Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Гр. Габрово, 22.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровски районен съд в публично
съдебно заседание на петнадесети юли през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ПЕТРАКИЕВА
При секретаря Радинка Кулекова-А.,
като разгледа докладваното от съдията АНД №379 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на Й.Р.А.,***, срещу наказателно постановление №2283 от 25.10.2019 г.,
издадено от Началника на РУ – Габрово, с
което затова че на 21.10.2019 г., около
14,20 ч в гр. Габрово не е положил достатъчно грижи за опазване и съхранение на
документ за самоличност - паспорт с №*********, за нарушение на чл. 7 ал.1 от
Закона за българските лични документи /ЗБЛД/ и на основание чл.81 ал.2 т.2 от ЗБЛД й е наложена глоба в размер на 30,00 лева.
В съдебното заседание по делото
жалбоподателят не се явява и не се представлява. В жалбата си обяснява, че първоначално не
намерила задграничния си паспорт и решила, че е загубен. По-късно намерила същия и го предала на
служител на ОД на МВР Габрово. Моли издаденото наказателно постановление да
бъде отменено.
Ответникът
по жалбата – РУ – Габрово не се представлява и не взема отношение по жалбата.
След
преценка – поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен
материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбоподателят
Й.Р.А. притежавала паспорт с №*********, издаден от МВР Габрово. През месец
октомври 2019 същата не могла да намери паспорта си и решила, че е изгубен.
Същата се явила в РУ Габрово и подала декларация по чл.17 ал.1 от Правилника за
издаване на БДС. Съставен й бил АУАН№2283/21.10.2019 г., а въз основа на него
било издадено и НП №2283 г. на Началника на РУ Габрово. Последващо
жалбоподателят намерила паспорта в дома си. С
приемателно-предавател протокол от 02.01.2020 г. предала Паспорта с №********* на служител в ОД на МВР
Габрово за унищожаване.
Гореизложената фактическа обстановка
беше установена по несъмнен начин от
събраните гласни доказателства - показанията на свидетелите Т.И.Т. и Н.П.К.,
както и от приложените писмени такива - писмо
вх.№2669/16.04.2020 г.; жалба; копие на НП 2283/25.10.2019 г.; копие на АУАН
2283/21.10.2019 г.; копие на декларация по чл.17 ал.1 от Правилника за издаване
на БДС; копие на паспорт; копие на приемо-предавателен протокол; копие на
заповед № 8121з-423/15.03.2017 г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното:
Жалбата е
допустима, предвид обстоятелството, че е подадена от санкционираното лице, в
законоустановения 7-дневен срок от връчването му на оспореното наказателно
постановление.
Разгледана
по същество е основателна.
Съгласно чл.
57 ал. 1 т. 5 от
ЗАНН “Наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението,
датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено,
както и на доказателствата, които го потвърждават.” В конкретния случай липсва
каквато и да е конкретика относно вмененото нарушение - как, къде, чрез какви
действия или бездействие е извършeно това нарушение. Възпроизведен е текста от Закона за
българските лични документи, без каквито и да е установени факти по случая.
Такива въобще не са били обследвани, видно от показанията на разпитаните
свидетели.
Събраните по
делото доказателства дават основание на съда да приеме, че в случая липсва
субективният елемент от състава на нарушението. Възприетата практика, че всеки,
на който липсват документи за самоличност, извършва нарушение по чл.7 от ЗБЛД,
независимо от обстоятелствата, довели до тази липса, не се споделя от настоящия
съдебен състав. За да бъде наложена санкцията, предвидена в чл.81 ал.2 т.2 от ЗБЛД следва действително да е налице виновно поведение от страна на
извършителя, т. е. той съзнателно да не е опазил документа си за самоличност. В
настоящият случай, съдът намира, че АНО изобщо не е изследвал субективната
страна на установеното от обективна страна, административно нарушение. Съгласно
чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е действие или бездействие, което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено
за наказуемо. Липсата на установена субективна страна на административно
нарушение води не само до липса на елемент от състава, а до липса на извършено
нарушение, което да бъде санкционирано.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, Габровски районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №2283 от 25.10.2019
г., издадено от Началника на РУ –
Габрово, с което на Й.Р.А.,***, за нарушение на чл. 7 ал.1 от Закона за
българските лични документи /ЗБЛД/ е наложена глоба в размер на 30,00 лв., на
основание чл. 81 ал. 2 т.2
от ЗБЛД, като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване от страните пред Габровски административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че е
изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: