Р Е Ш Е Н И Е
№5225/25.11.2019г.
Гр.Варна,25.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание,
проведено на двадесети и пети октомври , през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА
ЖЕКОВА
при участието на секретаря
ХРИСТИНА ХРИСТОВА сложи за разглеждане гр. дело № 11 313 по описа за 2019 година, докладвано от съдията М. Жекова, за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по
предявена искова молба, заведена във ВРС с вх.
№ 52 845/18.7.2019 г. от ищцата К.Й.Н., ЕГН **********, с адрес: *** ,
чрез адвокат от АК Варна К.Т.,*** /*/
ПРОТИВ ответното дружество „Е. П. П.“ АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Б. П., П.С. и Г. К.с правно
основание на иска чл.124, ал.1 ГПК и цена на иска 1 346,28 лева.
Отправеното
до съда искане е ВРС
да постанови Решение по силата на което да приеме за установено в отношенията
между ищцата и ответното дружество, че ищцата не дължи на ответното дружество
сумата по фактура № ********** от 08.07.2019 г. в размер на 1 364,29 лева начислена за периода
4.4.2018 – 3.4.2019 г., общо за 365 дни, представляваща корекция на сметка а не
реално доставена и потребена ел.енергия за партида с клиентски номер *и
абонатен номер *, с адрес на потребление – с. *, на която титуляр е ищцата, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Обективирано е искане и в полза на ищцата да бъдат
присъдени сторените по делото съдебно деловодни разноски.
Исковата
си молба ищцата основава на следните твърдени факти и обстоятелства:Ищцата сочи, че при проверка на
текущите си задължения в ел.страница на „Е.П.П.” АД установила, че има задължение в
размер на 1 364,28 лева за обект с абонатен номер * и клиентски номер *, с
адрес на потребление на ел.енергията – село *. По този повод ищцата посетила
Центъра за обслужване на клиенти, като при справка на гише, служител на
ответното дружество уведомил ищцата,че била извършена проверка от служители на * АД /*АД/
и на база на съставен констативен протокол й била начислена исковата сума –
допълнителна сума от 1 364,28
лева за периода от 4.4.2018 – 3.4.2019
г., за което била издадена и фактура № *********/8.7.2019 г. и ищцата следвало
да плати сумата до 18.7.2019 г. По повод на така определената сума ищцата
оспорва да я дължи на ответника като в подробната си искова молба се спира
както на твърдени факти и обстоятелства, така и на анализ на действалата
нормативна база уреждаща отношенията между потребителя на ел.енергия и
ответното дружество, така и на правен анализ на създадената съдебна практика по
идентични спорове. Сочи се ,че не било ясно кога и как, при какви обстоятелства
било констатирано трърдяното неточно измерване на потребена ел.енергия, на какво се дължало неправилното
отчитане на ел.енергия, как била формирана исковата сума. В контекста на това
твърдение ищцата заявява, че
електромерът обслужващ обекта на потрбеление на
ел.енергия – СТИ е собственост на трето на спора лице – електроразпеделитеното
дружество * АД и че именно служители на това дружество били направили
проверката на електромера, но Констативния протокол съставен от тях не бил
съставен в нейно присъствие или нейн представител а
само от тези служители а свидетелите не били присъствали на нито един етап от
проверката – били намерени накрая за да подпишат протокола. Отделно от горното
се твърди, че СТИ се намирало на накова място, че всеки имал възможност
безпрепятствено да извършва интервенция върху него и или върху схемата му на
свързване без знанието на абоната. Счита се още от ищцата, че именно * АД не
били изпълнили и спазили задълженията си и поради това съгл. 50 ЗЗД при евентуални
вреди следвало не абоната и ищца да отговоря за неточно измерване на ел.енергия
от СТИ а * АД .В тази връзка ищцата се спира на контгретни
норми видирани в чл. 46, ал.1 от ОУ на Е. Б. М.АД,
Наредбата за СТИ които подлежат на метрологичен контрол вкл. и ПИКЕЕ приети по
Протокол 110 / 18.7.2013 г. на ДКЕВР.На второ,основно място ищцата оспорва, че
по процесния клиентски и абонатен номер с адрес на потребление село * да е било
потребено такова голямо количество ел.енергия, като единствения възможен за
ищцата вариант бил служители на * АД са
манипулирали СТИ, т.к. те разполагали със софтуер за дистанционно отчитане
.Оспорва се да е била осъществена каквато и да е нерегламентирана намеса в
схемата на свързване на СТИ на обекта на потребление, респ. да е манипулирано
софтуерно да отчита по някаква невидима тарифа.Възразява се, че демонтирания
СТИ не е предоставен за експертиза на компетентния орган – БИМ, т.к. била
налице разлика между показанията на СТИ при демонтажа и при проверката
направена от БИМ . Отбелязано е още, че СТИ не било от типа смарт,
с възможност за дистанционен отчет като се повтаря отново че само служители на *
АД биха могли да манипулират СТИ. На трето място ищцата оспорва начина,
методиката и основанието на фактурата от 8.7.2019 г., като е подчертано че в РБ
има две тарифи за потребление и плащане на ел.енергия – нощна и върхова а
скритите не може да се приеме за утвърдени. На следващо място е оспорен КП на *
АД, въз основа на който е начислена исковата сума. Според ищцата служителите на
* АД не са били компетентни въобще да извършват проверка на СТИ съгл.чл. 78,
ал. 1, вр. чл. 80, ал. 1 ЗЕ. Ищцата счита, че
ответното дружество грубо нарушило тези правила и че провелите проверката лица
не са имали правомощия да сторят това.
Оспорено е и правното основание, на
което Е. П. П.АД се позовавало че можело да извършва коригиране на сметките на
потребителите – чрез КП, съдържащ изрично изброени реквизити при различни
хипотези определени в ПИКЕЕ. На осн. чл.17 , ал.2 ГПК
е направено възражение, че ПИКЕЕ обн.в ДВ бр. 98 от
12-11-2013 г. ,като препраща към чл.28, ал.2 , 3 ЗНА и чл. 27, ал. 1 ЗНА. В
тази връзка на стр. 6, 7 ищцата сочи конкретните основания поради които
намира,че ПИКЕЕ са незаконосъобразен административен акт като се позовава и на
Решение № 1500/6.2.2017 г. по адм.д. №2385/2016 г. на
ВАС, петчленен състав /като по същество искането по чл.17, ал. 2 ГПК повтаря
мотивите на същото Решение/.В условията на евентуалност, дори и да се приемело,
че ПИКЕЕ били законосъобразни ищцата заявява, че съставения КП от служителите
на * АД не отговарял на изискванията,изрично предвидени в ПИКЕЕ – чл. 41, 45,
като цитира и част от практиката на ВКС постановена по реда на реда на чл.290 ГПК от 2009 г. до 2011 г. Оспорено и ОУ на ДПЕЕ от 2014 г. на Е. П. П.АД да са
влезли в сила вкл.и спрямо ищцата като потребител като е изведен правния извод,
че след отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ от ВАС ,извършена с Решение №1500/6.2.2017 г.
липсва опреден ред за извършване на проверките на СТИ, респ. и че за
потребителите оставало неясно каква методика би била приложима при съобразяване
на факта, че в различен период от време са действали или ОУ или ПИКЕЕ. В
обобщение ищцата счита,че отговорност от нея по реда на чл. 82 ЗЗД не може да
се търси, т.к. не е осъществено нейно виновно поведение.Извън всичко изложено
ищцата заявява, че корекционната процедура приложена
спрямо нея е нищожна поради противоречие с чл.143 т.6 и т. 18 ЗЗП и чл.26, ал.1 ЗЗД, като обосновава по този начин и правния си интерес от водене на
отрицателния установителен иск.В подкрепа на
твърденията си ищцата желае по делото са бъдат събрани като писмени
доказателства представените с исковата молба заверени за вярност с оригинала
копия на документи.Изрично е заявено още с исковата молба възражение по чл. 78,
ал. 5 ГПК – в условията на евентуалност , както и искане делото да се гледа без
участие на ищцата или процесуалният й представител .
В
срока по чл.131 ГПК ответното
дружество, чрез адвокат Н. Г. от ВАК депозира
следния писмен отговор .Предявеният
иск ответната страна намира за допустим.Становището
на ответника по основателността на предявения иск е, че искът е изцяло неоснователен като се
твърди следното:
Налице било правно основание за
възникването на оспорваното материално право - предмет на отрицателния установителен иск, депозиран от ищцата а именно вземането
на „Е. П.П.“ АД за потребена електрическа енергия на
стойност 1364,28 към ищцата за потребена
ел.енергия, конкретизирано по размер с фактура №**********/8.7.2019 г. Процесната сума
представлявала цената на реално доставена и потребена електрическа енергия в
размер на 7001 кВТч и се дължала от ищцата на
основание чл. 50 ПИКЕЕ, вр. чл. 79, ал. 1, вр.чл. 200, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД.
Становището на ответното дружество по
обстоятелствата, на които се основава исковата молба е следното:
Ответното дружество не оспорва, че
между ищцата и ответника съществувало валидно договорно правоотношение, по
силата, на което ищцата била потребител на доставяна от ответното дружество
електрическа енергия. Потвърдено е и обстоятелството, че била извършена
проверка на изправността на средството за търговско измерване на посочения в
исковата молба адрес, както и че резултатът от проверката бил обективиран в констативен протокол.
Наведени са следните възражения срещу
иска и обстоятелства, на които те се основават: Налице било основание за въднакване на вземането на ответното дружество за потребена
ел.енергия: 1. Страните по спора били страни по облигационно
правоотношение –договор за пренос на ел.енергия през ЕРМ на * АД.2. Ответното
дружество изпълнявало поетите по договора задължения добросъвестно и точно в
количествено и времево отношения – а именно да доставя непрекъснато количество
ел.енергия в обект, находящ
се в с. *, с абонатен номер * и кл.номер *. 3. На
3.4.2019 г. била извършена проверка на измервателната система в обекта на
ищцата от служители на * АД, в присъствие на 2-ма свидетели, като това
дружество нямало задължение да известява предварително потребителите на
ел.енергия за проверките, които реализирало като собственик на СТИ, т.к. щели
да се обезсмислят усилията за предотвратяване на неправомерните въздействия
върху измервателните системи и СТИ. „*“
АД,сочи в отговора си на искова молба ответното дружество, било дружество с
основен предмет на дейност експлоатация и управление на електроразпределителна
мрежа, чрез която извършвало пренос и разпределение на електрическа енергия на
обособена територия, при наличие на валидна лицензия за това №
Л-138-07/13.08.2004г., издадена от ДКЕВР. Дружеството било оператор на
разпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 346, б. „а“ от ДР на ЗЕ и
собственик на средствата за търговско измерване и според чл. 116, ал. 6 от ЗЕ
имало право да извършва технически проверки на място на измервателната система и
на средствата за търговско измерване. /като е уточнено ,че на СТИ се извършвали
първоначална и последващи проверки по реда на Закона
за измерванията и нормативните актове към него/. Дружеството следяло за
техническото състояние на измервателните уреди
и като резултат на такава проверка било констатираното несъответствие
при отчитането на потреблението на електрическа енергия от абоната. „*“ АД,
твърди ответното дружество, изпълнявало договорните си задължения
добросъвестно, съобразно изискването на чл.63 ЗЗД.4. За извършената проверка бил съставен Констативен протокол № 1202712.При проверката били извършени замервания
с еталонен калибриран уред, като било установено, че в невизуализирания регистър 1.8.4. имало показания в размер на
7001 кВТч , в регистър 1.8.1 -0 531 кВТч, в регистър 1.8.2 – 2885 кВТч
а в 1.8.4. – 7001 кВТч.Процесният
СТИ бил демонтиран, подменен с нов, поставен в индивидуална опаковка, пломбиран
с пломба 588092 и предоставен за метрологична експертиза в БИМ. Констативният протокол за техническа
проверка, според ответното дружество, отразявал действителното фактическо
положение, съставен бил в присъствието на двама
независими свидетели, които не били служители на електроразпределителното
дружество и извършената проверка на електромер с фабр.
№ 1115031500732365,на неговата цялост и функционалност, притежавал съответната
юридическа стойност.Безспорно /за ответното дружество/ било, че в имота на
абоната била консумирана електрическа енергия, която не била заплатена и ако
абонатът потребил електрическа енергия в количество,
различно от отчетеното, той дължал заплащането му по силата на договорната
връзка.Твърди се, че Експертизата на същото СТИ била извършена от
Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“,
Регионален отдел – РУСЕ и резултатите отразени в Констативен протокол
№1207/25.062019 г. От страна на БИМ било установено, при софтуерно наличие
на преминала ел.енергия по тарифа 1.8.4. от 7001,5 кВТч
, която не била визуализирана на дисплея . Констативният протокол на
Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“,
Регионален отдел – Русе, подчертава ответника, като официален
свидетелстващ документ, съобразно чл. 179, ал. 1 ГПК се ползвал с материална, обвързваща
съда доказателствена сила.В отговора на искова молба е посочено
още, че на 04.07.2019 г. „*“ АД
съставило Становище за начисляване на електрическа енергия и конкретизирало
размера на оспореното вземане. Установено било точното количество неотчетена
ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.4. – 7001 кВТч
а на 08.07.2019 г. „Е.П.“ АД издало фактура
№ *********, с което била определена цената на реално консумираната ел.енергия,
натрупана в скрития регистър а именно - 1364,28 лева. В тази връзка се сочи, че
с писма от 05.07.2019 г. и 08.07.2019г. двете енергийни дружества приложили КП
от проверката и фактурата, които били получени от ищцата. Сочи се още, че
съгласно разпоредбата на чл. 200, ал.1 –ва
предложение 1 –во ЗЗД, купувачът на стока бил длъжен
да плати цената на вещта, която в конкретния случай вече била получена чрез
направената доставка на електрическа енергия, т.е. процесната
сума се дължала от ищцата на основание чл. 200, ал.1,пр.1-во ЗЗД.На последно място ответното дружество
твърди, че исковата сума се дължи от ищцата и на основание чл. 183 ЗЗД,
доколкото в случая се касаело за установено точно количество реално потребена
енергия, чието заплащане се дължало от абоната по силата на установена между страните
облигация по покупко-продажба на ел. енергия . в който смисъл ответникът се
позовава на мотивите на Решение № 150/26.06.2019 г.. постановено по гр. дело №
4160/2018 г. по описа на ВКС. III г.о.Предвид гореизложеното, ответното
дружество желае ВРС да отхвърли иска като неоснователен и недоказан и
да присъди в полза на ответната страна сторените в производството съдебно -
деловодни разноски.В подкрепа на изложеното по-горе ответната страна е направила доказателствени искания.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 25.10.2019 г.
адв.М., в качеството си на процесуален
представител на ищцата моли
ВРС да уважите така предявената искова
претенция,да бъде предоставен срок за писмена защита и да се присъдят в полза
на ищцата сторените съдебно-деловодни
разноски
В
същото съдебно заседание процесуалният представител на ответното дружество адв.Б.желае
ВРС да отхвърли иска като
неоснователен и недоказан. Адв.Б.моли ВРС да съобрази
доводите от правна страна в депозирания по делото писмен отговор, както и
заключението на вещото лице, че натрупаната електрическа енергия в
невизуализиран регистър е действително потребена от абоната. В този случай
счита процесуалния представител на ответното дружество, че за ответното
дружество възниква правото едностранно да коригира сметката на потребителя
съгласно отнапред определени правила с дадени по законовата делегация на чл. 83
от Закона за енергетиката, като приложението им не е продиктувано от
установяване на вина на абоната, нито пък за какъв точно период става
въпросното неотчитане. В този смисъл се желае произнасянето на съда ведно с
присъждане на разноски.Изрично е направено и възражение по реда на чл. 78, ал.5 ГПК .
В рамките на предоставения от съда
срок, на дата 30.10.2019г. ищцата по делото, чрез адв.Кр.Т. е депозирала писмена защита в която развива правните
си и фактически доводи за основателност и доказаност
на иска.
Съобразявайки становищата
на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения,съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На първо място от
фактическа страна съдът се спира на проекта за доклад по делото изготвен
съгласно чл.140 ГПК и обявен за окончателен .С доклада по делото , на осн.чл.146, ал.1, т.4 ГПК съдът е приел а за БЕЗСПОРНО и НЕНУЖДАЕЩО
се от доказване между
страните, че: ищцата К.Н. и
ответното дружество се намират в облигационна връзка по повод доставка
продажба на ел.енергия през ЕРМ на * АД за обект на потребление на ел.енергия находящ се в село *, като ел.енергията се отчита по партида водена на името на ищцата - с
абонатен номер * и клиентски номер *, че на посочения адрес и обект е била
извършена проверка на СТИ от служители на * АД без участието на ищцата при
проверката или на упълномощено от нея лице и че ответната страна претендира от
ищцата исковата сума от 1 364,28 за
периода от 4.4.2018г. – 3.4.2019 г., за което била издадена и фактура №
*********/8.7.2019 г.и ищцата не е платила сумата и до момента.
Така отделените за безспорни факти се
установяват от съвкупния и поотделен анализ на целия писмен доказателства а
именно : представените с исковата молба
заверени копия на справка от сайта на „Е. П. В.” ЕАД за проверка на сметка за
електроенергия за клиентски № *към 12.07.2019 г.; представените с отговора на исковата молба
заверени копия на Констативен протокол № 1202712/03.04.2019 г.; Констативен
протокол № 1207/25.06.2019 г. от метрологична експертиза на средство за
измерване на БИМ; становище от
04.07.2019 г. за начисление на електрическа енергия относно Констативен
протокол № 1207/25.06.2019 г., абонатен № *, клиентски № *и извършена
техническа проверка; фактура №
**********/08.07.2019 г.; справка за потреблението през последните 12/24/36
месеца към дата 26.07.2019 г. за клиент с клиентски № **********; извлечение за фактури и плащания към
дата 26.07.2019 г. за клиент с клиентски № **********; писмо изх. № 53770_КП1202712_1/05.07.2019 г. от „*” АД; писмо изх. № 53770_КП1202712_2/08.07.2019
г. от „Е. П.П.” АД; известие за доставяне от 08.07.2019 г.; известие за доставяне от 11.07.2019 г.; както и протокол № М
1012579/06.06.2015 г. за монтаж/демонтаж на електромер.
За цялостното установяване и
изясняване на фактическата страна на спора е допусната и проведена необходимата
по делото съдебно електротехническа
експертиза, възложена на вещото лице инж.Н.В. .
От
обстоятелствената част на СЕТЕ на в.л. Н.В. може да се види,че за да изведе
изводите си вещото лице се е позовало на писмените доказателства по делото поради което и съдът се спира на заключението
на вещото лице подробно :
Видно от заключението на инж.В. / л.
55 – 57 / по делото е приложен Протокол 1202
712/03.04.2019 г. обективиращ резултатите от проверка
на СТИ / електромер / обслужващ адреса на потребление на ел.енергия . От
прочита на протокола и в.л. установява,че е бил проверяван електромер с
фабричен номер 1115 0315 0073 2365, тип
CARAT M -02 , с ток 5/60 А ,произведен 2015 г. монофазен
,статичен . Служителите на „*„ АД / *
АД, дружество със старо наименование
„* „АД / са снели показания
по отделните тарифи на СТИ както следва: .1.8.1
– 000 531 кВТч , 1.8.2 – 002 885 кВТч , 1.8.3 – 000 000 и
1.8.4 – 007 001 кВТч ., като електромерът е
бил демонтиран и предаден за експертиза в БИМ – Русе. В КП от Метрологичната експертиза на БИМ ГД МИУ-РО
РУСЕ с номер 1207 / 25.6.2019 г., сочи и вещото лице, че е било установено
: Осъществена външна намеса в тарифната
схема на електромера , при софтуерно четене е било установено наличие на
ел.енергия по тарифа 1.8.4. – 7 001 кВТч , която
не е била визуализирана на дисплея ,като действително потребената
ел.енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа 1.8.4 – Т 4 .Установено е било още от БИМ ,че
електромерът не съответства на техническите характеристики , че тарифа Т 4 не се изписва на екрана на СТИ при редовен
отчет а наличието на показания в регистър 1.8.4. показвало неправомерно
софтуерно въздействие върху електромера
чрез претарифиране по отделените регистри .
