№ 1
гр. , 24.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година
в следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов
Емил Л. Митев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело №
20205001000464 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба от „Т.Е.О.“ ЕООД против решение
№ 65 от 24.02.2020 г., постановено по т.д. № 161 по описа за 2018 г. на Старозагорския
окръжен съд, с което е отхвърлен предявения иск от „Т.Е.О.“ ЕООД против „П.Х.“ АД (в
производство по несъстоятелност) и синдика на „П.Х.“ АД (в производство по
несъстоятелност) - И. В. В., за признаване за установено, че „Т.Е.О.“ ЕООД /с предишно
наименование „П.Т.Е.“ ЕООД/, има следните вземания към „П.Х.“ АД - в производство по
несъстоятелност: вземане за непогасена главница в размер на 6 463.99 лв., от които 5 751.06
лв. представляващи неплатена главница по договор за наем на автомобили от 01.01.2007 г. и
712,93 лв., представляващи неплатена главница по договор за наем на автомобили от
01.12.2009 г., сключени между „П.Т.Е.“ ЕООД като наемодател и „П.Х.“ АД като наемател;
2 632.02 лв. - мораторна лихва върху главното вземане за периода от м. юли 2011 г. (датата,
на която е станало изискуемо вземането) до 25.10.2016 г. (датата, на която е обявено в Т.Р.
при А.В. съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност на „П.Х.“
АД), 55,67 лв. - мораторна лихва върху главното вземане за периода от 26.10.2016г. до
25.11.2016 г.
Жалбоподателят изразява становище, че решението е неправилно поради нарушения
1
на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Искането
е да се отмени обжалваното решение и вместо това, да се постанови друго, с което да се
уважат предявените искове.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия „П.Х.“ АД /в
несъстоятелност/, с който се изразява становище, че обжалваното решение е правилно,
поради което следва да се потвърди.
Синдикът на „П.Х.“ АД /в несъстоятелност/ З.Н. изразява становище, че обжалваното
решение е правилно.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства,
във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна,
същата е валидна и допустима, но по същество е неоснователна.
Производството пред Старозагорския окръжен съд е било образувано по предявени от
„Т.Е.О.“ ЕООД против „П.Х.“ АД (в производство по несъстоятелност) и синдика на „П.Х.“
АД обективно съединени установителни искове, за признаване за установено, че „Т.Е.О.“
ЕООД /с предишно наименование „П.Т.Е.“ ЕООД/, има следните вземания към „П.Х.“ АД -
в производство по несъстоятелност: вземане за непогасена главница в размер на 6 463.99
лв., от които 5 751.06 лв. представляващи неплатена главница по договор за наем на
автомобили от 01.01.2007 г. и 712.93 лв., представляващи неплатена главница по договор за
наем на автомобили от 01.12.2009 г., сключени между „П.Т.Е.“ ЕООД като наемодател и
„П.Х.“ АД като наемател; 2632.02 лв. - мораторна лихва върху главното вземане за периода
от м. юли 2011 г. (датата, на която е станало изискуемо вземането) до 25.10.2016 г. (датата,
на която е обявено в Т.Р. при А.В. съдебното решение за откриване на производство по
несъстоятелност на „П.Х.“ АД), 55,67 лв. - мораторна лихва върху главното вземане за
периода от 26.10.2016 г. до 25.11.2016 г.
Правният интерес от установяване съществуването на посочените вземания е
обусловен от постановеното по т.д. № 83/2014 г. на Старозагорскиски окръжен съд,
определение № 655/08.065.2018 г., с което съдът по несъстоятелността е оставил без
уважение възражението на ищеца против приемане на процесните вземания на кредитора
„П.Т.Е.“ ЕООД.
Процесните, неприети в производството по несъстоятелност на „П.Х.“ АД вземания на
кредитора „П.Т.Е.“ ЕООД се основават на сключени между страните договори за наем на
автомобили от 01.01.2007 г. и от 01.12.2009 г. , по силата на които „П.Т.Е.“ ЕООД /каквото е
предишното наименование на ищеца „Т.Е.О.“ ЕООД/ е предоставило на „П.Х.“ АД
конкретно описани в приложения към договорите автомобили за временно ползване, срещу
2
заплащане на наемна цена. Процесните главни вземания не представляват дължима наемна
цена, а произтичат от уговорено в чл.9, ал.3 от договора за наем от 01.01.2007 г., че всички
разходи, свързани с държането и експлоатацията на МПС, предмет на този договор в т.ч.
консумативи по поддръжка, технически прегледи, за охрана, за застраховка, за винтени
стикери и други, са за сметка на наемателя.
В подкрепа на исковете, ищецът твърди, че процесните суми представляват тъкмо
такива разходи, които, след като са поети и заплатени от дружеството като собственик на
предоставените под наем автомобили, са били префактурирани с описаните в исковата
молба 31 броя фактури и уведомления, и подлежат на възстановяване от наемателя.
За да отхвърли предявените искове, Старозагорския окръжен съд е приел, че
представени фактури са с основание, различно от заявеното, както и че сумите по фактурите
не съвпадат с определените цени за наем на автомобилите, съгласно представените
договори.
Решението е правилно, макар и по различни от изложените в обжалваното решение
съображения.
За заявените и неприети от синдика вземания, от „П.Т.Е.“ ЕООД са издадени както и 3
броя уведомления и 28 броя фактури, в които като основание за плащане е посочено
единствено „префактуриране“, без да е отбелязано за какви конкретни доставки или услуги
и на какво основание се дължат фактурираните суми.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на ССчЕ, както и от
дадените допълнителни обяснения на вещото лице в съдебно заседание се установява, че с
всички издадени 28 броя фактури са префактурирани направени от ищцовото дружество
разходи във връзка с наем на паркинг, по договори с ОП „С.и.“ гр. Б., за автомобили на
дружеството в т.ч. и на предоставени под наем автомобили на „П.Х.“ АД.
Според заключението, по 20 от процесните фактури са префактурирани задължения на
обща стойност 4470.69 лева за наем на паркинг, включително и за автомобил с рег. № ...
/т.А.1.1 от заключението л.502/, както следва: фактура № 3884 от 19.07.2011 г., фактура №
3950 от 25.08.2011 г., фактура № 4010 от 30.09.2011 г., фактура № 4086 от 31.10.2011 г. ,
фактура № 4110 от 09.11.2011 г., фактура № 4201 от 30.12.2011 г., фактура № 4235 от
31.01.2012 г., фактура № 4270 от 09.02.2012 г., фактура № 4270 от 09.02.2012 г., фактура №
4385 от 24.04.2012 г., фактура № 4437 от 28.05.2012 г., фактура № 4500 от 28.06.2012 г.,
фактура № 4562 от 31.07.2012 г., фактура № 4607 от 21.08.2012 г., фактура № 4658 от
18.09.2012 г., фактура № 4701 от 09.10.2012 г., фактура № 4753 от 07.11.2012 г., фактура№
4798 от 05.12.2012 г., фактура № 4891 от 31.01.2013 г., фактура № 4940 от 28.02.2013 г.
От приетите по делото договори и приложения към тях се установява, че автомобил с
регистрационен номер рег. № ..., марка „Ф.к.“, е бил предоставен на ответното дружество ,с
3
договора за наем между страните от 01.12.2009 г. Въпреки тези обстоятелства, ищецът не
установява вземане към ответника за посочената сума и на заявеното основание, поради
следното:
Договорът от 01.12.2009 г., въз основа на който е предоставен под наем автомобил с рег. №
..., не съдържа уговорка, аналогична на тази по чл. 9, ал. 3 от предходния договор от
01.01.2007 г. между страните, за задължението на наемателя да заплаща допълните разходи,
свързани с ползването на наетите автомобили.
Освен това, сключените между наемодателя „П.Т.Е.“ ЕООД и ОП „С.и., пп и г.“ гр. Б.
договори за абонамент, предвиждат предоставяне на определен брой паркоместа /5 бр. по
договора от 23.01.2008 г. /л.369 –л.370/ и 3 бр. - по договора от 01.04.2013 г. /л.371 – л.373/,
без да са посочени конкретни автомобили, за които за предназначени местата. В такъв
случай, в тежест на ищеца е да установи, че описаните паркоместа, за които същият е поел
разходите за абонамент през процесния период, са се ползвали от ответника за нуждите на
предоставения под наем автомобил с рег. № .... Освен издадените от ищцовото дружество
фактури и опис-справки, други доказателства относно тези обстоятелства не са ангажирани
от ищеца.
Доколкото по делото не бе установено фактурите да са подписани от представител на
ответното дружество, да са осчетоводени в редовно водено счетоводство на ответника, както
и поради липсата на реквизити, чрез които да се направи връзка между вписаните във
фактурите парични вземания със заявеното основание, съдът приема, че ищецът не
установява вземания към ответника по описаните 20 броя фактури, за сумата в общ размер
от 4470.69 лева.
Освен по изложените съображения, исковете за другите главни вземания са останали
недоказани и поради обстоятелството, че автомобилите, за които твърдените от ищеца
разходи са били направени, не са предоставяни под наем на ответника по процесите
договори.
Този извод следва от приетото по делото заключение на ССчЕ, според която сумите по
фактура № 4988 от 31.03.2013 г., фактура № 5046 от 30.04.2013 г., фактура № 5088 от
31.05.2013 г., фактура № 5124 от 10.06.2013 г., фактура № 5189 от 30.07.2013 г., фактура №
5288 от 31.08.2013 г., фактура № 5317 от 10.09.2013 г., фактура № 5371 от 05.10.2013 г., са
префактурирани за абонамент на паркомясто по описаните по-горе договори с ОП „С.и., пп
и г.“, за автомобил марка „П.П.“, с рег. № ... какъвто не фигурира в представените от ищеца
приложения към двата наемни договора.
В същите приложения не попада и автомобил „П. ...“, с рег. № ..., за който са издадени
три уведомления за добавък за дозастраховане.
Следователно, исковете за вземанията и по тези фактури също са неоснователни.
4
Неоснователността на главните искове на свой ред обуславя неоснователността и на
акцесорните.
От изложеното следва, че постановеното от Старозагорския окръжен съд решение
като краен резултат е правилно следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 65 от 24.02.2020 г. постановено по т.д. №
161 по описа за 2018 г. на Старозагорския окръжен съд.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страната при условията на чл.280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5