РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Перник, 18.01.2023 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и първи
декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВА Г.
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при съдебния
секретар Наталия Симеонова и с участието на прокурор Моника Любомирова от
Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Слава Г. КАД
№ 217 по описа за 2022 година на Административен съд – Перник, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц.Г.Т.,*** против решение №
260000 от 29.04.2022г. на районен съд ****. С него е прогласена нищожността на
решение ****г. на Кмета на община ****, с което й е предоставено право да
закупи недвижим имот под ****с площ ***кв.м. в местността ****гр. ****, при
съседи Й.Е.Г., път и от южната страна орница, пазбище, застроен със сезонна
сграда от 29 кв.м.
В жалбата се изложени доводи за недопустимост на обжалваното решение, за
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно
прилагане на материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209,
т. 2 и т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне
жалбата на Е.С..
В съдебно заседание касаторът, представляван от адв. К.Б. поддържа
касационната жалба и пледира същата да се уважи. Прави искане за присъждане на
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответната страна – кметът на община ****, чрез пълномощника си юк. Б.Г. в
съдебно заседание изразява становище за основателност на касационната жалба.
Намира първоинстанционното решение за неправилно и иска същото да се отмени.
Иска присъждане на съдебни разноски под
формата на юрисконсулско възнаграждение.
Заинтересованата страна-Е.Т.С., в съдебно заседание се явява лично и
пледира атакуваното решение да бъде оставено в сила.
Участвалият в настоящото производство прокурор при Окръжна
прокуратура-Перник дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, за неправилни изводите на
първоинстанционния съд, че решението е издадено от некомпетентен орган.
Касационната жалба на Ц.Г.Т. е подадена от надлежна страна в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна. Доводите за това са следните:
Производството пред районен съд е образувано по жалба, подадена Е.Т.С.
против решение от 20.06.1994г. на кмета
на община ****, с което кметът
на общината е признал на ползвателя Ц.Г.Т. да
придобие правото на собственост върху имот под ****с площ ***кв.м. в местността ****гр. ****, при съседи Й.Е.Г., път и
от южната страна- орница, пазбище, застроен със сезонна сграда от 29 кв.м.
За да обяви решението за нищожно районен съд **** е приел, че същото е
подписано със запетая, а подписът не е изпълнен от кмета на община ****.
Така постановеното решение е неправилно. Допуснати са съществени
процесуални нарушения, по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.
От приложените писмени доказателства по делото е видно,
че касаторката е подала молба вх. № АБ-94-00-677 от 02.06.1992г. по реда на § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ в редакцията му обн.,
ДВ, бр. 34/1992 г. до кмета на община **** за закупуване на предоставен й за
ползване, при условията на § 4а, ал. 1 от ПЗР
на ЗСПЗЗ недвижим имот. Приложила е и изискуемите се документи, в това
число и Удостоверение № 1313 от 18.04.1990г. на председателя на ИК на ОбНС, гр.
****. Въз основа на молбата и на основание § 5, ал. 3 е определена оценка. Представени
са документи за заплащане. За придобитото право на собственост е
съставен нотариален акт ****г., съгласно от § 5, ал. 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. И тъй
като към момента на издаването му, земеделската земя не е била върната на нейни
бивши собственици - видно от решение ****на поземлена комисия-гр. ****, то
изкупуването е извършено по реда на § 4а, ал.
5 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с имот, който е общинска собственост.
Успоредно с
това, заинтересованата страна Е.С. се позовава на решение ****на поземлена
комисия-гр. ****, по силата на което е възстановено правото на собственост на
земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на гр. ****.
От комбинирана скица приложена по делото е видно, че имота на касаторката описан в посочения нотариален акт е ситуиран
върху имот посочен в решението на поземлената комисия.
Следователно към
момента на депозиране на жалбата срещу решение от 20.06.1994г. на кмета на
община ****, с която се иска обявяване на нищожност и по силата на тълкувателно
решение № 3/16.04.2013г. по ТД № 1/2012г. на ВАС се следва, че Е.С. има правен
интерес от търсената защита и е
легитимирана страна, която да оспори същият. При това положение доводите в
касационната жалба касателно чл. 209, т. 2 от АПК са неоснователни.
Касационните доводи по чл. 209, т. 3 от АПК са основателни. От данните по
делото се установява, че с определение от 10.02.2021г.
по АД № 2/2020г., с което делото е внесено за разглеждане съдът не е разпределил доказателствената
тежест. Формално е указал на административния орган, че следва да докаже, че са
били налице фактическите основания за издаване на решението и спазване на законовите
изисквания при издаването му. Доколкото е приел, че жалбата е допустима в
хипотеза на чл. 149, ал. 5 от АПК е имал задължението изрично да укаже на
ответника по жалбата, че следва да докаже наличието
на материална компетентност и длъжността на лицето, подписало със запетая
процесното решение. Успоредно с
това с оглед засиленото служебно начало в административния процес е имал
задължението да изиска в заверен вид цялата административна преписка послужила
за издаване на атакуваното решение, ведно с доказателства, от които да е видно
лицето подписало процесното решение, каква длъжност е заемало към дата на
издаване на процесното решение, съответно делегирани ли са му правомощия по
ЗСППЗЗ или е замествало кмета на общината в процесния ден. Като не е изпълнил
задължението си по чл. 171, ал. 5 от АПК
за отстраняване на формални грешки в изявленията, както и да укаже на страната,
че не сочи доказателства свързани с компетентността на издателя е допуснал
нарушение на съдопроизводствените правила. Това, че съгласно приетата
съдебно-почеркова експертиза е прието, че не е изпълнен подписа от кмет – Г.Д.не
влече директна нищожност на атакуваното решение, при наличие на твърдения
свързани със заместване. С оглед представените пред касационния съд
доказателства, че лицето И.Ф., подписало решението е заемало длъжността
заместник-кмет по силата на допълнително споразумение от 20.11.1991г. към
трудов договор и се твърди, че именно това лице е положило подпис се налага
извод, че следва да се установи дали подписът
върху процесното решение е на зам. кмета на Община – **** – И.С.Ф.и съответно
да се изискат допълнително доказателства относно това дали е
налице отсъствие или обективна невъзможност на кмета на общината да осъществява
правомощията си на 20.06.1994г.. С оглед на това
неправилно районния съд е обявил решението за нищожно без да установи тези
обстоятелства с изискване на писмени доказателства от ответника в тази връзка. След
събиране и въз
основа и на тези доказателства съдът следва да
провери и да извърши
преценката за претендираната нищожност, като същият не е ограничен само до преценка по чл. 146, т.
1 от АПК.
На следващо място съдът необосновано подменя предмета
на спора, като обявява нищожност на решение ****г. на кмета на община ****.
Такова решение от тази дата, не се
намира в кориците на делото, съответно съдът не е сезиран с искане за
прогласяването му за нищожно. Доколкото обаче по делото и от двете страни са
представени атакуваните решения /лист 9 и л. 45/, които обаче са с различно
съдържание- различни имена, различни паспортни данни, различни граници на имота
се следва да се изиска оригиналът на решението от 20.06 .1994г. на кмета на
община **** и по него да се произнесе съда. Поради тази причина не се пристъпва
към обезсилване на решението, като постановено по непредявено искане.
Предвид на изложените съображения настоящият съдебен
състав приема, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде
отменено в условията на чл. 221, ал. 2 от АПК и делото да се върне на същия съд
за ново разглеждане от друг състав, за изясняване на фактическите обстоятелства
по делото относими към оспорването с искане за обявяване нищожност на
административния акт, като изпълни
задълженията си по чл. 171, ал. 5 от АПК
за отстраняване на формални грешки и свързани с установяване делегирането на
правомощия или с установяване на заместване, при съобразяване на дадените
по-горе указания.
При новото разглеждане на делото съдът дължи
произнасяне и по чл. 226, ал. 3 от АПК.
Водим от изложеното и на основание чл.
221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Административен съд – Перник, в касационен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 260000 от 29.04.2022г. на районен съд-**** постановено по
АД № 2 по описа на районен съд-**** за 2020 година.
ВРЪЩА делото
за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:/п/
Членове:/п/
/п/