№ 240 / 14.7.2020 г.
РЕШЕНИЕ
гр. М., 14.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. М., трети граждански състав, в открито съдебно заседание на тридесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д.№ 2974 по описа на РС-М. за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Разглеждат се обективно съединени осъдителни искове с правно основание : чл. 128, т.2 от КТ и чл.215 от КТ, във вр. с чл. 121 от КТ.
З.Г.К., ЕГН xxxxxxxxxx xxx е предявил срещу ,,С. Т. 9., ЕИК: 2., със седалище и адрес на управление: гр. М., ул.,,Г. С.‘‘ № 15, ет.3, ап.9, представлявано от управителя П. В. М., ЕГН xxxxxxxxxx, със следния петитум: да бъде постановено решение, с което ответното дружество да заплати на ищеца К., следните суми: 2 040,00 лв. неплатено трудово възнаграждение за периода от 01.05.2019 г. до 31.08.2019 г. за четири месеца, както и 1 584,00 лв. обезщетение за месечна задгранична командировка за 30 дни, или общо сумата от 3 624,00 лв.. Претендира деловодни разноски.
Ищецът извежда основанието на своите искове от сключен между страните Трудов договор № 005/13.06.2018 г.. Въз основа на него, З.Г.К. е заемал при ответното дружество длъжността ,,шофьор, тежкотоварен автомобил-12 и повече тона‘‘ с код по НКПД:8..
Ищецът е бил командирован за изпълнение на курсове като шофьор в страни от Европа.
Със Заповед № 007/23.08.2019 г. на представител на ответника, трудовото правоотношение било прекратено, на осн. чл. 325, ал.1, т.1 от КТ по взаимно съгласие на страните. Заповедта е лично връчена на ищеца К. на същата дата, за което се е подписал. Ищецът твърди, че по-горе посочените суми били останали неизплатени от работодателя му ,,С. Т. 9..
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответната страна, в който исковете се оспорват като неоснователни и недоказани по основание и размер. Твърди се, че с РКО от 10.05.2019 г./приложен към отговора/ подписан лично от ищеца, последният е получил сумата от 4 570,00 лв.. В тази сума били включени и изплатени и исковите суми, поради което се твърди, че към момента същите не са дължими.
Съдът, на основание чл. 235, ал.2, във вр. с чл.12 от ГПК, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предявените искове са допустими за разглеждане, като предявени от и срещу надлежна страна в производсвото.
Разгледани по същество: искът по чл. 128, т.2 от КТ е частично основателен, а искът по чл. 215 от КТ, във вр. чл. 121 от КТ е изцяло неоснователен.
Съображенията на Районният съд са следните:
Доказателствата по делото са писмени, прието е заключение на вещото лице по назначената от съда съдебно-трудовоикономическа експертиза.
Не се спори по делото, че:
С трудов договор № 005/13.06.2018г. ищецът З. Г.К. е назначен в ответното дружество на длъжност ,,шофьор, тежкотоварен автомобил-12 и повече тона‘‘, считано от 14.06.2018г. с код по НКПД:8..
Възнаграждението му е било в размер на МРЗ за страната за 2018г.-510,00 лв. Трудовият договор е бил сключен като безсрочен.
Трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 007/23.08.2019г. по взаимно съгласие на страните, като заповедта е подписана лично от ищеца и връчена му на същата дата. Правното основание за прекратяването е по чл. 325, ал.1, т.1 от КТ.
Видно от приложен към писмения отговор на исковата молба Разходен касов ордер/РКО/ №2 на 10.05.2019г. ищецът е получил сумата от 4 570,00 лв. от ,,С. Т. 9., без да се посочва основанието за сумата. РКО не беше оспорен от ищеца К.. В РКО не е посочено основанието, на което се изплаща сумата на ищеца.
От заключението на вещото лице, което съдът изцяло кредитира, като компетентно и обективно изготвено, се установява следното: РКО е осчетоводен по общата партида на ответното дружество. Заверена е сметка ,,Каса‘‘ и задължена сметка ,,П.‘‘. От счетоводството на дружеството не са представени документи, че сумата е върната от ищеца К. на ,,С. Т. 9..
Неизплатените начислени трудови възнаграждения на З.Г.К., след приспадане на начислените осигуровки и данъка, са в общ размер от 1 784,88 лв., а по месеци: м.май 2019г.-478,87 лв., м.юни 2019г.-478,87лв., м.юли 2019г.- 478,87лв. и м. август 2019г.- 348,27 лв.
