№ 2013
гр. София, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диана К. Ангелова
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело №
20231110109501 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на С. Г. Д.- Б, ЕГН **********, гр. С,
И. Г. Д., ЕГН **********, с. Л, Т. М. С., ЕГН **********, с. Л, Д. С. С., ЕГН **********, с.
Л, М. С. Д., ЕГН **********, с. Л, М. С. А., ЕГН **********, с. Л, Г. Л. А., ЕГН
**********, с. Л, представлявани от адв. С. М., със съдебен адрес - гр. С против Решение №
59-24.12023 година на Общинска служба “Земеделие“-Източна и е такова с правно
основание чл. 154 от АПК във връзка с чл. 14, аб.3 от Закона за собствеността и ползването
на земеделските земи.
Твърди се, че на жалбоподателите, явяващи се наследници на ЦБ А., с обжалваното
решение им е било отказано възстановяване на правото на собственост с план за
земеразделяне на следните имоти: НИВА с площ от 4 400 кв.м., четвърта категория,
находяща се в землището на с. ......”, без посочени граници, заявен под №8 от заявлението, и
НИВА с площ от 2 000 кв.м., четвърта категория, находяща се в землището на с. ......”, без
посочени граници, заявен под №8 от заявлението.
Твърди се, че на жалбоподателите е било възстановено правото на собственост, план за
земеразделяне на следните недвижими имоти:
• Нива от 12.101 дка (дванадесет дка и сто и един кв.м), четвърта категория, местност
„.....“, имот № 059013 по плана за земеразделяне, при граници (съседи): №00437 полски път
на община Панчарево - Кметство Лозен, № 059012 Нива на насл. на Боне Г. Б, № 059010
Нива на насл. на ....... /Голишански/, №059009 Нива на насл. на ........., № 059008 Нива на
1
насл. на ......, № 059007 Нива на насл. на ...... С. А., № 059014 Нива на насл., на .......;
• Нива от 10.000 дка (десет дка), пета категория, местност „ЧУНГОВИЦА“, имот №
116013 по плана за земеразделяне, при граници (съседи) нива на наследниците на ЦБ А.,
нива на наследниците на ЦБ А., нива на наследниците на ......, нива на наследниците на ......,
№000158, Полски път на Община Панчарево - Кметство Лозен, №116026, Нива на
наследниците на ...........
Твърди се, че е невярно, че в административния акт става въпрос за един и същ имот,
тъй като били налице разлика в квадратурите и разминаване в местностите.
Твърди се още, че с процесното решение не става въпрос за възстановените на
жалбоподателите с Решение №59/07.04.2000 г. на ОСЗ „Панчарево” имоти, а от 2000 г.
досега жалбоподателите владеели имотите като собствени и са ги придобили на основание
давностно владение.
Предвид гореизложеното, от съда се иска да постанови решение, с което да отмени
изцяло Решение №59-4 на ОСЗ-Източна от 24.01.2023 г., гр. София, ЕКАТТЕ 68134 като
недействително, необосновано, неоснователно и незаконосъобразно. Прави се искане за
присъждане на разноски.
Ответникът оспорва жалбата, като счита, че процесното решение е валиден, правилен и
законосъобразен административен акт, а административният орган е действал изцяло в
рамките на своята компетентност.
Твърди се, че не е станало ясно какви са точните мотиви за обжалване на решението.
Оспорва твърдението на жалбоподателя, че Решение №59/07.04.2000 г. и атакуваното
решение №59-4/24.01.2023 г. се отнасят за различни имоти и че е налице разлика в
местностите и квадратурата, като счита, че процесното решение, издадено от ОСЗ-Източна,
е правилно и законосъобразно, видно от преписката, съдържаща валидни доказателства.
Основавайки се на закона, ответникът твърди, че лицата, пропуснали да подадат
заявления в срок, могат да установят с иск правото да възстановят собствеността си върху
земеделските земи, като въз основа на постановеното решение общинската служба по
земеделие е определила земите, върху които се е възстановила собствеността. Твърди се, че
придобиването на собствеността по давност се установява по различен ред, който не е
относим за конкретното производство и административният орган не е компетентен да
разглежда конкретно този въпрос.
Предвид гореизложеното от съда се иска да отхвърли подадената жалба като
неоснователна и недоказана. Моли да бъдат присъдени всички разноски, направени в
настоящето производство, включително и платен адвокатски хонорар.
В съдебно заседание жалбоподателите не се явяват лично, представляват се от
надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и сочи
доказателства.
За ответника – Общинска служба „Земеделие“ Източна, община Панчарево се явява
надлежно упълномощен процесуален представител, който изразява становище, че жалбата е
2
неоснователна, поради което решението следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
По делото бяха събрани писмени и гласни доказателства, подробно описани в
протоколите от съдебни заседания, както и е допуснато и прието заключението по
допуснатата и назначена съдебно – техническа експертиза.
Въз основа на събраните доказателства, съдът приема следното от фактическа и
правна страна:
Производството е по реда на чл. 14, ал. 3 от Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно нормата на чл. 147, ал. 1 от АПК, правото на съдебно оспорване на
административните актове принадлежи само на онези правни субекти, чиито права са
нарушени или застрашени от административния акт или за които той поражда задължения, т.
е. абсолютна процесуална предпоставка за атакуване на административен акт пред съда, за
наличието на която съдът следи служебно, е наличието на интерес от обжалване. Интересът
трябва да е правен, т. е. обжалването следва да е насочено към премахване на
неблагоприятни правни последици, респ. към предотвратяването им или към постигане на
положителни правни резултати. Правният интерес обуславя активната правна легитимация
на субекта да направи оспорване по съответния ред на административния акт. Липсата на
активна процесуална легитимация има за своя последица недопустимост на оспорването,
независимо дали същото е с доводи за незаконосъобразност на административния акт или е
единствено с доводи за нищожност на същия.
С оглед на горното, съдът приема, че следва да разгледа депозираната жалба по
същество като допустима – депозирана от лица с равен интерес пред местно и родово
компетентния съд.
Жалбоподателите са наследници на ЦБ А., починал на 20.4.1979 година – син на .......
А., починал на 3.1.1958 година.
С Решение № 59/7.4.2000 година на Поземлена комисия – Лозен за възстановяване
право на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището
на село Горни Лозен на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ, влезлият в сила план за земеразделяне
и протокол № 59/12.3.1993 година до определяне категориите на земеделските земи по
преписка № 59/27.9.1991 година на ...... А. се възстановява правото на собственост на
наследниците на ЦБ А., съгласно плана за земеразделяне в землището на село Горни Лозен
на:
- нива от 12,101 дка, четвърта категория, местността „.....“, имот № 059013 по плана за
земеразделяне при граници: имот № 000434 - канал на МОСВ, № 059012 – нива на
наследниците на Боне Г. Б, № 059010 - нива на наследниците на ....... /Голишански/, №059009
– нива на наследниците на ........., № 059008 – нива на наследниците на ......, № 059007 – нива
на наследниците на ...... С. А., № 059014 – нива на наследниците на ........
Видно от Протокол № 59/7.4.2000 година за въвод във владение на имоти в землището
3
на село Горни Лозен – лист 48 от делото, за имотите описани в Решение № 59/7.4.2000
година на Поземлена комисия – Лозен и въз основа на заверени скици, в това число за
нивата в местността „.....“ – скица № 90/8.2.2000 година за имот № 59013 с площ на имота
12,101 дка е извършен въвод на заявителя по преписката ...... А..
Доказва се, че Решение № 59/7.4.2000 година на Поземлена комисия – Лозен за
възстановяване право на собственост върху земеделски земи съгласно плана за
земеразделяне в землището на село Горни Лозен – е издадено по заявление за
възстановяване, депозирано от ...... А. – един от наследниците на ЦБ А., като това заявление
ползва всички наследници на общия наследодател ЦБ А., в това число и жалбоподателите в
настоящето производство.