На следващо място в.л. се спира и на
приложеното по делото СТАНОВИЩЕ на * АД , за начисляване на ел-енергия от дата 4.7.2019 г. По повод това писмено
доказателство, в.л. В. сочи ,че в становището е записано че след софтуерно
прочитане на паметта на електромера е било установено натрупаното количество
ел-енергия в размер на 7 001 кВТч за период от 4.4.2018г. до 3.4.2019 г.
Отделно от горното от
обстоятелствената част на СТЕ се изяснява, че в КП на * АД не е било отразено нарушение на целостта на
метрологична и ведомствена пломби на СТИ, което според в.л.В. показвало ,че СТИ
не е било отваряно с цел неправомерен достъп.
При тези обективни данни по делото
вещото лице прави извода ,че процесния
електромер е произведен през 2015 година, като същата година е минал
задължителната проверка за годност в БИМ
и срокът му на метрологична годност ще изтече през 2021 г. На второ място вещото лице заключава ,че в
случая се касае за неправомерно претарифиране по отделните
регистри с цел неотчитане на ел.енергия в пълен обем по дмата видими регистъра на СТИ 1.8.1 и 1.8.2 / респ. нощна и
дневна /, както и че самото софтуерно въздействие цели да се пренасочат
показания в следствие на консумация на ел.енергия от видимите на дисплея
регистри към скрития регистър 1.8.4.По точно този начин, обяснява вещото лице
електромерът бил отчел цялата потребена ел.енергия в обекта .
Така депозираното заключение е
поддържано от вещото лице в о.с.з.,като при разпита на вещото лице се
установява и изяснява още ,че експертизата на инж.В. почива на базата на изследването на Българския
институт по метрология, който е независим институт и смята, че неговите
становища „трябва да бъдат приемани без да се подлагат на съмнения а именно Българският
институт по метрология е установил, че има натрупване на количества
електроенергия в скрит регистър 1.8.4. в размер на 7001 kWh. „
На конкретно поставени на вещото лице
въпроси както от адв.М. , така и от съда вещото лице отговоря ,че Не могат да се
определят две неща: На първо място, кога е началният
момент на вмешателството, кога електромерът е започнал да натрупва в
скрития си регистър и второто обстоятелство, което не може да бъде установено,
това е в кой часови диапазон на денонощието
е ставало пренасочването на енергията в скрития регистър.Заявено е ясно от
вещото лице, че : „ Не можем да бъдем сигурни, че количеството от
7001 kWh е било натрупано точно от 04.04.2018 г. до 03.04.2019 г., периодът
може да бъде и по-голям, може да бъде и по-малък, но съдейки по самото
количество, което е само 7000 kWh, очевидно е, че периодът е по-малък. „ .
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ :
Предявеният от ищцата К.Н.
отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК е процесуално допустим, тъй като с него ищцата цели да
установи със СПН несъществуването в полза на ответното дружество – „ Е. П.П. „ АД на претендираното от
последното вземане в размер на исковата сума от общо 1 364,28 лева .
При предявения
отрицателния установителен иск с правно основание чл.
124, ал.1 ГПК в тежест на ответника бе да установи при условията на пълно и
главно доказване основанието, от което правото е възникнало, както и неговия
размер, а в тежест на ищеца бе да наведе и установи правоизключващи,
правопогасяващи или други възражения срещу правото на
ответника.
Ответната страна следваше
да установи при условията на пълно и главно доказване, че в качеството си
доставчик на електроенергия е доставила определеното количество електроенергия,
така както е посочено в процесната фактура, че това
количество не е платено от абоната - потребител на ел.енергия и ищца по делото,
поради което и в съответствие със одобрените и приети Общи условия, ПИКЕЕ и ЗЕ
сумата е дължима от ищцата към ответното енергийно дружество.
