР/.Така за полагания от служителите на МВР извънреден и нощен труд е налице
изчерпателна специална нормативна уредба, не е налице празнота в нормативната
база, нуждаеща се от запълване със субсидиарно прилагане на други нормативни
актове. Субсидиарно приложение нормите на КТ и нормите на подзаконовите
нормативни актове, издадени да регулират отношенията по КТ, би било допустимо
само, ако е предвидено в прилагания специален ЗМВР. Специалният закон не
съдържа генерално правило, което да препраща за всички неуредени хипотези към
общия КТ, респ. към подзаконовите нормативни актове, детайлизиращи приложението
на норми от КТ. В определени, неуредени в специалния закон, хипотези е налице
изрично препращане – чл.190 ал.1,3 и 4 от ЗМВР, чл.142 ал.5 от ЗМВР, вкл. чл.188
ал.2 от ЗМВР препраща към специалната закрила по Кодекса на труда за полагащите
нощен труд. Но последното препращане касае само специалната закрила, не и
правилото за превръщане на нощния труд в дневен с коефициент. Фактът на
изричното препращане в определени хипотези към правилата на КТ сочи, че волята
на законодателя е спрямо служебните правоотношения на служителите в МВР да се
прилага специалният ЗМВР.
С решение от 24.02.2022г. по
дело №262/2020г. съдът на Европейския съюз се е произнесъл по прeюдициално
запитване относно действието на чл.8 и чл.12 от Директива 2003/88/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 4.11.2003г. за някои аспекти на
организацията на работното време. Прието е, че посочените разпоредби следва да
бъдат тълкувани в насока, че не е необходимо националната правна уредба, която
е относима към нормалната продължителност на нощния труд , да урежда по кратък
нощен труд на работниците от публичния сектор полици и пожарникари от
предвидената в закона нормална продължителност на работа през деня. Възприета е
позиция, че при всички случаи в полза на тези работници трябва да съществуват
други мерки за организация под формата на продължителност на работното време,
заплащане обезщетение или сходни придобивки, които позволяват компенсиране на
особената тежест на полагания нощен труд. Касателно действието на чл.21 от
Хартата на основните права на Европейския съюз Съдът съюз е възприел, че се
допуска определената в закон на държавата -членка нормална продължителност на
нощния труд от 7 часа за работници в частния сектор да не се прилага за
работници в публичния сектор, в т.ч. за полицаи и пожарникари. Основно и
съществено е разликата в третирането да е обоснована от обективен и разумен
критерий, който е свързан с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и да е съразмерна на тази цел. Правомощие единствено на
националните съдилища е да преценят и проверят релевантните категории
работници, съобразно националното законодателство и да преценят налице ли е
сходство в положението им. Подход на законодателя е да извежда особени уредби
за определени сфери на дейност на държавата и за работещите в тях, които се
различават помежду си от една страна, а от друга - от тези по трудово
правоотношение. Обект на такова специфично уреждане е налице при служителите в
сферата на отбраната, вътрешната сигурност, правосъдната дейност и др. С
разпоредбата на чл.142 ал.2 от ЗМВР статутът на служителите по ЗМВР е
специфично уреден и диференциран от самия закон, с оглед осъществяваните
държавни дейности и изпълнявани различни функции, на които са корелативни
определени предимства и ограничения: на работещи по трудово правоотношение, по
служебно правоотношение по общия закон за държавната служба и особените
държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност, чийто
статут е уреден само със ЗМВР. В националното законодателство е урегулирана
различна продължителност на нощния труд за различните категории работници,
което се определя от характера на извършваната от тях дейност и особености на
трудови функции на полагащите нощен труд - лекари, санитари, медицински сестри,
шофьори, строители, военнослужещи или цивилни служители в МО. Независимо дали
работниците полагат нощен труд в частния или в публичния сектор, обективен е
подходът на законодателя относно разграничението по отношение на
продължителността на нощния труд, обусловено единствено от характерните
функции, които осъществява всяка различна категория служители. Същевременно във
всеки един отрасъл са предвидени различни мерки за компенсиране на нощния труд
, под форма на продължителност и организация на работното време и почивките,
по-високо заплащане, по-високи обезщетения, пенсионно и здравно осигуряване,
застраховане за сметка на бюджета или сходни придобивки, които позволяват да се
компенсира тежестта на нощния труд - право на ранно пенсиониране,
по-благоприятен режим за заплащането му, допълнително възнаграждение за
изпълнение на специфични дейности и работа при специфични условия на труд,
безплатна храна и ободряващи напитки.
По изложените съображения
претенцията на ищеца за преобразуване на положения от него нощен труд в дневен
и за осъждане на ответника по делото да му заплати възнаграждение за извънреден
труд вследствие преобразуването е неоснователна.. Обжалваното решение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Съответно на този резултат и
на осн.чл.78 ал.3 и ал. 8 от ГПК, и чл.37 от ЗПП във вр. с чл.25 ал.1 от НППП
на ответника, заел позицията на въззиваема страна следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждения за въззивната инстанция от 100 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
771/31.07.2020 г. по гр. д. № 3704/2019 г. на Добрички районен съд.
ОСЪЖДА В. С. Д. с ЕГН **********
***, да заплати на ОД на МВР гр.Добрич,
ул.“М. Горки“ № 12, съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция - сумата
от 100 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване съобразно
чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.