Доказва се, че между ....., като наследник на ........, починала на 27.3.1987 година –
дъщеря на общия наследодател ....... А. и от друга страна ............ е било водено производство
по спор за материално право с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. С влязло в сила
Определение № 245/25.4.2017 година, постановено по гр.дело № 4631/2016 година по описа
на ВКС, Първо г.о., не е допуснато до касация Решение № 8950/28.12.2015 година по
въззивно гр.дело № 12220/2013 година по описа на Софийски градски съд, с което е
потвърдено Решение от 02.08.1994 година по гр. дело № 66/93 на Софийски районен съд.
Доказва се, че е признато за установено по иск с правно основание чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ, че
ищцата ..... и ответниците са съсобственици по наследство от общия наследодател – .... А.,
починал на ...... г., който общ наследодател, към датата на включване в ТКЗС, е бил
единствен собственик на земеделски имоти, ниви и ливади, в това число и на нива в
местността „.....“ с площ от 1 дка, нива в местността „.....“ с площ от 4,4 дка, нива в
местността „.....“ с площ от 2,8 дка, нива в местността „.....“ с площ от 4,2 дка, общо ниви в
местността ".....“ с площ от общо 12,400 дка. В съдебното решение – лист 158-162 от делото
не са посочени граници и съседи на тези ниви.
Установява се, че ОСЗ „Източна“, е издала обжалваното Решение № 59-4/24.01.2023 г.
(лист 118), издадено от ОСЗ „Източна“, с което отказва да възстанови с план за
земеразделяне две ниви в м. „.....“ с площи 4,4 дка и с площ от 2,0 дка със следните мотиви:
Правото на собственост не се възстановява поради Съдебно решение от 02.08.1994 г. на
СРС, 37 състав по гр. д. № 66/1993 г. и Съдебно решение № 8950/28.12.2015 г. на СГС по гр.
д. № 12220/2013 г., влезли в законна сила на 25.04.2017 година.
При горното съдът съобрази, че ЗСПЗЗ предвиди възможност за бившите собственици
или техните наследници да възстановят собствеността си върху земеделските земи, които са
притежавали до образуването на ТКЗС или други селскостопански организации.
Възстановяването на собствеността не става ex lege, а е опосредствувано от специален
административен акт на специализиран орган по поземлената реформа - съответната
Общинска служба „Земеделие ”, бивша Поземлена комисия. За целта всеки заинтересован, в
срока по чл.11,ал.1 ЗСПЗЗ, подава заявление до нея, в която декларира желанието си да му
бъде възстановена неговото (или на наследодателя му ) право на собственост върху
конкретни земеделски земи,като представя и съответните доказателства,установяващи това
право. Доказателствата,които могат да се представят пред ПК за установяване правото на
4
собственост са изброени в чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ( следва да се отбележи,че това са само писмени
доказателства). По подаденото заявление службата се произнася с решение, с което може да
признае правото да се възстанови собствеността (в реални граници или с план за
земеразделяне) или да откаже да признае това право. Отказите й подлежат на обжалване
пред съответния районен съд, където спора се решава по същество ,т.е. съдът следва да
установи дали наистина заявителя има право да възстанови собствеността си или няма това
право. С други думи съдът следва да установи и чия е принадлежността на правото на
собственост, както и дали са налице условията за възстановяване на собствеността върху
имота. За целта страните могат да доказват своите позиции с всички допустими от закона
доказателства,т.е. включително със свидетелски показания. Когато се констатира ,че е налице
материално правен спор за правото на собственост ,т.е. ,че за същата нива има претенции и
от други лица,то този спор ще следва да бъде решен по общия ред -чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ.
Освен това следва да се има предвид,че съгласно чл.14 ППЗСПЗЗ, подаденото
заявление от един от наследниците ползва всички наследници на общия им наследодател.
По същия начин жалбата срещу отрицателно решение, подадена от един от наследниците -
ползва всички наследници.
