№ 80
гр. гр. Добрич, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на дванадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Жечка Н. МарГ.а Томова
Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф
като разгледа докладваното от Жечка Н. МарГ.а Томова Въззивно гражданско
дело № 20253200500047 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх. №22370/22.11.2024г. от „Енерго Про Продажби“ АД, рег. С
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна тауърс -
Г, бул. “Владислав Варненчик“ №258 , чрез адв. В. К., срещу решение
№909/11.11.2024г. по гр. д. №1662/2022г. на РС -Добрич, с което са отхвърлени
предявените от дружеството срещу „Дайтона“ ЕООД, с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление с. Батово, ул. “Четвърта“ №17, искове по
чл.422, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземанията на ищеца
от ответника, за които по ч. гр. д. №3883/2021г. на ДРС е издадена заповед за
изпълнение на парични задължения, а именно:
- за сумата от 976.15 лева, съставляващо сбор от задължения за цена на
мрежови услуги по фактури за периода 02.06.2020г. до 30.06.2021г., за обекти
както следва:
1. Обект с адрес на потребление: гр. Добрич, „Калиакра“ №54, бл.З, №
60, с аб. №**********;
2. Обект с адрес на потребление: гр. Добрич, „Калиакра“ №54, бл.З,
1
№68, с аб. №**********;
З. Обект с адрес на потребление: гр. Добрич, „Калиакра“ №54, бл.З,
№114, с аб. №**********;
4. Обект с адрес на потребление: гр. Добрич, „Калиакра“ №54, бл.З,
№115, с аб. №**********;
5. Обект с адрес на потребление: гр. Добрич, „Калиакра“ №54, бл.З,
№112, с аб. №**********;
6. Обект с адрес на потребление: гр. Добрич, „Калиакра“ №54, бл.З,
№119Д, с аб. №**********;
7. Обект с адрес на потребление: гр. Добрич, „Калиакра“ №54, бл.З,
№119Г, с аб. №**********;
8. Обект с адрес на потребление: гр. Добрич, „Калиакра“ №54, бл.З,
№118, с аб. №**********;
9. Обект с адрес на потребление: гр. Добрич, „Калиакра“ №54, бл.З,
№119В, с аб. №**********;
10. Обект с адрес на потребление: гр. Добрич, „Калиакра“ №54, бл.З,
№6, с аб. №**********;
11. Обект с адрес на потребление: гр. Добрич, „Калиакра“ №54, бл.З,
№119А, с аб. №**********;
12. Обект с адрес на потребление: гр. Добрич, „Калиакра“ №54, бл.З,
№49, 50, с аб.№**********;
13. Обект с адрес на потребление: гр. Добрич, „Калиакра“ №54, бл.З,
№47, 48, с аб. №**********;
14. Обект с адрес на потребление: гр. Добрич, „Калиакра“ №54, бл.З,
№32, с аб. №**********;
- за сумата от 78.07 лева, законна лихва за забава за периода от датата,
следваща падежа на задължението по всяка една от фактурите, до 24.11.2021г.;
Оплакванията се свеждат до неправилност на съдебното решение,
обосновани с доводи за наличие на правно основание, а именно облигационно
правоотношение по продажба на ел. енергия, за възникване на вземането за
мрежови услуги-достъп и пренос на ел.енергия по електроразпределителната
мрежа, срещу ответника, който бил ползвател на енергоснабдени обекти,
2
предназначен за небитови нужди. Обоснова се легитимацията на „Енерго-Про
Продажби“ АД да получи цената на предоставените мрежови услуги, начина
на формиране на тази цена, неизпълнението от страна на ответника на
задължението за плащането и, което неизпълнение обуславяло и настъпването
на негативните последици от забавата. Иска отмяна на решението и
постановяване на ново за уважаване на иска.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата не е подаден
от насрещната страна.
Жалбата е депозирана в срока по чл.259 от ГПК, при данни решението
да е връчено на обжалващия на 15.11.2024г., отговаря на изискванията на
чл.260 и чл.251 от ГПК, от лице с право и интерес да обжалва неизгодното за
него решение, и е процесуално допустима.
Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания,
становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото
доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери
обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено
следното:
Гр.д.№1662/2022г. на РС-Добрич е образувано по искова молба с вх.
№9583/07.06.2022г. , уточнена с молба с вх. №2864/15.02.2023г. и молба вх.
№11132/22.06.2023г., на „Енерго Про Продажби“АД, рег. с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна тауърс- Г,
бул.“Владислав Варненчик“№ 258а, срещу „Дайтона“ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с.Батово, ул.“Четвърта“№17,
с която се иска да бъде признато за установено на основание чл.422 от ГПК във
вр. с чл.415 от ГПК, че ответникът дължи на ищеца сумата от 976.15 лева,
съставляващо сбор от задължения по фактури за цена на мрежови
услуги/подробно описани с номер, размер и период на фактурираното вземане
за всеки обект/, предоставени на ответника с клиентски №********** за
обекти с абонатни номера - **********, **********, **********, **********,
**********, **********, **********, **********, **********, **********,
**********, **********, **********, **********, **********, **********,
находящи се в гр.Добрич, ул.“Калиакра“№54, бл.3, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение -08.12.2021г., до окончателното изплащане на задължението;
3
сумата от 78.07лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от падежа на всяко от периодичните задължения до 24.11.2021г ., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.
д. №3883/2021г. на ДРС.
Пораждащите съдебно предявените вземания обстоятелства се свеждат
до твърдения за облигационни отношения между страните по продажба на
ел.енергия и по осъществяване на достъп до електроразпределителната мрежа
с цел снабдяване с ел.енергия при общи условия за процесните обекти;
неизпълнение от страна на ответника-небитов клиент по смисъла на пар.1,
т.33 от ПЗР към ЗЕ на произтичащите от тези отношения задължения за цената
на мрежови услуги между които и достъп и пренос на ел.енергия по
електроразпределителната мрежа, което принудило дружеството-ищец, да
подаде заявление по чл.410 от ГПК за заплащане на фактурираните суми.
Издадена била заповед за изпълнение срещу която в срока по чл.414 от ГПК
длъжникът подал възражение , с което ищецът е обосновал правен интерес от
предявения установителен иск.
В писмения отговор по исковата молба, подаден в срока по чл. 131 ,ал1
от ГПК, дружеството-ответник излага становище за неоснователност на иска.
Оспорва отговорността си за фактурираната цена за достъп с твърдения, че
всички притежавани от дружеството самостоятелни обекти в сграда - бл.З,
находяща се в гр.Добрич,ул."Калиакра"№54 са били продадени преди
началната дата на периода, за който се отнася исковата претенция; не е
получавало ел. енергия от ищеца, съответно не е ползвало съпътстващите
доставката услуги
Правната квалификация на исковете като такива по чл. 422 ал.1 от ГПК,
във връзка с чл.79 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД изхожда от изложените от ищеца
фактическите обстоятелства, обуславящи интереса от установителен иск и
заявения установителен петитум – иск на кредитор срещу длъжник за
установяване съществуване на предявено със заповед за изпълнение на
договорно задължение.
Установява се, че от ищеца е подадено заявление с вх.
№12650/10.12.2021г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
за парично вземане в размер на сумата 983,89 лв., представляваща главница по
фактури, издадени в периода 19.03.2020г.– 05.07.2021г., за обект с
4
административен адрес: гр. Добрич, ул. „Калиакра“ №54, бл. 3 , с клиентски
№**********, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /08.12.2021г./ до
окончателното изплащане на задължението; в размер на сумата от 79,19 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от падежа на
всяко от периодичните задължения до 24.11.2021г. Заявлението е уважено и е
издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение
№1536/13.12.2021г., поправена с определение №1344/07.06.2022г. по
№3883/2021г. на ДРС, с която е разпоредено длъжникът, ответник по
настоящото дело, да плати на заявителя, ищецът по настоящото дело,
претендираните суми за такса мрежова услуга за обекти с абонатни номера
**********, **********, **********, **********, **********, **********,
**********, **********, **********, **********, **********, **********,
**********, **********, **********, **********, всичките в гр.Добрич,
ул.“Калиакра“№54 бл.3.
Заповедта е била връчена на длъжника на дата 25.01.2022г., като на
18.02.2022г., т.е. в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, същия е подал възражение рег.
№2984/22.02.2022г., че не дължи изпълнението на вземането по нея, тъй като
всички обекти на ул."Калиакра" №54 са продадени от ЧСИ . По повод
възражението на длъжника, на 03.05.2022г. на заявителя е указана
възможността да предяви иск за установяване на вземането си. На
03.06.2022г., чрез изпращане по пощата, заявителят е подал искова молба,
заведена по регистъра на ДРС вх.№9586/07.06.2022г. за установяване на част
от вземането, предмет на издадената заповед за незабавно изпълнение, по
която е образувано №1662/2022г. на РС -Добрич.
Установителната претенция е допустима, заявена е в едномесечния
срок по чл. 415 ал.1 от ГПК, от легитимирано лице-заявителят в заповедното
производство, за установяване съществуването на вземането, като
продължение на защитата си по повод направени възражения на длъжника в
заповедното производство. Налице е идентичност между материалното право,
чието изпълнение се претендира по специалния ред на заповедното
производство и правото, чието установяване се иска в исковото производство.
Касае се за правоотношение, което има своята специална регламентация
в ЗЕ, Правила за търговия с ел.енергия/ПТЕЕ/ и Наредба № 6/2014г. за
5
присъединяване на производители и потребители на ел.енергия към
преносната и разпределителните ел.мрежи.
Съгласно чл. 94 а, ал. 1 от ЗЕ, енергийното предприятие – краен
снабдител осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти на
битови и небитови крайни клиенти, които обекти са вече присъединени към
електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение в съответната
лицензионна територия; като съгласно разпоредбите на чл. 97, ал. 1, т. 4 и чл.
98а от ЗЕ продажбата на електрическа енергия на крайни клиенти става по
регулирани от КЕВР цени и при общи условия на енергийното предприятие –
краен снабдител. Съобразно дефинитивната норма на § 1, т. 15 от ДР на ЗЕ,
„достъп“ е правото за използване на преносната мрежа и/или
разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен
газ срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба.
Потребителите, присъединени към електроразпределителната мрежа при
публично известни общи условия, заплащат всички мрежови услуги, каквато е
и цената за достъп, на крайния снабдител, съгласно чл. 28, ал. 1 от Правилата
за търговия с електрическа енергия, приети от Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране/сега КЕВР/ с решение по протокол № 110 от
18.07.2013 г. по т. 1, обн. ДВ, бр. 66 от 26.07.2013 г., приложими за процесния
период. Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от цитираните правила в
приложимата към процесния период редакция, мрежовите услуги се заплащат
върху използваната електрическа енергия, съгласно показанията на средствата
за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата за измерване,
определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от
ДКЕВР цени. Дължимостта на цената за достъп до електроразпределителната
мрежа не е обвързана с потреблението на електроенергия, а само с
предоставената мощност или ангажирания от потребителя капацитет на
мрежата, респ.липсата на потребление на електроенергия в свързания с
електроразпределителната мрежа обект не води до отпадане на задължението
на потребителя да заплаща опредЕ.та цена за достъп до
електроразпределителната мрежа. Освобождаването от такова задължение
след присъединяване към визираната мрежа, сключване на договор за
продажба на електроенергия и предоставянето на заявената от потребителя и
договорена между страните по този договор мощност може да е следствие
6
само от прекратяване на облигационната връзка по визирания договор или от
преустановяване на достъпа до електроразпределителната мрежа.
В настоящия случай не е спорен факта, че обектите, за които ищецът
претендира такса мрежови услуги с адрес гр.Добрич, „ Калиакра „ № 54,
бл.3, са присъединен към електропреносната мрежа. Спорния по делото
въпрос е дали ответникът е длъжник за лихвоносното вземане за такса
мрежова услуга в хипотеза на отчуждено право на собственост върху имота,
на когото е била доставяна ел.енергия.
Няма спор, че „Дайтона“ООД е била собственик на самостоятелни
обекти в сграда с административен адрес гр.Добрич, ул.“Калиакра“№54, бл.3
със съответстващите им абонатни номера **********/ап.47-48/,
**********/ап.49-50/, **********/ап.119а/, **********/ап.6/,
**********/ап.119в/, **********/ап.118/, **********/ап.119г/,
**********/ап.119д/, **********/ап.112/, *********/ап.115/,
**********/ап.114/, **********/ап.68/, **********/ап.60/, както и, че същите
са отчуждени преди исковия период, което обстоятелство се установява и от
представената справка от Агенция по вписванията по партидата на
собственика за периода 13.07.1997г.-22.03.2023г. Липсват данни за
отчуждаването на обекти с абонатен номер **********/ап.118/ и
*********/ап.115/, за които е установено със заключението на привлеченото
вещо лице по съдебно-техническата експертиза, че имат несамостоятелен
характер- междуетажни помещения без ел.инсталация. Няма спор, че
фактурираните задължения не са платени, в който смисъл е и заключението на
изслушаната от районния съд съдебно-счетоводна експертиза. Няма спор и, че
предишният собственик „Дайтона“ООД не е изпълнил задължението си по
чл.17, т.3 от ОУ да съобщи на „Енерго-Про Продажби“АД за извършената
промяна в собствеността относно обектите.Спори се относно отговорността на
„Дайтона“ООД като предишен собственик на обектите за претендираните
вземания.
Според нормативното тълкуване на разпоредбите от Закона за
енергетиката, извършено с тълкувателно решение №2/2018г. по т.д.
№2/2017г.на ОСГК на ВКС, Закона за енергетиката свързва качеството на
длъжник на цената на доставена топлинна енергия за битови нужди с
качеството на собственик на имота, съответно с качеството на носител на
7
ограниченото вещно право на ползване, когато за същия имот няма сключен
договор между ползвателя на договорно основание и доставчика на топлинна
енергия. Спорното правоотношение също намира уредбата си в закона за
енергетиката, а начинът, по който Закона за енергетиката урежда договора за
продажба на електроенергия за битови нужди, е сходен с този, по който
регламентира договорът за продажба на топлинна енергия за битови нужди.
Законът за енергетиката регламентира правоотношението за продажба на
електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от договор, при
държавно регулирани цени от Комисията за енергийно и водно регулиране
(КЕВР) и публично известни общи условия. Продавач на доставената
електрическа енергия е крайният снабдител (субектът по чл. 94а, респ. по чл.
95 ЗЕ), а купувач – крайният клиент (чл. 91 – 92, вр. чл. 97 – 98а ЗЕ).
Легалната дефиниция на понятието "битов клиент" е дадена в § 1, т. 2а от
Допълнителните разпоредби на ЗЕ, а преди - § 1, т. 42 ДР (отм.) на ЗЕ. Тя се
отнася и за правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ. Чрез нея
Законът свързва качеството на длъжник на цената с качеството на собственик
или на носител на ограниченото вещно право на ползване върху
електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е "за собствени
битови нужди", а друго не е уговорено с крайния снабдител. Законът за
енергетиката и Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия обвързват задължението за заплащане на електрическа енергия с
титулярството на вещното право на собственост, респ. на ограниченото вещно
право на ползване и когато за електроснабдявания имот няма сключен договор
за доставка на електроенергия в същия имот, респ. настъпила е промяна в
титулярството на правото на собственост -така решение № 205/28.02.2019 г.
по гр. д. № 439/2018 г. на ВКС, ІІІ г. о.
Следователно, законът свързва качеството длъжник на цената на
ел.енергията, съпътстващи доставянето на която са мрежовите услуги,
вкл.достъпа до електроразпределителната мрежа, с качеството на собственик
или на носител на ограниченото вещно право на ползване върху
електроснабдения имот - ако правото на собственост върху имота премине
върху друго лице, същото придобива и качеството длъжник за цената на
доставяната ел.енергия и за цената на мрежовите услуги. Иначе казано след
прехвърляне на собствеността длъжник по вземането както за цената на
ел.енергията, така и за цената на мрежовите услуги, е новия собственик на
8
имота, без значение дали е „битов“ или „не битов“клиент по смисъла на чл.1,
т.2а , респ. т.33а от ДР на ЗЕ. Чл.94, ал.1, т.4 от ЗЕ и двете дифинитивни
разпоредби го сочат като длъжник . Касае се за законово заместване на страна
в правоотношението на визирана от закона сделка. Ответникът е изгубил
качеството си на собственик и с това качеството си на страна в
правоотношението поради което и не е легитимиран да отговаря за
процесните вземания.
Обжалваното решение следва да бъде потвърдено с препращане на
основание чл.272 от ГПК и към мотивите на същото .
С оглед изхода от въззивното производство, на основание чл.78, ал.3 от
ГПК право на разноски има въззиваемата страна, но същата не е удостоверила
реалното извършване на разходи за въззивното производство , поради което
отговорност за разноски не следва да се разпределя.
Воден от горното и на основание чл. 271 и сл. от ГПК, ДОБРИЧКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №909/11.11.2024г. по гр. д. №1662/2022г. на
РС -Добрич.
Решението е окончателно на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9