РЕШЕНИЕ
№ 14443
гр. София, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело
№ 20251110117066 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
В Софийски районен съд е постъпила искова молба, подадена от „Т.С.” ЕАД,
ЕИК *********, срещу Д. Е. К., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени
искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на
сумите по издадената на 21.06.2024 г. срещу длъжника заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *********/2024 г. по описа на СРС, I
ГО, 41 състав.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: гр. ********* аб.№
********* за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил
дължимата цена. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, с
оглед което и има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради
неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите
към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и
претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че
съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово
разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава
върху това вземане. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.
Ответникът, чрез назначения му от съда особен представител адв. Б., оспорва
предявените искове, като счита, че претенциите на ищеца са недоказани и
неоснователни. Оспорва ответникът да има качеството на потребител на услугите на
1
ищеца и да е страна по договор за продажба на ТЕ. Оспорва да е ползвала услугите на
ищеца на адреса на имота. Счита, че ОУ не я обвързват, тъй като не били надлежно
публикувани. Оспорва да дължи цената на услугата за дялово разпределение. Въвежда
възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва показанията на СТИ, тъй като в
рамките на исковия период същото било неизправно. Моли за отхвърляне на исковете
и за възлагане на разноските за производството в тежест на ищеца.
Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и
становищата на страните достигна до следните фактически и правни изводи:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна
квалификация по чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това
са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия
период, обема на реално доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за
цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните
вземания и изпадането на ответника в забава.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им.
В тежест на ищеца с оглед възражението за давност е да установи, че са
настъпили обстоятелства, обуславящи спиране, респ. прекъсване на погасителната
давност за вземанията.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и
дължи цената на топлопреносното предприятие.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от
сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен
писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/,
така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и
да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще
2
на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с
кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна
енергия за процесния имот през процесния период, от значение е обстоятелството с
кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия,
респ. кои са страни по договорното правоотношение през исковия период.
В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени
доказателства са приети документи (нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № *********, дело № ********* г., заявление декларация от ********* г.), които
анализирани в съвкупност водят до извода, че по силата на сключения договор за
покупко-продажба Д. К. и Е. Т. са придобили на 21.11.2014 г. правото на собственост
върху процесния недвижим имот, като във връзка с прехвърлянето на правото на
собственост ответницата К. е подала до ищеца заявление декларация партидата за
имота да бъде прехвърлена на нейно име. По изложените съображения и доколкото от
доказателствата по делото не се установява противното, съдът приема, че в периода
01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. между ответницата и ищеца е съществувало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
общи условия, с оглед притежаваното от нея право на собственост върху една втора
идеална част от имота. Ето защо съдът намира, че ищецът е доказал материалната си
легитимация на кредитор по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за адреса на процесния недвижим имот и нему ответникът Д. К. дължи 1/2 част
от цената на потребената през периода в имота топлинна енергия. В тази връзка и за
пълнота съдът следва да посочи, че не е ангажирал в производството други доводи, а и
доказателства защо счита, че ответницата следва да отговаря за цялото задължение
при положение, че от документа за собственост е видно, че притежава една втора част
от него.
Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени
доказателства, а и това не се оспорва от ответника, че сградата, в която се намира
жилището, е била с непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно
същото е било топлофицирано. Установено е, че на проведено общо събрание на
етажните собственици е взето решение да бъде сключен договор за услугата топлинно
счетоводство с „*********“ ЕООД, което е прехвърлило правата си по този договор на
„Н.“ АД.
С Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището, че
присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по решение на
общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е
уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен
собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си,
но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и
етажните собственици са взели решение ползваната в етажната собственост топлинна
енергия да се разпределя по системата за дялово разпределение, в която връзка
ответникът е обвързан от взетото решение.
Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата, изслушана и
приета в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза,
настоящата инстанция приема, че за процесния период количеството топлинна енергия
за абонатната станция, обслужваща процесната сграда, в която се намира
топлоснабденият имот, се измерва и отчита от общ топломер. В списъците за
разределение на кубатурата в етажната собственост, процесният имот фигурира с
отоплаем обем 140,64 куб.м., а с общи чатси 161,78 куб.м. През процесния период в
3
имота е имало 2 бр. отоплителни тела с монтирани ИРРО и един водомер за отчитане
на разхода на топла вода. За отоплителен сезон 2022 г. – 2023 г. не е бил осигурен
достъп за отчет на показанията на водомера и количеството топлинна енергия за
подгряване на вода е начислена по нормативен път на база за двама потребители.
Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация е начислена също по
нормативен път съобразно отопляемия обем на имота. Топлинната енергия за
отопление на имота е начислена на база показанията на уредите в имота при наличие
на възможност за дистанционното им отчитане. През отоплителен сезон 2022 г. – 2023
г. не е ползвана ТЕ за отопление на имота. За процесния период задължението за
имота възлиза на сумата 1569,64 лева. В посочената сума не са включени суми по
изравнявания, корекции и просрочени задължения за предходни периоди, не са
включени стойностите по фактури за цена на услугата за дялово разпределение.
Вещото лице не е констатирало отклонения от нормативните изисквания за
начисляване на ТЕ за периода. Вещото лице е посочило, че през целия исков период са
отчислявани за сметка на ищеца технологични разходи. Общият топломер е
преминавал редовни метрологични проверки, с оглед което и съдът приема, че през
процесния период същият е бил годно средство за търговско измерване на
преминаващата през същия ТЕ.
Като взе предвид възраженията на ответника, направени с отговора на исковата
молба, документите, представени от третото лице помагач и заключението на вещото
лице по СТЕ по отношение на служебно начисленото количество топлинна енергия за
подгряване на вода за отоплителен сезон 2022 г. – 2023 г., съдът намира следното:
Съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 Наредба № Е-РД-04-1 изразходваното количество
гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за разход на потребление на
гореща вода от 140 л. на обитател за едно денонощие – когато не са монтирани
индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са
повредени, имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитане. От така
посочената подзаконова уредба се налага извод, че основната предпоставка за
определяне на служебна енергия за отопление и подгряване на вода за единия
отоплителен сезон от процесния период е неизпълнение на задължението на
потребителя да осигури достъп до уредите, разположени в имота му, респ. да монтира
сертифициран уред в имота си, по който са се извършва отчетът и начисляването на
ТЕ по това перо.
Начисляването на служебна енергия представлява изключение от общото
правило, че количеството на потребената от потребителите в сграда в режим на етажна
собственост топлинна енергия се определя въз основа на отчет на уредите за дялово
разпределение и водомерите за топла вода, което изключение е обусловено от
фактическата невъзможност посочените уреди да бъдат отчетени поради причини, за
които отговаря съответният потребител (т. нар. неосигурен достъп).
Редът за отчитане на показанията на уредите на клиентите, неосигурили достъп
до имотите си, се урежда в общите условия на договорите по чл. 149, 149б и 150 ЗЕ, а
съгласно чл. 150, ал. 1, т. 5 ЗЕ, общите условия на топлопреносното предприятие
задължително уреждат реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления. Така
посочената законова делегация урежда отклонение от разпределението на
доказателствената тежест досежно изпълнението на задължението на потребителя за
осигуряване на достъп – не е в тежест на последния доказването на предоставения
достъп до имота, а в тежест на топлопреносното предприятие е да установи, че е
извършен отчет в сградата, при който отчет не е бил осигурен достъп до имота на
потребителя. Съгласно чл. 41, ал. 1, изр. последно от общите условия, приложими към
4
договора, неосигуряването на достъп се констатира с протокол, подписан от
упълномощен представител на продавача и от двама свидетели, които не са служители
или на граждански договор при търговеца или продавача. Според чл. 13, ал. 1, т. 3 от
ОУ, клиентите избират лице или лица от етажната собственост, които да подписват
протоколите за неосигурен достъп в датите за отчет. Посочените уговорки уреждат по
недвусмислен начин реда за установяване и доказване на неосигурения достъп – чрез
съставяне на протокол за неосигурен достъп, подписан от представител на
топлопреносното предприятие /респ. на съответната ФДР/ и един или повече
представители на етажната собственост.
В конкретния случай по делото са представени документи, посредством които
ищецът пълно и главно доказва правото си да начисли по реда на наредбата служебно
количество на топлинната енергия за подгряване на вода, което след това е
фактурирал.
От заключението на съдебно-техническата експертиза по делото е установено,
че за този отоплителен сезон, за който не е бил осигурен достъп, е начислявана ТЕ за
подгряване на вода на база 2-ма потребители, но ищецът (нито третото лице помагач)
не установяват основание да се начисли такова количество ТЕ за подгряване на вода,
още повече в случая е видно, че през този отоплителен сезон в имота не е ползвана ТЕ
за отоплението му. Ето защо и съдът приема, че разходът по това перо следва да бъде
намален наполовина, т.е. за 1 брой потребители или до сумата 495,99 лева (при
начислена ТЕ за подгряване на вода за отоплителен сезон 2022 – 2023 г. в размер на
991,98 лева – виж стр. 4 от заключението на СТЕ).
По възражението за погасяване на главното вземане за ТЕ по давност:
Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.
111, буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок (Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС).
Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към спорния период Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София от 2016 г.,
месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз
основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в
сгради етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача.
Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на
периода за който се отнасят. При действието на общите условия на ищеца от 2016 г.,
изискуемостта на вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на
всеки съответен месец на начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1,
предл. първо ЗЗД, длъжникът изпада в забава от деня, следващ падежа на
задължението, от който момент и на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече и
погасителната давност.
В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
29.05.2024 г., от когато и искът се счита предявен. Следователно и доколкото се
претендират вземания по фактури, падежът на първата от които е настъпил след
29.05.2021 г., то и възражението на ответника, че са налице погасени по давност
вземанията е неоснователно.
Останалите възражения на ответника, наведени от особения му представител в
срока за отговор на исковата молба, не биха могли да обусловят отхвърляне на
претенциите на ищеца в цялост. След като се установява в имота да е консумирана
5
топлинна енергия, а ответницата е страна по продажбеното правоотношение за същия,
то и тя се явява задължена за заплащане на цената, а дали самата тя е ползвала тази
топлинна енергия в апартамента, от който притежава идеална част, е без правно
значение за спора.
Възражението на ответника, че не е обвързана от приложимите към договора
общи условия, също е неоснователно. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012
г.) продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията
/КЕВР/. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба бщите условия влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
клиентите. В ал. 3 на чл. 150 ЗЕ пък е предвидено особено рекламационно
производство - в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от
клиентите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват
в писмени допълнителни споразумения.
В конкретния случай ответникът не твърди, а и не установява по делото по
отношение на него да се прилагат специални условия, договорени между страните,
използвайки установения в закона механизъм.
С решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК е
възприето становището, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава
топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот
по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.
В проведеното единствено по делото съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца е представил в оригинал съответните броеве на печатните
издания „*********“ и „*********“, в които съгласно изискванията на ЗЕ са били
публикувани ОУ от 2016 г., приложими към договорите за продажба на ТЕ за битови
нужди. Ето защо и не е налице основание съдът да приеме, че тези ОУ са
неприложими за потребителя.
В обобщение на изложеното, искът за главница за цена на ТЕ съдът намира за
доказан по основание и размер за сумата лева 536,81 лева, която сума съдът, като взе
предвид притежаваните от ответницата права в съсобствения имот, заключението на
СТЕ и изложените съображения относно начисленото количество ТЕ за подгряване на
вода за отоплителен сезон 2022 г. – 2023 г., изчисли на основание чл. 162 ГПК. В
останалата част – за разликата до 1569,61 лева искът за главница за цената на ТЕ
следва да се отхвърли като неоснователен.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която се
намира жилището на ответника, е била присъединена към топлопреносната мрежа. От
събраните в хода на производството доказателства е установено, че услугата е
извършвана през процесния период от „Н.“ АД.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към
процесния период Наредба за топлоснабдяването. В отношенията между страните са
6
приложими общите условия, приети по делото като доказателство, като според същите
условия редът и начинът на заплащане на услугата „дялово разпределение“ се
определя от продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата дялово
разпределение. Според чл. 22 от ОУ услугата „дялово разпределение“ се заплаща на
продавача – „Т.С.“ ЕАД, от което следва, че именно на ищцовото дружество следва да
бъдат заплатени сумите за дялово разпределение за процесния период.
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от
договорно правоотношение през периода, а от доказателствата по делото е установено,
че услугата е извършвана, следва да се приеме, че цената на същата е дължима на
ищеца, а ответникът се явява задължена за 1/2 част от нея. Ето защо и този иск е
доказан по основание, а възраженията на ответника, че не е налице писмен договор за
извършването на тази услуга, не могат да бъдат споделени.
На основание чл. 162 ГПК и като взе предвид представените в производството
писмени доказателства, съдът намира този иск за основателен за периода 01.05.2021 г.
– 30.04.2023 г. и за сумата 21,69 лева, представляваща една втора част от
задължението за цената на тази услуга, с оглед притежаваното от ответницата право на
собственост върху имота. За разликата до пълния размер от 43,38 лева искът следва да
се отхвърли като неоснователен.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия
от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за
забава обаче на основание чл. 33, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от общите условия от
2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
Търговеца, доколкото падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е
изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните
сметки след края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната свобода
страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая
такава уговорка се съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след
установяване на окончателния размер на задължението, с оглед което и след
настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на
законната лихва.
Предявеният иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в
размер на сумата 536,81 лева и за периода 15.08.2022 г. – 09.05.2024 г. следва да се
уважи за сумата 75,30 лева, която съдът, съобразявайки основателната част от иска за
главницата, момента на изпадане в забава за заплащане на всяка от двете общи
фактури, издадени след извършеното годишно изравняване и с помощта на онлайн
калкулатор, изчисли на основание на чл. 162 ГПК. До пълния предявен размер от
199,10 лева този иск следва да се отхвърли като неоснователен.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение на
ТЕ:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция за сумата 10,20 лева
7
се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете
страни съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 ГПК на ищеца следва
да бъде присъдена сума в размер на 343,10 лева от общо 986,45 лева /за държавна
такса, депозити за вещо лице и особен представител и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК в размер от 100 лева/.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се
следват разноски в размер на сумата 30,07 лева от общо 86,45 лева съгласно заповедта
за изпълнение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата също има право на разноски, но не
се установява да е извършила такива в производството.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.*********, по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, че Д. Е. К., ЕГН **********, с адрес по делото: гр. *********, дължи на „Т.С.“
ЕАД сумата 536,81 лева, представляваща припадащата се на ответника част от цената
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г. за топлоснабден имот на адрес: гр. *********, аб. № *********, ведно
със законна лихва за период от 29.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 75,30
лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2022 г. до 09.05.2024 г.,
сумата 21,69 лева, представляваща припадащата се на ответника част от цената на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.
за същия топлоснабден имот, ведно със законна лихва за период от 29.05.2024 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № *********/21.06.2024 г. по ч.гр.д. № *********/2024 г. по описа на
СРС, ГО, 41 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.*********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за
установено, че Д. Е. К., ЕГН **********, с адрес по делото: гр. *********, дължи на
„Т.С.“ ЕАД сумата над 536,81 лева до сумата 1569,61 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.
за топлоснабден имот на адрес: гр. *********, аб. № *********, сумата над 75,30 лева
до сумата 199,10 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2022 г. до
09.05.2024 г., сумата над 21,69 лева до сумата 43,38 лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.
за същия топлоснабден имот, и сумата 10,20 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за цена на услугата за дялово разпределение, начислена за периода
16.07.2021 г. – 09.05.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение *********/21.06.2024 г. по ч.гр.д. № *********/2024 г. по описа
8
на СРС, ГО, 41 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК Д. Е. К., ЕГН **********, с
адрес по делото: гр. *********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. *********, сумата 343,10 лева - разноски в
първоинстанционното производство (гр.д. № 17066/2025 г. по описа на СРС, ГО, 41 с-
в) и сумата 30,07 лева - разноски в заповедното производство (ч.гр.д. №
*********/2024 г. по описа на СРС, ГО, 41 с-в).
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Н.“ АД, ЕИК
*********, адрес: ********* на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните по ел. път.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9