От приложеният РКО не може да бъде направени извод, че чрез сумата по него са погасени именно тези вземания на ищеца, както твърди ответната страна. РКО е издаден на 10.05.2019г., а К. е работил в ответното дружество до дата 23.08.2019г.-много след издаването му.
На следващо място, видно от СТИЕ по делото, в мотивната част на заключението, за процесните четири месеца/май-август 2019г./, по разчетни ведомости/неподписани от ищеца К. за исковия период/ е отбелязано, че месечните възнаграждения ще бъдат изплатени на ищеца по банков път. Видно от приложено на л.30-33 от делото извлечение от банкова сметка xxx З.Г.К., за посочения период не са постъпвали преводи по неговата лична банкова сметка xxx ,,С. Т. 9..
Фактът, че в разчетните ведомости е отбелязано ,, за получаване с РКО№2/10.05.2019г.‘‘ не установява реално получаване на сумата в патримониума на ищеца.
Вещото лице е посочило в заключението си също, че Дирекция ,,Инспекция по труда‘‘гр.М., по сигнал на З.Г.К. изх.№ 19084330/04.10.2019г. е констатиранала, че не са представени доказателства за изплащане на начислените трудови възнаграждения за месеците май, юни, юли и август 2019г.
От горното се налага извода, че искът с пр. основание чл. 128, т.2 от КТ следва да се уважи до размерът от 1 784,88 лв., а в останалата си част, над уважения до предявения размер от 2 040, 00лв., като неоснователен и недоказан да бъде отхвърлен.
Що се касае до иска за сумата от 1 584,00 лв. за командировъчни/за 30 дни командировка/, съдът намира, че този иск е недоказан, поради липса на писмени доказателства за задграничени командировки на ищеца за периода от 19.09.2018г. до 03.11.2018г. и за периода от 28.03.2019г .до 22.06.2019г., с надлежните документи, от която бил могло да се установи процесното вземане. Поради изложеното, този иск с пр. основание чл. 215 от КТ следва да бъде отхвърлен изцяло от съда.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, ищецът З.Г.К. има право да му бъдат изплатени от ответника сторените от него разноски по гр.д.№2974/2019г. по описа на РС-М., съответно на уважената част от исковете, или сумата от 98,50 лв. за адвокатски хонорар.
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, ,,С. Т. 9. има право да му бъдат присъдени направените деловодни разноски по гр.д.№ 2974/2019г., съразмерно с охвърлената част от исковете. Разноските са от 200,00 лв. за адвокатски хонорар, като съобразно с отхърлената част от общата сума на исковете по простото тройно правило, ответното дружество има право да му се изплатят деловодни разноски от 101,50 лв.
Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на осн. чл. 128, т.2 от КТ ,,С. Т. 9., ЕИК: 2., със седалище и адрес на управление: гр. М., ул.,,Г. С.‘‘ № 15, ет.3, ап.9, представлявано от управителя П. В. М., ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАТИ на З.Г.К., ЕГН xxxxxxxxxx xxx сумата от 1 784,88 лв. неплатено трудово възнаграждение за периода от 01.05.2019 г. до 23.08.2019 г. дължимо по трудов договор № 005/13.06.2018г., прекратен със заповед № 007/23.08.2019г. на осн. чл. 325, а.1, т.1 от КТ, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част, над уважения до предявения размер от 2 040,00 лв., като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от З.Г.К., ЕГН xxxxxxxxxx xxx срещу ,,С. Т. 9., ЕИК: 2., със седалище и адрес на управление: гр. М., ул.,,Г. С.‘‘ № 15, ет.3, ап.9, представлявано от управителя П. В. М., ЕГН xxxxxxxxxx иск с правно основание чл. 215 от КТ, във вр. с чл. 121 от КТ за заплащане на сумата от 1 584,00 лв. обезщетение за месечна задгранична командировка за 30 дни, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ,,С. Т. 9., ЕИК: 2., със седалище и адрес на управление: гр. М., ул.,,Г. С.‘‘ № 15, ет.3, ап.9, представлявано от управителя П. В. М., ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАТИ на З.Г.К., ЕГН xxxxxxxxxx xxx сумата от 98,50лв. деловодни разноски за заплатен адвокатски хонорар, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК З.Г.К., ЕГН xxxxxxxxxx xxx ДА ЗАПЛАТИ на ,,С. Т. 9., ЕИК: 2., със седалище и адрес на управление: гр. М., ул.,,Г. С.‘‘ № 15, ет.3, ап.9, представлявано от управителя П. В. М., ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 101,50лв. деловодни разноски за заплатен адвокатски хонорар, съответно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- М. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: