Р Е Ш Е Н И Е
24.03.2023 г.
Номер 59 2 0 2 3 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилски административен съд
на седми март 2 0 2 3 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Лидия Стоилова
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно дело № 386 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно - процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 194 ал. 2 т. 4, чл. 197 ал. 1 т. 3, чл. 200 ал. 1 т. 12 и чл. 204 т. 4 от ЗМВР.
Младши инспектор І степен Н.Й.В., група „Държавен противопожарен контрол и превантивна дейност“ на РС „Пожарна безопасност и защита на населението“- Дупница към РД „ПБЗН“- Кюстендил при ГДПБЗН - МВР, ЕГН **********, чрез адв. П., обжалва Заповед с рег. № 1152з - 454/15.11.2022 г. на Директора на РД “ПБЗН“- Кюстендил, с която му е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 6 /шест/ месеца, считано от датата на връчване на заповедта.
Твърди се, че оспорената заповед е немотивирана и незаконосъобразна, издадена при противоречие с материалноправни разпоредби, неспазване на предвидената в закона форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. Излагат се съображения в подкрепа на изразеното становище за неизвършване на твърдяното нарушение. Моли да бъде отменена обжалваната заповед. Претендира разноски по делото, съгласно представен списък на разноските.
Ответникът по жалбата – редовно призован, се представлява по делото от гл. юк. М.. Оспорва жалбата изцяло, като счита, че същата е неоснователна, а издадената заповед законосъобразна. Моли същата да се потвърди. Представени са и писмени бележки от юрисконсулт М. като се претендира и юрисконсултско възнаграждение. Представена е писмена защита.
По делото са разпитани и свидетелите М.Г.З., И.Д.Г., Н. И. и Л. Й.Н..
Кюстендилският административен съд, след преценка на доводите и съображенията на страните, както и на събраните писмени доказателства и свидетелски показания, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбоподателят е субект на правото на съдебно оспорване, жалбата е постъпила в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК и в този смисъл е допустима.
Н.Й.В. е младши инспектор І степен в група „ДПКПД“ на РС „ПБЗН“ към РД „ПБЗН“ - Кюстендил. Наложено му е дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 6 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, за неспазване на правилата на етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, установено от извършена проверка, приключила със справка рег. № 1152р-2714/15.11.2022 г. по описа на РДПБЗН Кюстендил. Нарушението се изразява в това, че на 25.08.2022 г., в края на работния ден, в сградата на РСПБЗН – Дупница, ул. „Самоковско шосе“ № 6, при отчитане на ежедневната служебна дейност на служителите работещи по направление „ДПК и ПД“, което е регламентирано със Заповед № 7258з-7/07.02.2022 г. по описа на РСПБЗН – Дупница на Началника на РСПБЗН – Дупница, мл. инспектор Н.В. отива в стаята където е обособено деловодството, за да предаде на системния оператор докладна записка за дейността си, която да бъде докладвана на началника на районната служба, при което между В. и главен инспектор Атанасов – началник на РСПБЗН – Дупница се провежда разговор, при който началника на службата му казва, че при участие в тематична проверка се изготвя справка,а не докладна, в която да опише къде е ходил и какво е извършил и му дава указание за изготвяне на справката. След провеждане на този разговор, състоял се при отворени врати на канцеларията на началника на РС и стаята на системния оператор, която се явява преходна към стаята на началника, мл. инспектор В., излизайки в коридора без да затвори плътно вратата на стаята, на висок глас произнася думите: „Тоя е малоумен, сега справка трябва да пиша“, при което началника на РСПБЗН – Дупница гл. инспектор А.А.чува лично квалификацията „малоумен“, след което се отправя към канцеларията на ст. инспектор Н. – началник на група „ДПК и ПД“ и двамата отиват в стаята на мл. инспектор В., за да го попитат „Кой е малоумен“, при което В. първоначално казва, че не го е казал, но когато гл. инспектор Атанасов казва, че вратата на стаята му не е била затворена и го е чул, В. отговаря, че той е малоумен, защото не знае, че трябва да напише справка.
С горното В. е нарушил чл. 194 ал. 2 т. 4 от ЗМВР, съставомерно по чл. 200 ал. 1 т. 12 от ЗМВР. С деянието си мл. инспектор В. е извършил нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.
Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е на основание чл. 194 ал. 2 т. 4,
чл. 197 ал. 1 т. 3, чл. 200 ал. 1 т. 12 от ЗМВР, във вр. с чл. 204 т. 4 от ЗМВР. Същата не е била обжалвана по административен ред. С жалба от 25.11.20212 г. заповедта е обжалвана пред АдмС - Кюстендил, като с вх. № 4881/12.12.2022 г. Директорът на РДПБЗН - Кюстендил изпраща цялата административна преписка по повод издадената заповед по компетентност до АдмС - Кюстендил, подробно описана, съгласно текста – 38 листа.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Обжалваната заповед е законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните правила и материалния закон и следва да бъде обявена за такава, съответно жалбата да се отхъврли, като съображенията за това са следните:
В разпоредбата на чл. 197 ал. 1 от ЗМВР са изброени дисциплинарните наказания, които могат да се налагат на служителите в МВР, като в т. 3 е предвидено и наказанието “порицание”, каквото е и наложеното на жалбоподателя В. с процесната заповед, в размер от 6 /шест/ месеца. В чл. 204 от същия закон са определени и органите, компетентни да налагат дисциплинарните наказания, като в т. 3 и т. 4 изрично е посочено, че всички наказания по чл. 197 ал. 1 т. 1 - 3 от ЗМВР се налагат от ръководителите на структурите по чл. 37, съответно служители на висши ръководни и ръководни длъжности. Заповедта е издадена от компетентен орган, какъвто се явява Директорът на РДПБЗН - Кюстендил, видно от йерархичните нива на длъжностите на държавните служители в МВР.
Дисциплинарно – наказващият орган /ДНО/ е приел, че на 25.08.2022 г. В., като мл. инспектор І степен при РСПБЗН – Дупница, е нарушил виновно длъжностните си задължения, като при изпълнение на служебните си задължения е нарушил правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Горното се явява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 200 ал. 1 т. 12 от ЗМВР, за което на основание чл. 197 ал. 1 т. 3 от ЗМВР – за неизпълнение на служебни задължения е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца до 1 година. ДНО е приел, че В. виновно е нарушил цитираните разпоредби и му е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 6 месеца, считано от датата на връчване на заповедта.
Обжалваната заповед е издадена в срока по чл. 195 ал. 1 пр. 1 от ЗМВР.
Предмет на съдебното производство е законосъобразността на тази заповед.
Жалбоподателят В. е служител на МВР. Същият е държавен служител - мл. инспектор І степен РСПБЗН Д упница към РДПБЗН Кюстендил. Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е валиден административен акт, тъй като е издадена от компетентен орган по см. на чл. 204 от ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизити по чл. 210 ал. 1 от ЗМВР. Съгласно чл. 204 на ЗМВР дисциплинарното наказание “порицание” се налага от ръководителя на структурата по чл. 37. В конкретният случай това е Директорът на РДПБЗН Кюстендил - чл. 204 т. 4 във вр. с чл. 37 ал. 4 от ЗМВР.
Дисциплинарното нарушение е установено въз основа на извършена проверка, приключила със справка рег. № 1152р - 2714/27.09.2022 г. по описа на РДПБЗН Кюстендил, изготвена от комисия, назначена със Заповед № 1152з-373/07.09.2022 г. на Директора на РДПБЗН – Кюстендил. Комисията предлага на В. да бъде наложено наказание порицание за срок от 6 месеца. С рег. № 1152-2728/29.09.2022 г. до същия е изпратена писмена покана за даване на писмени обяснения, получена от В. на 30.09.2022 г., което е видно от положения върху нея подпис на същия. Същият не е дал такова обяснения, което е видно от покана за даване на писмени обяснения от 04.10.2022 г. /рег. № 1152р-2788 – лист 40 по делото/. Впоследствие същият на 05.10.2022 г. дава писмени обяснения, като единствено сочи „не съм съгласен“ /лист 42 по делото/.
В чл. 194 ал. 2 от ЗМВР са посочени дисциплинарните нарушения, като т. 4 е за неспазване на правилата на етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а в чл.197 ал. 1 т. 3 от ЗМВР е посочено, че за неизпълнение на служебни задължения, се налага дисциплинарно наказание “порицание”. В чл. 200 ал. 1 е посочено кога се налага дисциплинарно наказание “порицание”, като в т. 12 като такова е посочено: “Нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР”.
Нарушение на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР е виновно неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения за спазване на тези правила, при което фактически осъщественото деяние обективно несъответства на правнодължимото поведение на служителя. Това деяние следва да бъде установено чрез събраните по преписката и делото доказателства, че е извършено от жалбоподателя, чрез установяване на съществените субективни и обективни признаци на дисциплинарното нарушение, за да бъде наложено дисциплинарното наказание с оспорената заповед. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест между страните, дисциплинарно – наказващия орган следва да установи съществуването на твърдените от него факти и изпълнението на законовите изисквания при издаването на заповедта, с която е наложено наказанието. Съдът в Определение № 591/14.12.2022 г. е указал на ответникът да докаже осъществяването на фактическите основания за издаването на оспорения административен акт – чл. 170 ал. 1 от АПК. Недоказването на тези обстоятелства обосновава несъответствие на оспорения акт с материалноправните разпоредби на чл. 197 ал. 1 т. 3 и чл. 200 ал. 1 т. 12 от ЗМВР. В случая, настоящият съдебен състав счита извършеното нарушение за доказано.
Съгласно чл. 208 от ЗМВР дисциплинарното производство може да започне и без издаването на нарочна заповед, но трябва да се обективира първото действие за установяване на нарушението, с което е започнало дисциплинарното производство. В случая това първо действие по установяване на нарушението е докладна записка рег. № 7258р-1554/30.08.2022 г. на гл. инспектор Атанасов – началник на РСПБЗН, след което е издадена и Заповед № 1152з-373/07.09.2022 г. на Директора на РДПБЗН Кюстендил за проверка на случая и евентуално наличие на дисциплинарна отговорност.
Съгласно нормата на чл. 210 ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото; времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени; доказателствата, въз основа, на които е установено; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 200 ал. 1 т. 12 и представлява нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. На съдът е известно, че мотивите на административния акт могат да се намират и в доказателства, съдържащи се в административната преписка, като в случая оспорената заповед е следвало да има съдържанието посочено в чл. 210 от ЗМВР, още повече, че законодателят е употребил израза “задължително се посочват”. Нормата е императивна. В случая, в заповедта са посочени и отразени всички доказателства, съдържащи се в административната преписка, като съдът приема извършеното нарушение за доказано.
Дисциплинарното нарушение е констатирано в хода на проверка, приключила със справка рег. № 1152р-2714/27.09.2022 г. по описа на РДПБЗН - Кюстендил.
От събраните сведения, проведените разговори и проверената служебна документация, касаеща изясняване на данните по случая, се установява по безспорен начин извършеното нарушение.
По делото е приложен Протокол с рег. № 225/23.01.2017 г. за запознаване на мл. инспектор В. с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР /ДВ, бр. 67/12.08.2014 г./, собственоръчно подписан от В., което доказва че е бил наясно със задълженията произтичащи от него.
С действията си служителят безспорно е нарушил чл. 200 т. 12 от ЗМВР – нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. В изготвената от ДРО и приета от ДНО справка в хронологичен ред и подробно и изчерпателно са описани всички извършени действия по разследването в хода на проверката, снетите обяснения от свидетелите, които бяха потвърдени и в с.з., които в своята съвкупност доказват извършеното нарушение. Свидетелските показания на М.З., които са в противоречие с останалите свидетели, съдът счита за дадени в явно противоречие с изложеното от него в обясненията му дадени в хода на извършената дисциплинарна проверка и като такива няма да ги цени като достоверни.
Факт е и настъпилият вредоносен резултат от извършеното нарушение – деянието е станало достояние на още трима служители на РСПБЗН – Дупница, които са подчинени на гл. инспектор Атанасов и е довело до представа в същите, че В. проявава явно неуважение към ръководен служител, като го нарича „малоумен“.
Неоснователно се явява твърдението на жалбоподателя, че като служител на РСПБЗН Дупница, не е извършил нарушението посочено в атакуваната заповед. Това твърдение не кореспондира с установениите факти по делото.
Съгласно чл. 206 ал. 1 от ЗМВР, ДНО е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. В заповедта си ДНО е отразил, че не е постъпило писмено обяснение на служителя. Приложени са покана за даване на писмени обяснения от 29.09.2022 г. от ДНО, видно от поставения подпис от В. получена на 30.09.2022 г., както и покана за даване на писмени обяснения от 04.10.2022 г. На 05.10.2022 г. служителят е дал обяснения, като единствено е посочил „не съм съгласен“. В този смисъл, му е дадена възможност да направи искания и възражения, както и да участвува в дисциплинарното производство, приключило с атакуваната заповед.
Съгласно чл. 206 ал. 2 от ЗМВР при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. При налагане на наказанието ДНО орган е извършил обективна и цялостна оценка на тежестта на извършеното нарушение, настъпилите от него вредни последици, съответно цялостното поведение на служителя по време на службата му и е наложил наказание с възможния минимален законов срок, отговарящо на извършеното от В..
ДНО е длъжен да извърши всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение. Изхождайки от всички доказателства по делото и цялостният им анализ, настоящият състав счита, че се доказва безспорно както обективния елемент на дисциплинарното нарушение “нарушение на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР“, така и субективният елемент на деянието, а именно знанието, че извършените действия представляват нарушение на етичните правила
Настоящият състав на съда, счита че предвид изложените съображения, процесната заповед се явява издадена в съответствие с процесуалните и материално - правните разпоредби, поради което се явява законосъобразен административен акт и жалбата срещу нея е неоснователна.
С оглед изхода на делото съдът ще присъди разноски на ответника, дължимо юрисконсултско възнаграждение..
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Й.В. от гр. Дупница, със съдебен адрес:***, ЕГН **********, срещу Заповед с рег. № 1152з - 454/15.11.2022 г. на Директора на РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Кюстендил, с която е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 6 /шест/ месеца на младши инспектор Н.Й.В. – младши инспектор І степен, група „ДПКПД“ на РСПБЗН - Дупница към РДПБЗН - Кюстендил.
ОСЪЖДА Н.Й.В., с посочени по – горе данни и адрес, да заплати на ГДПБЗН – София, сумата от 80 /осемдесет/ лева дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Решението на основание чл. 211 от ЗМВР е окончателно..
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него.
Административен съдия: