№ 2674
гр. София, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110148092 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от ИЩЕЦ срещу
ОТВЕТНИК, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във
вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 248.71 лева, представляваща регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по застраховка „Б. Каско Стандарт“ по щета
№470420212118980 за настъпило на 20.04.2021 г. от виновно и противоправно поведение,
изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно, на
длъжностно лице, чийто възложител е ответникът, ведно със законната лихва от предявяване
на иска – 19.08.2021 г., до окончателното плащане на сумата.
С определение от 14.01.2022 г. на основание чл. 219, ал.1 ГПК, в производството като
трето лице помагач на страната на ответника е конституирано „ТРЕТО ЛИЦЕ-ПОМАГАЧ, и
е приет за съвместно разглеждане предявения против него в срока по чл. 219, ал. 3 ГПК в
условията на евентуалност обратен иск за заплащане на горните суми на основание чл. 54
вр. чл. 49 ЗЗД.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 20.04.2021 г. в град София, при
движение по ул. „Филип Кутев“ № 18, водачът на лек автомобил с марка „Нисан“, модел
„Патфайндр“, с рег. № №, по време на движение попада в необезопасена и несигнализирана
дупка на пътното платно, вследствие на което са причинени имуществени вреди на
автомобила, за който към момента на процесното ПТП имало сключена имуществена
застраховка „Б. Каско Стандарт“, обективирана в полица № 470420020001609/24.11.2020 г.
със срок на действие от 30.11.2020 до 29.11.2021 г. По заведената пред ищеца преписка по
щета и след направен опис на повредите е определено обезщетение в размер на 248.71 лева,
от която сума застрахователят приспаднал 178.35 лева за дължими премии и е заплатил на
застрахования остатъка в размер на 70.36 лева на 26.04.2021 г. Поддържа, че с изплащане на
застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования за възстановяване на
платеното обезщетение ведно с ликвидационните разходи за определянето му срещу
причинителя на вредите. Твърди, че ответникът носи гражданска отговорност за
обезщетените вреди, тъй като има задължение да поддържа в изправност пътното платно,
съответно да вземе мерки за обезопасяването на опасности по него. Поддържа, че е изпратил
регресна покана до ответника за заплащане на сумата 248.71 лева, но претенцията останала
незаплатена. Претендира разноски.
1
В срока за отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск като
неоснователен и недоказан, за което излага подробни съображения. Счита за недоказано
наличието на влязъл в сила застрахователен договор между страните поради липсата на
задължителен реквизит в договора, а именно подписите на страните. Поддържа, че не са
налице доказателства за наличието на процесното препятствие. Оспорва механизма на
настъпване на ПТП-то, описан в исковата молба. Счита, че неправомерно е изплатено
обезщетение, тъй като не е представен протокол за ПТП при регистриране на
застрахователното събитие. Счита, че водачът на увреденото МПС не е управлявал същото
при спазване правилата за движение по пътищата и със съобразена за пътния участък
скорост. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача
на превозното средство, тъй като последният не се е съобразил с пътния участък. Моли за
отхвърляне на предявения иск, евентуално за неговото намаляване поради съпричиняване от
страна на водача на автомобила. Навежда твърдения за наличието на сключен договор за
поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа от 24.06.2019 г. с „ТРЕТО ЛИЦЕ-
ПОМАГАЧ, съгласно който последният в качеството си на изпълнител е поел задължение да
осигури необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение по пътя.
Предвид това посочва, че наличието на необезопасена и необозначена дупка на пътя
представлява неизпълнение на договора, за което следва да бъде ангажирана отговорността
на „ТРЕТО ЛИЦЕ-ПОМАГАЧ“ АД. Претендира разноски.
В депозирания отговор от „ТРЕТО ЛИЦЕ-ПОМАГАЧ“ АД в качеството му на
ответник по предявения обратен иск излага доводи за неговата неоснователност. Заявява, че
във връзка със сключения със ОТВЕТНИК договор е извършило ремонтни дейности в
процесния участък преди настъпване на ПТП – то, но отговорността на изпълнителя по
договора би възникнала само при неизпълнение или некачествено изпълнение на дейностите
по договора, за каквото не са ангажирани доказателства. Посочва, че работата е била приета
от възложителя и възнаграждението е било заплатено. За възникнали в гаранционния срок
дефекти изпълнителят не е уведомяван, не са установени и скрити дефекти, поради което
обратният иск се явява неоснователен и недоказан.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на
регресното вземане ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на валиден договор за застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице
досежно увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на лица, чиито възложител е ответника, е
настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното
си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение
в размер на действителните вреди, причинна връзка между застрахователното събитие и
вредоносния резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на
пътния участък, наличието на необезопасена и необозначена дупка на същия, респ.
множество такива неравности, вид и размер на претърпените вреди. Вината на съответния
служител/изпълнител се презумира до доказване на противното, което е в тежест на
ответника. В тежест на ответника е да докаже и своите правоизключващи,
правоунищожаващи или правопогосяващи възражения, които са за положителни факти,
каквото е възражението за съпричиняване, като установи соченото от него поведение на
водача на МПС, което е в причинна връзка с резултата.
По делото е представена застрахователна полица №4704200200016096 от 24.11.2020 г.
за автомобилна застраховка „Б. Каско Стандарт“ с валидност от 30.11.2020 г. до 29.11.2021
г. сключена между ищцовото дружество в качеството му на застраховател и собственика на
2
обекта на застраховката лек автомобил „Нисан Патфайндър“ с рег. №№. Установява се, че
застрахователната премия е договорено да бъде заплатена на 4 вноски, всяка в размер на
178.35 лева. Собствеността върху обекта на застрахователния договор не се оспорва и се
установява от представеното по делото свидетелство за регистрация - част II. Предвид
изложеното съдът прави извод, че е налице валидно застрахователно правоотношение със
срок на застрахователно, обективирано в застрахователна полица №4704200200016096 от
24.11.2020 г., противно на възраженията на ответника.
За установяване механизма на произшествието по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля ПЛ. Г. ХР. и е изслушано и прието без оспорвания
от страните заключение на съдебно автотехническа експертиза, според които при движение
при движения на 20.04.2021 г. в град София по ул. „Филип Кутев“ в района на №18 лек
автомобил лек автомобил „Нисан Патфайндър“ с рег. №№ попада в дупка на пътното платно
за движение, в който смисъл е и представеното пред застрахователя и по делото
уведомление за щета от 21.04.2021 г. Вещото лице посочва, че щетата по лек автомобил
„Нисан Патфайндър“ с рег. №№ - увреждане на предна лява гума и предна лява джанта се
намира в пряка – причинно следствена връзка с настъпилото на 21.04.2021 г. произшествие.
В подкрепа на горния извод следва да се ценят и събраните гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля ПЛ. Г. ХР. - водач на увредения автомобил, който свидетелства, че при
движението колелото е попаднало в дупка и след това гумата е спаднала. В същото време
ответникът не установява различен механизъм на произшествието, който да се намира в
причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на
вредоносния резултат, а това са все обстоятелства, които той трябва да установи при
условията на пълно и главно доказване. При установена на пътното платно необезопасена
дупка съдът приема за доказана причинно–следствена връзка между обезщетените от ищеца
вреди и неизпълнението на ответника на задължението му да поддържа пътя в състояние,
годно за безопасната му експлоатация, включително и чрез възлагането на тази дейност на
друго лице.
Установено е, че за нанесените увреждания по лек автомобил „Нисан Патфайндър“ с
рег. №№ при ищеца е била заведена щета с №470420212118980, по която след направена
оценка на уврежданията е определено застрахователното обезщетение в размер на 248.71
лева, от което след приспаднати дължими премии по полицата на застрахованото лице е
изплатена сума 70.36 лева, видно от приобщеното платежно нареждане от 26.04.2021 г. След
плащането на застрахователно обезщетение правата на застрахования срещу третото лице са
преминали върху застрахователя и на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, той е встъпил в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение.
Следователно е налице основание за възникване на регресното право. Обемът на
суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице – пряк причинител
по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които
носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978
г.
Според разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата за собственик на
общинските пътища е определена Общината. На основание чл. 31 и от Закона за пътищата
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от
общините. Следователно ОТВЕТНИК като титуляр на правото на собственост на общински
пътища и задължено във връзка с поддръжката им лице се явява пасивно легитимирана по
искове за вреди, причинени от необезопасени препятствия по пътната настилка. Същото се
обосновава и от факта, че служители на ответника или лица на които е възложено от
ответника по договор, каквито твърдения са наведени по делото, не са положили дължимата
грижа да обезопасят дупката в пътното платно, като по този начин са предпоставили и
настъпването на вредоносни последици от нея, поради което възраженията на ответника, че
не е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове са неоснователни.
Установената дупка по пътното платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла на
параграф 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава
3
опасност за движението. Доколкото не се твърди, а и не се установи, че тази дупка е била
обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да
продължат движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДвП/, а и да е имало каквато и да е
друга указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил задълженията си по чл.
31 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на ответника или на други
изпълнители, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги
отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което и на
основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП
вреди.
Недоказани по делото са твърденията на ответника за наличие на съпричиняване на
вредите, поради нарушения на правилата за движение от водача управлявал застрахования
от ищеца автомобил, за които твърдения ответникът, който носи тежестта не е представил
никакви доказателства. По делото не се установи поведение на водача на процесното МПС,
което да нарушава правилата за движение по пътищата и това да е довело до попадането му
в процесната дупка. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС
не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или презумиране за наличие на
такива. Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо препятствие
по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта
така, че да може да спре. Ето защо и съдът приема, че единствена причина за настъпилото
ПТП с материални увреждания по автомобила, е състоянието на пътя.
Не е спорно, че с регресна покана от 27.07.2021 г., получена от ответника на 30.07.2021
г., ищецът е предявил извънсъдебната си претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение, но плащане не е последвало в размер на 248.71 лева.
Според разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се
стигне до пълно репариране на вредоносните последици. Също така обезщетението на може
да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество без прилагане на
обезценка – чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ и съответно лимитирано от застрахователната сума по
договора – чл. 389, ал. 1 КЗ. Съгласно неоспореното от страните и прието по делото
заключение на съдебната автотехническа експертиза стойността, необходима за
възстановяване на констатираните увреждания по „Нисан Патфайндър“ с рег. №№
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 371.76 лева.
Ищцовото дружество претендира застрахователно обезщетение в размер на 248.71 лева,
която сума е в по–малък размер от установения дължим такъв за възстановяване на
уврежданията, поради направеното от ответника възражение за завишеност на заплатеното
обезщетение е неоснователно. Ето защо исковата претенция на застрахователя следва да
бъде уважена в цялост.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 19.08.2021 г. до окончателното й изплащане.
По иска по чл. 54 вр. чл. 49 ЗЗД
С оглед основателността на първоначално предявените искове за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът дължи произнасяне и по предявения в условията на
евентуалност обратен иск на ответника ОТВЕТНИК против третото лице – помагач „ТРЕТО
ЛИЦЕ-ПОМАГАЧс правно основание чл. 54, вр. чл. 49 ЗЗД. По своята процесуална
характеристика, предявяването на обратен иск по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК съставлява
последващо обективно съединяване на искове при условията на положителна евентуалност.
Регресният иск по чл. 54 ЗЗД е възможен само при наличие на гаранционно –
обезпечителна отговорност на възложител на непозволено увреждане, която в настоящия
случай е налице. Основанието да се разгледа регресният иск е фактът на плащане на
обезщетението от възложителя или както е в хипотезата на обективно съединяване с обратен
4
иск вследствие на уважен осъдителен иск срещу възложителя.
Според разпоредбата на чл. 54 ЗЗД лицето, което отговаря за вреди, причинени
виновно от другиго има иск против него за това, което е платил. Не е спорно по делото, че
участъкът от пътя, на който е било реализирано процесното произшествие, е собственост на
общината като част от общински път, чието изграждане, ремонт и поддържане се
осъществява от ОТВЕТНИК на основание чл. 31 ЗП. Като титуляр на правото на
собственост ОТВЕТНИК е възложила поддържането и текущия ремонт на уличната мрежа и
пътните съоръжения на територията на общината - Зона I на конституирано „ТРЕТО ЛИЦЕ-
ПОМАГАЧ“ АД, на основание сключен договор за обществена поръчка Договор №СОА19-
ДГ55-431/24.06.2019 г. Съгласно представения договор възложителят възлага, а
изпълнителят се задължава да извършва на територията на ОТВЕТНИК – Зона I, включваща
райони „Витоша“, „Лозенец“ и „Триадица“, дейностите по поддържане и текущ ремонт
уличната мрежа и пътните съоръжения като според чл. 1.2.1 в дейностите се включват
дейностите по текущ ремонт и поддържане на пътните настилки на цялата улична мрежа в
границите на определената в договора зона. Страните по този иск не спорят, че участъкът от
пътя, където е настъпило процесното транспортно произшествие попада в обхвата на
договора, като време на действие (48 месеца, считано от регистрационни индекс) и място на
действие. Наличието на необезопасена дупка на пътното платно навежда на извода за
неточно или лошо изпълнение на задълженията по договора от страна на ответника,
независимо от наведените от ответника по този иск доводи, че работата е била приета без
забележки от възложителя на 20.04.2021 г. и е била заплатена. Ето защо за претърпяната от
водача на лек автомобил „Нисан Патфайндър“ с рег. №№ вреда, която е последица от
поведението на изпълнителя конституирано „ТРЕТО ЛИЦЕ-ПОМАГАЧ“ АД, чрез който
ОТВЕТНИК осъществява поддръжката на пътя като негов собственик, последният има
право на вземане от виновния изпълнител. Следователно са налице основания за възникване
на регресното вземане по чл. 54 ЗЗД. Доколкото главната претенция следва да бъде уважена
за сумата 248.71 лева, то и обратният иск се явява основателен до този размер, с оглед обема
на регресното вземане, а именно стойността на вредите, заплатени от възложителя като
обезщетение. Отговорността на ответника по чл. 54 ЗЗД се разпростира и върху законната
лихва, която ответникът по главния иск следва да заплати.
По разноските
С оглед изхода на спора, разноски се дължат в полза на ищеца по главния иск на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. В полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените и
претендирани разноски в общ размер на 760.00 лева за платена държавна такса, депозити за
вещо лице и свидетел и за адвокатско възнаграждение.
Ищецът по обратния иск претендира присъждането на разноски за държавна такса –
50.00 лева и за юрисконсултско възнаграждение, което определено на основание чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП възлиза на 100.00 лева и които следва да се възложат в
тежест на ответника по него в цялост.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОТВЕТНИК, ЕИК ЕИК с адрес АДРЕС да заплати „ИЩЕЦ със седалище и
адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал.
1 ЗЗД сумата 248.71 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Б. Каско Стандарт“ по щета №470420212118980 за настъпило
на 20.04.2021 г. от виновно и противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и
необозначаване на дупка на пътното платно, на длъжностно лице, чийто възложител е
ответникът, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 19.08.2021 г., до
окончателното плащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 760.00
лева – разноски по делото.
5
ОСЪЖДА „ТРЕТО ЛИЦЕ-ПОМАГАЧ, със седалище и адрес на управление; АДРЕС
да заплати на ОТВЕТНИК, ЕИК ЕИК с адрес АДРЕС на основание чл. 54 вр. чл. 49 ЗЗД
сумата 248.71 лева, представляваща регресно вземане за платено обезщетение, което
ОТВЕТНИК е осъдена да заплати на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД ведно със
законна лихва от предявяване на иска – 19.08.2021 г., до окончателното плащане на сумата,
ПРИ УСЛОВИЕ, че тази сума бъде заплатена от ОТВЕТНИК, ЕИК ЕИК на „ИЩЕЦ.
ОСЪЖДА „ТРЕТО ЛИЦЕ-ПОМАГАЧ, със седалище и адрес на управление; АДРЕС
да заплати на ОТВЕТНИК, ЕИК ЕИК с адрес АДРЕС на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
150.00 лева – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Решението по главния иск с правно основание чл. 410, ал. 1 ,т. 2 КЗ е постановено с
участието на трето лице помагач на страната на ответника - „ТРЕТО ЛИЦЕ-ПОМАГАЧ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6