В настоящият казус жалбата е подадена от заинтересовано лице (наследници на Цветко
А..Същата е подадена и в установения 14- дневен срок от съобщаване (получаване) на
решението, поради което същата е допустима.
Жалбата е и основателна.
От събраните по делото писмени доказателства – нотариален акт, неоспорен от
ответника, е видно, че наследодателя на жалбодателите се легитимира като собственик на
спорните ниви в местността „.....“ въз основа на емлячен регистър, в който нивите са описани
като негови – така лист 63 от делото. В хода на процеса не се събраха доказателства за
правното основание на което наследодателят на жалбоподателите Цветко А. е придобил
собствеността върху тази земя, а следва да се има предвид, че в емлячния регистър е
записана нива в местността „.....“ с площ от 10,6 дка., като за размера до 12,101 дка признат
за възстановяване не са представени доказателства, т.е. за разликата от 1,501 дка. Следва да
се има предвид, че в проведените съдебни производство по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ съдилищата
са приели, че ниви с обща площ от 12,400 дка в местността „.....“ са били собствени към
момента на одържавяването им на общия наследодател .... А..
Обжалваното Решение Решение № 59-24.12023 година на Общинска служба
“Земеделие“-Източна, по своя характер е административен акт, поради което в настоящето
производство съдът следва да провери всички изисквания императивно определени от
закона, относно неговата законосъобразност, а именно: компетентност на издалия го орган,
форма и съдържание, в т.ч. мотивираност на акта. В този смисъл същото като издадено от
оввластения орган по реституция – ОСЗ „Източна“, която по силата ЗСПЗЗ е органът на
поземлена собственост, който възстановява собствеността върху земи и гори по реда на
закона. Решението е подписано от нейния началник и членовете й, взели съответното
решение. Последното е било съобщено по реда на ГПК на заинтересованите. В тази връзка
5
съдът приема, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в
законоопределената форма. Същото не отговаря на изискванията на закона за съдържание,
досежно – мотиви на решението, тъй като:
В обжалваното решение бланкетно издателят му е посочил че се издава на основание
чл.14 ал.7 от ЗСПЗЗ и в изпълнение на съдебно решение № 305/26.11.2005 година.
Цитираната законова разпоредба, касае случаите при които вследствие на откриване на
нарушения на ЗСПЗЗ, на правилника за неговото прилагане, на нови обстоятелства, нови
писмени доказателства от съществено значение, по искане на министъра на земеделието и
горите или по искане на заинтересовани лица, Общинска служба „Земеделие и гори” следва
да се произнесе с решение, с което да измени вече издаденото такова от нея. Законът в
редакцията му към датата на постановяване на решението на поземления орган – ДВ, бр. 102
от 2023 година, предвижда, че при откриване на нарушения на този закон и на правилника
за неговото прилагане, на нови обстоятелства или на нови писмени доказателства от
съществено значение за постановяване на решението по чл.14, ал. 1, в срок до една година
от откриване на нарушенията, на новите обстоятелства или на новите писмени
доказателства, но не по-късно от три години от влизането в сила на плана за
земеразделяне или от постановяването на решението на общинската служба по
земеделие по ал. 1, т. 1, министърът на земеделието и храните по своя инициатива или по
искане на заинтересуваните лица отменя решението на общинската служба по земеделие
или разпорежда на общинската служба по земеделие да го измени, като този ред не се
прилага, когато за същите земи има влязло в сила съдебно решение.
Този срок започва да тече от датата на откриване на новото обстоятелство или новите
писмени доказателства, от една страна и от друга страна не следва да е по-късно /издадено
решението/ от три години от влизане в сила на плана за земеразделяне или постановяване на
Решение № 59/7.4.2000 година на ПК – Лозен в настоящия казус, т.е. най-късно до 07.4.2003
година.
Безспорно е, че министърът на земеделието и горите е правоимащо лице, да иска
изменение на решение на органа по оземляването въз основа на влюзлото в сила решение по
спора по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. При това обаче се следва да се съобразява срока по чл.14, ал.7
от ЗСПЗЗ – да не са изтекли повече от три години от влизане в сила на плана за
земеразделяне и решението, с което собствеността е била възстановена.
Предвид на горното, съдът приема, че издаденото и обжалвано решение на
ОСЗ“Източна“ следва да бъде отменено като незаконосъбразно, тъй като е издадено след
влизане в сила на плана за земеразделяне и повече от три години след влизане в сила на
Решение № 59/7.4.2000 година. Пропускането на срока води до преклудиране правото на
Общинска служба земеделие „Източна“ да измени издаденото Решение № 59/7.4.2000
година като постанови обжалваното.
На следващо място съдът следва да отбележи, че като административен акт,
обжалваното решение и издаващият го дължат мотиви за постановяването му. Именно те
осигуряват равнопоставеност на страните в производството пред съда – всеки заинтересован
6
следва да знае поради какво му се ограничават, изменят или признават законово
регламентирани права. Бланкетното посочване на законови разпоредби не е мотиви на
решението. Такива са и следва да се съдържат /в настоящия казус липсват/ правните и
фактическите съображения на административния орган за издаването на съотвения негов
акт. Липсата на мотиви, като обстоятелство ограничаващо правото на заинтересования да се
брани срещу актове на администрацията, с които са нарушени негови законни права и
интереси е съществено нарушение на административно производствените правила, поради
което и обжалваното Решение № 59-4/24.1.2023 година следва да бъде отменено, като
незаконосъобразно.
От друга страна, по аргумент от чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ, че в настоящето производство
съдът решава спора по същество, както и предвид на това, че в настоящето производство се
установи по безспорен и категоричен начин, че между страните има влязло в сила съдебно
решение по спор по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, настоящия съдебен състав приема, че не следва да
преразглежда въпроса по същество. Установената по делото давност изтекла в полза на
наследниците на Цветка А. в периода след 2002 година – така от показанията на св.Павлов и
представените и приети като писмено доказателство договори за аренда, касаят придобивен
способ относим към правото на собственост към настоящия момент, а не към минал момент,
какъвто спор е бил разрешен от съдилищата по иск на Маргарита Д..
По разноските
На жалбоподателите се дължат сторените от тях разноски в доказания размер от 800,00
лева, от които 600,00 лева адвокатско възнаграждение и 200,00 лева внесен депозит за вещо
лице.
На ответника по жалбата разноски не се дължат.
Мотивиран от горното и на основание чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 59-4/24.01.2023 г. (лист 118), издадено от ОСЗ „Източна“, град
София, ЕКАТТЕ 68134, община Столична, област София – град за размера и категориите на
земеделските земи, правото на собственост върху които ще се възстановява чрез план за
земеразделяне в землището на село Горни Лозен, с което отказва да признае правото на
възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на наследниците на ЦБ А. на нива
в местността „.....“, четвърта категория с площ от 4,4 дка и нива в местността „.....“, четвърта
категория с площ от 2,0 дка със следните мотиви: Правото на собственост не се възстановява
поради Съдебно решение от 02.08.1994 г. на СРС, 37 състав по гр. д. № 66/1993 г. и Съдебно
решение № 8950/28.12.2015 г. на СГС по гр. д. № 12220/2013 г., влезли в законна сила на
25.04.2017 година.
ОСЪЖДА ОСЗ „Източна“, град София, ЕКАТТЕ 68134, община Столична, област
София – град да заплати на жалбоподателите С. Г. Д.- Б, ЕГН **********, гр. С, И. Г. Д.,
ЕГН **********, с. Л, Т. М. С., ЕГН **********, с. Л, Д. С. С., ЕГН **********, с. Л, М. С.
7
Д., ЕГН **********, с. Л, М. С. А., ЕГН **********, с. Л, Г. Л. А., ЕГН **********, с. Л,
представлявани от адв. С. М., със съдебен адрес - гр. С – сумата на сторените по гр.дело №
9501/2023 година по описа на Софийски районен съд в общ размер на 800,00 лева.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд
– София – град, по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8