Решение по дело №509/2019 на Районен съд - Разград

                        Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

                                      № 513, 27.11.2019г., гр.Разград

 

                                  В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                       състав

На четиринадесети ноември                                 две хиляди и деветнадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Галя Мавродинова

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 509 по описа за 2019г. на РРС

 

           Депозирана е искова молба от Е.Д.С., с която моли съда да приеме за установено по отношение на отв.Н.М.С., че й дължи сумата от 3000лв., по запис на заповед от 21.05.2015г.., ведно със законната  от 22.11.16г. до окончателното й изплащане, както и разноски. Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си по записа на заповед. Счита, че ЗЗ  е редовен от външна страна. Позовава се единствено на него, като абстрактната сделка и не твърди наличието на каузално правоотношение. Твърди, че е депозирал заявление по чл.417 ГПК, по което съдът е издал заповед за незабавно изпълнение №3833/24.11.16г. и изпълнителен лист. Тъй като длъжникът е възразил, че не дължи, съдът му е предоставил срок да предяви иск за установяване на вземането си.

            Ответникът Н.М.С. счита иска за неоснователенн като прави множество възражения. На първо място твърди, че ЗЗ не е редовен от външна страна. В настоящия случай ЗЗ не е предявен, респ. не е определен срок след падежа. Падежът е определен неясно, което се явява порок в ЗЗ. В ЗЗ са посочени адрес за място на издаване гр.Русе,ул.Борисова ** и за място на плащане: гр.Русе, ул.Борисова **. На този адрес ответникът твърди, че е налице седеметажна сграда с административно-търговско предназначение, с десетки на брой обекти. Посоченият адрес е непълен, като по този начин поставя се опорочава неговата форма. Следва да се посочат сграда, етаж, офис. Друга нередовност за ЗЗ е добавката в химикал на цифрата 6 в цифровото изписване на годината в текста на ЗЗ. Ответникът твърди, че не е изписвал тази цифра. В ЗЗ липсва означение „Без разноски“, поради което ищецът няма право да претендира за разноски във връзка със събиране на вземането си. Според ответника е странно полагането на два негови подписа на ЗЗ, които според него са видимо различни. В тази връзка твърди, че не е подписвал документ едновременно с два различни подписа. Изрично твърди липсата на каузално правоотношение, обуславящо издаването на ЗЗ.

              Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: Ищцата е представила запис на заповед в оригинал, издаден от Н.М.С. на 21.12.2015г.. Мястото на издаване е гр.Русе,ул.Борисова №**. Мястото на издаване съвпада напълно с мястото на плащане. Със записа на заповед ответника е поел „неотменимо, безусловно и без протест“ да заплати на ищцата сумата от 3000лв. изписана на компютър цифром и словом, в срок до 30.06.16г. цифром и словом.

            По делото е изготвена съдебно-почеркова експертиза, според която двата подписа в ЗЗ на „издател“  и до ръкописното изписване на името на ответника са изпълнени от ответника. Установено е от вещото лице,че цифрата „6“ в датата 30.03.2016г. не е изпълнена от ответника.

             Ответникът представя писмени доказателства, че на посочения в ЗЗ адрес гр.Русе, ул.Борисова ** има множество офиси, поради което адресът е непълен.

             Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира искът  за допустим, а разгледан по същество и основателен.

             При липсата на каузалност на изследване подлежи редовността на записа на заповед от външна страна.

             Процесният запис на заповед съдържа всички необходими реквизити, посочени в чл.535 ТЗ, поради което същият е редовен от външна страна и обективира съобразно закона действителна абстрактна сделка. Същият съдържа императивно установените реквизити: наименованието „запис на заповед“, както в заглавието, така и в самия текст, безусловно задължение за плащане на сумата от 3000лв., падеж до определен ден, място на плащане, дата на издаване и подпис на издателя. В тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията на ответника,че процесният запис на заповед е нередовен от външна страна, тъй като падежът не е определен по предвидения в чл.486 ТЗ начин. Същият е неясно определен и буди съмнение. Съгласно разпоредбата на чл.486 ал.1 ТЗ падежът на записа на заповед може да бъде на предявяване, на определен срок след предявяването, на определен срок след издаването и на определен ден. В процесния запис на заповед изрично е посочен падежа съгласно изискванията на чл.486 ал.1 т.3 ТЗ, тъй като това е сторено чрез посочването на краен срок след издаването, а именно до 30.03.2016г., като началният момент започва да тече от неговото издаване. Така определеният падеж не е неясен и неточно определен. Ако в записа на заповед фигурираше падеж и на определен срок след издаването, тогава записът на заповед щеше да е нищожен. Сочената от ответника съдебна практика относно определянето на падежа е неотносима към спора.

           Неоснователно е възражението на ответника, че двата подписи положени в записа на заповед, не са негови. Вещото лице е категорично, че подписите на „издател“ и до ръкописно изписаните имена са на ответника.

           Неоснователно е твърдението на ответника за нищожност на записа на заповед, тъй като в датата 30.03.2016г. цифрата „6“ била изписана от трето лице, с неустановена по делото самоличност. Законът не забранява издаването на запис на заповед, в който част или целия ръкописен текст е изпълнен от лице, различно от подписалия го издател. В случая не е налице и бланков ефект. В този смисъл решение №666/06.12.07г. на ВКС по т.д.№387/07г., 1 т.о.

            Неоснователно е и възражението на ответника за нищожност на записа на заповед, тъй като мястото па плащане не е точно конкретизирано, понеже в гр.Русе на ул.Борисова ** имало множество офиси. Съгласно решение №21/ 04.07.14г. по д.№1348/13г. на ВКС ТК, 1т.о.,  под „място на издаване“ и „място на плащане“ следва да се разбира само населеното място, където следва да се изпълни менителничното задължение и където е издаден записът на заповед, както и че в обхвата на задължителните реквизити не попадат индивидуализиращите данни от територията на съответното населено място-улица, номер на сграда, етаж, апартамент. В този смисъл се придържа и правната теория.

            Основателността на иска влече отговорността на претенцията на ищеца за присъждане на съдебни разноски в размер на 660лв.и на разноски по заповедното производство в размер на 360лв.

            Воден от гореизложеното, съдът

 

                                                       Р    Е    Ш    И :

 

             ПРИЕМА за установено по отношение на Н.М.С. ***, ЕГН **********, че дължи на Е.Д.С. ***, ЕГН ********** сумата от 3000лв../три хиляди лева/, дължима по запис на заповед от 21.12.15г., ведно със законната лихва, считано от 22.11.16г., за която е издадена заповед за незабавно изпълнение №3833/24.11.16г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№2275/16г. на РРС.

            ОСЪЖДА Н.М.С. да заплати на Е.Д.С. сумата от 660лв./шестстотин и шестдесет лева/, разноски по делото и сумата от 360лв./триста и шестдесет лева/ разноски по заповедното производство.

            Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: