Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260260 27.01.2021 година град Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVII - ти
граждански състав, в публично заседание на втори декември две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Василена Стефанова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 20923 по описа на
съда за 2019г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са обективно и
субективно съединени искове с правна квалификация чл. 124, ал.1 ГПК.
Ищец В.Б.С. твърди, че на *** е
закупила недвижим имот – апартамент № 4/13, находящ се в ***в жилищен блок № ***,
ж.к. *** със застроена площ от 85,35 кв.м ведно с прилежащото избено помещение
№ 4 с полезна площ от 5.19 кв.м, който апартамент представлява самостоятелен
обект с идентификатор № ***, която сделка била оформена в нотариален акт № ***,
нот. дело № ***. на н. М.Ц.
Така описаният апартамент бил
закупен по време на брака на ищцата с П. С. С., но с парични средства дарени от
родители й което обстоятелство изрично било отразено в нотариалния акт, а освен
това П. С. подписал нотариално заверена декларация на *** че няма принос в
закупуването на жилището. Посочва се че от след прекратяването на брака
жилището се е ползвало изключително и единствено от ищцата.
С влязло в сила Решение №
171/09.6.2008г. по гр.д. № 437/2008г. на РС – Пловдив, I бр.с-в бракът между ищцата и П. С. С.
бил прекратен като на 30.06.2019г. С. починал и оставил за наследници дъщеря – П.П.М.
и син С.П.С. – ответниците по делото, които според ищцата оспорват правото й на
собственост върху процесния апартамент до размера на ½ ид.част от него,
което станало известно на ищцата при опит да извърши продажба на жилището, за
да покрие разходи за лечението си.
Твърди се в исковата молба, че
ответниците считат, че апартаментът е бил съпружеска имуществена общност като
след прекратяването на брака тази общност се е трансформирала в обикновена
съсобственост като всеки от родителите им притежавал по ½ ид.част, а след
смъртта на П. С. притежаваната от него ид.част преминала по наследяване към
ответниците.
Ето и защо се иска да се признае за
установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на ½
ид.част от процесния апартамент въз основа на покупко-продажба от ***,
евентуално придобивно 10-годишно давностно владение. Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски.
Ответник С.П.С. признава
фактическите обстоятелства на иска като заявява, че жилището е купено със
средства дарени от родителите на ищцата, посочва, че баща му не е имал
претенции към жилището и че майка му е ползвала и стопанисвала апартамента от
години. С допълнително становище от 08.06.2020г. е направено признание на иска
по чл. 237 ГПК
Ответник П.П.М. чрез адв. М.К. оспорва
предявения иск. Заявява, че фактическата власт върху жилището е била
упражнявана от нея и баща й след прекратяването на брака с майка й. Посочва, че
ищцата заминала с друг мъж за К. – Н. Ч. през 2009г. и до настоящия момент се е връщала
два или три пъти. Освен това П. С. изтеглил 20 000 лева кредит за ремонт
на жилището. Оспорва се и наличието на липса на принос в придобиването на
апартамента. Заявява, че декларацията, подписана от покойния й баща в която
удостоверява, че няма принос при придобиването на процесното жилище е привидна
като твърди абсолютна симулация на сделката. Ангажират се доказателства.
Претендират се разноски. Иска се отхвърлянето на предявения иск за ¼
ид.част от процесния имот, толкова, колкото наследява от баща си.
Съдът след като се запозна с
представените доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр.
с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна
следното.
С нот. акт № *** ищцата В.С. докато
е била в брак с покойния П. С. С. е закупила процесния недвижим имот като в
писмена декларация от последния от *** с нотариална заверка на подписа е
декларирано, че сумата изплатена за закупуването на апартамента е изплатена
изцяло със средствата на родителите на ищцата П.Д.И. и Б.В.И.. Процесната
декларация от *** има характер на официален удостоверителен документ относно
авторството на волеизявлението на П. С., а относно съдържанието на документа,
последния има характер на частен свидетелстващ такъв, който няма материална
доказателствена сила и достоверността на съдържанието на волеизявлението на
автора се преценява с оглед на всички доказателства по делото
С решение № 171/09.6.2008г. по гр.д. № 437/2008г. на РС
– Пловдив, I бр.с-в бракът между ищцата и П. С. С. бил прекратен.
Съгласно утвърденото с решението
споразумение по чл.101 СК /отм./ съпрузите се съгласяват придобития по време на
брака процесен апартамент да остане в обикновена съсобственост.
В производството по чл. 100 СК
/отм./ при утвърждаване на споразумението с бракоразводното решение съдът не е
изследвал собствеността върху жилището, което е представлявало семейно жилище.
Ето и защо утвърденото споразумение в частта му в която ищцата и бившия й
съпруг приемат процесния апартамент като част от СИО не е обвързващо за съда.
Това споразумение не удостоверява обстоятелството, че П. С. се е възприемал
като собственик на процесния имот, тъй като в обясненията си по реда на чл. 176 ГПК приживе С. е уверявал бившата си съпруга, че ще дойде и разпише, където е
необходимо, за да бъде продадено жилището и ищцата да се лекува от
онкологичното си заболяване.
Утвърденото споразумение в частта му
за процесния апартамент не представлява изявление на П. С. пред държавен орган,
затова че волята му оформена в декларацията от *** е привидна, тъй като
споразумението не разкрива изрично изявление на
С. по отношение на основния факт затова с чий средства е закупен
апартамента през време на брака. В тази насока от показанията на св.П. И. –
майка на ищцата се установява, че тя й съпругът са дали на дъщеря си
18 000 лева за закупуване на жилището, а П. С. е имал апартамент от баща
си, поради което и родителите на ищцата са искали да бъде нейна лична
собственост. Свидетелката си спомня, че П. бил казал, че не иска нищо и че няма
принос в закупуването на жилището. Последното обстоятелство се потвърждава и от
разпита на св. Р., без родствена връзка с ищцата, която си спомня, че след
развода П. С. си взел нещата и си тръгнал, след което ищцата продължила да
ползва жилището с двете деца до заминаването й в чужбина, за да работи и да ги
издържа. Съдът кредитира показанията на тези свидетели, тъй като са логични,
последователни и непротиворечиви.
Не се кредитират показанията на св. Н.
М. – свекърва на ответник П.М. и Х.М. – съпруг в частта им относно закупуването
на процесния партамента като общ от П. С. и ищцата, тъй като тези впечатления
на свидетелите не са преки, а и не може да бъде обективно установено до колко
същите са възприети от П. С. приживе. Не се кредитират и показанията на
свидетелите затова, че жилището е считано от П. С. като негова собственост,
респ. същият го е ползвал лично и е живеел в него. Наличните данни по делото
са, че ответник П.М. е живеела в жилището докато със съпругът й не са купили
свое жилище, в което да се преместят. Последното обаче настоящата инстанция
приема като търпими действия от страна на ищцата, които не могат да доведат до
отблъсване на владението й върху жилището, независимо че не живее в него.
Писмени доказателства в тази насока са представени с молба вх. № *** от която
се установява, че ищцата е заплаща целия данък за жилището за периода от 2011г.
до 2019г. По делото няма данни приживе П. С. да е декларирал данъчно ½
ид.част от имота и да е заплащал данъци за него, което е индиция затова, че
жилището не е било възприемано като съсобствено.
По отношение приетите по делото
писмени доказателства няма данни кредитите 2003г. и 2006г. до прекратяването на
брака на П. С. и ищцата за какво са използвани, поради което е приложима
законовата презумпция, че същите са потребени за задоволяване нуждите на
семейството. Относно кредита от 22.03.2010г. няма доказателства по делото
затова паричната сума от 20 000 лева да е била използвана от П. С. за
извършването на подобрения и разноски по процесния апартамент. Св. показания на
Н. и Х. М. не се кредитират затова банковия кредит да е бил използван от П. С.
за ремонт на жилището. Показанията в тази част на тези свидетели са общи и
неконкретизирани, от една страна, а от друга страна, са противоречиви, тъй като
не става ясно къде е живеел до смъртта си П. С..
С оглед на гореизложеното настоящата
инстанция приема, че процесният апартамент е изключителна собственост на
ищцата, закупен през време на брака със средства на нейните родители,
декларацията от *** не е опроверагана,
нито пък се установява да е привидна, поради което и ответниците не наследяват
никакви прави върху жилището, тъй като техния баща не е притежавал такива
права.
На основание чл. 78 ГПК в полза на
ищцата следва да се присъдят сторените от нея разноски в размер на сумата от
1717,67 лева – половината от претендираните, тъй като ответник С.С. признава
иска изцяло и не се установява да е дал повод за завеждане на делото срещу
него.
Така мотивиран съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на П.П.М. с ЕГН ********** с адрес: *** и С.П.С. с ЕГН **********
с адрес: ***, че В.Б.С. с ЕГН ********** с адрес: *** притежава ½
ид.част от правото на собственост върху недвижим имот – апартамент № 4/13,
находящ се в ***в жилищен блок *** със застроена площ от 85,35 кв.м ведно с
прилежащото избено помещение № 4 с полезна площ от 5.19 кв.м, който апартамент
представлява самостоятелен обект с идентификатор № ***, по действащата КК и КР
на гр. Пловдив въз основа на покупко-продажба оформена в нотариален акт № ***
на Н. М.Ц.
ОСЪЖДА П.П.М. с ЕГН ********** с адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ в полза на В.Б.С. с ЕГН ********** с адрес: *** сумата от
1 717,67 лева разноски за настоящата инстанция.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/ ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА.
В.С.