Факт е по делото, че страните
по спора са страни по облигационно правоотношение с предмет доставка и продажба
на ел.енергия .
Няма спор че ответното
дружество е издало към ищцата процесната фактура на
стойност 1 364,28 лева за потребена ел.енергия, която сума не е платена на
ищцата .
Не е спорно че проверката
на СТИ,обслужващо обекта на потребление на ел.енергия е била проведена без
участието на ищцата и или на упълномощено от нея лице. Спорът се свежда до въпроса
дължи ли ищцата на ответното дружество исковата сума и ако „да „ на база на
какво правно основание исковата сума се дължи на ответника .Отговорът на този
спорен въпрос по делото се съдържа в приобщените по делото писмени
доказателства,действащата по време на проверката на СТИ нормативна уредба и
създадената до момента трайна практика на съдилищата .
На първо място,при посещаване
на интернет страницата на *ще бъде установено,че освен Закона за енергетиката втория
нормативен акт на който енергийните дружества основават правоотношенията си с
потребителите на ел.енергия са така наречените Правила за измерване на
количествата ел.енергия.
Към момента, поради
непредставяне от страна на ответника на ОУ или ПИКЕЕ , съдът при извършване на справка в сайта ЕНЕРГО ПРО констатира ,че новите ПИКЕЕ
всъщност носят име ПРАВИЛА ЗА ТЪРГОВИЯ С
ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ , като е отразено, че са в сила от 26.07.2013 г., издадени от ДКЕВР , обн.
В ДВ бр.66 от 26 юли 2013 г., изм. и доп. ДВ бл. 39 от 9 май 2014 г., изм. и
доп. ДВ бр.90 от 20 ноември 2015 г., изм. и доп. ДВ бр. 100 от 15 април 2017 г.
, изм. и доп.ДВ бр. 72 от 31 август
2018 г.и изменени и допълнени ДВ бр.
35 от 30 април 2019 г.
Т.е.налага се извода,че
отношенията между потребители на ел.енергия и дружествата „Е.П.П.” АД и „* „ АД се регулират след 30 –ти април 2019 г. с
новите Правила за търговия с ел.енергия .
В конкретния казус тези
нови Правила не са относими към спора, т.к. са
обнародвани след датата на проверката на електромера ,обслужващ адреса на
потребление на ел.енергия.
Ето защо следва да бъде
даден отговор на въпроса дали към дата 3.4.2019 г.за ответното дружество е
съществувала законова възможност за едностранна корекция на сметката на
потребител на ел.енергия или не .
Видно от приложения на
л.24 –ти в заверено за вярност с оригинала копие на протокол от проверка на СТИ
, на дата 3.4.2019 г. служители на * АД са провели проверка на електромера
обслужващ адреса на потребление на ел.енергия и снели данните по четирите
тарифи на СТИ .Тази проверка обаче ВРС намира,че не обвързва по никакъв начин
потребителя на ел.енергия и ищца по делото поради това ,че протоколът от
проверката на СТИ е частен документ
както и поради факта,че потребителят на ел.енергия не е участвал при
проверката.Само така установените по делото обективни данни според настоящия
състав са достатъчни да обосноват извода, че единствената възможна хипотеза за
корекция на сметката на абоната е била нормата на чл.50 ПИКЕЕ / вече изяло
отменени /.
На второ място дори и да
се приеме, че КП от проверката може да служи като основание за коригиране на
сметката на потребителите на ел.енергия за минал период от време за настоящия
състав по делото е останало недоказано от ответника ,че именно за исковия
период на ищцата е било доставено количеството ел-енергия остойностено
като 1 364,28 лв. / т.е. за времето от 4.4.2018 г. до 3.4.2019 г./.Ето
защо , при ясното заключение и на вещото лице ,че не може да бъде установено
категорично откога е започнало насочването на ел.енергия от видимите регистри
1.8.1 и 1.8.2 към невизуализирания регистър 1.8.3 и че не може да бъде сигурно
че точно за 1 година е доставено това количество , настоящият съдебен състав
извежда крайния правен извод,че ответното
дружество не е доказало при условията на пълно и главно доказване
наличието на фактически състав въз основа на който да се приеме, че ел.енергията
е била доставена на абоната и потребена за исковия период за да бъде дължима и
исковата сума .
