№ 4334
гр. София, 27.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110138785 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Образувано е по молба от 10.06.2024г., подадена от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, с която е поискано да бъде изменено решението, постановено по делото, в
частта за разноските. Изложени са подробни съображения относно характера на
заповедното производство и неговия едностранен и ограничен характер, с който не се
разрешава правен спор. Посочено е, че действията по защита на длъжника в заповедното
производство се изчерпват с оспорване на задължението по реда на чл. 414 ГПК чрез
подаване на бланково възражение. Поддържа, че в НМРАВ няма определен размер на
адвокатско възнаграждение при подаване на възражение по чл. 414 ГПК от длъжник срещу
заповед за изпълнение, поради което такова не се дължи с оглед едностранния характер на
заповедното производство и готовата бланка за отговор на длъжника с текст „не дължа“, за
който не се изисква да бъде мотивиран. Изложени са подробни съображения по отношение
на критериите за определяне на размера на разноските в исковото производство и
приложимостта на Решение С-438/22 на СЕС, както и Решение от 28.07.2016г. по дело С-
57/2015г., Определение № 50015/16.02.2024г., постановено по т. дело № 1908/2022г. на ВКС,
Определение № 343/15.02.2024г., постановено по т. дело № 1990/2023г. по описа на ВКС и
Определение № 1059 от 07.03.2024г., постановено по гр. дело № 982/2023г. по описа на ВКС.
Твърди, че разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство не се
дължат, а в исковото следва да бъдат в размер на 100 лева, какъвто е обичайният размер на
присъжданото юрисконсултско възнаграждение за искови производства от съдилищата като
се съобрази отхвърлената част на иска. Искането към съда е да измени постановеното
решение като намали присъдените разноски за адвокатско възнаграждение за исковото
производство до сумата от 100 лева като съобрази отхвърлената част от иска.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор на молбата от ответника В. М..
Съдът като съобрази становището на молителя и наличните по делото доказателства,
1
намира следното.
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в рамките на
срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице – страна в производството, която е
представила списък на разноските по чл. 80 от ГПК /л. 86 от делото/, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
С Решение № 9882 от 24.05.2024г., постановено по делото, съдът е отхвърлил
предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу В. М. М. установителни
искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че В. М. М. дължи следните суми:
2110,72 лева, представляваща главница по Договор за кредит № 2257120/13.07.2020г.,
сключен между „Кредисимо“ ЕАД и В. М., обезпечен с поръчителство по силата на Договор
за предоставяне на поръчителство от 13.07.2020г., предоставено от „Ай Тръст“ ЕООД,
дължима в полза на ищеца поради встъпване на поръчителя в правата на кредитора след
погасяване на задължението, като вземането на „Ай Тръст“ ЕООД е прехвърлено в полза на
ищеца по силата на Приложение № 1 от 12.07.2022г. към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 01.02.2022г., ведно със законна лихва за период от датата на
депозиране на заявлението по 410 ГПК - 30.03.2023г. до изплащане на вземането, сумата от
407,33 лева, представляваща договорна лихва за период от 20.07.2021г. до 20.06.2022г.,
сумата от 362,21 лева, представляваща мораторна лихва за период от 21.07.2021г. до
30.03.2023г., за които суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 11.04.2023г. по ч.гр. дело № 16729 по описа за 2023г. на СРС, 25-ти състав.
С решението „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е осъдена да заплати на В. М. М. на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 400 лева, представляваща сторените разноски в
заповедното производство и сумата от 688 лева, представляваща сторените разноски в
исковото производство.
По отношение на присъдените по делото разноски съдът препраща към мотивите,
изложени в решението и не намира основание за ревизирането им.
В допълнение следва да бъде посочено, че в конкретния случай съдът е приложил
цитираното от молителя Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г., с което СЕС е
постановил, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен
да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да
заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна
не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. На
следващо място, СЕС са посочили, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4,
параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно
която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в
размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на
2
адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за
ограничение на конкуренцията „с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. На
последно място е уточнено, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба,
включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните
пазарни цени на адвокатските услуги.
Доколкото настоящата съдебна инстанция е обвързана от горепосоченото решение на
СЕС и изводите в него при разглеждане на своевременно релевираното възражение за
прекомерност на молителя /ищец в производството/ съдът е взел предвид, че делото не се
отличава с фактическа и правна сложност, както и че същото е приключило в едно съдебно
заседание без участие на представители на страните и единствено с приемане на заключение
на вещо лице. Именно при извършване на преценка на гореописаните критерии съдът е
определил справедливият размер на адвокатско възнаграждение, който следва да бъде
присъден на ответника. Съдът приема, че определените размери съответстват на критериите
и същите не следва да бъдат променяни.
По отношение на изложените съображения за недължимост на разноски на длъжника
в заповедното производство съдът намира, че липсва законово основание да се дължат
разноски в заповедното производство единствено на заявителя, доколкото и двете страни
осъществяват защита в производството. Разграничение в размера на възнаграждението не
може да се провежда и съобразно вида и обема на извършваната от процесуалните
представители на страните дейност – заповедното производство е в еднаква степен
формално и за двете страни, като защитата на заявителя в него се свежда до подаване на
заявление по образец с изложени твърдения за вземания, а защитата на длъжника – до
подаване на възражение по образец, съдържащо оспорване на тези твърдения. Наличието на
различни процесуални възможности за длъжника също не води до различен правен извод,
тъй като на страната се дължи само едно възнаграждение за осъществената защита,
независимо от броя на предприетите процесуални действия /подаване на възражение по чл.
414, ал. 1 ГПК или 414а, ал. 1 ГПК, жалба по чл. 413, ал. 1 ГПК и пр./. Следователно липсва
каквото и да било правно или фактическо основание възнагражденията на заявителя и
длъжника в заповедното производство да се определят по различен начин.
Предвид гореизложеното съдът намира, че не са налице основания да измени
постановеното решение в частта за разноските.
Така мотивиран и на основание чл.248, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 10.06.2024г., подадена от „Агенция за събиране
3
на вземания“ ЕАД за изменение на Решение № 9882 от 24.05.2024г., постановено по гр. дело
№ 38785/2023г. по описа на СРС, 25-ти състав в частта за разноските.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4