При така изложеното
по-горе съдът счита,че искът на ищцата е изцяло основателен и доказан а
ответникът не е успял да извърши пълно и главно доказване на наличието на
фактически състав /състави на база на които едностранно да коригира сметката на
ищцата за минал период от време и да претндира за
плащане исковата сума .Ето защо, съдът намира предявения иск и за основателен и
за доказан поради което го уважава в пълнота.
Приемайки предявения
отрицателен установителен иск за допустим,
основателен и доказан, съдът на осн. чл. 78, ал.1 ГПК
следва да присъди в полза на ищцата разноските по делото.Видно от приобщения по
делото на лист 53 –ти списък по чл. 80 ГПК ищцата претендира
разноски както следва : 59,58 лева за
платена държавна такса и 300 лева за процесуално представителство – платен в
брой адвокатски хонорар – общо 350,00
лева .Приложените по делото писмени доказателства удостоверяват и доказват
плащането на съдебните разноски, поради което съдът приема,че разходите са
доказани и по основание и по размер .
Съдът дължи изрично
произнасяне по възражението на ответника за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар , възражение намиращо правното си основание в процесуалната
норма на чл. 78, ал.5 ГПК и даващо
право съдът при претендиран прекомерен адвокатски
хонорар да редуцира размера до минимума. Видно от материалния интерес по делото
1 364,28 лева, съгласно Наредба 1/2004г. минималния размер на адвокатско
възнаграждение е определяем като сбора от 300 лева плюс 7 % за горницата над
1000 лева или в случая 300 лв.+ 25,50
лв. = 325,50 лв. Разликата от 325,50
лв.до 350 лева възлиза на 24,50 лева .Тази разлика съдът следва да съобрази
дали е прекомерна.Изхождайки от принципа за справедливост ,вкл. и при преценка
на отговорността за разноските съдът установи, че ответникът претендира сума от
330,00
лева без ДДС / платена по Б.път /. Ето защо след като и ответникът е
сметнал със закръгляне точно минимума на адвокатски хонорар от 330 лева , ВРС
счита че това е минималния размер до който може да се намали претендиранато възнаграждение за процесуално
представителство.Поради факта, че е платено адвокатско възнаграждение над
минималния размер и че цялото производство е приключено в едно заседание,
настоящия състав приема възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК за основателно
за разликата от 330 лв. до 350 лв., т.к. и делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, поради което присъжда разноски в полза на ищцата
представляващи сбора от 59,58 лева + 330 лв. = 389,58 лева / триста осемдесет и девет лева и петдесет и осем стотинки/.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
ищцата К.Й.Н., ЕГН **********, с адрес: *** и ответното дружество „Е. П.
П.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***. *, представлявано от П. С. С., Я. М. Д., Г. К., че ищцата К.Й.Н., ЕГН **********, не дължи на ответното дружество „Е. П. П.“ АД, ЕИК * СУМАТА по фактура
№ ********** от 08.07.2019 г. в размер на 1 364,29
лева начислена за периода 4.4.2018 – 3.4.2019 г., общо за 365 дни,
представляваща корекция на сметка а не реално
доставена и потребена ел.енергия за партида с клиентски номер *и абонатен номер
*, с адрес на потребление – с. *, на която титуляр е ищцата, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от П. С. С., Яна М.а Д., Г.
К.ДА ЗАПЛАТИ на К.Й.Н.,
ЕГН **********, с
адрес: *** от общо 389,58
лева / триста осемдесет и девет лева и петдесет и осем стотинки/ - сторените от ищцовата
страна съдебно - деловодни разноски, пред настоящата инстанция, на основание
чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в ДВУСЕДМИЧЕН срок пред
Варненски окръжен съд от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :